Че излизам във ваканция, а не ми се ще.
- Публикувана: 5 март 2025, 17:19 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2025, 18:08 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №2
За изгубеното време си мисля. В момента съм в тежък етап от живота си във всички негови сфери и някак си все ми се плаче..за себе си! Доппуснах много хора да злоупотребят с мен. Когато имаха нужда от мен, бяха на вратата ми всеки ден, а сега като имам нужда от малко морална подкрепа, никакви ги няма, че и половината не ме познават. Но да не ви натъжавам. Бъдете здрави!
The Queen1, в такива ситуации се проверяват приятелите! Ще дойдат отново добри времена за теб и ще видиш, че някои хора отново ще се сетят за теб. Но ти вече ще си разбрала кой каква стойност има!
Ще видиш и че ще има и хора, които приятно ще те изненадат, които си подценявала, или пък недооценявала, или просто ще ти подадат ръка!
Ще видиш и че ще има и хора, които приятно ще те изненадат, които си подценявала, или пък недооценявала, или просто ще ти подадат ръка!
А аз си мисля, че докато има деца, като Мартин Атанасов, създателя на Черната писта, няма да се затрием. Има надежда. Това дете свърши работата на държавата само за два месеца. Беше при Лора, струва си гледането. Адмирации на родителите му, въз итали са чудесен млад човек.
The Queen1, в такива ситуации се проверяват приятелите! Ще дойдат отново добри времена за теб и ще видиш, че някои хора отново ще се сетят за теб. Но ти вече ще си разбрала кой каква стойност има!
Ще видиш и че ще има и хора, които приятно ще те изненадат, които си подценявала, или пък недооценявала, или просто ще ти подадат ръка!
Ще видиш и че ще има и хора, които приятно ще те изненадат, които си подценявала, или пък недооценявала, или просто ще ти подадат ръка!
..или пък, ще се появят нови, по- добри и стойностни хора! Даже съм сигурна, че така ще стане! 
Bubolina, аз и внучето ще гледам- имам неистова нужда да се махна от тази работа, но все още не ми е дошъл момента.
Bubolina, аз и внучето ще гледам- имам неистова нужда да се махна от тази работа, но все още не ми е дошъл момента.
Мисля за топва дали завистта и злобата могат някак да спрат да съществуват.
Мисля си за разбирането на морала и традициите в различните култури.
Гледам клип от Грузия, на който семейство и роднини са отишли да се извинят за извършеното убийство от техен близък. Всички стоят на колене пред дома на убития, а след това поединично поднасят извинения на роднините на жертвата. Които от своя страна също толкова достойно и без думи приемат жеста.
Близките не молят за пощада и снизхождение, единствено за прошка.
И разликата в нашенската трактовка на подобен казус - доказването на вина с години време, чувството на безнаказаност, включването на измислени обстоятелства и диагнози за оневиняване...
Гледам клип от Грузия, на който семейство и роднини са отишли да се извинят за извършеното убийство от техен близък. Всички стоят на колене пред дома на убития, а след това поединично поднасят извинения на роднините на жертвата. Които от своя страна също толкова достойно и без думи приемат жеста.
Близките не молят за пощада и снизхождение, единствено за прошка.
И разликата в нашенската трактовка на подобен казус - доказването на вина с години време, чувството на безнаказаност, включването на измислени обстоятелства и диагнози за оневиняване...
Мисля за топва дали завистта и злобата могат някак да спрат да съществуват.
Не ми излиза от ума едно дете, с което се запознах вчера на площадката. Първо го помислих за момче. Караше колело и игра футбол с малкия ми син. Дядо ѝ беше излязъл с нея. 10-годишна, възпитана, тиха и с по-мъжкарско поведение от това на всички останали "батковци", които бяха на площадката. По едно време децата започнаха да се хвалят кой къде е ходил в чужбина, кой къде ще ходи. И тя ми каза: 'Ти знаеш ли, че аз никъде не мога да излизам извън България'. Баща ѝ ги зарязал с майката и духнал в чужбина. Нямат връзка с него. Казвам ѝ: "Е, но имаш дядо си. Той е много готин май." - "Да" - казва, "Болен е от рак. Правиха му операция и ходи на химотерапии." Вече съм на ръба да ревна от разказа ѝ. "А майка ти?" - питам - "Ами тя работи като касиерка и отиде при приятеля си в Х." Това на първи юни... А детето било на турнир по бутбол. Спечелило медали. Треньори го харесали. и на 1-ви юни оставено само с дядо си. Не я питах имало ли е подаръци или нещо ей така, мъничко за отбелязване на празника.
И стоя и ума ми не го побира това дете с тоя живот как малко злоба не събра и какво ли го чака? Господ да пази само бабата и дядото по-дълго време се моля, а и нехаещата майка, и да попадне на добри учители и хора, които да го изтикат напред това дете и да се съхрани такова чисто и добро.
И стоя и ума ми не го побира това дете с тоя живот как малко злоба не събра и какво ли го чака? Господ да пази само бабата и дядото по-дълго време се моля, а и нехаещата майка, и да попадне на добри учители и хора, които да го изтикат напред това дете и да се съхрани такова чисто и добро.