За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №2

  • 48 095
  • 750
  •   1
Отговори
# 360
  • София
  • Мнения: 3 152
Мисля си за това как трябва да поработя върху себе си и да променя някои от навиците си, за да помогна на себе си.

Непослушна готвачка историята ме разплака, имат ли нужда от помощ, има ли как да помогнем, да разгласим историята на детето? Дано бабата и дядото бъдат дълголетни, здрави, както и прекрасното детенце и да се радват на успехите му.

Последна редакция: пн, 02 юни 2025, 21:04 от Stoyanova.A

# 361
  • Мнения: 4 566
Мисля за топва дали  завистта и злобата могат някак да спрат да съществуват.
Ще спрат да съществуват, когато всички получим това, което най много искаме.
Много ми хареса това
Напълно вярно. Звучи малко като казано от дете, инстинктивно и вярно

Непослушна готвачка, това дете явно е умно и може би вече е открило, че получава добро отношение, внимание и съжаление в труден момент, когато говори за проблемите.
Малко ми е на ръба - да започне с това как няма да ходи в чужбина, за разлика от другите...
Ще влезе в режим на жертва/или вече е влязло
От всичко, което му се е случило, това е най-опасно за него

Последна редакция: пн, 02 юни 2025, 11:21 от .Hazel.

# 362
  • Мнения: X
Да, явно искаше да сподели. Нормално е всички като се хвалят и даже си въобразяват, да не му стане приятно на детето. Все пак не е зрял човек, че да си замълчи. Не изглеждаше като да взема нещо, още повече присъствието на дядо си. Личи си, че повече я възпитават като момче. Като изключим това, което сподели с мен, много адекватно се включваше в игрите и поведението далеч не беше като на жертва. А можеше примерно да отиде и да се оплаче на дядо си, че момчетата на нейната възраст не искат да играят футбол с нея.

# 363
  • Мнения: 2 041
Мисля си затова (провокирана от една случайна среща) колко ми  е хубаво и спокойно, че съм отрязала преди доста време и завинаги всички отровни роднини и колко спокойно се живее без тях.

# 364
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 3 077
Все повече си мисля как ние, тленните, трябва да оставяме светла диря след себе си. Това е безсмъртието.

# 365
  • Мнения: 3 051
Емиии.....ревнах.....
Не ми излиза от ума едно дете, с което се запознах вчера на площадката. Първо го помислих за момче. Караше колело и игра футбол с малкия ми син. Дядо ѝ беше излязъл с нея. 10-годишна, възпитана, тиха и с по-мъжкарско поведение от това на всички останали "батковци", които бяха на площадката. По едно време децата започнаха да се хвалят кой къде е ходил в чужбина, кой къде ще ходи. И тя ми каза: 'Ти знаеш ли, че аз никъде не мога да излизам извън България'. Баща ѝ ги зарязал с майката и духнал в чужбина. Нямат връзка с него. Казвам ѝ: "Е, но имаш дядо си. Той е много готин май."  - "Да" - казва, "Болен е от рак. Правиха му операция и ходи на химотерапии." Вече съм на ръба да ревна от разказа ѝ. "А майка ти?" - питам -  "Ами тя работи като касиерка и отиде при приятеля си в Х." Това на първи юни... А детето било на турнир по бутбол. Спечелило медали. Треньори го харесали. и на 1-ви юни оставено само с дядо си. Не я питах имало ли е подаръци или нещо ей така, мъничко за отбелязване на празника.
И стоя и ума ми не го побира това дете с тоя живот как малко злоба не събра и какво ли го чака? Господ да пази само бабата и дядото по-дълго време се моля, а и нехаещата майка, и да попадне на добри учители и хора, които да го изтикат напред това дете и да се съхрани такова чисто и добро.


Мисля си колко малко ценим това което имаме във времето в което го имаме. Винаги искаме още и повече, а то в повечето случаи е достатъчно. И докато си искаме и драпаме, надпреварваме се , той живота си тече и в един момент сме го преполовили, а не сме разбрали...

# 366
  • Мнения: 861
И аз познавам едно дете на 8 години, което живее на село с баба и дядо. Баба му има психични проблеми, не знам какви, но не работи от 25 години, не излиза от тях никога дори до магазина и само гледа турски сериали в кухнята и си говори сама. Прилича на 70 годишна, а няма 60.
Дядото е токсичен нарцистичен скандалджия, може да си представите.
Баща му не се интересува от него, живее в друго село, никога не му е давал подарък или издръжка (той самият също не работи). А майка му се прибира веднъж на 10 дни, защото живее с новия си приятел ром, който също е скандалджия и ненормалник и шофира без книжка цял живот.
А самото дете е много умно и схватливо.
Не всички имаме равен старт в живота.

# 367
  • France
  • Мнения: 16 263
Това вече е тъжна история. Жалко, че нямаме социални както трябва.
Иначе за първото момиче, това, че майка ù в момента отсъства не означава, че не е до нея всекидневно и не я обича.

# 368
  • Мнения: 683
Мисля си затова (провокирана от една случайна среща) колко ми  е хубаво и спокойно, че съм отрязала преди доста време и завинаги всички отровни роднини и колко спокойно се живее без тях.
Ах, как ми се иска и аз да успея някой ден!!!

# 369
  • Мнения: 8 938
Мисля си затова (провокирана от една случайна среща) колко ми  е хубаво и спокойно, че съм отрязала преди доста време и завинаги всички отровни роднини и колко спокойно се живее без тях.
Ах, как ми се иска и аз да успея някой ден!!!

Не е лесно, Деликатни отношения са това, особено когато става дума за по-близки роднини.

# 370
  • Мнения: 10 797
Мисля си как всяко нещо "струва" друго нещо и как хората не осъзнават "цента" която плащат за желанията си.

# 371
  • Мнения: X
Мисля си, колко ли е тежък и безрадостен живота на хората, които се вземат тооолкова насериозно, че на нищо не могат да се усмихнат, нищо не ги разсмива, вълнува и нямат какво друго да разкажат или споделят освен разни банални положения на работа, които предъвкват до посиняване. Това да си толкова кисел и неудовлетворен от живота, че всеки да ти е черен и едното измъчено "Добро утро" да звучи от устата ти като мръсна фраза, е голяма тегоба. Моля се никога да не се превърна в такъв човек.

# 372
  • Мнения: 13 133
А може би не са били такива и обстоятелствата са ги променили?

# 373
  • Мнения: X
Възможно е. Затова казвам, че не искам да ставам и аз такава.

# 374
  • Мнения: 1 593
Мисля си, че май имам бърнаут на работа. От много време трупам задачи, всеки ден идвам и си казвам, че утре ще ги свърша, ама това „утре“ така и не идва. Трябва да започнат да горят сроковете, за да се захвана с нещо. Нищо не ме вдъхновява, нищо не ме мотивира. Чувствам се сякаш съм на ръба на някаква емоционална дупка, а не мога да направя нищо по въпроса.

Общи условия

Активация на акаунт