Ревливо бебе на 1г

  • 1 629
  • 47
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 329
Благодаря на всички за отговорите! Подейства ми много освобождаващо да споделя с някой проблема си и насъбраната негативна емоция.
Да, според мен това е период и не мога да очаквам друго от бебе. То си няма друг, всичко му е ново и интересно, не знае как да изразява емоции и желания и т.н. Не се оплаквам от това, че имам бебе и се съобразявам с неговите нужди. Напротив, приела съм го и съм ОК с това. Определено е трудно, когато нямаш помощ и подкрепа от мъж или роднини. ММ е такъв, винаги знае най-добре, не приема мнението ми, въпреки че бебе видя сега за първи път. Не се е грижил, няма приятели с деца, а аз съм гледала доста по-малката ми сестра... И въпреки, че аз чета и се интересувам по много теми и въпроси, свързани със съня, здравето и др. на детето, той не ги приема. Имало клипче в тик ток, фб, инстаграм и там друго са казали... Не искам да се разделяме, защото имаме труден период, искам това дете, създадено с много любов да има пълноценно семейство, но и не искам да бъда упреквана и съдена. Това допълнително утежнява периода, разваля отношенията и променя възприятията и мнението ми за човека до мен. За съжаление...

# 16
  • Мнения: 1 695
Това не е бебе, а трансформация на бебе в малко дете. Всичко описано е нормално. Много труден период е, докато се осъзнае, ще ви скъса доста нерви. Труден период за всички.
Можете да отидете на семейна терапия. Също, трябва помощ отвън за грижите с детето. Като бяха малки децата ми,  много се притеснявах да наема детегледачка. Отчитам го като голяма грешка. Трябва ви въздух и време извън детето.

Последна редакция: чт, 06 мар 2025, 17:27 от Tina*

# 17
  • София
  • Мнения: 9 738
Благодаря на всички за отговорите! Подейства ми много освобождаващо да споделя с някой проблема си и насъбраната негативна емоция.
Да, според мен това е период и не мога да очаквам друго от бебе. То си няма друг, всичко му е ново и интересно, не знае как да изразява емоции и желания и т.н. Не се оплаквам от това, че имам бебе и се съобразявам с неговите нужди. Напротив, приела съм го и съм ОК с това. Определено е трудно, когато нямаш помощ и подкрепа от мъж или роднини. ММ е такъв, винаги знае най-добре, не приема мнението ми, въпреки че бебе видя сега за първи път. Не се е грижил, няма приятели с деца, а аз съм гледала доста по-малката ми сестра... И въпреки, че аз чета и се интересувам по много теми и въпроси, свързани със съня, здравето и др. на детето, той не ги приема. Имало клипче в тик ток, фб, инстаграм и там друго са казали... Не искам да се разделяме, защото имаме труден период, искам това дете, създадено с много любов да има пълноценно семейство, но и не искам да бъда упреквана и съдена. Това допълнително утежнява периода, разваля отношенията и променя възприятията и мнението ми за човека до мен. За съжаление...
А той какво си представяше като е искал дете? В край на сметка е живо същество с емоции, който дори то самото не разбира.
Няма проблем и да се оплачете, защото в край на сметка това няма да Ви направи лоша майка.
Ако е нужно нека седне някой психолог да говори с мъжа Ви и да му обясни какво е нормално и какво не е. Другият е вариант да седнете и да поговорите заедно вие с него. Защото в край на сметка сте един екип ако има разногласия между вас относно отглеждането на детето то самото го вижда и в по-късен етап ще го използва срещу вас.

# 18
  • Мнения: 4 869
Да се гледат клипчета в Тик-ток не е много образователно... Все пак от там идва модата да се пушат вейпове от тийн и да се пият 30 таблетки Парацетамол...
Има достатъчно достовен  информация в интернет.
Моят съпруг допреди появата на бебчо ми се смееше че чета тук, във форума за съвети за готвене,  чистене и т.н. Но при няколко проблема, възникнали покрай детето още от ден 1, той спокойно търси и тук информация в опита на майките. Което е много по-меродавно от някакви си инфлуенсърки в Тик-ток, които са научили децата си да бъдат като кученца....
Като отида на детската площадка ясно пък се виждам как не си приличат децата едно с друго. Подобно на хората. И реакциите им са различни.
Ето снощи излязохме тримата с малкия и мъжа ми. Детето е свикнало, че като излизаме така, винаги се качваме на колата. И като видя, че я отминаваме, нададе такъв рев за почти 10 минути...  Ама после като видя люлките и забрави всичко...

# 19
  • Мнения: 1 240
Остави таткото да го гледа сам 4,5 дни, почини си от тях. Нека го гледа по-добре от теб.

# 20
  • Банско
  • Мнения: 2 505
Имам син на 6, никога не съм го вдигала при рев, не му давам да играе с големи хора и не съм носила слинг. Колкото се може по-далеч от нен, това ми е философията за децата и бебетата. Като стана по-голям да, гушкала съм, целувки, лигавене. Но преди това не, за да не свиква. И като реве, да си реве, ще спре все някога. Много добре действа тази тактика. Е на някои майки им се късат сърцата и поддават и после естествено страдат. Едно време са имали по 10 деца и всяко си намира занимание а бабите и майките си работят. Така ще процедирам и с второто бебе, даже мисля и по-строга да съм. На сестра ми детето е като лепенка и още не може да го отучи да се лепи за крака и , а е на 4 годинки. Не можеме да седнем спокойно някъде, пълен ужас.

# 21
  • Countryside
  • Мнения: 12 235
Nia Mi, до дете е и до темперамент, някои са по-гушливи, а са и по-ревливи, обикновено това е комбинацията. Няма лошо, ще реве, ще спре, тази тактика я ползвам със сина ми, обаче като се натръшка и нареве идва да се гуши. Голяма лепка е, все ми е в ръцете, идва и сяда в скута ми, целува ме. И с баща си е така, просто детето си е такова. На заведение абсурд да седи, просто постоянно търси внимание. Докато дъщеря ми никога не е била особено гушлива като малка, не беше ревлива и никога не се е тръшкала, беше и още е самостоятелна за много неща. Сега, обаче малкото ни спира тока, постоянно търчи, все за нещо мрънка, реве ако не стане неговото и така, но някак постепенно го учим да живее с хора, а не в джунглата.

Последна редакция: сб, 08 мар 2025, 07:52 от Г-жа Букет

# 22
  • София
  • Мнения: 9 738
Това, че детето търси внимание не значи, че е лепка нито, че ако го гушнете ще се разглези🤣

# 23
  • Мнения: 1 038
На 4-годишно дете не му е работата да стои спокойно по заведенията, защото мама и леля искат спокойствие, все едно са без дете. То въобще не трябва да бъде мъкнато по заведения, трябва да тича, да играе, да бъде в планината за здраве. Децата трябва да бъдат прегръщани и обгрижвани много, да им се обръща внимание,  да усещат, че са обичани, за да не се чудите после защо правят глупост след глупост, защо са нагли и агресивни и се състезават кое ще изпие повече парацетамол. Още го игнорирайте, после да съжалявате цял живот и да се срамувате. Недадената грижа и внимание, личният егоизъм ще ви струва много скъпо след някоя друга годинка.

# 24
  • Мнения: 2 053
Това с бебето, което трябвало да е "по-далеч" от майка си ми напомни на начина, по който са гледани бебета в Германия по времето на Хитлер.
"Най-добре е детето да бъде оставено само в стаята си, а започне ли да плаче или да крещи, игнорирайте го. В никой случай не го вдигайте на ръце, не го носете и не го слагайте в скута си, нито пък се опитвайте да го успокоявате. Защото детето много бързо ще разбере, че трябва сáмо да се разреве, за да се притече някоя състрадателна душа на помощ. Скоро след това то ще свикне, че това е негово право - край на спокойствието. Така се създава един малък и безмилостен домашен тиранин."

"Деца, които лесно могат да бъдат подмамени, които не мислят и не чувстват, са много удобни за нуждите на една война", казва по този повод германският психиатър и психотерапевт от Мюнхенския университет Карл-Хайнц Бриш.

Целта е била да се отглежда поколение, готово за война. Децата, които никого не обичат и не са обичани, са много по-склонни да отидат на фронта и да умрат там защото няма какво да губят.

Това е изключително опасно и деспотично поведение на родителите, което създава много проблемни деца.

Детето трябва да бъде гушкано, носено и целувано постоянно докато е малко. То се чувства спокойно и в безопасност само в близостта на възрастен човек от семейството. Защото е малко, уязвимо и безпомощно и знае, че не може да се справи с живота само. Затова търси внимание и гушкане, така го е създала природата, а не защото е разглезено.

Прегръщайте си децата и им показвайте, че ги обичате, не само защото много бързо порастват, а и защото така създавате психически устойчиви индивиди. Детето няма да е вечно малко и залепено за мама, ще имате време за всичко!

# 25
  • Мнения: 631
Аз бих препоръчала малко литература по темата Детска психология. Имам детенце на 1.5г. и някои книги много ми помогнаха да “вляза в обувките” на психиката на малката и да подходя по-търпеливо и тактически в напрегнати ситуации.

Много ми допаднаха “Добри по душа” на Беки Кенеди и “Правилата на бебешкия мозък” на Джон Медина. “Скъпи, провалих децата” също не е лоша.

Много е хубаво, че детенцето има интерес да участва в дейностите вкъщи, защото това за него това е учене на нови умения. То още няма механизми за регулация на емоциите си и като не се случи неговата, го демонстрира по най-емоционалния начин, което пък много ни фрустрира като родители. Отделно си мисля, че в такива моменти допълнителни стимули от типа на телевизор, телефон, по-скоро да нажежат още объркването и напрежението в него, отколкото да го разсеят. Нашето детенце в дни с по-силни преживявания има и по-неспокоен нощен сън. Гушкане, спокойно говорене и присъединяване под някаква форма в заниманието при нас до момента работят най-успешно. Взели сме на малката детска кухня, която е разположена точно пред нашата и така успявам да “готвя” с нея, например. “Помага” ми с прането от пералнята, докато прострам, дори да ми се наложи да събера 2-3 дрешки от необичайни места след това, само подобен подход ми дава шанс да отметна задачата, без да има недоволство и ревове.

Опитвам се да трупам кредит на близост с нея във времето, в което съм свободна, за да задоволя нуждата й от физически контакт с мен. НО си има и своето време с баща й от поне 6-7 месечна, като аз се оттеглям за малко в другата стая, хем да си почина, хем да възприеме и тя, че вече сме отделни субекти. Много е важна активната подкрепа на втория родител, за да се успокои атмосферата вкъщи в този критичен период.

# 26
  • Мнения: 2 470
Докато чета какво е писала авторката, сякаш някои изречения аз съм писала, така го чувствам. Само аз не обвинявам детето, не мисля, че нравът е лош. Такива са някои деца - по-чувствителни.
Ключово тук е да го приемеш, да не се обвиняваш и да не обвиняваш другия родител. Да се постараеш да увеличиш забавленията и хобитата си, за да не се занимаваш 100% само с детето, а да имаш и малко въздух. Моето дете е на 2 г., бебешкият пубертет го тресе от 1 г. Преди това беше кърмено, будеше се на всеки час, все ревеше. Първо от колики, после заради всеки нов зъб. В началото мислех, че съм лоша майка, че само аз на света не мога да го успокоя това дете, че все реве и не спи добре. Но е много впечатлителен. Приех, че е нормално и спрях да се обвинявам.
Постарайте се поне веднъж или 2 пъти месечно да излизате с приятелки, детето да го гледа някой и друг час баща му. Също излизайте много на слънце, да се заредите и двамата с Витамин Д. Като цяло много бързо растат и не си струва да губим ценно време и енергия, вторачвайки се в минусите, вместо да се наслаждаваме на моментите заедно.

# 27
  • Мнения: 471
Е, колко да е лепнато? Не може 24/7 да е лепнато, това не е здравословно. Майката няма ли нужди? И в тоалетната ли да влиза с детето?

# 28
  • Мнения: 2 329
Еми..моето е лепнато за мен. От както пълзи влиза в тоалетната с мен. Сега върви и ако затворя вратата, започва да ми почуква да отворя. Вечер спи или в нашето легло или в неговото, което с махната преграда тип некс ту ми...През деня е ясно, че сме на килима заедно, на дивана, в краката ми докато готвя, залепен докато чистя... 24/7

# 29
  • Countryside
  • Мнения: 12 235
Е, колко да е лепнато? Не може 24/7 да е лепнато, това не е здравословно. Майката няма ли нужди? И в тоалетната ли да влиза с детето?
Еми лепнато е, иначе реве пред вратата. Никой не казва, че е здравословно, просто има по-емоционални и чувствителни деца. Някои го израстват, някои не, но всички се научават на някакво социално-адекватно поведение по един или друг начин, независимо как го изживяват вътрешно.

Общи условия

Активация на акаунт