А ти лично кое име искаше/искаш за детето си, което ти харесва? 🙂
Не се карай със свекървата, очевидно е по силна от теб, избирай си битките в живота.
- Публикувана: 6 март 2025, 21:02 ч.
- Последно мнение: 10 март 2025, 19:33 ч.
Да сменя ли името на бебето?
Симона или Сияна!
Не се карай със свекървата, очевидно е по силна от теб, избирай си битките в живота.
Нека запознатите да кажат, дали изобщо има шанс за смяна на името, ако майката е за, а таткото - против. И второ, при какви случаи изобщо може да се смени име на бебе, което е дадено преди 5 месеца?
Трябва да се намери друг изход от ситуацията, смяната е много крайно действие.
Трябва да се намери друг изход от ситуацията, смяната е много крайно действие.
Когато майката е за смяна, а таткото против и се почнат съдебни битки - дълги и изтощителни по инициатива на майката, това е разтури семейство.
Дали си струва всичко, ако е било самоцел да се роди едно дете и всеки по пътя си, да, може детето да бъде ползвано за разменна монета.
Струвало ли си е накрая всичко, мерител е времето, няма никаква гаранция за здрава връзка родител - дете, след време вместо да е доволно детето може да упрекне родителя
Дали си струва всичко, ако е било самоцел да се роди едно дете и всеки по пътя си, да, може детето да бъде ползвано за разменна монета.
Струвало ли си е накрая всичко, мерител е времето, няма никаква гаранция за здрава връзка родител - дете, след време вместо да е доволно детето може да упрекне родителя
На детето е дадено вече име. Не го обърквайте да му казвате Симона или Сияна, при положение, че се казва Снежина. Ако не Ви харесва Снежи за галено, сменете галеното - Ина е най-удачно, но пък може и Сиси, Жени.
Аз избирах имената на децата си, но ми трябваше време да свикна, че името на дъщеря ми е правилното за нея, просто като я видях не я чувствах с това име, а си бях мечтала точно за него. Сега не мога да си я представя с друго име.
Аз избирах имената на децата си, но ми трябваше време да свикна, че името на дъщеря ми е правилното за нея, просто като я видях не я чувствах с това име, а си бях мечтала точно за него. Сега не мога да си я представя с друго име.
Е тя точно Снежи не ще да ѝ казва.... Айде четете ги малко тия теми! 
Здравейте, извинявам се, че се намесвам, но е само защото имам поглед върху края на една връзка, в чието начало е станало същото "разминаване" с името, като описаното тук. С уточнението, че и майката, и таткото, и братя, сестри и четиримата дядовци и баби са едни от най-чудесните и свестни хора, които познавам.
Майката е харесвала едно име, таткото и родата му са искали да е друго, майката склонила. Леко го променили, съвсем малко го удължили да звучи по-съвременно и да има накрая и гласна почти като първата буква на името, желано от майката... И майката измислила галено име от последните две букви плюс още една. Галеното име звучи много хубаво и днес, хем българско, хем международно, хем носи далечен спомен за името, желано от майката, хем е напълно ясно, че е производно от пълното (официалното) име... ако обаче знаеш предварително пълното име. Защото всъщност пълното и галеното нямат нищо общо. Но най-вече нямат нищо общо с името, желано от майката. Нещо като предложението Снежина - Ина. И двете са прекрасни, второто се съдържа в първото, но нямат нищо общо нито помежду си, нито със Симона или Сияна примерно. Но не толкова в това беше въпросът тогава.
Според мен въпросът беше, че майката, лъчезарно, весело и самостоятелно момиче, всъщност дълбоко тъгуваше, че детенцето ѝ не се казва, както тя го е усетила. И все още, а може би и до края няма да може да възприеме, че нейното дете носи чуждо име. Но дори и това се преодолява, при желание и добра среда.
Втората, по-голямата част на проблема беше (според мен), че точно когато майката е очаквала подкрепа, тя всъщност е получила много сериозен удар от мъжа си, вероятно без той да си дава сметка за това, защото не е избрал да подкрепи майката в нещо много интимно - тя с детето е едно, той е нейният мъж и таткото, тя вече е знаела как се казва детето и очаква заедно да дадат името. И той не е избрал нея, не е избрал да са едно, а е избрал традицията в рода и да зарадва бабата/дядото, което за една млада и съвременна майка може би е било равносилно на шамар или студен душ...
Както и да е. Майката и таткото отдавна са разделени, имат си нови животи, детето вече е голямо, може би и то си има самостоятелен живот, вероятно имената му въобще не са му проблем и си ги харесва. А в отношенията му (тогава) с майката, за съжаление майката беше губещата. Но се надявам сега пак да са близки.
Има много такива истории и знам, че това с името за някои двойки може да е нищо, дори да е повод за шеги и закачки, но за други е голяма ярка червена ламБа, според мен.
Майката е харесвала едно име, таткото и родата му са искали да е друго, майката склонила. Леко го променили, съвсем малко го удължили да звучи по-съвременно и да има накрая и гласна почти като първата буква на името, желано от майката... И майката измислила галено име от последните две букви плюс още една. Галеното име звучи много хубаво и днес, хем българско, хем международно, хем носи далечен спомен за името, желано от майката, хем е напълно ясно, че е производно от пълното (официалното) име... ако обаче знаеш предварително пълното име. Защото всъщност пълното и галеното нямат нищо общо. Но най-вече нямат нищо общо с името, желано от майката. Нещо като предложението Снежина - Ина. И двете са прекрасни, второто се съдържа в първото, но нямат нищо общо нито помежду си, нито със Симона или Сияна примерно. Но не толкова в това беше въпросът тогава.
Според мен въпросът беше, че майката, лъчезарно, весело и самостоятелно момиче, всъщност дълбоко тъгуваше, че детенцето ѝ не се казва, както тя го е усетила. И все още, а може би и до края няма да може да възприеме, че нейното дете носи чуждо име. Но дори и това се преодолява, при желание и добра среда.
Втората, по-голямата част на проблема беше (според мен), че точно когато майката е очаквала подкрепа, тя всъщност е получила много сериозен удар от мъжа си, вероятно без той да си дава сметка за това, защото не е избрал да подкрепи майката в нещо много интимно - тя с детето е едно, той е нейният мъж и таткото, тя вече е знаела как се казва детето и очаква заедно да дадат името. И той не е избрал нея, не е избрал да са едно, а е избрал традицията в рода и да зарадва бабата/дядото, което за една млада и съвременна майка може би е било равносилно на шамар или студен душ...
Както и да е. Майката и таткото отдавна са разделени, имат си нови животи, детето вече е голямо, може би и то си има самостоятелен живот, вероятно имената му въобще не са му проблем и си ги харесва. А в отношенията му (тогава) с майката, за съжаление майката беше губещата. Но се надявам сега пак да са близки.
Има много такива истории и знам, че това с името за някои двойки може да е нищо, дори да е повод за шеги и закачки, но за други е голяма ярка червена ламБа, според мен.
Здравейте, извинявам се, че се намесвам, но е само защото имам поглед върху края на една връзка, в чието начало е станало същото "разминаване" с името, като описаното тук. С уточнението, че и майката, и таткото, и братя, сестри и четиримата дядовци и баби са едни от най-чудесните и свестни хора, които познавам.
Майката е харесвала едно име, таткото и родата му са искали да е друго, майката склонила. Леко го променили, съвсем малко го удължили да звучи по-съвременно и да има накрая и гласна почти като първата буква на името, желано от майката... И майката измислила галено име от последните две букви плюс още една. Галеното име звучи много хубаво и днес, хем българско, хем международно, хем носи далечен спомен за името, желано от майката, хем е напълно ясно, че е производно от пълното (официалното) име... ако обаче знаеш предварително пълното име. Защото всъщност пълното и галеното нямат нищо общо. Но най-вече нямат нищо общо с името, желано от майката. Нещо като предложението Снежина - Ина. И двете са прекрасни, второто се съдържа в първото, но нямат нищо общо нито помежду си, нито със Симона или Сияна примерно. Но не толкова в това беше въпросът тогава.
Според мен въпросът беше, че майката, лъчезарно, весело и самостоятелно момиче, всъщност дълбоко тъгуваше, че детенцето ѝ не се казва, както тя го е усетила. И все още, а може би и до края няма да може да възприеме, че нейното дете носи чуждо име. Но дори и това се преодолява, при желание и добра среда.
Втората, по-голямата част на проблема беше (според мен), че точно когато майката е очаквала подкрепа, тя всъщност е получила много сериозен удар от мъжа си, вероятно без той да си дава сметка за това, защото не е избрал да подкрепи майката в нещо много интимно - тя с детето е едно, той е нейният мъж и таткото, тя вече е знаела как се казва детето и очаква заедно да дадат името. И той не е избрал нея, не е избрал да са едно, а е избрал традицията в рода и да зарадва бабата/дядото, което за една млада и съвременна майка може би е било равносилно на шамар или студен душ...
Както и да е. Майката и таткото отдавна са разделени, имат си нови животи, детето вече е голямо, може би и то си има самостоятелен живот, вероятно имената му въобще не са му проблем и си ги харесва. А в отношенията му (тогава) с майката, за съжаление майката беше губещата. Но се надявам сега пак да са близки.
Има много такива истории и знам, че това с името за някои двойки може да е нищо, дори да е повод за шеги и закачки, но за други е голяма ярка червена ламБа, според мен.
Майката е харесвала едно име, таткото и родата му са искали да е друго, майката склонила. Леко го променили, съвсем малко го удължили да звучи по-съвременно и да има накрая и гласна почти като първата буква на името, желано от майката... И майката измислила галено име от последните две букви плюс още една. Галеното име звучи много хубаво и днес, хем българско, хем международно, хем носи далечен спомен за името, желано от майката, хем е напълно ясно, че е производно от пълното (официалното) име... ако обаче знаеш предварително пълното име. Защото всъщност пълното и галеното нямат нищо общо. Но най-вече нямат нищо общо с името, желано от майката. Нещо като предложението Снежина - Ина. И двете са прекрасни, второто се съдържа в първото, но нямат нищо общо нито помежду си, нито със Симона или Сияна примерно. Но не толкова в това беше въпросът тогава.
Според мен въпросът беше, че майката, лъчезарно, весело и самостоятелно момиче, всъщност дълбоко тъгуваше, че детенцето ѝ не се казва, както тя го е усетила. И все още, а може би и до края няма да може да възприеме, че нейното дете носи чуждо име. Но дори и това се преодолява, при желание и добра среда.
Втората, по-голямата част на проблема беше (според мен), че точно когато майката е очаквала подкрепа, тя всъщност е получила много сериозен удар от мъжа си, вероятно без той да си дава сметка за това, защото не е избрал да подкрепи майката в нещо много интимно - тя с детето е едно, той е нейният мъж и таткото, тя вече е знаела как се казва детето и очаква заедно да дадат името. И той не е избрал нея, не е избрал да са едно, а е избрал традицията в рода и да зарадва бабата/дядото, което за една млада и съвременна майка може би е било равносилно на шамар или студен душ...
Както и да е. Майката и таткото отдавна са разделени, имат си нови животи, детето вече е голямо, може би и то си има самостоятелен живот, вероятно имената му въобще не са му проблем и си ги харесва. А в отношенията му (тогава) с майката, за съжаление майката беше губещата. Но се надявам сега пак да са близки.
Има много такива истории и знам, че това с името за някои двойки може да е нищо, дори да е повод за шеги и закачки, но за други е голяма ярка червена ламБа, според мен.
Майката е харесвала едно име, таткото и родата му са искали да е друго, майката склонила.
Защо се намесва родата в избора на име? Бабата и дядото са дали имена на техните деца, сега е ред тяхното дете да избере. Това е в основата на целия проблем - незачитането на изконното право родителите сами да изберат име на детето. Защото селед тая намеса следват още 100.
Авторке, а ти как склони? Разбирам, че от самото начало не си била съгласна с името Снежина. Подозирам, че не е проблемът в самото име, колкото в това, че е името на свекърва ти. Ако беше на твоята майка, щеше ли да си по-смирена?
Разбирам нежеланието ти да кръстиш детето на свекървата, но не разбирам как си склонила и 5 месеца още не можеш да се примириш. Това бебе вече пюре яде сигурно, ти мислиш как да му смениш името. Не е редно така. Не е кукла това. А и борбата за надмощие между снаха и свекърва е безсмислена. Радвай се на бебето си и престани с тоя негативизъм.
Разбирам нежеланието ти да кръстиш детето на свекървата, но не разбирам как си склонила и 5 месеца още не можеш да се примириш. Това бебе вече пюре яде сигурно, ти мислиш как да му смениш името. Не е редно така. Не е кукла това. А и борбата за надмощие между снаха и свекърва е безсмислена. Радвай се на бебето си и престани с тоя негативизъм.
Майката е харесвала едно име, таткото и родата му са искали да е друго, майката склонила.
Защо се намесва родата в избора на име? Бабата и дядото са дали имена на техните деца, сега е ред тяхното дете да избере. Това е в основата на целия проблем - незачитането на изконното право родителите сами да изберат име на детето. Защото селед тая намеса следват още 100.
Който плаща той поръчва музиката, нали знаете.
Една самостоятелна жена, с кариера, с доход, имаща семейство с мъж и живеещи в самостоятелно жилище, няма да клекне пред наложени правила.
99% от клекналите пред свекърите са жени, живеещи при свекърите, в тяхно жилище и на тяхна издръжка.
Една самостоятелна жена, с кариера, с доход, имаща семейство с мъж и живеещи в самостоятелно жилище, няма да клекне пред наложени правила.
99% от клекналите пред свекърите са жени, живеещи при свекърите, в тяхно жилище и на тяхна издръжка.