Да сменя ли името на бебето?

Авторката, ако смените името на дъщеря ти през съд и издадат ново удостоверение за раждане, твърде вероятно е след години тя да мисли, че не е ваше дете, а е осиновена, заради по-късната дата на издаване на документа.
Според мен нека детето да си реши като порасне дали си харесва името и дали иска тя да си го смени. Може да си го харесва и да се радва, че няма друга в класа с това име, че е кръстена на баба си, която обича, на снега, и т.н.
Между другото, името Симона не се харесваше много според анкетите тук във форума, за Сияна не знам.

Да бе, да. Те децата толкова лесно се побъркват. Ако беше така, всички, които растат в двуезична или даже триезична среда, досега да бяха по лудниците като всеки им говори на различен език. Напротив, възприемат нещата и то доста бързо.

Това няма нищо общо с многоезична среда. Едната ти баба да ти вика Снежи, майка ти Симона… тотално изплискахте легена!

Я си представете обратната ситуация - авторката се е наложила над мъж и свекърва и е записала детето при раждането Симона, но те напук на нея викат на детето Снежка. Как ще се чувства детето и тя самата? Или в училище учителката вика Симона и детето Снежина се чуди нея ли викат или истинската Симона, защото майка й казала да я наричат така.

Пълен абсурд е детето да се казва по един начин, а майка му да налага друго име.
Искам да видя реакцията на учителките в детската градина, ако майката каже: Казва се по документи Снежина, но вие я наричайте Симона/Сияна... Най-много социалните да извикат да проверят в колко нормална среда расте това дете.

Аз съм съгласна и  нито един от двамата не трябва да налага име, което другият не харесва. Още по-малко пък това могат да го правят роднините.
Преди време чух следното за една бременна позната: тя много харесва еди си кое име, бащата не го одобрява, но тя ще го убеди. И познайте - в последствие се оказва, че наистина го е "убедила". Чак ми дожаля за него.

И това се приема за нормално, защото нали "носила, раждала...", пък той давал бащино и фамилия. Все едно именуването е някакво състезание между неравностойни партньори, защото само единият има матка и всичко, което е в несъгласие с носещата златното яйце, е пълна неподкрепа към нея.

Така е. А сарказъм ли е, злоба ли е, но все е Ви е излишно.
Ако по закон можеше второ и трето име да са от майката, тогава собственото да го избира бащата сам. Но по закон в момента не може (имало е период, в който е можело).

Към авторката, ще свикнеш постепенно. След 5-10 години ще установиш, че си свикнала.

Частично съм била на твоето място. Съвсем доброволно приех името, което мъжът ми искаше, като си мислех "ще свикна". Стана много бавно.
Ще споделя своя опит, но първо да направя някои уточнения.
Галено име е името, с което те наричат хората, които те галят, които те обичат. Това са мама, тата, баба, дядо и близки роднини.
Умалително име е краткото име, с което хората се обръщат към даден човек.
Галеното (вкъщи) и умалителното (навън) могат и да не съвпадат.

Но ... още преди да запиша името с таткото се разбрахме, че той избира името, а  аз ще избера галеното име и всеки от нас ще помоли родителите си да го наричат с това галено име. Имах пълна свобода - дори не трябваше да е с първата буква. И избрах - сързано е с името й, започва с първата буква, но не е обичайното умалително.

Мило момиче, говори с мъжа си. Поискай да избереш галеното име, което ТИ харесваш и което и той ще ползва.
Може да е част от името: Джина, Джини, Жина, Жижи, Джиджи, Ина ....
С първата буква - освен казаните, Съни, Сони, Смайли. Ако искаш и Сия и Сима, за да има връзка с твоето желание.

Желая ти здраво и усмихнато бебе.
Успех.

ПП Момичета, ако не харесвате името на свекър/свекърва - казвайте ги тези неща, преди да забременеете. Така де, има нормални мъже с нормални майки.

Направо да и викат бебка и да се свършва със тази мъка.

Името си идва с човека, щом това име е дадено по рождение, значи така е трябвало да бъде! Името е символ, вибрация и енергия.
Снежина е много хубаво име, прилича ми на Снежанка от приказката,  а Снежанка е била красавица с нежна душа. Снежинките (истинските) са уникални, една с друга не си приличат, и са толкова ефимерни, нетрайни.
Аз лично бих наричала дете с такова име Жина или Ина.  И Жина, и Ина ми харесват много.
Ако детето ви,като порасне, реши да си смени името, това е съвсем друго - изборът си е негов. Ако вие му смените името, то значи да смените жизнената му вибрация,и може да не е за добро. Отделно, че ще се изпокарате с най-близките ви хора.

Повечето се изказват за доста минали години назад,  в днешно време веднага с появата на детето се пита за име, ако майката е готова да посочи се вписва.
После в следващ ден отново едно два пъти минава служител да уточни име на детето, майка, баща, вписаните данни отиват към съответния район кметство, където след изписване се отива за готовия акт за раждане.
В този промеждутъка от няколко дни - раждане до официално вписване с ЕГН, никой не може просто така да вземе личната карта на майката и да се разпорежда, родилката има възможност първо под емоция, следващите няколко дни вече реално да прецени ако има съмнения.

Винаги може човек да се почувства засегнат от близките си заради накриво казана дума,  постоянно ако се нищи и страда кой какъв компромис е направил и колко се е прецакан, не е здравословно.
 
 Извода е, че когато по начало има нежелание да се уважи близък с име, не е нужно да се върти около съвпадение да буква, сходно звучене  на име и тн.....

И аз да напиша - не знам какъв съвет да дам на авторката, но да споделя история на мой братовчед. Ражда се (77-78г), майка му го записва с име, което са избрали (с бащата) само първа буква на свекъра. Онези обидени до няма и къде, големи разправии, накрая са смнили името дословно на свекъра (няколко месеца след раждането). Обаче смененото име си е само в документите. Братовчед ми всички го знаят и наричат с първото му дадено име (макар, че той се представя с това по документи, много бързо после се налага в общуването с него първото му дадено име. Приятели, роднини - даже в първия момент се чудят кой е тоя, ако се каже смененото име. Бабата и дядото отдавна не са живи и не знам как са го наричали те.
Та много зависи от вас как ще се обръщате към детето. На ваше място аз бих го наричала както ми харесва, а записаното да си остане каквото си е.

От 60-то до началото на 90те имаше опция за лесна смяна на името до 2-3 месеца след раждането. Отиваше се в общината и се казваше новото име. Познавам поне 5 човека, на които така са им видоизменили или изцяло сменили собственото име. Това вече не е възможно.

Аз не разбирам как тези примери от преди 40-50 години помагат особено на авторката. Законите вероятно са били други, сега не е така.

Още в началото на темата се включи Аида, която като юрист поясни, че се минава през съд.

Не можеш просто да отидеш и да решиш, че детето ти от Снежина става Симона.

Име за вкъщи различно от име по ЛК  без никаква връзка си е точно морално остаряло от преди 40-60 години, противопоставяне на поколенията в една къща.
В днешно време ако няма официално двойно име,  галено поне да навява асоциация, другото е като при малцинствата - записано Диана, но за семейство и махалата е Дуда. Или по ЛК Цвета, за техните си е Шена.

Всеки сам си решава и с вкуса си.....