Китна пролет се задава, юнското бебче ритничета раздава! - тема 3

Според мен също е най-добре като начало да потърсиш второ и ако трябва трето мнение, ако вече потвърждават думите на твоя доктор, то тогава да му се довериш. Факт е, че има дооста лекари, които искат да пускат пациентките си директно за планово секцио, защото за тях е по-лесно: имат си график, минава си раждане след раждане и в повечето пъти, ако всичко мине без проблем си отмятат повече раждания без изненадата и забавянията, които могат да възникнат при спонтанно естествено раждане. Това ми го каза лекар в Майчин дом Варна - д-р Цонев, който е страшно против практиката за планови операции, ако до последно не е направено всичко възможно за естествено. Заради него и терминът ми остана непроменен с по-предна дата, защото по негови думи "то бебето до 30май ще си е готово и тогава ти е датата, но не искам да променям 4юни, защото някои лекари могат още на 1-2ри юни да кажат, че е преносено и да решат да те оперират, защото няма да им се занимава да чакат, а бебето до 4ти може да реши да си излезе и само и ще запиша като заключение, че терминът ще остане без корекция, за да му дадем гратис на бебчето, ако всичко е наред". В инстаграм също си има профил, където активно споделя и говори как е против тази практика, а споделя и доста истории за родилки, които са успели да родят естествено - бебето до последно е седалищно (тук идея нямам какви практики и опити се правят за обръщане на бебето в последния момент, за което се извинявам, но и тях се старае да практикува), естествено раждане след секцио. Лично бях свидетел как докато чаках час при него не спираше да търчи до втория етаж, където е родилното, за да си проверява пациентката със започнало раждане от предната вечер (вечерта бях в дежурен кабинет по спешност и тогава дойде и тя, с много малко разкритие, без изтекли води, но силни контракции вече 5дни, преносила няколко дни, дежурният искаше директно да я вкара на секцио, но тя отказа, беше пациентка на Цонев, нямаха уговорка и каза, че ще го изчака докато е на смяна сутринта, дадоха й само но шпа и щом е решила да се мъчи, да се мъчи). Та, докторът буквално търчеше между родилното и кабинета си с часове за деня, извинявяше се на всички, но раждането е започнало и през всяка пациентка бягаше в коридора да следи разкритието и какво се случва.
Та, много често не става въпрос и за страх от секцио, а просто има доста лекари, на които не им се занимава с целия процес на естественото.

Рарина,аз също бих те посъветвала да се консултираш с друг лекар, преди окончателно да решиш да сменяш болинцата. Правила съм инвитро както в Щерев, така и в Надежда и навсякъде са ме вземали само за портфейл, но това е друг въпрос. Ако щях да раждам в бг,определено бих избрала голяма болница, защото да не дава Господ, но при някакво усложнение от тези болници карат пациените си в университетските най-вече. Преди знам, че ги караха в Майчин дом, но наскоро точно от МД ми казаха, че карат бебетата в Токуда, защото са с по-напреднала апаратура. Пък и по мои спомени от миналата година някъде Аджибадем също стана университетска. С две думи не е за умаловажаване лечебното заведение, в което да роди човек. Иначе за Стаменов (Надежда) аз лично имам много особено мнение, ама за лекар, създал хора, няма да си позволя да кажа лоша дума.

Благодаря на всички, много ми е полезно да чуя и вашата гледна точка, като преминаваме през един етап, но като се абстрахирам от своите емоции! Действително и аз се насочих към Токуда заради неонатологията, алтернативата по този параметър ми е МД, но се притеснявам от отношението там, че чувам доста смесени отзиви. А и особено като нямам лекар там.
Но да видим, ще ви държа в течение.

Lilleina, ще ми е любопитно да споделиш за Стаменов. Моите впечатления са само от онлайн изявите му и много резонира с мен начинът, по който обвързва генерално здравето с подсъзнанието донякъде, родовото и познатото от поколения назад. Абе, допада ми леката нотка езотерика (макар и уж отчасти научно обоснована )

Рарина, щом трептите на еднаква честота, другото няма значение 🥰

Здравейте, коментирали ли сте с вашите лекари до кога е ОК да се приема но шпа? Имам предвид не регулярно, а само при нужда когато се усети болка. Според моя лекар няма проблем до края, и че в родилни зали си се използва като спазмолитик. Но са ми попадали мнения за противопоказност в 3ти триместър, и да видя дали някоя от вас също е говорила за това с АГ

Около 25г.с. имах болки, със съмнения за скъсена шийка и бях на преглед при дежурен, който ми изписа Но-шпа, Магнерот и Утрогестан. Звъннах да кажа на моя АГ (работи в същата клиника, той ме прати при дежурния, защото не беше на работа) и ми каза "без но-шпа, желателно е да не го приемаш в този етап". За причина не го попитах, но още тогава ми каза да не го пия. В последствие направих бъбречна криза и едонственото разрешено е но-шпа и бусколизин, но към второто съм алергична и там вече нямах избор - изпила съм от сорта на 3 хапчета (от 25 до 31 г.с.). Казах му и се съгласи да е само в такъв случай и то не по терапии 3х2, 3х1, а само при спешна нужда. Не знам каква е причината. Иначе докато съм чакала пред спешен кабинет дойде жена с контракции, преносила и т.н., малко по-нагоре писах за нея, беше с малко разкритие пред започващо раждане и й казаха да се прибере и да пие 2 но-шпа, да се върне сутринта, когато нейният лекар ще е на смяна и че дотогава трябва да има вече повече разкритие.
Та, на мен още от 6 месец не ми дава да пия но-шпа, освен ако не направя нова бъбречна криза.

Аз съм на терапия с Но-шпа 3×2 (аз взимам само 3×1 и повече само при нужда) заради контракции от 16/17 гс., сега съм в 29 гс. Контракциите не са болезнени, но бяха непрекъснати, над 30 ден. На последния преглед АГ каза да продължавам със същата терапия докато не влезем в "по-безопасна седмица". Утре пак съм на преглед и ще попитам отново. Това, което изчетох тук във форума е, че действително не всички лекари го препоръчват, защото размеква шийката. От друга страна при мен намаляване на контракциите се усети действително чак след като го прибавихме към терапията. Преди това бях само на магнезий и Алеракт и ефект нямаше. В началото и аз се притеснявах да не стане по-лошо от Но-шпато, но се доверих на следящия АГ и действително на последният преглед шийката ми не беше мръднала. Според мен предписването му е по-скоро на база оценка полза-вреда, при мен например ползата явно надвишава риска.

Аз също съм на терапия с Но шпа, но вземам 2 х 1, заедно с Магнерот 3 х 2 и Алеракт още от 19 г.с. заради скъсена шийка и множество неболезнени контракции през деня. Действително откривам разлика и сега в 28-а г.с. почти не получавам контракции през деня - най-много 1-2 частични стягания. Чувала съм за противоречивите мнения за Но-шпа, но определено ме е страх да го спирам, защото смятам, че ми помага.

Аз също съм  на но шпа и магнерот 3 по 1 заради контракции. Аз ги усещах само късно вечер, но лекарят каза, че матката трябва да е спокойна и аз се чувствам по-добре откакто пия.

Момичета, от известно време съм много обострена от към емоции, все едно съм пред цикъл, ама това продължава системно, без да отминава. Постоянно плача за щяло и нещяло, постоянно ми се струва, че моят мъж се държи грубо и студено.. Откачена работа, онзи ден вдигнах скандал в един магазин. Ужасена съм. А казват трябва да мисля позитивно, да се наслаждавам, а с тези състояния кой знае как влияя на бебенцето ми. Започнах да си мисля, че изпадам в някаква криза на възрастта. Как сте вие с емоциите? Как се справяте?

Също толкова зле.
При мен обаче голямото дете е много проблемно и ми къса нервите. В момента сме на "почивка " и е кошмар. Стресът е неизбежен и явно трябва да го преживея.

Аз съм доста чувствителна попринцип,но откакто дъм бременна е нещо страшно😀И аз мога да се разрева за всичко и съм раздразнителна.Често в разговор с моя приятел от нищото веднага ми се променя гласа към плач 😅😅😅Той вече не ме и отразява много много😀Бих казала ,че имам страхотен човек до себе си и въпреки това все намирам за какво да ме дразни и за какво да рева😀😀Емоциите са на макс…

Почти същото положение - вчера съм ревала поне два пъти, после се изнервих, стана ми пак криво. Буквално имам усещането, че мозъкът ми е станал на пихтия. И моят приятел вече не ми обръща внимание толкова, а даже според него сега съм била много по-спокойна от преди, въпреки че според мен рева повече. Което не знам как да го приема.

И вкъщи е същото положението, само дето и на работа съм станала нервна и раздразнена. Вкъщи няма ден да не рева, мъжленцето ми свикна само ми се смее.

И аз си поплаквам тези дни...Цяла зима не бях боледувала и ме хвана някакъв вирус преди 3-4 дни, това така ме напрегна психически, притесних се, и като оставим настрана цялото неразположение покрай боледуването, нещо много потисната се почувствах.