Да потърся ли баща си след толкова години ?

  • 2 838
  • 56
  •   1
Отговори
# 30
  • SF
  • Мнения: 25 699
Помисли върху двата (трите варианта) - какво правиш/правите, ако откликне, какво правиш и как се чувстваш, ако те отпрати и евентуалният вариант, при който не се случва нищо по-различно от досега - не те прегръща, не те отпраща и остава безразличен към теб.

# 31
  • Мнения: 25 142
Потърси го като те чопли, но какво ще спечелиш. Дори и да приеме да контактувате, едва ли ще получиш някакво удовлетворително обяснение, или съжаления. Всеки човек изпада в самозащита и хвърля вината върху другите, или обстоятелствата... Това, което ще чуеш от него едва ли ще бъде вярно и ще отмени фактите, че не се е грижил и даже те е отминавал по улицата.

Дори и да приеме някаква близост, най-много да се натовариш с ангажименти и грижи по човек, който не се е грижил изобщо за тебе.

# 32
  • Мнения: 1 592
Ама тя казва, че я е срещал на улицата и я е подминавал. Тогава как го е спряла майката?
1. Сигурна ли е, че той я е познал.
2. Сигурна ли е, че той знае, че тя го разпознава.
3. Като се разминават без никой да реагира, а тя не е на 8 или 15 години - защо баща ѝ е виновен, че я подминава, а тя е невинна, че не казва нищо и се прави, че не го познава? За него може да изглежда все едно му демонстрира пренебрежение.

А майката ако го е изолирала в годините като е имал малко дете, отнишенията вече са унищожени и непоправими. Или смяташ, че може да наваксат с 20г закъснение?

# 33
  • Мнения: 3 178
Моя отговор е не. Той като възрастен човек е направил своя избор,след като толкова години не те е потърсил,значи не е искал. Не бих дала шанс,на някой,който се е отказал от мен.

# 34
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 453
Аз не бих.Може да останеш много разочарована.С моят биологичен баща поддържах връзка като дете само защото мама ме пращаше при баба и дядо.Майка му бе толкова добра,че дори имайки ново семейство мама се обръщаше към нея с "майко",а вторият ми баща я наричаше "бабо" и също много я уважаваше.Но баща ми не заслужава нищо от мен, защото няколко пъти ме нарани.Чашата преля преди около 4 години, когато ми се обади за р.д.и като му казах,че съм бременна и скоро ще има още един внук , започна да ме обижда,че съм била "дърта",за какво ми е да ставам за смях и т.н.(а аз бях на 38).От тогава не съм го търсила, нито той мен.Та бих предпочела да не го познавах (но с втората му жена и с братята и сестрите си(имат 4 деца) поддържам връзка,а от всички само най-голямото им дете(и мой брат) поддържа връзка с баща ни,с втората си жена се раздели преди 15-тина години)...

# 35
  • Мнения: 4
Само да подчертая че майка ми никога не ме е спирала до го виждам плюс това живеем в един град ,ако е искал е имал варианти да ме намери . Другото което е баща ми много добре знае коя съм ,нокя името му жшвяли сме с него и родителите ми до 3 -4 годищна възраст като съм била. Имам снимки с него от родилно и от празници . В момента ,в който спират отношенията между родителите ми спира и връзката му с мен ! Това се питам иначе той никога няма да ми стане истински баща ! Имам малко дете ,факта че давам шанс е пред Господ не пред него ,за да не ме терзае въпроса като умре "защо аз никога не го потэрсих"

# 36
  • Мнения: 17 514
Потърси го ти. Задай му въпросите си, според това как ще протече срещата ви ще решиш дали ще имате някакви взаимоотношения по-нататък. Поне ще можеш да обърнеш тази страница от живота си и да продължиш напред на чисто. Даваш му шанс, ако иска ще се възползвай ако ли не, поне ще си наясно. Да, ще боли да те отхвърли втори път, но поне ще знаеш, че си му дала шанс.

# 37
  • Мнения: 3 097
Само да подчертая че майка ми никога не ме е спирала до го виждам плюс това живеем в един град ,ако е искал е имал варианти да ме намери . Другото което е баща ми много добре знае коя съм ,нокя името му жшвяли сме с него и родителите ми до 3 -4 годищна възраст като съм била. Имам снимки с него от родилно и от празници . В момента ,в който спират отношенията между родителите ми спира и връзката му с мен ! Това се питам иначе той никога няма да ми стане истински баща ! Имам малко дете ,факта че давам шанс е пред Господ не пред него ,за да не ме терзае въпроса като умре "защо аз никога не го потэрсих"
Потърси го, щом така чувстваш нещата.
Била си дете и не носиш отговорност за чужди грешни решения.
Сега имаш право да го търсиш, да питаш каквото решиш. Но бъди подготвена, че може да те нарани. Може да опита да хвърли вина на майка ти, на арменския поп или на когото реши.

# 38
  • Мнения: 4 578
Аз не бих търсила “баща”, който не ме е търсил когато ролите ни са били “дете без знание и избор” - и съответно възрастен, с избор да се грижи и да участва адекватно в детския живот (защото варианти има)

Генно предаваните усложнения могат да се проследят с пълно геномно секвениране.

Но пък ако авторката се измъчва, нека си причини вероятното разочарование.

# 39
  • София
  • Мнения: 971
Само да подчертая че майка ми никога не ме е спирала до го виждам плюс това живеем в един град ,ако е искал е имал варианти да ме намери . Другото което е баща ми много добре знае коя съм ,нокя името му жшвяли сме с него и родителите ми до 3 -4 годищна възраст като съм била. Имам снимки с него от родилно и от празници . В момента ,в който спират отношенията между родителите ми спира и връзката му с мен ! Това се питам иначе той никога няма да ми стане истински баща ! Имам малко дете ,факта че давам шанс е пред Господ не пред него ,за да не ме терзае въпроса като умре "защо аз никога не го потэрсих"
Щом смяташ, че този въпрос ще те терзае, потърси го. Но внимавай да нямаш някакви свръхочакванияи да не се разочароваш, защото баща ти освен че не е търсил от толкова години, продължава да избира всеки ден да не търси включително и когато се е разминал с теб. Та внимавай каво ще очакваш от тази среща, защото най-вероятно пълната липса на интерес, която е имал по този въпрос, ще се запази.

# 40
  • Банско
  • Мнения: 2 479
Някой, които не те е искал преди време ,няма да те иска и сега. Възможността да бъдеш разочарована е доста голяма. Аз не бих го търсила.

# 41
  • Мнения: 1 055
То е ясно, че това е създало травма в теб. Не бих се занимавала с осеменителя, бих посещавала терапевт, за да преработя това нещо.

# 42
  • Мнения: 9 308
Аз на твое място бих го потърсила. Така е редно, за теб самата. Но очаквания не трябва да имаш.

# 43
  • Мнения: 742
Майка ми и баща ми са се развели , когато аз съм била на 5 год. Помня , че бях по - голяма , когато
 " баща ми " дойде и ми подари шапка с Мики маус, която беше за малки деца... Бях много разстроена. Мама все ме караше да му звъня за празниците , а той ми казваше - ти за пари ли ме търсиш ? ... Яд ме е на майка ми , че толкова години ме караше да го търся. Последната ни среща беше преди бала(2009г.), обеща да дойде и да помогне на майка ми с пари. Бижутата щяха да са от него... Е, не дойде ! Звънях му хиляди пъти, накрая вдигна и каза , че нямало да дойде днес  , а друг път ! Друг път - нямаше ! От 2009 година не съм го търсила. Все ми е едно дали е жив или не. А майка ми го издири в края на миналата година, и ме молеше да ходя да запозная детето си с него, защото била родена на неговият РД.( има нещо наивно овче в мисленето ѝ )! Та , малко дълго стана - Аз не бих потърсила този , който може да живее и без мен !

# 44
  • Пловдив
  • Мнения: 2 164
Само да подчертая че майка ми никога не ме е спирала до го виждам плюс това живеем в един град ,ако е искал е имал варианти да ме намери . Другото което е баща ми много добре знае коя съм ,нокя името му жшвяли сме с него и родителите ми до 3 -4 годищна възраст като съм била. Имам снимки с него от родилно и от празници . В момента ,в който спират отношенията между родителите ми спира и връзката му с мен ! Това се питам иначе той никога няма да ми стане истински баща ! Имам малко дете ,факта че давам шанс е пред Господ не пред него ,за да не ме терзае въпроса като умре "защо аз никога не го потэрсих"
Момиче! Не си разбивай сърцето! Този човек не ти е никакъв. Знам, че в главата ти се върти някаква розова представа от типа на "Втория ми баща се грижи за мен и ме обича, представям си какво би било ако ми е биологичен!?" - нищо няма да е, нищо!
Минали са толкова години, та това е почти четвърт век.
Вашите са се разделили в началото на 1999-2000 година това бяха трудни години. През 2001 ако не се лъжа с месеци не бяха изплащани майчинство, детски и пенсии например. Този човек е мислил само за себе си и за никой друг.
Ти сега драма ли си търсиш? Какво очакваш да се случи? Най-много да те натовари с неговите си проблеми и ти като "дъщеря" вместо да си гледаш живота и семейство да се чувстваш длъжна да го подкрепяш?
Казах ти и по-горе, ти си имаш семейство, имаш си и майка и баща, не си го причинявай.
Арабите имат една поговорка "агнето е на този в чиято кошара блее" - баща ти е този, който те е отгледал, грижил се е за теб, отделял е от залъка си, тревожил се е когато си болна, изучил те е, възпитавал те е.
Достатъчно си голяма, за да знаеш, че всеки може да създаде дете за 5 минути, но не всеки може да отгледа дете.
Не си създавай излишни проблеми.

Общи условия

Активация на акаунт