Авторката даже пише в поста си, че нещата, които прави за тях не били много и не били специални. Напротив, от изредените неща аз виждам точно обратното. Към нея - някой от въпросните мъже има ли жена/гадже? И всичките сами ли живеят, нямат ли близки, че толкова няма кой да им сготви - жена, майка, баба, сестра....!?
- Публикувана: 10 март 2025, 15:24 ч.
- Последно мнение: 12 март 2025, 16:07 ч.
Могат ли мъжете и жените да са наистина само приятели?
Не знам аз ли правя повече от необходимото, но всички мъже, с които съм се отнасяла приятелски са се влюбвали в мен. Нещата, които правя не са чак толкова много и специални. Първо, ако нямат кола аз ги прибирам вкъщи. Готвя им за обяд и вечеря. Тук да не се изхвърлям не правя някакви супер сложни ястия. Планирам събития, на които да ходим заедно, разбирайте почивки, концерти и тн. Правя им малки подаръци. Ако мога ги отменям в техни задължения. Примерно им разхождам животните. Не знам защо и как, но се започват любовните писма и не знам кое провокира това. В някакъв момент имам чувството, че никога не са искали да бъдем само приятели, а повече от ден едно и са се правили на приятели само, за да се сближим. Не искам да звуча параноично. Имате ли приятели мъже, жените тук?
Може ли да се оженя/омъжа за теб? Нямам претенции кое от двете. Ако искаш, ще сме само приятели след подписа. Обещавам!
ПП. Не вярвам в приятелството между мъж и жена. Може би само ако са си бивши, преживяли са го и са им останали положителни чувства един към друг. И пак е на кантар.
Според мен не е възможно.
Но мен ми избоде очите твоето поведение, което надхвърля всичките ми представи за нормално, приятелско отношение. Нещата, които правиш за някакви хора извън семейството ти и считаш, че не са нищо особено са извън всякакви граници. Аз така и за мъжа си не съм се раздавала. На твое място бих се замислила кое провокира тази твоя самоотверженост. За мен лично това е отблъскващо и задушаващо поведение.
Но мен ми избоде очите твоето поведение, което надхвърля всичките ми представи за нормално, приятелско отношение. Нещата, които правиш за някакви хора извън семейството ти и считаш, че не са нищо особено са извън всякакви граници. Аз така и за мъжа си не съм се раздавала. На твое място бих се замислила кое провокира тази твоя самоотверженост. За мен лично това е отблъскващо и задушаващо поведение.
За първи път срещам нещо подобно...
Ми ти си ги отглеждаш като деца, как няма да плачат. Да не вземеш да размислиш...
Имам приятели мъже. Аз съм била обвързана, те също. Познавали сме си мъжа/жените. Свободен мъж, който да ми е приятел, не съм имала, сигурно би било различно.
Ама това обгрижване за приятели ми е супер странно. Сякаш така си купуваш внимание, а мъжете просто те използват. Влюбване със сигурност после не е имало, само са гледали как да те държат наоколо и да си ги обгрижваш, а като те залъгват с любовни слова, може пък и секс да пуснеш. От всякъде на далавера....
Ми ти си ги отглеждаш като деца, как няма да плачат. Да не вземеш да размислиш...
Имам приятели мъже. Аз съм била обвързана, те също. Познавали сме си мъжа/жените. Свободен мъж, който да ми е приятел, не съм имала, сигурно би било различно.
Ама това обгрижване за приятели ми е супер странно. Сякаш така си купуваш внимание, а мъжете просто те използват. Влюбване със сигурност после не е имало, само са гледали как да те държат наоколо и да си ги обгрижваш, а като те залъгват с любовни слова, може пък и секс да пуснеш. От всякъде на далавера....
Не знам мъчно ми е така като си нямат никой. Един даже ми каза, че си изплакване очите във възглавницата цяла вечер. На мен не ми тежи, просто се чудя защо така се получава с влюбването.
Не вярвай на глупости и плоски манипулации.
Приятелството има граници, ти буквално ги стъпкваш и минаваш отвъд, затова ти се лепят.
Ако си млада, хубава, работна и им угаждаш, коя е причината да не са влюбени?
Не знам мъчно ми е така като си нямат никой. Един даже ми каза, че си изплакване очите във възглавницата цяла вечер. На мен не ми тежи, просто се чудя защо така се получава с влюбването.
Приятелството не е осиновяване на хора, а интелектуална, духовна и морална връзка с някого, или връзка по определени интереси, занимания, обстоятелства. Като се мине границата и еднополовите приятелства стават като осиновявания или лошо роднинство, двуполовите бият на женитба. Като жена с дългогодишни приятелства с мъже да ти кажа, че не са ми и като братя тия мъже, просто приятели. Понякога се виждаме или чуваме по-често, понякога не се чуваме с месеци, даже и с години. Няма обсебване, тръшкане, и занимаване излишно. Иначе как да стане? Всеки от нас си е имал гаджета, после семейство, сега всеки има деца, то не става да се съжаляваме постоянно. Достатъчно е, че се разбираме без да е нужно дори да се изпада в подробности.
Явно попадаш на отчаяни хора , които не търсят приятелство . Влюбват се , защото им обръщаш внимание , а явно имат дефицит на такова .
Авторке, разкажи за влюбването. В какво се изразява, какви жестове ти правят освен писмата, как реагираш ти и до къде го докарвате в крайна сметка?
Не знам мъчно ми е така като си нямат никой. Един даже ми каза, че си изплакване очите във възглавницата цяла вечер. На мен не ми тежи, просто се чудя защо така се получава с влюбването.
Ти реално отговаряш на свалката. Не си на 12, тези неща трябва да ги знаеш.