Как да разкрия истината на детето ми?

Мисля си, че авторката вече трябва да се е консултирала със специалист. И тя, и всички ние се обединихме около това. Що се отнася до реакциите, колкото хора, толкова различни са те. Не знаеш кое е правилното, опитваш да минимизираш негативите.
Всичко остало е упражнение кой как чете подразбиращото се в текста. Показателно е мнението на Бояна и последвалите коментари.

Именно, това казваме повечето тук. Подкрепяме да се каже веднага след консултация със специалист. Единици предлагат да се мълчи.

На мен лично ми беше най-трудно в пубертета, защото различията ни започнаха да лъскат. И не говоря за физически, по скоро като начин на мислене, начин на живот, емоционални реакции. И до ден днешен мисля, че тя чувства недоволство от факта, че аз съм съвсем различен идивид с кореднно различен характер и не сбъднах очакванията й за хрисимата и послушна дъщеря. В момента, в който разбрах, че нямаме кръвна връзка ми олекна и спрях да се обвинявам, че не съм каквото иска тя. Но нямам желание да търся БР, приемам, че живота ми е един празен бял лист и съм свободна да нарисувам каквото аз реша на него. На майка ми й е по-трудно да го приеме това, но сме си запазили добрите отношения до колкото е възможно.
В моята картинка обаче баща няма. Определно имам липси и в тази насока.

Тези наши липси и съдби ни карат да бъдем по-добри родители според мен
Да даваме на децата си това което ние не сме имали и да се държим с тях както сме искали да се държат с нас

Боже,това все едно аз съм го писала....❤️

Много съжалявам, че при теб така са се стекли нещата. Но е истина,  че детето наследява и черти на характера. (При мен едното дете ми е копие по характер и освен мен друг не може да го разбере, дори баща му. Някои странности наистина са необясними за външен човек, без значение от възпитанието.)
И аз знам за най-малко 2 слуая на пропили се, след като разбират късно.
  А момичето, за което споменах, че още от малка знае, празнува 2 рождени дни - когато се е появилa на бял свят и когато са я взели у дома. Така расте с истината и говори открито за това важно събитие. Иначе, ако е тайна, все едно е нещо непристойно.

На никого ме му става приятно като разбере, че всички са знаели нещо важно за него и са го одумвали, само той-/тя -не. Някак, като предателство от най-близките излиза. Колкото до очакванията на родителите, то не са само осиновители, които могат да са разочаровани. Повечето деца не са копие на някого от родителите си. Или за зла беда , са взели най- нежеланите черти.

Биологичния баща трябва да го приравниш на сперматозоид и нищо повече. Предполагам детето вече има поне базови познания за "птичките и пчеличките". Дори не ползвай думата "баща" за донора на сперма.
Може да обясниш как се зачеват бебетата, как се оформят в човешки същества и т.н. По-назад е даден подробен пример. Обяснваш как е станало бебето и едновременно с това как с баща му сте го отгледали с много любов.
Много внимаваш да не ползваш думата "баща" за другия, за да знае детето, че баща му е само един - този, който го гледа и обича.

Към доброжелателките пусни една жалба за психически тормоз върху дете. Сериозна съм. Най-голямата гнус са разни отрепки, бъркащи се в живота на другите, с цел да гледат сеир.

Или аз, при това важи за баба ми, майка ми, за мене и дъщеря ми, като никоя от нас не е осиновена и липса на родствена връзка не е единствената причина за липса на физическа прилика и за различни характери и мироглед. Ние като имаме кръвна връзка (която излиза и по ДНК в базите за данни), какво да направим за да ни олекне?

Чудя се как баща може да липсва на човек, който не е живял с такъв. Аз имам баща, но съм отгледана далече от него и не сме особено близки. Съответно баща не ми липсва. Не е като солницата, която липсва от масата, а допреди ден е била там.

Липсва бащината фигура. В моя случай конкретно ми липсва човек, който да ме научи на "мъжките" неща. Понеже аз не съм от жените, които се вълнуват от готвене, купуване на парцалки и гримове, но пък винаги ми е било интересно да оправям разни неща. Майка ми е от жените, които не пипват "мъжка" работа. Тя си вика майстор, дори ако трябва да смени гуменото уплатнение на мивката. Съответно не ми дава да го направя, понеже според нея нищо не разбирам и не е моя работа да разбирам. Но и разбира се се дразни, че никой майстор не иска да дойде за дреболии.
Аз пък предпочитам да пробвам и да сгреша, отколко да чакам някой да ме "спаси".

Невена,при нас само аз съм "различна". Израснала съм с брат и сестра(не сме биологични такива),доста по-големи от мен и те са копие на родителите ни.
Родителите ми,винаги са се опитвали да ме вкарат в тяхната рамка,никога не са ме разбирали и разглеждали като индивидуалност. И това е създавало проблеми основно в комуникацията и до ден днешен е така. Аз съм имала и майка и баща,липси от този род нямам и нямам особени травми от това коя съм. Но аз съм такъв характер,никога не съм страдала за миналото и много отдавна съм спряла да се интересувам от него. Приела съм го,живея в хармония с настоящето си и наистина се радвам,че не са крили от мен,а ми казаха когато бях малка и имах много време да осмисля нещата. А не да ми го сервират на 30г или пък да го разбера от чужди хора,които уж са добронамерени. Дори в училище всички знаеха,че не съм им дъщеря,съседи и наши приятели също. Никога не е било тайна, никога не е било проблем да се говори по темата,ако имам въпроси или някакво любопитство. Сега има и съществена разлика между мен и много осиновени,че аз знам от къде произлизам,знам достатъчно за БР,имам дори снимки на БМ и съм нейно копие визуално и може би за това и нямам някакви терзания,просто си знам историята и че един нещастен случай ме е оставил сирак. Просто всеки случай е различен, всеки човек е с различни възприятия и както дадох пример с моята снаха,която си провали живота след като разбра,че е осиновена. Наистина за някои хора шока е голям,даже някои се срамуват от това и продължават да крият. И такива познавам.

Това за женската и мъжка работа няма връзка с присъствие на баща. Както писах, баща си имам, но той е творческа личност и се занимава с изкуство. Не може една крушка да смени. Бащата на майка ми всичко поправяше и разбираше от електротехника, но все ми казваше, че това не е женска работа, а на мене ми харесваше. Майка си поправя някои неща, но не всичко. Моят мъж е кръгла нула в поправките, като повечето западняци. Аз и бушончетата на уреди сменях, и моторите на ел. полата си разглобявам и чистя. Сега има интернет и всеки може да научава нещата, които са ми интересни.

И майка ми, и баба ми, и аз готвим много добре, обаче всяка хока другите за разни неща и не харесваше това, което е наготвила. За чужди хора минаваме за cordon bleu и трите. Като бяхме и трите в една къща, даже не можехме да се разберем какво да ядем. Баба и аз сме разсъдливи и спестовни, а майка и дъщеря ми са често импулсивни и прахосници. 

Karina-88, две деца имаме с мъжа ми, наши биологично. Не приличат на никого от нас особено физически, нито като характери. Нямат и много общо помежду си. С мъжа ми сме полиглоти, а те нито искаха да учат езици, нито им се отдава особено. Ние като млади не се спирахме, а тях не можеш да ги извадиш от стаите им. Ученолюбиви са, но извън информатика нищо не ги интересува. Опитваме да ги приемем такива, каквито са, но не е лесно. Те и да се дерат с нас, не щат да се изнасят.

Майка ми все се питаше на кого приличам, че правя еди какво си. Ами на себе си приличам. Дъщеря ми недоволства, че съм направила еди какво си вместо нещо друго. Обяснявам, че времената са били други. Не ме разбира и туй то. Едно време майките ни дуднеха и ни се караха, както и казваха какво да правим, а сега децата ни.

Исках да кажа, че несходства в характерите има и при близко родство.

И аз като Карина не се интересувам от миналото.

Жалко за снаха ти, Карина. Не знам има ли дете, но трябва да и се помогне. Може би намиране на произход ще я поуспокои. Много лошо са направили родителите и, че не стига, че са крили и не са и казали, ами и на 30г възраст са и причинили такъв шок. Говорете с нея и не я изоставяйте!

Невена,две деца има и даже е баба вече. Разбра,когато вече и тя беше майка. Шока беше много голям за нея,тя дори визуално прилича на осиновителката си,изобщо не е имало и най-малко съмнение,че не им е дъщеря.
Говорила съм с нея милион пъти,опитвала съм се да й помогна,но не става. Надявахме се,че когато открие БР ще се успокои,а то стана по-зле. За нея това е срам,разбираш ли? Срам я е,че е осиновена,срам я е,че е била нежелана и тн и не желае и не може да го приеме.
Сега е малко по-добре,но няма нищо общо с човека преди това. Хората смятат,че ще е по-лесно да го разбереш когато си голям и зрял човек,но аз не мисля така.

Това за срама е тъпизъм, набиван с десетилетия от злобни лелки и точно за това в наши дни трябва да им се търси отговорност!
Никое човешко същество не бива да го е срам, че е изоставено! Никое!

Абсурдно е да се крие истината. Кажете му с прости думички, подробности са излишни.
Възрастта е подходяща, не отлагайте.