Не визирам изобщо работа в болница. Визирам целия офисен сектор и удобното цъкане от диванчето или от плажа. То може да не става от днес за утре, ама да стоиш на стол от три крака, незнайно колко дълго, не е никак приятно. Имам такива примери пред очите си, кофти е.
- Публикувана: 10 март 2025, 21:11 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2025, 20:44 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 98
Много неприятно, Мис.
Ще помисля за съвет, но засега мога да кажа, че и аз не бих могла да си изкривя езика.
От друга страна, според мен е окей да отговориш лаконично и твърдо. Ако щеш, излъжи, че имаш жилище или живееш при вашите. Просто да не звучи фрустрирано.
За мен въпроси за жилище и семеен статус са крайно неприемливи, вероятно бих ги задала същите на интервюиращия заедно с " а в коя болница раждахте".
Както и да е, ако си твърдо решена да не режеш тези интервюиращи, по- добре излъжи, отколкото да даваш уклончиви отговори.
Ще помисля за съвет, но засега мога да кажа, че и аз не бих могла да си изкривя езика.
От друга страна, според мен е окей да отговориш лаконично и твърдо. Ако щеш, излъжи, че имаш жилище или живееш при вашите. Просто да не звучи фрустрирано.
За мен въпроси за жилище и семеен статус са крайно неприемливи, вероятно бих ги задала същите на интервюиращия заедно с " а в коя болница раждахте".
Както и да е, ако си твърдо решена да не режеш тези интервюиращи, по- добре излъжи, отколкото да даваш уклончиви отговори.
Мис, за какви въпроси става дума? И какво точно отговаряш? Имай предвид, че като отговаряш на такива трябва да звучиш 100% уверено, а не сякаш се притесняваш или се дразниш, защото така хората отсреща почват да си мислят че криеш нещо важно и това ги кара да са недоверчиви или да любопитстват повече.
Много мразя някой да ми задълбава в лични въпроси. Такива от рода семейна/несемейна, с/без деца съм ок, все пак не е нещо, което ще скрия, въпреки че пак не е ок да се пита. Обаче кой те издържа, имаш ли жилище или живееш при вашите....това ми идва в повече. Обикновено отписвам фирмата, ако почнат такива въпроси. Понякога (ако съм на кеф) им говоря щуротии, понякога - само уклончиво, после си тръгвам и не се сещам повече за тях.
За съжаление и в София не е супер лесно да се намери работа, когато се търси нещо по-добро.
Ако си останала без възможност за изчакване, ще трябва да стиснеш зъби и да приемеш подобни въпроси. Не мога да ти кажа точно как да отговаряш или как се приема от отсрещната страна (все пак различни хора те интервюират).
За съжаление и в София не е супер лесно да се намери работа, когато се търси нещо по-добро.
Ако си останала без възможност за изчакване, ще трябва да стиснеш зъби и да приемеш подобни въпроси. Не мога да ти кажа точно как да отговаряш или как се приема от отсрещната страна (все пак различни хора те интервюират).
Въпрос кой ме издържа или подобен считам за просташки независимо кой и къде го задава, аз също би се наложило да си прехапя езика ако не искам да реагирам остро.
Ако наистина не искам да се поддам, си казвам че вероятно ме пробват дали реагирам спокойно на провокация, а това е нещото което съответно ме кара да се държа на положение. Имало е и случаи когато съм решавала че наистина са невъзпитани простаци и не съм се сдържала чак толкова.
Ако наистина не искам да се поддам, си казвам че вероятно ме пробват дали реагирам спокойно на провокация, а това е нещото което съответно ме кара да се държа на положение. Имало е и случаи когато съм решавала че наистина са невъзпитани простаци и не съм се сдържала чак толкова.
Не визирам изобщо работа в болница. Визирам целия офисен сектор и удобното цъкане от диванчето или от плажа. То може да не става от днес за утре, ама да стоиш на стол от три крака, незнайно колко дълго, не е никак приятно. Имам такива примери пред очите си, кофти е.
Мис Каприз,
Че въпросите не им е мястото на интервю за работа - две мнения няма.
Мен също са ме дразнели винаги, не съм си позволявала да ги задавам, но ми хрумват няколко начина за справяне. Не съм ги тествала, не претендирам, че работят, но според мен - вадят от ситуация. Например, на въпроса кой ви издържа, според мен би минало следното:
1. С чувство за хумор - уви, никой, сама се справям, ако знаете за навити да издържат, дайте ги насам.
2. Контра въпрос, отново с чувство за хумор - мен - никой, сама се справям, защото съм възрастен човек, а при вас как е? Това е малко по-рисково и зависи от чувството за хумор и на отсрещната страна
3. Пак с чувство за хумор - ааа, тайна, защото е известна личност и трябва да му пазим реномето и анонимността.
4. Плащам осигуровки и се издържах с обезщетението за безработица.
5. Лични спестявания.
И така нататък. Почти всяко не значи нищо и не навлиза в конкретика. А ако може да си позволи човек, може и да ги нахрани хубаво, ама шансовете за работа в тази фирма силно се намаляват.
Какво предлагам аз: понеже, за огромно съжаление, се шири простотия и некомпетентност, си изготвяме мислено едно списъче с отговори клишета и даваме социално приемливи отговори. Предлагам това, понеже между редовете на Мис Капиз се чете, че е на зор. После вече, като има сигурен доход и работа, може да продължи да търси и да е по-серт.
Че въпросите не им е мястото на интервю за работа - две мнения няма.
Мен също са ме дразнели винаги, не съм си позволявала да ги задавам, но ми хрумват няколко начина за справяне. Не съм ги тествала, не претендирам, че работят, но според мен - вадят от ситуация. Например, на въпроса кой ви издържа, според мен би минало следното:
1. С чувство за хумор - уви, никой, сама се справям, ако знаете за навити да издържат, дайте ги насам.
2. Контра въпрос, отново с чувство за хумор - мен - никой, сама се справям, защото съм възрастен човек, а при вас как е? Това е малко по-рисково и зависи от чувството за хумор и на отсрещната страна
3. Пак с чувство за хумор - ааа, тайна, защото е известна личност и трябва да му пазим реномето и анонимността.
4. Плащам осигуровки и се издържах с обезщетението за безработица.
5. Лични спестявания.
И така нататък. Почти всяко не значи нищо и не навлиза в конкретика. А ако може да си позволи човек, може и да ги нахрани хубаво, ама шансовете за работа в тази фирма силно се намаляват.
Какво предлагам аз: понеже, за огромно съжаление, се шири простотия и некомпетентност, си изготвяме мислено едно списъче с отговори клишета и даваме социално приемливи отговори. Предлагам това, понеже между редовете на Мис Капиз се чете, че е на зор. После вече, като има сигурен доход и работа, може да продължи да търси и да е по-серт.
Да, и аз се чудя доколко наистина си правят някакви изводи от самите отговори, доколко провокират и следят повече реакциите.
Пример за серия въпроси, вероятно зависят и от предходните отговори.
Пример за серия въпроси, вероятно зависят и от предходните отговори.
Скрит текст:
Самата ситуация и за мен е достатъчно неприятна, защото бе с неохота не толкова по желание, вече нямам търпение пак да работя. Май се усетиха, защото опитаха да го обърнат все едно нищо лошо или притеснително не питат ами просто си лафим и не е прецедент човек да си даде пауза. А и казах, някои познати оправдават, че на мястото на работодател и тв биха се вълнували по-подробно каква ми е ситуацията... Уж си правят изводи за надеждност, мотивация, нз. Не отговарям в излишни детайли, минимум инфо. Хем защото някой път информацията е деликатна за мен, хем може би е част от съпротивителната ми реакция:
Семейна ли сте? Не.
Ползвахте ли борса по време на паузата? Няколко месеца.
Тогава как се справяхте финансово/ издържахте останалото време?
... Ами направо опитах да избегна въпроса, крайно неудобно ми е да обяснявам дали имам спестявания, пасивни доходи или ме подпомагат роднини. В крайна сметка опирах да приключа темата, че се справям основно със собствени сили, все пак имам доста и почти непрекъснат стаж.
Семейна ли сте? Не.
Ползвахте ли борса по време на паузата? Няколко месеца.
Тогава как се справяхте финансово/ издържахте останалото време?
... Ами направо опитах да избегна въпроса, крайно неудобно ми е да обяснявам дали имам спестявания, пасивни доходи или ме подпомагат роднини. В крайна сметка опирах да приключа темата, че се справям основно със собствени сили, все пак имам доста и почти непрекъснат стаж.
Подобни въпроси са просташки и направо скандални, не мога да повярвам, че някой е толкова нагъл да ги зададе. Очевидно обаче дамата не е в позиция да им каже директно какво мисли за тях, защото има нужда от работа. За това бих отговорила, че се издържам сама със спестяванията. Не бих вкарвала опити за хумор, защото е нож с две остриета и зависи много какво е чувството за хумор на отсрещната страна. На въпроса относно жилището бих отговорила, че живея в собствено наследствено жилище. Ясно и точно, без емоция. И без значение дали отговорите са истина или не. Направо е скандално, че това се случва по интервюта, наистина …
Мис, за да предотвратиш задаването на подобни въпроси, може да пробваш да им задоволиш любопитството предварително. Аз например съм на 37, нямам деца (по мое желание), към момента нямам и партньор. И го казвам още като се представям - "Казвам се В, на еди колко си години, неомъжена и без деца". Също така можеш да вмъкнеш и отговорите на въпросите кой те издържа и дали живееш в собствено жилище. Казваш например, че живееш при родителите ти и всичко става ясно.
А относно "дупката" - много хора за да оправдаят пауза казват, че са се опитали да стартират частен бизнес. Само гледай да е нещо, което наистина можеш да правиш, защото се предполага, че ако започнеш в съответната фирма, ще се поопознаете и може да се разбере, че си излъгала. Аз например мога да рисувам, дори 2 мои много любими картини са вкъщи в рамки на стените. Никога не ми е хрумвало да си продавам картините, камо ли да се издържам от това. Но кой може да го докаже? Никой. Казвам "опитах се да превърна хобито си в работа, но не се получи" и толкова.
А относно "дупката" - много хора за да оправдаят пауза казват, че са се опитали да стартират частен бизнес. Само гледай да е нещо, което наистина можеш да правиш, защото се предполага, че ако започнеш в съответната фирма, ще се поопознаете и може да се разбере, че си излъгала. Аз например мога да рисувам, дори 2 мои много любими картини са вкъщи в рамки на стените. Никога не ми е хрумвало да си продавам картините, камо ли да се издържам от това. Но кой може да го докаже? Никой. Казвам "опитах се да превърна хобито си в работа, но не се получи" и толкова.
Всеки си прави изводи от различните въпроси:
-На квартира ли си, имаш ли кредит? - хване ли се, няма да напусне, щот няма избор или ще ме краде, щот му трябват пари.
-Колко ти са големи децата и кой ги гледа- ще взема болнични
- Кой те издържа- няма да има претенции за пари
-Имаш ли твое жилище- щом има значи не е много на зор и малко да не му отърва ще напусне
Това са разсъжденията на собственици на средни фирми - 120-200 човека.
-На квартира ли си, имаш ли кредит? - хване ли се, няма да напусне, щот няма избор или ще ме краде, щот му трябват пари.
-Колко ти са големи децата и кой ги гледа- ще взема болнични
- Кой те издържа- няма да има претенции за пари
-Имаш ли твое жилище- щом има значи не е много на зор и малко да не му отърва ще напусне
Това са разсъжденията на собственици на средни фирми - 120-200 човека.