Работа, CV-та, HR-и, съвети - 98

То сега ако някой няма книжка му искат справка от НОИ. Това е вариант.

Да, но за годините след 2000 година. Старите мисля, че ги нямаше там, дали ги въведоха вече? В момента, ако кандидатстваш за държавна работа ти искат задължително копие на трудовата книжка. Интересно, ако станат електронни, как ще се процедира.

Пуснете обяви и в местни вестници и сайтове като "Нов живот" и 24rodopi.

Това са кърджалийски медии и от там няма кой да отиде в София, в региона мъжете работят по чужбина, а жените си гледат децата, хващат се на работа, колкото да не са вкъщи и стаж да върви.

Има много хора, които са в София - студенти и работещи, които се прибират периодично и следят редовно местните новини.

Имам един казус и не знам как точно да подходя - в момента съм в "интересна позиция" - преди година ми предложиха да поема екип, но се случиха редица други неща - колежката, която беше ТЛ на екипа излезе майчинство, междувременно се работеше по разделяне на екипа на две, имаше фрийзове, нов ТЛ, който експресно да закърпи положението, драми с мениджмънта кога и как да се раздели екипа на две, та в крайна сметка, до това разделяне не се стигна миналата година. Сега всички са нахъсани да се случи в най-близко време - в момента говорим това да се случи до май-юни тази година, т.е. след месец. Официално имаме друг ТЛ, но с половината от хората аз поемам стандартните ТЛ дейности - 1:1, помагам им, разпределям работата, обучавам нови хора или хора за специфични таскове, следя кой колко е натоварен и  т.н., но си имам и свои проекти, които движа (което не е основната част от работата ми и не съм толкова ангажирана с това, колкото колегите от екипа). Като все още част от екипа, а не като официален ТЛ, колегите ми са доста спокойни около мен, споделят доста, търсят съвети - което е абсолютно нормално и хубаво, защото ми имат доверие. Прави ми впечатление обаче, че някои колеги свикнаха аз винаги да съм на среща за ежедневни задачи, за които е по-лесно да ме питат, отколкото да помислят първо как би било добре да постъпят и лошото е, че това в повечето случаи не са съвсем нови и неопитни хора, а такива с по няколко години опит, които се справят добре. Убедена съм, че не са се съветвали толкова с предния ТЛ, дори и те са ми го казвали. Въпреки, че нямам проблем с това хората да се обръщат към мен, на моменти ми идва в повече. Опитах деликатно да споделя, че е хубаво да помислят първо, да преценят какво да направят, но не виждам особен резултат, пак ме търсят за всичко, дори в повечето случаи, докато говорим сами стигат до извода какво трябва да направят и без аз да им казвам (тук говорим за почти ежедневни разговори, извън 1:1 срещите, които имаме, а и става дума за по-скоро рутинни задачи, не особено завъртяни ситуации или сложни проекти). От една страна, аз съм била в ситуация да съм сравнително неопитен служител и да няма кого да питам и знам колко ми е тежало това и съм щастлива, че колегите ми имат човек, който да търсят при въпроси, но от друга страна, ми се струва, че някои хора приемат, че аз замествам нуждата те да се опитат да се справят сами. Искам хората в екипа да са самостоятелни - това не означава да не питат, разбира се, но не ми харесва ситуацията, в която аз имам свои проекти + проектите на поне още двама души от екипа, които се допитват до мен за неща, които трябва да могат сами (и ги могат, защото са ги правили неколкократно в други проекти). Не знам дали аз съм в грешка или не, затова ще се радвам да чуя вашето мнение и съвети, ако сте били в моята ситуация.

Цени си усилията и интереса. Била съм в същата ситуация, но така и не се случи. Накрая казах, че ако ще наставлявам другите, ще ги проверявам за грешки, ще пишат на мен стейкхолдъри за ескалации, ще обучавам всички и т.н. всичкото, което си изброила, ще трябва да има официална йерархична връзка, а не да я размятат като морков пред мен и аз да тичам. Не е най- печелившият вариант, но се отървах от кофти чувството, че съм използвана. Което не е само чувство, то е факт и при теб.
Има граница до къде да се доказваш, че можеш да вършиш следващото ниво работа и това да отменяш цялата дейност за "е сега, утре го правим". Желая ти при теб да се получи различно. За мен там е проблемът, а колегите ти са свикнали да ги дундуркаш. Като се обърнеш назад, ще видиш, че ти така си си постлала за съжаление.

В офис ли сте или онлайн? Ако сте онлайн, просто не отговаряй веднага - в много случаи хората сами си намират отговора в рамките на 15-20 минути. Ако сте в офис е по-сложно, тогава ще трябва някак да напомняш деликатно за границите и времето ти. Тук не става дума за обучаващи се нови хора, разбира се.

Раче, според мен има много истина в думите на Кетчъра. Аз обаче искам да кажа и още нещо - ти сама си го правиш. Не искам да звучи като , на, нека ти, затова ще се опитам да обясня какво имам предвид.

1. Ти си много лесно достъпна, понеже си обременена, че на теб не са помагали, виждаш, че можеш да си полезна. Това от една страна е много хубаво - ти се превръщаш в неформален лидер, хората са готови да те следват и да ти вярват, но пък бързо се учат, че тъй ще е тя и те приемат за даденост. Замисли се, но повечето, които са поспрели да мислят е, защото така е по-лесно и удобно, а и Рачето винаги е на линия. Та от всичко това тема за размисъл номер 1: кога и доколко трябва да си лесно достъпна за екипа ти. Можеш ли да казваш не и да оставиш хората да се справят със задачата си САМИ, т.е. ти вече си ги научила, а от тях се очкава да започнах да използват наученото и да стават по-самостоятелни във вземането на решения.

2. Към момента казваш, че все още се случват някакви събития и ти не си станала ТЛ. Въпреки че уж ти е обещано - нека и да се формализира, защото утре при разделението на екипите, може да се окаже, че за теб позиция няма. Не казвам, че ще стане така, а че има вероятност. Точно, защото, ти правиш тези неща между другото. Сложи си граници - примерно - отговарям на всякакви въпроси от 16 до 16 и 30 часа. Така тези с по-очевидните казуси, може пък да вземат, че да се стегнат малко.

3. Научи се да казваш не. Ще ти е полезно не само в професионален, но и в чисто житейски план. Съжалявам, в момента работа по нещо важно/спешно/съсредоточила съм се - нека говорим след 15 ч или 16 ч. Опитай сам.

4. Проведи разговр с мениджъра си - кое как го вижда във времето. Обясни, че на теб основаната ти работа е работата по проектите, но актвайки като нещо като ТЛ ама не точно, щото нямаш оторизацията, води до претоварване. Затова го молиш ако може да се внесе ред. Той тоз мениджър затова е сложен там, а не да ги жалим.

Желая ти успех в справянето с тази ситуация, която всъщност е много по-крива отколкото изглежда на пръв поглед.

Раче, подписвам се с 2 ръце под написаното от Слънчезара.

- Поставяне на разумни граници
- "Не" също е отговор и понякога е необходим
- Изясняване на приоритети, степен на отговорност и роля. Правилно комуникиране от страна на мениджъра с екипа.

Всичко това ще доведе до повече прозрачност, ще ти освободи време и пространство за нещата, за които действително отговаряш и имат нужда от твоето внимание и време. Ще приучи колегите ти на повече уважение към времето ти и към теб като цяло. Ще се научат да бъдат по-самостоятелни и ще вземат решения по-често.

Била съм в подобна позиция и ти влизам в обувките.

Често едно "Колко ти е спешно и може ли да почака час (два, или колкото е нужно)?" разрешава казуса от само себе си 🙂. Неволята помага. Ще се учудиш колко време ще ти се освободи. "Дундурингът" е вреден.

Благодаря на всички за отговорите! Реално ситуацията е неприятна, но се надявам, че до месец-два ще се решат поне административните неуредици. Това, което за мен в момента е трудно е да намеря баланса между това да казвам "не" на такива питания и да не излезе като "ама тя нищо не прави за нас". В момента основният проблем е с един човек, така че не бих казала, че е особено масово (от около 10 човека), но пък е голяма занимавка. Отделно, същият човек има претенции да минава на по-високо ниво, което хем изисква да има разнообразни проекти (което може би му дава известна несигурност и затова задава толкова въпроси), хем трябва да има по-голяма самостоятелност, което към момента не се получава.

Разбирам те напълно - не става от днес за утре, иска се време, но и с времето става по-лесно. Колегата ти явно има нужда от съдействие, но и трябва да свикне да се справя сам и да не разчита на един човек за всичко.

Препоръчвам четиво по този повод (за теб):

Ама човекът като иска да мине на по-високо ниво, то отговорът е готов: още на следващото 1 на 1 му кажи, че си много притеснена, че той изиостава от плана за минаване към по-горно ниво, защото не е самостоятелен. Искаш да се изговори още сега, за да има време той/тя да се поправи. Този човек, според мен, не иска толкова да му се отговаря, а иска да бъде забелязан. И това е начина му, да покаже проактивност, старание и ангажираност..
С други думи - леко и тактично му кажи, че ако продължава по този начин, няма как да дадеш оценката, защото създава у теб усещането, че иска да му движиш ръцете. А той трябва да демонстрира това, това (извади го от изискванията за по-горното ниво) и му покажи цветно, мило и много загрижено къде се дъни, а и освен това - си притеснена, защото е под мониторинг и това е видно от по-високия мениджмънт. Бас ловя, ще те остави на мира.

Успех!

Какво значи по- високо ниво е ключово в случая.
Има ли роля между ТЛ и неговата позиция или се борите двамата за една и съща

Такъв тип проформа инициативност по принцип как се възприема - като нещо положително, което може да ти бъде от полза за кариерното израстване или по-скоро обратното? Питам, защото съм забелязвала подобно поведение в колеги, които именно целят да се представят като инициативни, но на мен не ми е присъщо и също ми е дразнещо.