Работа, CV-та, HR-и, съвети - 98

Ясно е, че интересът от подобни отношения е взаимен. Идеята е друга, ако работиш 1 година във фирма Х и фирма У ти предложи 500 лв отгоре - директно приемаш. Това е, по мое разбиране, което не харесва слънчезара. И го разбирам. Не търси човек, който при първа възможност ще избяга за нещо отгоре към заплатата. А търси човек, който иска да развива уменията си и да вижда дългосрочно  бъдещето си в компанията.

Аз я разбрах, но пак опираме до това че харесвам нещата дето тя описва как работи, но на малко места са така... и не навсякъде може да се видиш как се развиваш и прочие.  Да не почвам пък и на колко места говорите едно по интервютата, а то после е съвсем друго. Много ясно че няма да виси човек на такова място ако има по-добри варианти, само и само да не го обявят за job hopper. Отделно че на интервю не е дори прието да се отговаря честно защо си се махнал от предишна работа ами увърташ там нещо по-политкоректно, т.е дори и да те питат пак не върви да кажеш кое как...

Специално за многото години на едно и също място, на мен не ми се отрази негативно на нито едно от интервютата. За някои работодатели това даже е плюс. 11 години в едната фирма и 16 в другата. В първата смених много позиции, във втората само две, но пък постоянно имаше нови проекти и не беше скучно. По-скоро според мен е минус за самия човек, прекалено много се привързваме емоционално към работата и после го изживяваме като се наложи да напуснем и ни е трудно да се адаптираме на новото място. Сутрин като си пиех кафето на терасата ми беше по-интересно да си отворя служебния лаптоп, вместо мамата и фейса. (Друг е въпроса, че докато беше жив мъжа ми нищо не отварях сутрин, гледахме си се двамата).                                     За някои 500лв. не са малко. За мен например са повече от 25% от заплатата ми след данъци и осигуровки. Въпреки това преди 9 месеца отказах работа, на която след изпитателния срок щях да вземам 600-700 повече чисти пари, защото исках да си остана в старата фирма.                                                    Относно осигуряването на минимална и парите в пликче, само на едно място ми предложиха преди няколко месеца и отказах още на интервюто. Но има такива фирми все още, просто аз при кандидатстването ги отсявах, защото се знаят. В тази не знаех, че е така, защото  тепърва изграждат клон в нашия край.         Утре живот и здраве започвам нова работа. Колебаех се между две предложения и в крайна сметка избрах това с по-добрите финансови условия, дано не съм сбъркала и да се справя, тъй като естеството на работата е доста различно от това, което съм правила досега.

Успех на новото място, lyatno vreme!

Перфектен служител е този, който не иска пари, а работи за чест и слава и въпросното "развитие". Ама развитието не е за него, а за фирмата. Развитие има, ако си на 20 и сега тепърва започваш работа в дадена сфера или тотално сменяш сферата, развитие има, ако знаеш със сигурност, че имаш шанс за по-висока позиция и съответно и значително израстване в заплащането. Но развитие определено няма, ако стоиш на една позиция и една заплата (с 5-8% мижаво увеличение, което не покрива инфлацията) години наред, бих казала повече от 2 г. в сегашните пазарни условия. Ти всъщност след 2-3 години работиш за по-малка стойност (пари), от тази, за която си се договорил първоначално. От друга страна смяна на работата може да вдигне заплатата между 30-50% и наистина да доведе до някакъв вид израстване, защото всяка фирма си ми специфики и винаги се научават нови неща. В повечето случаи става въпрос за доста отгоре над 500 лв. изоставане в заплатата с годините.

Всеки трябва да си гледа интереса. Ако друга фирма ми предложи по-добри условия, защо да не работя за нея? Работодателят няма да се поколебае да ме "разкара" по един или друг начин, ако сметне, че няма нужда от мен. Все пак това са договорни отношения, не е брак. Да, принципно трябва да сме разбрани и двете страни, но, каквото и да си говорим, става въпрос за интереси.
Все пак зависи и какви по-добри условия се предлагат - ако ми дава 500 лв отгоре, но офисът е на 30 км., едва ли ще се навия. Ако пък заплатата е същата, но офисът е на 5 мин. пеша от вкъщи, защо не?
И още веднъж - никой не бяга от добри условия. Ако човек тръгне да си търси нова работа, значи нещо не му е ок....и невинаги става въпрос за пари.

Никой не казва да се работи за чест и слава. Ако се справяш и си оценен, заплатата ще расте и на старото място.

Ечи, това далеч не е задължително да е така или естествено дяволът е в детайлите. Ключът е в "ако си оценен", как и колко. Защото ако ти чувстваш, че не просто се справяш, а преизпълняваш (динамично е, огромен обем, нови и нови по-сложни задачи и си под постоянен гърч+ заплатата като база се оказва неадекватна на това), а отсреща те актуализират с евентуално 5-6% макс (фирмена политика, за всички, без значение работа и натоварване) и за тях всичко е точно - това растеж ли е? Също много малко ръководители са с мисленето на Слънчезара и щедрата фирмена политика не ти гарантира далновиден, оценяващ приноса  и мислещ така мениджър. Не става ли той, нямаш шанс.

Аз съм си докарвала до 50-60% увеличение със смяна на работно място. Годишно увеличение съм имала най-много 10%. Не казвам, че трябва да се скача от място на място, просто както споменаха по-горе, в един момент усещаш как вършиш страшно много неща, за всичко теб те дърпат и накрая 5% като всички. Не е мотивиращо.

Да, така е, за това нали договорът е докато е изгодно и са двете страни. Аз също не бих стояла нещастна и тъжна на работа, за да не ме помисли някоя чр-ка за джоб хопър. Сменях работа през година два пъти, по време на пандемията. Използвах тогава динамиката в пазара, за да отида на по-хубава позиция. Не съжалявам. Не казвам, че човек трябва да търпи нещо, нито да бъде използван, да не му се вдига заплата и тн.

Просто слънчезара търси хора, готови да работят по-дълго време, да развиват умения, предполагам тя ги оценява и възнаграждава. Идеята е , че много от служителите мислят, че правят страшно много или че бюджетите за увеличение са безкрайни. Това не е така, но не всеки има реална преценка за уменията си. Не говоря за някого тук конкретно.

Тя е права за себе си и компанията, в която работи, която явно има желание и ресурс за задържане на служители и развиването им. Идеята е, че не повече от 10% от мениджърите са като Слънчезара по това, което тук е демонстрирала.
И в други условия подобен човек, какъвто е описала, с такъв манталитет отваря широко вратата да се възползват от него.
Мисля, че съм писала, когато не искаха да ме компенсират за тоновете допълнително време и допълнителните задачи, измежду които да пъдаря още 4-ма човека и да им покривам ескалациите, докато ме манипулираха, ейчарката не отговаряше на имейлите, които не ѝ изнасят, просто игнор, накрая единият каза "доколкото те познавам, не са ти толкова важни парите". Тогава ми стана много неприятно и си гоних със зъби и нокти увеличението.

При мен е трудно с честата смяна на хора, защото се занимавам с висококвалифицирана дейност и навлизането в работата отнема от 6 м до 2 години. Аз разбирам, че всички ходим на работа за пари, това е основното и няма какво да се лъжем. И не, не са само парите важни.
Имах колега, който напусна за 200 лв учвеличение на заплатата. Опитах се да поговорим и да ме изчака малко - не пожела. Приех решението му и от сърце му пожелах успех. Е, после кандидатва обратно 7 (седем) пъти. Съжалявам, но аз на този човек не мога да разчитам, а ми е важно да мога.
Чудесно разбирам, че всички се имаме сами себе си за невероятни специалисти. И често се чувстваме недооценени. Няма лошо, но доста често има жестоки разминавания в самооценката на човека и това как го възприемат колегите, а и мениджмънта. Извинявайте за директността, но има хора с изключително нереална преценка и за възможности и за това колко и как допринасят за организацията. И после се оплакват, когато с факти това им се показва. Или друго любимо - аз искам (голям компромис от страна на компанията), но в същото време искам смяна на позиция. И т.н.
Аз лично работя почти по 14 часа на ден. Моите усилия са изключително невидими за екипа (така и трябва да бъде), но са видими за мениджмънта, просто задачите са ми такъв тип. Смея да твърдя, че хората ми са мотивирани, работят с желание, раздават се, а аз се стремя да им дам максималното, което е по силите ми. За момента го оценяват, дано и занапред да мога да задоволя очакванията им.

Колкото до джоб хопърите - това е ясно, че заплатата се качва. За мен, обаче, лоялността е важна също. Ако човек работи за 1000 лв, то за 500 лв увеличение е логично, че ще напусне. Но ако всяка година напуска за някакви пари отгоре, мята се из разните сфери - за мен такъв човек не знае какво иска, тоест - иска пари, които ако няма пърформанс, аз вероятно няма да мога да му дам. А инвестицията в навлизането в спецификите на работата е огромна - обучения, ментори и т.н. Та при нас - профилът не пасва. Другаде, обаче, за работа по проекти - ще е перфектен.

Колкото до растежа - от как работя в текущата ми фирма, с годишни увеличения и две смени на позиции, заплатата ми се утрои. Явно е възможно.

Процесът и отношенията са двустранни. Като работодател искаш лоялност, разбираемо е. Във вашата фирма може да е различно, но в повечето се казва - това са условията, ако искаш! Ето, цените са два-три ПЪТИ нагоре, а заплатите -5%. Ако искаш лоялност и да си задържиш хората, не е нужно да се стига до молба за напускане, за да ти "светне", че хората основно работят за пари и добри условия, после всичко останало.

При нас от ден 1 се казва - тук не е казарма, за стаж пари не очаквай! Получава се увеличение за upskilling. Иначе и 5% годишно може да не получиш.

То не е за стаж. А е за адекватност на заплатата. Ако новоназначен идва с двойна на твоята, дали е ок? Ами, няма за стоя на примерно 1500 лв, ако по обявите масово се дават 3 хил., нали? Ще почна да се оглеждам и рано или късно ще си намеря друга работа.