Бракът и раждането бяха по избор в правилен момент като възраст и етап от кариерата, съответно и връзката. И разводът чакаше правилния момент. Ако за важни неща може да се избира момент е добре да се избере, защото това е свързано с поемане на отговорност, а човек трябва в този момент да е в състояние да я поеме, особено като са засегнати и други хора.
- Публикувана: 23 март 2025, 21:06 ч.
- Последно мнение: 31 март 2025, 15:54 ч.
Кога е правилният момент?
Понякога съдбата нарежда така нещата, че всички стъпки се правят лесно и без усилия. Така ни се стекоха нещата, когато с мъжа ми решихме да се преместим в друг град - намирането на жилище, работа, детска градина...всичко мина лесно.
След много години приятелка ме помоли да ида с нея на оглед за една къща. И случайно попитах брокера дали има апартамент с нужните ми параметри - тристаен, малка квадратура, много евтин - за тотален ремонт, с паркет и поне една западна стая, с маза и таван. Имаше точно такъв, харесах го много и на всичкото отгоре в седмицата, през която умувах, собственикът свали малко цената. Други жилища дори не съм гледала тогава, купих го веднага, имах познат майстор, който започна ремонта незабавно и без да ми одере кожата, изплатих ипотеката мноооого години предсрочно. Съвсем малко след като го купих цените полудяха.
След много години приятелка ме помоли да ида с нея на оглед за една къща. И случайно попитах брокера дали има апартамент с нужните ми параметри - тристаен, малка квадратура, много евтин - за тотален ремонт, с паркет и поне една западна стая, с маза и таван. Имаше точно такъв, харесах го много и на всичкото отгоре в седмицата, през която умувах, собственикът свали малко цената. Други жилища дори не съм гледала тогава, купих го веднага, имах познат майстор, който започна ремонта незабавно и без да ми одере кожата, изплатих ипотеката мноооого години предсрочно. Съвсем малко след като го купих цените полудяха.
Мисля, че има правилен момент за важни стъпки за всеки човек и той е, когато опитът, зрелостта, възможностите срещнат късмета, хем да можеш, да си готов и да го искаш, хем да се получи, в собствено темпо. Но смятам и, че е възможно да се направи правилен, ако се налага, да не си готов, но да сграбчиш възможността и израснеш в процеса. На мен ми се е случвало така да се хвърля направо в дълбокото, въпреки че животът ми досега се е стекъл по-скоро планирано, праволинейно.
Иначе не смятам, че птичето кацало на рамото само веднъж в живота, от каквото и естество да говорим - връзки, работа, по-големи инвестиции; много птичета кацат и хвръкват на всякаква възраст, стига човек да е с подходяща нагласа и да има малко късмет.
Иначе не смятам, че птичето кацало на рамото само веднъж в живота, от каквото и естество да говорим - връзки, работа, по-големи инвестиции; много птичета кацат и хвръкват на всякаква възраст, стига човек да е с подходяща нагласа и да има малко късмет.
Аз мисля, че повечето неща, които ни се случват са предначертани и всеки носи, своя кръст, независимо от нашите решения и нагласи.
Ако сме се омъжили в един момент, това е било времето, когато са се появили деца, също.
Да, вероятно и много възможности сме изпуснали, но я се замислите, дали не е било за наше добро.
Та, всеки с късмета и съдбата си.
Ако сме се омъжили в един момент, това е било времето, когато са се появили деца, също.
Да, вероятно и много възможности сме изпуснали, но я се замислите, дали не е било за наше добро.
Та, всеки с късмета и съдбата си.
Интересна тема.
Не мисля, че в живота ми съм имала много възможност да избирам конкретни моменти, включително и да сменя трайно местоживеенето.
Звучи странно, но е факт.
Мисля, че хората, които могат да усетят, да се възползват от точния момент и в точното време са галеници на съдбата.
При теб, как вървят нещата?
ПП Не знам, дали тук е мястото, но все пак - харесвам писаното от теб. Не знам, защо в мобилната версия написаното някак си се разтяга и изглежда с пропуснати редове.
Често е трудно за четене.
Има ли и други, които виждат постовете по този начин?
Не мисля, че в живота ми съм имала много възможност да избирам конкретни моменти, включително и да сменя трайно местоживеенето.
Звучи странно, но е факт.
Мисля, че хората, които могат да усетят, да се възползват от точния момент и в точното време са галеници на съдбата.
При теб, как вървят нещата?
ПП Не знам, дали тук е мястото, но все пак - харесвам писаното от теб. Не знам, защо в мобилната версия написаното някак си се разтяга и изглежда с пропуснати редове.
Често е трудно за четене.
Има ли и други, които виждат постовете по този начин?
Предполагам постът е към мен.
Не знам дали не съм прекалила с празните редове, но обичам да има въздух в текста. Аз виждам така:
Скрит текст: 
Аз все повече се чудя за подходящите моменти. С времето ми се вижда все по-неподходящо да емигрирам, примерно. Преди години доста го мислех, от ученичка още. Обаче после срещнах мм и някак си не стигнахме до това решение заедно. Не съжалявам, просто сега вече на мен не ми се занимава, а той сякаш жали, че не сме предприели тази крачка.
За деца сигурно няма никога момент, в който си готов, но пък едно е да си на 20 без работа и без образование, без добро майчинство или дом. А друго е след години, когато малко по малко си оплел кошницата.
Все повече мисля, че след още 2-3-4-5 години няма да ми се работи повече в корпорацията, за това е хубаво да започна да мисля в насока за отделяне.
Не бих могла да кажа кога е правилният момент. Хората често падаме в капана на разстоянието от дадена случка.
В един момент с всичките си налични ресурси, познания, желания и състояние взимаш едно решение. Минават две-три години, вече имаш друг поглед, друга перспектива, други познания и се връщаш назад и си викаш трябваше/не трябваше. Е, как си могъл да знаеш тогава какво е трябвало или не, като тогава не си имал тази информация, която имаш сега.
Затова не се връщам назад и не знам дали е правилния момент или не. Правя това, което усещам, че искам в съответния момент.
Можех, щях, трябваше - всъщност освен всичко друго, никога няма как да знаем как щяха да се стекат нещата и събитията, ако бяхме взели друго решение. В нашите глави това, което смятаме, че е било по-правилното, винаги ни се струва идеално. А то е можело да ни забие в много лоша посока.
В един момент с всичките си налични ресурси, познания, желания и състояние взимаш едно решение. Минават две-три години, вече имаш друг поглед, друга перспектива, други познания и се връщаш назад и си викаш трябваше/не трябваше. Е, как си могъл да знаеш тогава какво е трябвало или не, като тогава не си имал тази информация, която имаш сега.
Затова не се връщам назад и не знам дали е правилния момент или не. Правя това, което усещам, че искам в съответния момент.
Можех, щях, трябваше - всъщност освен всичко друго, никога няма как да знаем как щяха да се стекат нещата и събитията, ако бяхме взели друго решение. В нашите глави това, което смятаме, че е било по-правилното, винаги ни се струва идеално. А то е можело да ни забие в много лоша посока.
От разстоянието на времето, при мен нещата са се случвали скоростно, винаги.
Без много мислене- изгрява идеята, и бам!-осъществява се.
Дори, ако много го мисля/мислим- по-добре да не го захващам/е, защото не е читаво.
Сега, дали е в подходящия момент- аз не знам кога е той!
Ни за къща, ни за дете, ни за бизнес, ни за инвестиции...би бил готов човек, ако е свръх предпазлив.
По-скоро, ако му се случва да разсъждава над изпуснати „подходящи“ моменти, би трябвало да се замисли за общата си преценка.
Без много мислене- изгрява идеята, и бам!-осъществява се.
Дори, ако много го мисля/мислим- по-добре да не го захващам/е, защото не е читаво.
Сега, дали е в подходящия момент- аз не знам кога е той!
Ни за къща, ни за дете, ни за бизнес, ни за инвестиции...би бил готов човек, ако е свръх предпазлив.
По-скоро, ако му се случва да разсъждава над изпуснати „подходящи“ моменти, би трябвало да се замисли за общата си преценка.
Дали даден момент е бил правилен или не в повечето случаи може да се прецени едва на по-късен етап, от дистанцията на времето. Затова човек според мен не бива да губи време да го чака и да избира, а да действа. Никой не знае какво ще се случи утре, нещата могат да се подредят по-добре, но може да станат и по-зле. Например искаш да имаш дете, но отлагаш, защото първо трябва да си купите жилище, или трябва да се задържиш поне година на новата позиция на работа. Само че както сега си здрава и спокойна, че можеш да забременееш стига да поискаш, нямаш никаква гаранция, че след година няма да се появи някакъв проблем и да ти се объркат плановете.
Разбира се, някакви базови неща трябва да се премислят. Рисковано е например да имаш дете, ако нямаш собствени доходи, защото може да се окажеш в много лоша ситуация, ако мъжът ти реши да те зареже или му се случи нещо. Или пък да нямаш пари за жилище, но да тръгнеш да купуваш, защото щели да поскъпнат още. И все пак човек не бива да прекалява с премислянето, иначе докато чака подходящите моменти, ще му мине животът.
Разбира се, някакви базови неща трябва да се премислят. Рисковано е например да имаш дете, ако нямаш собствени доходи, защото може да се окажеш в много лоша ситуация, ако мъжът ти реши да те зареже или му се случи нещо. Или пък да нямаш пари за жилище, но да тръгнеш да купуваш, защото щели да поскъпнат още. И все пак човек не бива да прекалява с премислянето, иначе докато чака подходящите моменти, ще му мине животът.
Според мен правилни и неправилни моменти няма. Има силно желание и недотам силно желание за нещо.
Например, да вземем децата. За тях няма подходящ момент, но няма и неподходящ от една възраст нататък при средностатистически човек. Не говоря за случаи на крайна мизерия, лоши отношения в семейството или тежки заболявания, тия са по-скоро форс мажор. Говоря за двама човека, които споделят живота си, обичат се, работят за заплата и се борят с живота,
Един отговорен човек винаги ще направи всичко по силите си, за да се справи и в по-трудна ситуация. Глезльоци и глезанки и от мухата ще направят слон. То и животът е промеждутъка от време, който минава, докато си правим планове.
Понякога и късмета трябва да си го накъсметиш, това е. Когато човек се бори за това, не е легнал да чака наготово, нещата се получават. Докато човек диша, всичко може да постигне и всеки момент може да стане подходящ . Останалото са оправдания, поради нежелание и липса на мотивация.
Ечи, ще се справиш, каквото и да си намислила. Желая ти успех!
Например, да вземем децата. За тях няма подходящ момент, но няма и неподходящ от една възраст нататък при средностатистически човек. Не говоря за случаи на крайна мизерия, лоши отношения в семейството или тежки заболявания, тия са по-скоро форс мажор. Говоря за двама човека, които споделят живота си, обичат се, работят за заплата и се борят с живота,
Един отговорен човек винаги ще направи всичко по силите си, за да се справи и в по-трудна ситуация. Глезльоци и глезанки и от мухата ще направят слон. То и животът е промеждутъка от време, който минава, докато си правим планове.
Понякога и късмета трябва да си го накъсметиш, това е. Когато човек се бори за това, не е легнал да чака наготово, нещата се получават. Докато човек диша, всичко може да постигне и всеки момент може да стане подходящ . Останалото са оправдания, поради нежелание и липса на мотивация.
Ечи, ще се справиш, каквото и да си намислила. Желая ти успех!
Хубава е темата и признавам, че с интерес чета мненията тук.
За себе си усещам, че обикновено достигам до “предел на насищане”. Това е моментът, в който осъзнавам, че е време за промяна. Или ми е писвало от ежедневието работа-вкъщи, или от плащането на наем, или от живеене само за себе си / само за двама.
Първите големи решения са били трудни, следващите идват все по-лесно. Дали са били правилни? Ще разберем чак накрая.
Животът е движение и промяна, това е най-естественото нещо.
За себе си усещам, че обикновено достигам до “предел на насищане”. Това е моментът, в който осъзнавам, че е време за промяна. Или ми е писвало от ежедневието работа-вкъщи, или от плащането на наем, или от живеене само за себе си / само за двама.
Първите големи решения са били трудни, следващите идват все по-лесно. Дали са били правилни? Ще разберем чак накрая.
Животът е движение и промяна, това е най-естественото нещо.
Така е, Смарагд.
Има го и момента, че като дойде предалът, изчерпването, събитията се нареждат и ти узрязва в главата какво да предприемеш, продължавайки живота си напред.
Хубаво е да си в мир със себе си, въпреки всичко.
Животът е движение и промяна към по-добро, или поне би трябвало, но след едни години започваш да разсъждаваш повече и да се замисляш, не се хвърляш току-така.
Има го и момента, че като дойде предалът, изчерпването, събитията се нареждат и ти узрязва в главата какво да предприемеш, продължавайки живота си напред.
Хубаво е да си в мир със себе си, въпреки всичко.
Животът е движение и промяна към по-добро, или поне би трябвало, но след едни години започваш да разсъждаваш повече и да се замисляш, не се хвърляш току-така.
Правилният момент за всеки е субективен.
Да направиш избор или вземеш решение в точно определен момент е комплекс от нагласи, ментално и емоционално състояние.
Понякога е адекватно, понякога не е.
Не бих го определила като правилно или неправилно, а като адекватно за конкретна ситуация при конкретни обстоятелства/условия.
Късметът, ах късметът.
Късметът идва с менталната настройка. Имаш ли увереност и вярваш ли в нещо, то се случва.
Да направиш избор или вземеш решение в точно определен момент е комплекс от нагласи, ментално и емоционално състояние.
Понякога е адекватно, понякога не е.
Не бих го определила като правилно или неправилно, а като адекватно за конкретна ситуация при конкретни обстоятелства/условия.
Късметът, ах късметът.
Късметът идва с менталната настройка. Имаш ли увереност и вярваш ли в нещо, то се случва.
Препоръчани теми