Как успявате да не мислите за мнението на другите?

  • 6 412
  • 166
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 348
Много рядко ми се случва да мисля за мнението на другите. Но работех с една като теб....ми внимавах какво й казвам и как й го казвам, че не ми се слушаха драми целодневно. Обиди ми се, че си купих блуза като нейната, дивяла се е как с друга колежка си взехме еднакви ботуши....ми простовата си беше. И става дума за жена десетина години по-възрастна от мен.
Много й беше важно да се харесва на всички и да одобряваме и ахкаме колко е чудесна. Всеки с дефицитите си.
Попита къде работи ММ, аз съм толкова тъпа, че и го казах, следващата седмица беше почнала да работи, където работи той. После я уволниха.

# 46
  • София
  • Мнения: 18 701
Ехааа, чак пък така бързо да започне работа, защото твоят мъж работил там.
За пореден път казвам, че проблемът е в теб и вярваш, че си център на света.
Вероятно отдавна се е гласяла да почне работа на това място и е имала информация, че ще са колеги, затова те  е питала.
То излезе, че цяло село те столква.

# 47
  • София
  • Мнения: 35 561
Много рядко ми се случва да мисля за мнението на другите. Но работех с една като теб....ми внимавах какво й казвам и как й го казвам, че не ми се слушаха драми целодневно. Обиди ми се, че си купих блуза като нейната, дивяла се е как с друга колежка си взехме еднакви ботуши....ми простовата си беше. И става дума за жена десетина години по-възрастна от мен.
Много й беше важно да се харесва на всички и да одобряваме и ахкаме колко е чудесна. Всеки с дефицитите си.
Попита къде работи ММ, аз съм толкова тъпа, че и го казах, следващата седмица беше почнала да работи, където работи той. После я уволниха.
Нещо пресоли ми се струва...

# 48
  • Melmak
  • Мнения: 9 672
Те хората дебнат къде работи мъжа ти за да ходят и те там. Даже гледат къде пазаруваш за да си купуват същите блузи и поли.

# 49
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 827
Пак ли... Авторката, предизвикателството свърши, точките са раздадени, няма нужда от подобна активност.

# 50
  • Мнения: 5 744
Има ‘други’, чието мнение ме вълнува и се вслушвам в казаното от тях. Не е задължително да се съобразя с него, но го обмислям. Повечето ‘други’ обаче не ме вълнуват, а предполагам, че и аз тях 🤣

# 51
  • Мнения: 2 360
Лесно. Никога не ме е интересувало.

# 52
  • Мнения: 348
Пак ли... Авторката, предизвикателството свърши, точките са раздадени, няма нужда от подобна активност.
Сайтът е свободен за всеки, какво се бъркате за активността ми? Исках да споделям и споделих, не аз, а вие правите от мухата слон.
Точки, мочки не ме интересуват и незнам какво са, щом не знаеш, не хвърляй камъни. Какво е това лошо отношение? Вземи си точките ти.
Предишната ми тема беше за вида ни с моя партньор, по-предишната, за пол, тази тема пък е за личността ми.

# 53
  • Поморие
  • Мнения: 608
Особено, когато се налага да ги видите всеки ден.
И аз все още търся отговора..
Опитвам се да съм непукист след тежки моменти в детството, в което съм била обиждана на тема външен вид, дрехи, социално положение... Понесла съм много хорска омраза на плещите си и то незаслужена. От това станах страшно суетна, дори комплексирана, едва не получих анорексия, боядисвам се от 14 годишна, в по-ранни години започнах да се обличам по-провокативно, за да се докажа, с което пък привлякох гнева на БМ, който тогава ми беше още само гадже.
Правила съм корекция на устни по-миналата година и с това стигнах най-далеч, но вече почти не си личи. Травмите ми все още ми носят много трудности в общуването с хората, трудно се отпускам да общувам.
Повтарям си, че те не са важни в живота ми (ако не са от семейството). Не са ме родили, не са ме отгледали, нищо не са направили за мен и имат правото единствено.. да замълчат!

# 54
  • Мнения: 348
Особено, когато се налага да ги видите всеки ден.
И аз все още търся отговора..
Опитвам се да съм непукист след тежки моменти в детството, в което съм била обиждана на тема външен вид, дрехи, социално положение... Понесла съм много хорска омраза на плещите си и то незаслужена. От това станах страшно суетна, дори комплексирана, едва не получих анорексия, боядисвам се от 14 годишна, в по-ранни години започнах да се обличам по-провокативно, за да се докажа, с което пък привлякох гнева на БМ, който тогава ми беше още само гадже.
Правила съм корекция на устни по-миналата година и с това стигнах най-далеч, но вече почти не си личи. Травмите ми все още ми носят много трудности в общуването с хората, трудно се отпускам да общувам.
Повтарям си, че те не са важни в живота ми (ако не са от семейството). Не са ме родили, не са ме отгледали, нищо не са направили за мен и имат правото единствено.. да замълчат!
Мен много ме сравняваха с другите. А в училище също са ми се подигравали. Когато бях на 16 ме видяха с пижами и много ми се подиграха. Те носеха секси нощници.

# 55
  • Някъде там
  • Мнения: 19 381
Единственото мнение, което мога да взема под внимание, е това на семейството и най-близките ми приятели. Тоест на една шепа хора. Изслушвам ги, ако мнението им не съвпада с моето, ще се опитам да разбера защо мислят различно и дали аз не греша, но това, което ще правя, ще си го реша аз сама.
Никога не се интересувам от мнението за мен, на който и да било друг, дори и роднини. Ако имат проблем с мен, той си е техен, да си го решават. Чувала съм и чувам какви ли не обиди за себе си и то от напълно непознати. Забавлявам се с това и знам за себе си, че ако не им се вържа и не го приема, тази негативна енергия ще рефлектира към тях и това ме удовлетворява.
От чисто човешка гледна точка и защото така съм научена, изслушвам мнения, благодаря за тях и до там.

Последна редакция: ср, 26 мар 2025, 11:04 от daviz

# 56
  • here and now
  • Мнения: 5 964
Мнението им за мен, обикновено се припокрива с мнението ми за тях.
Какво има да го мисля?!?

# 57
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 208
Първо - аз съм много дръпната и лични неща не споделям почти с никого, имам си една проверена приятелка от десетилетия и толкова. Дори и тя не знае всичко.
Второ - на работа отивам да работя, не да сме първи дружки. Дори сутрин или в почивката да пием кафе, аз съм приела английски маниер на общуване - говорим си за времето и общи , празни приказки.
Трето - на това уча и децата си - важните хора за които да ми пука и чието мнение да ми е важно, са само и единствено тези у дома. Всеки друг както е влязъл в живота ми, така може и да излезе.

# 58
  • Мнения: 6 942
Хората много рядко си изразяват честно мнението, дори в анонимен форум Grinning Понякога казват неща, с които искат да те поласкаят или да те уязвят; понякога са имали кофти ден и имат нужда да си го изкарат на някого или поради някаква причина се чувстват окрилени и обичат всеки и всичко; понякога дрънкат, без много да мислят, а след това съжаляват или пък не.

Не можеш да приемеш всяка изказана дума за чиста монета, още повече да ѝ се връзваш.

В същото време това да се замислиш над мнението на другите, не е лошо, защото от някои много може да се научи. В този форум има няколко съфорумки, които за мен са супер интелигентни и ерудирани и на които просто се възхищавам на начина, по който разсъждават. Някои са писали и в тази тема, но имена няма да споделям.

Има, предимно съфорумци да поясня, които пишат глупости на килограм, но тях се опитвам да ги игнорирам и да не им чета постовете Joy Така правя и в реала - определени мнения на определени хора просто ги пропускам през ушите си и не реагирам. Невинаги ми се получава, но ... Grinning

# 59
  • Мнения: 348
Ми единственото ми утешение е, че говорят, за да ме дразнят, а не защото си мислят така.
Друга позната като ме видя с малка чанта, каза, че не харесвала малки чанти и аз се бях обидила. След няколко месеца се появи с малка скъпа чанта, нали не обичаше.

Общи условия

Активация на акаунт