Кой да гледа детето

Нима не е прав, че отношенията в двойката са с приоритет!?
Децата са за известен брой години с нас. Да, тогава ежедневието се съобразява с тях, но те не са център на света и след време си отлитат по пътя, а принципно до нас остава партньора ни и затова е важно какво се случва в двойката. А и двама истински партньори във всяко едно отношение - далеч по-лесно се напасват и далеч по-голяма готовност за гъвкавост имат спрямо децата, за да им остане време и внимание за партньора.

Фивър, всеки път го пишеш това и като се има предвид, че имаш 5 деца, последното родено на около 50, кога ще ти отлети последното дете? Известен брой години във вашето семейство ще е близо 50 от раждането на първото до отлитането на последното.

Да, но пък големите две отдавна отлетяха и си имат техни семейства. Третото предстои да си хване живота след няколко месеца. Четвъртото след около 7-8 години.
Това беше и една от причините да поискаме малкото дете. Харесва ни да сме родители. Това няма нищо общо с отношенията между нас и с приоритизиране на отношенията ни.
Ние не държим на този етап да сме си само двамата, защото сме намерили начин това да се случва паралелно с децата. Децата не са пречка на отношенията ни, нито пък са чак такава обсебваща трудност.
Годините с деца ще са ни около 40, но междувременно ние в момента сме заедно вече 33 години. Към пълнолетието на последното ни дете ще сме (дай Боже да сме живи и здрави) вече 50 години заедно. Дано изкараме много повече!
Нашите деца се отделят след гимназия. Когато и последното се отдели, ще сме тъкмо пресни пенсионери - аз ще съм на 66, съпругът ми ще е на 68. Мисля, че е прекрасна възраст, имайки предвид как собствените ни родители бяха на 75, когато заминаха за друг град и промениха начина си на живот.
Животът не започва и не свършва с децата.

Наивница, аз нищо не чакам. Ние живеем тук и сега. Знаем какъв е животът и му се наслаждаваме всеки един миг.
Имам познати, които си отидоха на 20 и на 30, имам и такива, които живяха до 100+. Това не зависи от нас, но е жалко ако чакаш децата да пораснат, та да заживееш. Те не пречат нито на живота, нито на отношенията. Правят ги много по-хубави.

Точно това имам предвид, когато казвам, че отношенията с партньора са най-важни. Много хора забравят това и се вторачват само в децата и после се получава като в казуса на автора - уж много отдадени на децата, ама по пътя изгубили "другарчето".

Точно, но това е ако си се оженил по любов, а не само защото е време да имаш деца. Около мен има всякакви истории. Последната сватба, на която бях булката два дни преди нея плака за друг, който бил мъжът на живота й, но понеже е женен не става и тя решава да се омъжи набързо за първия срещнат, защото иска да има деца и няма за кога. Надали в този брак приоритет ще е двойката, те дори нищо не са изживели заедно преди детето, защото веднага забременя.
Познавам и друга двойка, която обяснява на детето си, когато не ги пуска никъде да отидат сами, че преди него са си били само двамата и затова отиват уикенда без нея някъде и тя ще има хубаво време с баба си също. Но те имат много помощ от баби, сестри и си бяха влюбени години преди детето.
Познавам и друга, която са станали като съквартиранти, откакто имат дете по думите на жената, защото винаги са само тримата, но поне е благодарна, че дъщеря й е видяла много от света, защото е пътувала винаги с тях.
Приоритети, съдба. Бащата е равноправен родител и трябва да се грижи за детето също, в началото нормално да е предимно майката, но на по-късен етап разходки, паркове, къпане и т.н. това не е задължение само на майката, освен ако тя не е само домакиня, но щом и тя работи как може да се очаква само тя да гледа детето??? Ако и двамата се включват, така двойката може да остане приоритетна, но ако единият се чувства негърбен с цялата отговорност, няма как да не е преуморен и да не му е до "чаша вино на балкона".
Fever Ray, винаги ми е харесвало мисленето ти, за всички теми, в които съм те засечала. Личи си, че имаш опит и си живяла в чужбина, просто е приятно да те чете човек.

Каквато и гъвкавост да имаме, денонощието има 24 часа. Не всеки може обгрижи децата според техните нужди и да има и достатъчно време с партньора.

Не всяко дете отлита. Някои деца се раждат с увреждания, несъвместими със самостоятелен живот, а други се разболяват или инвалидизират и се връщат при родителите си или никога не излизат от бащиния дом.

Не са центъра на живота ни децата ни, но присъстват и когато са с нас не е като когато ги няма.

Невена, така е, случаи има всякакви.
Визирам общия случай със здрави деца и здрави родители.

Таня, благодаря!
Като стана дума за чашата вино на балкона, точно вчера бяхме на предела на силите си. Той имаше 2 дела в съда и още едни клиенти, с които изкара много време. Аз се занимавах с най-малкия, понеже го оставихме у дома, че беше сополив и събирах багаж, че днес заминаваме на почивка за ваканцията. Вечерта другите двама младежи имаха драма - все пак ни предстои бал на каката и спортно състезание на младежа. Когато след 22 вече малките бяха заспали, а каката се оттегли в стаята си, бяхме не на себе си. Обаче ... пихме по едно греяно вино, поговорихме си и заспахме гушнати, а сутринта бяхме свежи като краставички. Убедена съм, че ако бяхме легнали уморени, сърдити на света и под емоциите от деня, щяхме да се събудим още по-изморени. Накратко, споделените моменти са добра почивка и отърсване от напрежението.

Теоретично да - в най добрия случай партньорите би трябвало да са приоритета на връзката. Но така както, той си го представя е че той и майката ще кажат на бебко да заспива и после ще си легнат спокойно да се наслаждават на личното си време и връзката си.
Пропускат факта, че дойде ли бебко , няма вече лично време, особено за майката. Има едно към 5 години съобразяване с бебе и малко дете. И като гракне онова ми ти бебе, гледай как приоритета от връзката преминава към бебето за около 2 солидни години, а някои татковци експерти по науката за “партньорските взаимоотношения” това няма да могат да го преживеят.

Не само татковци.
Във форума има немалко примери за майки, които първо реват ЗА бебчИ, после реват ОТ бебчИ.

Защото жените не забременяваме от въздуха. Има и отговорни бащи.

Извинете, ако е споменавано, но съм изпуснала, дали Revoker има съпруга и деца ?

Не, няма. Oт къде се появи този внезапен интерес

В 99% от случаите, по-голямата отговорност пада върху майката. Накрая тя работи, грижи се за домакинството и възпитава детето. Не остарява този модел заради хора, които осъждат майките когато си почиват или имат собствен личен живот

Повече от 5 години са. Мисля към 12.

Зависи как си го организираш.