Трябва ли да се помага на майката

"Трябва" предполага задължителност. Когато човек порасне и разбере, че след определена възраст другите не са му длъжни, ще живее много по-лесно.
Е, има хора, които не порастват и на тях все някой им е длъжен.

По-скоро е добре да помисли в посока какво да промени в себе си, ако иска да има помощ от хората, които в момента ѝ отказват.

Мисля, че всички имаме около себе си от двата вида жени - от тези, на които все им отказват поисканото от тях, и от другите, на които роднини, съседи, колеги, познати и т.н. откликват, помагат, съдействат без да се стига до драми, без напрежение, без да се налага да се пускат теми. Между първите и вторите има голяма разлика в социални умения, поведение и комуникация, така по-меко да се изразя.

Хай, говоря по принцип. Тук в темата имаше много добри съвети как да се оптимизира времето. Истината е, че докато е малко детето изисква много физическа грижа и време, еднообразно е и не винаги е лесно. Сега като гледам назад виждам колко много неща е можело да направя различно за да ми е по лесно, ама заминало вече.

За мен авторката трябва да пусне пердето и да почне сериозно да пита дали някой иска да гледа детето. Директно без заобикалки, оплакване, мрънкане и т.н. "Здравей, мамо в неделя след обяд свободна ли си? Може ли да гледаш детето за 3-4 часа? Добре чакам те" или "Ако не може сега, другата седмица как си с времето?" Най много да и откажат, което няма да промени сегашната ситуация, ама пък може и да се навият да го гледат.

Прави ми впечатление,че майките, които сами си гледат децата проявяват повече разбиране към авторката и откровено заявяват, че им е било трудно. Тези които ѝ начукват канчето със сигурност не са били в тази ситуация, щяха да са по - емпатични ако са били. Платената помощ и яслата също е помощ. Не че имам нещо против тях. А съм срещала случай,че не помагат защото тя била много оправна и можела сама и в същото време се помага на другото дете, защото то е глезено и не може да се оправи само.😏

Аз начукване на канчета не видях. Всеки сподели от собствен опит,с помощ или без,как се оправя. Никой не оспорва,че е трудно,напротив, но се справяш някакси. Тук се почна,как ако си гледаш перфектно детето(каквото и да значи),няма как да се справиш сам.....
Темата е дали "трябва" някой да помага,а не дали иска,може или предлага да помага. В така зададената тема всички се обединихме,че е хубаво да има някой в помощ,но не е задължително и не е невъзможно да се справят сами родителите.
Авторката няколко пъти иска да си напусне собствената тема. Защо? Нали искаше съвети и пита как се справят другите? Еми написахме кой,как и какво и тя не е доволна,защото не влезнахме в същинската й тема,защо аджеба,тия хора са я зарязали и не й помагат. Само тя знае отговора,форума как да знае?

Сигурна съм, че отговорите щяха да са различни ако темата беше озаглавена "Добре ли е родителите да имат помощ" или "Желателно ли е роднините да помагат на младите родители".

Според мен си имала очаквания и  за това си разочарована ,но не ми  е ясно как си била като втора майка на племенника си... потърсете детегледачка ,няма смисъл да се навиваш срещу тях и да се чудиш защо не ти помагат.

Да,или " Как се справяте с децата,домакинството, мъжете и тн без чужда помощ".
И да е по темата-бавачка почасово, частна почасова ясла,мъжа да участва повече,или пък чистачка да я отменя в чистенето и тн за да може авторката да си почива. Разбирам я,ако е изморена или й е дотегнало от бебе и битовизми,но такива са нещата. Период е,ще мине. Намира си вариант да си почива в някои от дните,да презареди или да си осигури малко лично време и така.

Не знам какво се има предвид с твърдението, че авторката не среща емпатия. Тя никъде не каза, че изнемогва. Може и да съм пропуснала, но аз не видях някъде да го казва. От коментарите ѝ аз по-скоро останах с  впечатление, че тя очаква помощ, независимо от степента на нужда от такава. Но мисля, че поне стана ясно, че според нея родата ѝ са скатавки, които предпочитат да си почиват пред алтернативата да ѝ окажат (непоискана) помощ. Прочетох, че ги е канила за по няколко дни, но те не идвали. После написа, че “вероятно” не им се занимавало (или нещо подобно) и че преди идвали на гости, но били като на почивка и ходели по скъпи ресторанти. И разни тънки намеци за интелигентност се появиха, които нямат място в темата. Ще спра дотук, за да не я обидя отново неволно, както когато написах, че коментарите ѝ за родата не са красиви и от тях някой може да си направи изводи не за роднините ѝ, а за нея.

Почукай и ще ти се отвори. Поискай и ще ти се даде.
Според мен просто не си помолила за помощ както трябва. Никой нормален човек няма да ти откаже да гледа детето за час-два, че и повече, когато имаш нужда.

Много се натъртва тук бащата да се включвал и как ако той го правел, нямало да има нужда от външна помощ. Ами не е така, особено с повече от едно дете. Мъжът ми гледа децата постоянно, освен през работното си време. Сутрин става в 6, приготвя голямото за училище и го кара, вечер я взима и се прибират заедно към 18. От вратата започва да гледа бебето буквално. Да ама аз през това време не си почивам, не чета, не си правя маникюр, а започвам да готвя за 4-ма човека и да върша цялата домакниска работа, която през деня не мога да свърша със щъкащо и пипащо навсякъде бебе. Решавам задачи с голямата или помагам с нещо друго. Когато едното дете е под 3 години и не ходи още на детско заведение реално изисква грижи 24/7. Е, колко повече да ги гледа мъжът ми? Той приспива вечер, гледа събота и неделя, извежда навън малкото, става нощем ако трябва, развозва голямото по всички извънкласни занимания, рожденни дни, лекари, зъболекари и т.н. Да, за справяне, справяме се, разбира се, но нямаме никакво лично време. Нито всеки за себе си, нито заедно давамата като двойка. Освен това понякога искам да изляза като бял човек без пищящо дете, което търчи навсякъде и да мога да си чуя мислите или да си говоря с други възрастни хора с членоразделна реч на спокойствие. Това е временно де, децата порастват и се очовечват, но много хора забравят какво е било докато са били малки. Моите са с 8 години разлика и пак бях забравила, а какво останало с вече порастнали деца, много е лесно да се биеш в гърдите как никой не ти е гледал детето 2 минути. То пък голямо геройство си извършил, вместо да се възползваш от помощ и да имаш малко лично време за себе си, почивка и развлечения без децата.

На мен са ми помагали много и мъжът ми си е гледал детето наравно с мен, но какво да направим като на авторката никой не иска да помогне. Някакви счупени семейни отношения. Защо е така знае само тя.

Алина,права си,но тук говорим за едно дете,което е бебе. Несравнимо е с много деца,на различни възрасти и различни нужди.

Така е, аз отговорям на въпроса като принципен такъв. А и роднините на авторката ако сега не изявяват желание да виждат детето и да прекрават някакво време с него, съмнявам се, ако децата станат две нещо да се промени.

Може и да се включат, когато детето поотрасне. Не всеки се навива бебе да гледа. Като поотрасне и стане самостоятелно, може бабите да го взимат с дни даже,когато няма нужда от 24/7 обгрижване. Което пак си е помощ.