Трябва ли да се помага на майката

Именно за това е темата, за да се видят всички гледни точки и ви благодаря, че се включвате.

Да, въпросът "Трябва ли да се помага на майката?" има доста аспекти. Дали ще е постоянна или временна, или изобщо няма да я има, зависи от много неща. Аз лично нямам нужда от постоянна помощ. Имала съм един случай, когато е било наистина важно и би било добре да има още някой с нас (когато бяхме болни с мъжът ми), е нямаше, никой не дойде, оцеляхме и си продължаваме да си живеем добре. 

Помощта сама по себе си се дава пожелание, това е наблюдението ми. Няма значение, че дадения човек има нужда от нея сега, той ще я получи, когато отсрещната страна пожелае и има възможност. Продължавам да съм на мнението, че е майчин дълг да се помага на децата независимо от вързастта им.


Относно сестра ми, нека да стане ясно, че примера беше даден за това как има майки, които наистина държат длъжни роднините си да им помагат, при това по доста агресивен начин. 

Относно хейтърите, дали не е добра идея да се спре вече с подобни коментари? Мисля, че дадох пример за това, какво визирам и показах подобен коментар като в него не се вижда, че някой не е на моето мнение, не се вижда мнение като цяло, а директно се коментира негативно мое изказване без автора да е разбрал контекста, което е и определението са "хейтърски коментар". Различни хора, различни мнения и всички те са полезни, така че колкото по-разновидини мнения има в тази тема, толкова по-добре.

Защо не пуснеш анкета? Може и да видим по-реални нагласи сред потребителите.

На конкретния ти въпрос - според мен трябва, да.
Не е задължение, разбира се, но все пак има някаква етика в отношенията между близки роднини, хората трябва да се грижат едни за други, така е редно.

За сестра ти, която има малко дете/деца не е толкова еднозначно, защото тя също може и да няма капацитет; отделно децата (и техните родители) в градинска/училищна възраст постоянно носят вируси и може и да се притеснява да дойде при малко бебе.
Като цяло, от братя и сестри не бих очаквала такъв вид помощ.

Отговорът ми е повече теоретичен, защото нашето семейство живее доста далеч, но никога не са ни отказвали при нужда.

Но разбирам твоята мисъл - много по-лесно е, ако има някой готов да удари едно рамо наблизо
При все това, човек се оправя и с две, и с двеста.

Както тук пишем различни мнения, така можеш да приемеш, че и различни хора не смятат, че имат дълг во веки към децата си. Майка ти ако е на 75, а ти на 50, пак ли ще има дълг към теб? Тогава бизнесът ти може да има нужда от теб денонощно, ама ти ще си изморена и майка ти е длъжна да помага???

Това, че ти си го правила за сестра си, не значи, че тя трябва да го прави за теб ако не желае или няма възможност.
Също майките не винаги са склонни да приемат как бабите гледат децата. Понякога разбиранията им са остарели спрямо нашия модерен критерий. Ще ти дам пример. Моя приятелка казва на бабата да не дава шоколад на детето. Бабата вади един бонбон и го набутва директно в устата на детето, гледайки майката в очите. Склонна ли си да преглътнеш такива случки? Защото възрастните хора не подлежат на особена промяна. Те си казват “аз съм отгледала 2 деца, сега пък щерка ми/снахата много знае..”

Да трябва да помагат - не. Само при желание. Децата са отговорност на родителите си, а не на всякаква рода. Ние с мъжът ми гледаме сами двете деца (на 1г и на 4г6м). Бабите и дядовците ни са млади, работещи и в други градове. Не можем да ги караме да пътуват постоянно, да взимат отпуски и те да променят начина си на живот, защото ние сме решили да имаме деца. И тръшнати болни, и след операции сме си гледали сами децата и си разчитаме на нашите си сили. Ако някой е уморен и иска сън, другият поема децата. Ако има ангажименти и няма кой да ги гледа, взимаме ги с нас, ако искаме нещо за нас, хоби - уикенд или нагаждаме графика.

Моите родители помагат много с племенницата и племенника. Взимат ги уикенди, през седмицата, водят ги на училище/градина/занимания, но са в един град. Не го правят, защото така трябва, а защото искат и имат тази възможност. Никога дори не ми е минавала мисълта защо на тях се помага така и ги гледат повече.

Сега видях, че авторката е на 35 г.
Мислех, че е съвсем младо момиче.
На колко години е майка ти? Пенсионерка ли е? Има ли други ангажименти - мъж, дом, други деца?

Много добра идея. Как да го направя?

На нас с мъжа ми са ми помагали и за двете деца, защото почти не съм спирала да работя, т.е. аз работех на половин ден, а майка ми или свекървата ги гледаха.

Но "трябва" не присъства в картинката. Коментирахме с бабите ситуацията и двете изявиха желание да помагат на смени, още повече, че свекървата живее у нас, а майка ми е близо (в същия град).

Иначе без децата не сме пътували никъде, докато бяха малки. Сега вече са големи и стоят сами, ако не желаят да идват  с нас. Рядко сме излизали навън за два-три часа и то не докато бяха бебета, а като тръгнаха на детска градина.

Няма как да се вменяват задължения на баби, дядовци, лели, чичовци и прочие. При желание биха могли да се включат с помощ.

Аз също нямам намерение да отглеждам внуци някой ден. Да помогна за кратко - да, но да стоят при мен със седмици не ми изглежда приемливо.

Да! Трябва да се помага на младите родители! Точно тук обаче няма да срещнеш разбиране по въпроса. Както виждаш, всички обясняват как съвсем сами са си гледали децата и никой на никого не е длъжен. В реалността обаче далеч не е така. Почти всички деца около мен се гледат много често от бабите си, особено ако са в един град. Но дори и в друг пак често им гостуват.

Иначе на нас много рядко някой ни помага т.е едната от двете баби за няколко часа веднъж в месеца да кажем. Голямото дете ходи на гости чат пат през лятото за по няколко дни и това е. Сега, на мен ми се иска да е повече, разбира се, но това е нож с две остриета! Бабите и дядовците не гледат децата според нашите разбирания и това е причината да не изгарям от желание да им ги давам. Особено малкото дете няма да отиде при тях поне до 4 годишна възраст, не ми е спокойно просто.
Освен това второто дете вече го гледат (когато ни гостуват) с неголямо желание, мног са изморени и т.н. Уточнявам, че това става в нашия дом, ние сме там и гледането е основно вкъщи или на разходка за 1 час. Оставяме ги сами с нея когато спи за да излезем и даже не очаква да я приспят.
Ако имах роднини, които имат желание да гледат детето, спазват моите правила за отглеждане и може да им се има доверие, с радост бих го оставяла. За съжаление нещата не стоят точно така.

Иначе тук ще ти обясняват как трябва да си машина щото и те така са били, отгледали по 2-3-4 деца без да спят 10 години, но това са форумни легенди
Като не искат роднините няма как да ги накараш насила. Един ден те ще имат нужда от вас и тогава може да им напомниш за тези времена

За малко дете до 2г не съм имала помощ, не съм имала и нужда.
Сега вече като е на 5 е по-самостоятелно детето, но ми се ще понякога да има кой да го погледа за няколко часа. Не очаквам обаче помощ, ако има такава - ок, но чак да се сърдя, че никой не помага - не им е задължение. Разпределяме се аз и баща й и всеки си взима нужното време почивка, когато е възможно.
Освен това намирам за плюс, че не се налага да споря с някого как да ми гледа детето.

Мда, никой не е длъжен да си гледа внуците.
Изпитвам обаче неприязън към всички баби и дядовци, които се вълнуват единствено от собствения си г*з и забравят, че децата им имат деца. И не говоря за ежедневни грижи, сакън да не ме разберете грешно. Става въпрос за чисто човешкия аспект на тази тема. На мен ще ми е много мило един ден, дай боже, да стана баба и да мога да помагам на дъщеря ми с каквото мога, да се радвам и грижа за внуци, вместо да се забия по пейките с други бабички и да нищим клюките, турските сериали и стойностите на кръвното налягане.

Тони, не всички баби нищим клюки, сериали и си мерим кръвното.
Чисто човешко е да имаш желание и да го правиш от любов, когато си близък с децата си. В останалите случи не можеш да вмениш задължение насила.

Аз съм с малко бебе. Родителите ми са в друг град, свекървата е в същия. За момента при толкова малко бебе за себе си не виждам нужда някой да ми "помага", най-често помощта от някои хора се разбира да вземат бебето за гушкане на този етап, а според мен докато е под шест месеца бебето главно има нужда от майка си и баща си. Да идват да се радват на внучето - да, разбира се. Но не и да ми изземват ролята.
Предполагам, че когато детето вече е над едногодишна възраст, че даже и по-голямо, ще има нужда от повече помощ.

В момента с мъжа ми сами си гледаме бебето, и той поема някои от нощните смени. На мнение съм, че ако поискам помощ в отглеждането, трябва да съм готова и за това всеки да си налага собствен модел за възпитание. Това ще е окей, ако се доближава до нашия такъв, но в реалността невинаги е така, а и не желая непоискани съвети и някой да ми оспорва начините, по които си гледам детето.

Няма проблем да не срещна разбиране, напротив, мненията различни от моето са полезни в много аспекти. Не ми допада агресивния начин по, който го правят с много кофти изказвания и категорични заключения хващайки се за една дума, но "всеки сам си преценя"

Иначе да, съгласна съм, че ако ще има гледане на детето е добре да е в присъствието на родител, че старите възприятия се, че и сол можеш да му даваш преди една година да не говорим за други неща.

Няма задължение тук, Фивър, права си. Нито примера ми за сериалите и клюките изчерпва образа на съвременната баба. Както да го въртим и сучем обаче, има изначално кофти хора.
Да спомена ли, че свекър ми има единствена внучка в лицето на дъщеря ми, но никога не й е честитил рождения ден в продължение на 16 г.? Е, да, не е длъжен, но отношението му е повече от грозно.
Майка ми, от друга страна, не обича никой така, както дъщеря ми. За децата също е от значение общуването с баби и дядовци...

Не всички, гледащи си сами децата не са спали 5-10-15год. Да, има трудни деца за гледане, но далеч не е масово да са такива. Моите и двете спят от както навършиха 8м, по-тегаво е като са болни, но поне голямото вече разреди и да са няколко вечери не е болка за умиране. Никой не кара майката да е машина, децата имат двама равнопоставени родители и бащата, ако се включва нещата далеч не са толкова тегави, страшни и там каквото е.

А като сте толкова на зор, а никой роднина не иска да дойде има и платена помощ. Плащаш си и идва жена да ти гледа детето колкото искаш. Тогава спи, яж, къпи се, излизай, пазарувай, каквото ти душа иска. И аз съм мислила такива варианти при нужда, но засега не се е налагало. Покрай нас е често явление и някои родители си ползват постоянно детегледачки.

Тонка, има и екстремни случаи, да. Познавам и такива, които не искат да бъдат наричани "баби", но всеки познава родителите си и може да прецени дали ще има помощ, или не още преди да се реши да има деца. Аз също живот и здраве с кеф ще си гледам внуците някой ден, но не всеки има желание да си наруваша комфорта (и не е длъжен), а в даден момент по-възрастните нямат силите и търпението да гледат бебета или тодлъри.