Adolescence / Юношество - или къде сбъркахме?

  • 16 041
  • 317
  •   1
Отговори
# 285
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 23 673
За съжаление наистина не знаем всичко, което се случва в главите на децата ни. А те добре се преструват, че всичко е наред, дали защото смятат, че няма да бъдат разбрани и притесненията им ще бъдат посрещнати с насмешка/игнориране, дали защото наистина няма да бъдат разбрани, дали за да спестят тревоги на родителите си.
Един от огромните шокове за мен като родител беше преди две години, когато един ден в чата на футболния отбор на дъщеря ми ни посрещна новината, че една от съотборничките ѝ е отнела живота си. Дете на 13, което всички - приятели и родители - са знаели като весело, слънчево дете, винаги готово да се засмее. Какво е ставало в душата му мога само да гадая, но това е ужасна трагедия, която се случва, и за съжаление в случая е заварило всички неподготвени, явно не са могли да я предотвратят. Децата в отбора бяха страшно разтърсени; две седмици преди това бяха на излизане с отбора, където всички са играли и са се смяли, имаха всяка седмица тренировка и мач, навсякъде е изглеждало, че всичко е наред. Мисля си често за горките ѝ родители.

# 286
  • Мнения: 7 630
Много е важно, освен да искаме децата да ни споделят, е да чуваме какво казват или не казват. Аз познавам няколко много споделящи деца (тинейджъри са вече), едното от които (момче е) всяко междучасие звъни на майка си, за да и каже Иванчо и Драганчо, какво са казали и направили, и учителката какво е направила. Но никога, ама никога не говорят за себе си. Какво те мислят, какво правят и т. н. И майките им много доволни, децата всичко си казвали. Ами, всъщност нищо съществено не казват и споделят, а разнасят клюки. Та така.

По отношение на болно дете, адекватен и грижовен баща се справя не по-зле от майката. Въпрос на желание е. А гуми се сменят в гумаджийница, кой ще закара колата до там е смешно да се коментира.
Това, което споделяш е точно толкова болнаво, колкото и другата крайност, защитавана от следващия пост, че не познаваме никак децата си.
Изобщо в тази тема се люшкате между черно и бяло- средно положение го изключвате, както за околните ви / че сте убедени, че е само във вашата камбанария/, така и за по далечните / понеже са неспособни да го постигнат/.

# 287
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 23 673
Важното е, че ти си знаеш баланса и всичко ти е точно Wink
А alex_jp и аз казваме едно и също нещо в последните два поста, ако се прочете с разбиране.

# 288
  • Мнения: 7 630
Все вас не ви четат с разбиране.
А нас ни четете, както дявола евангелието.
Мерси, че ме оцени, пак и отново Broken Heart

# 289
  • София
  • Мнения: 19 437
Мхм, гордеете се, че сте силни, че бъхтате,...пък после мъжете ви виновни, че мразели надъхани с мъжка омраза жени Thinking

Силни сме и се бъхтаме изобщо не е равно на "надъхани с мъжка омраза". Откъде-накъде реши, че мразя мъжете, за бога? Само защото не искам да се женя за лентяй, не означава, че мразя мъжете. Що за заключения Simple Smile

# 290
  • Мнения: 3 050
Аз пък даже не разбирам за какво спорите...
Равенство между половете, равенство в задълженията.....до колко ни споделят децата и познаваме ли ги. От тема в тема.
Вие все някога сте били тинейджъри ( нали темата е за тях), колко споделяхте с родителите си и най-вече какво.
Според мен е важно до колко ще ти има доверие тийна, че при проблем да поиска помощ. То е ясно, че няма да ти сподели как му е бил първия полов контакт, или напиване или куп други "забранени" неща за които ще отнесе мъмрене, ама когато има проблем ТИ да си рамото което да помогне, а не Пенчо и Драганчо от класа.

# 291
  • Мнения: 5 060
При истински проблем, вероятноста да не отиде при родителя не огромна, каквото и да сме им казвали и показвали. По-вероятно е да сподели на доверен възрастен, различен от родител, стига да има такъв. Между другото, в някои държави има звена, в които тийнейджър може да потърси помощ, например при кибер тормоз, и да остане относително анонимен. Както каза преподавателят, който водеше обучението, детето знае, че е сгафило и няма да каже на родител, защото родителят го е предупредил да не прави точно това, а то го е направило. Та е много важно около децата ни да има и други възрастни, дали треньор, дали учител, дали някой доверен роднина, при които могат да отидет и да споделят, че имат проблем, да потърсят помощ.
И да, децата споделят точно толкова, колкото искат, каквото и да си мислят родителите им.

пп. Точно, защото отказвам да се бъхтам и боря с всичко, не смятам, че смяната на гуми 2 пъти годишно, прави невъзможно бащата да гледа болното си дете. Всеки мъж може да го прави и да е точно толкова грижовен и емпатичен, колкото и майката.

# 292
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 23 673
И в България има национална телефонна линия за деца 116 111, на която според статистика от 2023 55% от обаждащите се са тийнейджъри, търсещи съвет.

# 293
  • София
  • Мнения: 20 712
Тук точно ги прецаква маносферата, защото ги учи да са точно противоположното на това, което една жена търси за партньорство и семейство и деца.
За съжаление, историята и медиите показват как финансово красиви мъже си намират лесно привлекателни жени. Не че и жените не могат, но все пак мъжете са по-често на високи позиции, това е очевадно, каквато и да е причината.
Назад нали писахте, че ги учели да изкарват пари и жените сами ще им кацнат, не е съвсем лъжа

# 294
  • Мнения: 3 050
То е ясно, че и бащата може да гледа болно детенце, а майката да ходи до гумаджийницата.....защо изобщо се обсъжда точно това. Толкова ли е важно. Звучи като да не би случайно да се прецака единия пол. То ако започнем да си броим задълженията, егати и връзката дето я имаме. Всяко нещо което правя е ЗА семейството, всяко нещо което милото прави пак е за семейството и не делим работа и ангажираност.
Децата са друга бира. Те избират колко да ни се доверят. Мисля характер и темперамент също влияе. Това колко се интересува от чуждо мнение ( това на приятели) и т.н
Понякога просто не зависи от нас- родителите.

# 295
  • Мнения: X
Не разбирам спора. Жените никога не са се борили, за да станат мъже – те просто са искали да могат да наследяват, да учат, да работят и да купуват с парите, които сами са изкарали, каквото пожелаят. И на бедните мъже жните не са имали право да работят Wink

Аз не виждам абсолютно никакъв проблем в това, стига една жена да има избор какво да прави – казвам го като майка, която години се е грижила за децата си и е работила години на непълно работно време. Сега, когато децата ми вече са пораснали, се радвам, че мога да се развивам професионално. Щастлива съм, че имам избор. За мен това е голямото щастие в живота и съм благодарна на всички жени, които са развили общаството в тази посока.

Що се отнася до младото поколение, имам напълно различни наблюдения – израстват страхотни, емпатични и съзнателни хора. Поколението, което сега е на прага на пълнолетието, е много интересно и приятно.

# 296
  • Мнения: 13 421
Борбата винаги е била между силните и възвисени мъже и жени,срещу слабите и озлобени мъже и жени. Последните са мнозинство,което изравнява силите...

# 297
  • София
  • Мнения: 20 712
В града съпругите на бедните мъже също са работели, но обикновено доста по-зле заплатени, а от тях се очаквало И да въртят къщата след работа.

# 298
  • Мнения: X
Не зная как е било в други държави, но в Австрия — чак до 1975 година съпругът е трябвало да даде писмено съгласие, за да може жена му да започне работа. И напълно в разрез с всякаква логика, имало мъже с ниски доходи, които не позволявали на съпругите си да работят — затова по-заможни познати понякога им подарявали чорапогащи или други дребни луксове. Това са ми разказвали местни жени. Като цяло са гледали с лошо око на мъже, чиито жени работят, затова така.

Мъжете обикновено давали някаква сума за домакинството, а оттам нататък всичко било "женска работа" — дали ще изрязва купони, ще разменя стоки, или ще се реди по опашки за поевтинели продукти — това не ги интересувало.

ПП Между другото, учителките са имали съвсем различен статут. Те пък например не са имали право да се омъжват. Добавям, че всъщност е важало и за държавните служителки, докато средата на петдесетте клаузата е премахната от договорите им.

Последна редакция: пт, 02 май 2025, 19:07 от Анонимен

# 299
  • Мнения: 3 050
Много интересно това за Австрия.
Значи нашите жени в комунизма са били с доста  повече права. Все са работели - жената труденичка, преизпълнила петилетката. Във фабрики, заводи, на полето, в ТКЗС-то....

Общи условия

Активация на акаунт