Фентъзи и фантастика - 26

  • 6 439
  • 92
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 329
Зарадвахте ме с новината за "Вятър и истина".
Прочетох "Животът на марионетките" на Т. Дж. Клун. Започна доста добре, но после стана много равна някак. Много предсказуема втора половина на книгата.
Сега започнах "Ех, магесническа му работа" на Калоян Захариев - до половината съм и за сега книгата не е лоша. Леко четиво, приятно дебилно през повечето време, на моменти автора пресолява манджата, но с един интересен край може да вкара книгата в "препоръчвам". Това, което не ми харесва обаче е качеството на печата - малък шрифт и кофти залепена книга, книгата някак не се отваря докрай, все трябва да я натискам посредата, за да не ми се затвори. Много неудобно. Може и аз да съм се разглезила от многото четене на четеца, където няма подобни неудобства.

# 46
  • Мнения: 11 784
Има противоречиви отзиви за “Вятър и истина” (от читателите, които на английски са я чели), смятам да поизчакам за тази книга за  още отзиви, като излезе в превод…

# 47
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 27 801
В момента бутам с все сили "Кулата на шутовете" на Анджей Сапковски. Не ми допадна "Вещерът", но май и тук няма да се разберем с автора. Засипва с куп имена, места и съм напълно загубена, а интересът ми изчезва. Много разпиляно ми идва, а някои разговори са един досаден брътвеж.

# 48
  • София
  • Мнения: 3 612
Прочетох втората от вселена Сайтовърс и си поръчах трета и четвърта от озон - в момента са на 40% надолу. Хареса ми.
Тук динамиката е малко повече от първия том, но психологическите образи са все така в десятката: например Брейд - с накъсано поведение и гневна, стигна до постъпката, която я оформи окончателно в травмата, без катарзис, без преодоляване, жертва на злобата...
Коб - без развитие, сюжета не го предполагаше, но все така оригинален.
Спенса - типична тийнка, която първо действа, а после мисли. Обичам я Simple Smile Обаче след толкова много неща накрая трябва да прегори - или да се срине и да се възстановява с месеци, или да се отчужди от себе си. Или ще сбърка и загине. Във всички случаи тъга. Защо подлага героите си на това...?

П. С. Мириел, писали сме едновременно. Вещерът до трета книга е ок, после е драматичен - сигурно е свързано с личния път на автора... Аз го харесвам заради типичната славянска душевност - на чувствителност и самота едновременно 😍

Последна редакция: пн, 16 юни 2025, 15:17 от Marisha*

# 49
  • Мнения: 11 784
За Вещерът и аз реших да се спра предимно на първите три книги, но взех и последната (макар че знам в общи линии какво става 😓), за да имам и нея.

# 50
  • Мнения: 11 784
Случайно попаднах на публикация за издания на An Ember in the Ashes на Сабаа Тахир и погледнах какво има преведено на български, само една нейна книга открих, някой има ли впечатления за тази авторка? Книгите не бяха категоризирани като YA, а от анотацията малко ми напомни на други с такива елементи, ще се радвам, ако някой, който е чел нещо от нея да сподели.

# 51
  • Мнения: 325
Здравейте, бихте ли ми съдействали с предложение за някоя завършена поредица (с финал) примерно като поредиците на Сара Дж. Маас или нещо подобно, сега чета Буря от Оникс, но разбрах че поредицата не е завършена? Чете ми се пак нещо подобно. Благодаря предварително!

# 52
  • София
  • Мнения: 3 612
Идвам с отзив за третата книга от Сайтовърс на Сандерсън: "Към небето".
Първата половина ме поизнерви, поне 2/3-ти от там можеха да се спестят като време на читателя. Дразнеше ме това, че книга трета стои като история в историята - друго място, съвсем други правила, други герои.
Идеята за същността на гробокопачите беше надълбоко обмислена и изненадваща. Обаче съм разочарована. Не мислех, че чета фентъзи, посветено на ИИ. Макар заиграването с темата да е модерно, на мен не ми харесва авторовото разбиране за нея. Не харесвам паралелите между чувствата на хората и тези на ИИ, по същество това обезценява човешкия усет за екзистенциалност...
Иначе не може да му се отрече оригиналност, стил, добра динамика на действието. Но Сандерсън се оформя като "не мой" автор. И в първата вселена на Космера направи подобно обезценяване - главната му героиня там пък стана богиня... 🤨

# 53
  • Мнения: 204
Мързелив е БрандоСандо, това му е проблемът. Ще експлоатира тия повтарящи се теми и клишета оттук до края на света, а лошото е, че може доста повече като в завършека на Колелото и някои добри изблици в Рошар линията...

# 54
  • Мнения: 4 109
Идвам с отзив за третата книга от Сайтовърс на Сандерсън: "Към небето".
Първата половина ме поизнерви, поне 2/3-ти от там можеха да се спестят като време на читателя. Дразнеше ме това, че книга трета стои като история в историята - друго място, съвсем други правила, други герои.
Идеята за същността на гробокопачите беше надълбоко обмислена и изненадваща. Обаче съм разочарована. Не мислех, че чета фентъзи, посветено на ИИ. Макар заиграването с темата да е модерно, на мен не ми харесва авторовото разбиране за нея. Не харесвам паралелите между чувствата на хората и тези на ИИ, по същество това обезценява човешкия усет за екзистенциалност...
Иначе не може да му се отрече оригиналност, стил, добра динамика на действието. Но Сандерсън се оформя като "не мой" автор. И в първата вселена на Космера направи подобно обезценяване - главната му героиня там пък стана богиня... 🤨
Масовият читател иска хепи-енд и ако може главните герои да станат "нещо-повече-от-обикновените-хора/нехора".

# 55
  • Мнения: 329
Изслушах Лехуса на Васил Попов, продължението на Мамник. Първата книга ми хареса повече. Тук краят не беше разтеглен, но пък самата книга беше разпиляна - много неща набутани вътре - трюфели, бежанци, телефонни измами, змейови любови, траки... и недостатъчно лехуси.

# 56
  • София
  • Мнения: 3 612
Буболече, същото отчаяние ли лъха от текста? Дай някое спойлерче в скрит текст, моля 🙃🪷
Примерно подскажи има ли бебе в края на краищата 🙃
П. С. Чудя се да я чета ли, по-склонна съм като че ли да не си губя времето.

# 57
  • Мнения: 11 784
На мен началото на Пермафрост на същия автор не ми допадна и засега съм без интерес към неговите творби. За сметка на това попаднах на информация за друга книга от български автор - Слънцеломи, Вида Делчева, някой с отзив за нея?

# 58
  • Мнения: 8 916
Прочетох трилогията "Силоз" на Хю Хауи. Добра е. Имам тук-таме някои съвсем дребни забележки, но като цяло съм изключително доволна. Добра антиутопия и имаше доста оригинални идеи. Е, имаше и някои шаблони, но ги преглътнах. Добра динамика с малко философски нотки. Героите не бяха черно-бели или супер герои, а доста земни. Краят е донякъде отворен и не получаваме отговор на всички въпроси, които ми измъчват. Нямам проблеми с това. Все пак историята тече през очите на героите и ние научаваме единствено това, което научават и те.

# 59
  • Мнения: 329
Marisha*, втората част е по-спокойна. Или поне за мен го нямаше това напрежение и любопитство, което ме гризеше в първата част.
Скрит текст:
В края на книгата Божана е все още в началото на бременността си, но бременността й се очаква да е по-кратка, защото бащата е плътеник. Лехусата се мярна за малко в средата само. Като цяло книгата е подготовка за следващата част.
Пермафрост, като структура, ми приличаше на Мамник
Скрит текст:
ключът беше в миналото.
Силоз и на мен ми хареса. Сериала - по-малко. Според мен в сериала ще се опитат да отговорят по модерен начин на неизвестните.

Общи условия

Активация на акаунт