Че за какво му е. Човекът си има идеален живот - наем не плаща, мама чисти, пере и готви, с тати може да пие по една бира като няма с кого да излезе и на крака му идва безплатен секс... Защо да променя работеща схема
- Публикувана: 28 март 2025, 23:21 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2025, 22:39 ч.
5 години връзка без етикет – истински чувства или просто навик? Защо не сме заедно?
Имаш петгодишна връзка за секс. Тоест, ако сега си на 27 си започнала да се срещаш с него на 22 и си загубила едни от най-хубавите си години с мъж, който само те ползва за секс. Грешката е твоя, тези неща се виждат още в началото. Странно, че си толкова заблудена и още не разбираш какво се случва.
Накратко, човекът си е намерил секс бъди, вероятно спи и с други, връзката ви не е екслузивна, не е и нищо особено. Ако искаш семейство и деца, прекратявай на момента и не се обръщай назад. Ще мине време да го преболедуваш, после още време, докато намериш подходящ човек за семейство, защото не е толкова лесно и докато се озърнеш, може да си ударила 40-тте и децата може да са мираж.
Не си толкова млада вече за да бъдеш толкова глупава. Глупостта ти в тези години може да има сериозни последствия, които да определят остатъка от живота ти.
Накратко, човекът си е намерил секс бъди, вероятно спи и с други, връзката ви не е екслузивна, не е и нищо особено. Ако искаш семейство и деца, прекратявай на момента и не се обръщай назад. Ще мине време да го преболедуваш, после още време, докато намериш подходящ човек за семейство, защото не е толкова лесно и докато се озърнеш, може да си ударила 40-тте и децата може да са мираж.
Не си толкова млада вече за да бъдеш толкова глупава. Глупостта ти в тези години може да има сериозни последствия, които да определят остатъка от живота ти.
Цялата романтика е в твоята глава. Не си първата в тази ситуация, но най-добре се отърви от него. Имай предвид, че той не е единственият във вашите отношения, който го е страх от обвързване. Ти несъзнателно избираш да живееш в илюзия, приписваш му несъществуващи качества и ти е удобно да обичаш някакъв образ, който виждаш понякога.
Ми защото е на 35 и трябва да се съобразява с още двама човека вкъщи!? Оправдава се с това, че заплатата нямало да му стига да плаща квартири сметки и прочие😂
Ти на 27, той на 35. Не е малка разлика 8 години.
Освен това живее при мама и тати.
И заплатата нямало да му стига да плаща квартири и сметки... Бас държа, че разходи за жена, деца или друго, "странично" от собственото му его, няма да му мине през ума. Ще чака мама и тати да си идат, ще наследи имота, и тогава, евентуално, ще потърси някоя да замести мама и тати, да поделя с нея сметките..
Виж там дали ще намериш 5 минути да осмислиш човека, който 5 години си живее в старите обувки. И единствени като мисъл и действие.
Няма как да сте заедно (отговарям на въпроса ти).
Сексът с такъв тип мъж, хванат за полата на мама, но и "пораснал" само хормонално, не е никакъв плюс за една перспективна връзка.
И според мен "връзката", страстта и всичко останало е само в твоята глава. Дано да го осъзнаеш.
И дано осъзнаеш, че е абсурдно очакването, някой да те "пусне да си тръгнеш". Сама решаваш къде искаш да бъдеш, кога да си тръгнеш от там, и накъде да вървиш след това. Поеми отговорност и се погрижи за себе си, никой друг няма да го направи вместо теб.
И дано осъзнаеш, че е абсурдно очакването, някой да те "пусне да си тръгнеш". Сама решаваш къде искаш да бъдеш, кога да си тръгнеш от там, и накъде да вървиш след това. Поеми отговорност и се погрижи за себе си, никой друг няма да го направи вместо теб.
Това не е връзка, това е секс. Всичко останало ти си го изфантазирала. Впрочем, пробвай да зададеш въпросите си на него и ще видиш как ще получиш мъгляви и уклончиви отговори. Мъж на 35 години отдавна си е изяснил приоритетите и ако искаше да сте заедно, вече щяхте да сте минали на следващия етап. Питай го директно - защо ме сме заедно? Между другото, вашето дори не е връзка. Ти явно не можеш да прецениш къде е мястото ти в отношенията и си наслагваш някакви измишльотини. Живееш в илюзия, която непрекъснато подхранваш. Даже не мога да кажа, че той е виновен, защото досега ясно ти е давал да разбереш, че нищо повече от секс няма да ти се даде.
Значи хем питаш защо не сте заедно, хем си отговаряш с по 1-2 довода във всеки пост. Нагъл, мързелив и безотговорен. Въпросът в темата следва да е друг - 'искам ли да съм отчаяната будала без избор, която пристава на такъв изпадняк'.
Скрит текст:
С него не само сме правили секс. С него винаги е имало нещо повече – емоционална близост, разбиране, интимност. Това не е било просто физическо привличане. Но въпреки всичко, той така и не направи крачка към нещо стабилно между нас. Въпросът ми е: защо?Здравейте, дами,
Имам една история, която наистина ме изцежда емоционално. Връзката ми с един мъж продължава вече 5 години. Ние не сме официална двойка, но и никога не сме спрели да се връщаме един към друг. Връзката ни е като на върха на вълната – силна, страстна, невероятна, но и изпълнена със съмнения, които не мога да си обясня.
Имам една история, която наистина ме изцежда емоционално. Връзката ми с един мъж продължава вече 5 години. Ние не сме официална двойка, но и никога не сме спрели да се връщаме един към друг. Връзката ни е като на върха на вълната – силна, страстна, невероятна, но и изпълнена със съмнения, които не мога да си обясня.
Скрит текст:
През последната седмица се видяхме отново. Силно и страстно, както винаги, но този път се усещам по-различно. След срещата той не ми пише, не търси контакт. И въпреки че знам, че не е първият път, когато се случва това, тази тишина ме удря много по-силно.
И тук идва голямото питане – има ли наистина чувства, или просто е свикнал с мен като част от живота си?
Тези 5 години ни свързват не само с емоции, но и с този странен навик да се връщаме един към друг, въпреки че никога не сме стигали до нещо сериозно. Нито той е направил сериозна крачка, нито аз съм успяла да прекратя това безкрайно въртене. Сякаш съществуваме само в този цикъл – близост, страст, разделение, пауза, и отново същото.
Задавам си въпроса: Това любов ли е? Или просто е удобен навик? Защо не можем да се спрем или да преминем на следващото ниво?
Не мога да разбера, дали той наистина не е готов за нещо повече, или просто не може да ми даде това, което искам. Въпреки че виждам, че не съм му безразлична, той не ми дава нищо повече от привързаността, когато е удобно за него. Така се чудя – дали любовта, която имам за него, е истинска, или просто е някакъв емоционален прикачен капан, който не мога да прекъсна?
Това ме кара да се запитам: Ако той не ме е искал напълно през всичките тези години, защо никога не ме е пуснал напълно? И защо не направи стъпка, за да ме държи в живота си по начин, който не е само временен?
Защо, когато аз искам нещо повече, той става дистанциран и не ми дава същото? Или е просто човек, който не иска да поеме отговорност за това, което има?
Няма ли мъже, които просто не знаят какво искат и които избират да не се ангажират? И как да разбереш, че това не е просто някаква безкрайна игра, а истински емоции, които стоят зад всичко това?
Знаете ли, какво ме плаши най-много? Да не се окаже, че съм в някакъв капан от моя страна – свикнала с него, с този начин на живот, че не знам дали изобщо мога да го пусна или да го продължа.
Какво мислите, момичета? Били ли сте в подобна ситуация? Как разбрахте дали той наистина има чувства или просто ви е удобно да бъдете част от живота му?
Какво бихте направили на мое място – да се опитам да спра този кръг или да продължа да вярвам, че нещо може да се промени?
И тук идва голямото питане – има ли наистина чувства, или просто е свикнал с мен като част от живота си?
Тези 5 години ни свързват не само с емоции, но и с този странен навик да се връщаме един към друг, въпреки че никога не сме стигали до нещо сериозно. Нито той е направил сериозна крачка, нито аз съм успяла да прекратя това безкрайно въртене. Сякаш съществуваме само в този цикъл – близост, страст, разделение, пауза, и отново същото.
Задавам си въпроса: Това любов ли е? Или просто е удобен навик? Защо не можем да се спрем или да преминем на следващото ниво?
Не мога да разбера, дали той наистина не е готов за нещо повече, или просто не може да ми даде това, което искам. Въпреки че виждам, че не съм му безразлична, той не ми дава нищо повече от привързаността, когато е удобно за него. Така се чудя – дали любовта, която имам за него, е истинска, или просто е някакъв емоционален прикачен капан, който не мога да прекъсна?
Това ме кара да се запитам: Ако той не ме е искал напълно през всичките тези години, защо никога не ме е пуснал напълно? И защо не направи стъпка, за да ме държи в живота си по начин, който не е само временен?
Защо, когато аз искам нещо повече, той става дистанциран и не ми дава същото? Или е просто човек, който не иска да поеме отговорност за това, което има?
Няма ли мъже, които просто не знаят какво искат и които избират да не се ангажират? И как да разбереш, че това не е просто някаква безкрайна игра, а истински емоции, които стоят зад всичко това?
Знаете ли, какво ме плаши най-много? Да не се окаже, че съм в някакъв капан от моя страна – свикнала с него, с този начин на живот, че не знам дали изобщо мога да го пусна или да го продължа.
Какво мислите, момичета? Били ли сте в подобна ситуация? Как разбрахте дали той наистина има чувства или просто ви е удобно да бъдете част от живота му?
Какво бихте направили на мое място – да се опитам да спра този кръг или да продължа да вярвам, че нещо може да се промени?
Защото е безотговорен, слабохарактерен, защото може, защото му го позволяваш, само можем да гадаем.
Потънала си в очаквания към човек, който няма намерения да ти даде нищо.
Ползва те по предназначение.
Защо пет години не си питала “Какво правим”, говори, че не си готова да се разделите.
Още има да патиш, към днешна дата никой не може да ти помогне. Ти сама трябва да си помогнеш, но без пудра захар за въображаемите му чувства.
Ползва те по предназначение.
Защо пет години не си питала “Какво правим”, говори, че не си готова да се разделите.
Още има да патиш, към днешна дата никой не може да ти помогне. Ти сама трябва да си помогнеш, но без пудра захар за въображаемите му чувства.
Като гледам около мен колко млади мъже на неговата възраст, че и 40+, си живеят с мама и се чувстват добре, направо масово е. Много инертни са днешните мъже, даже и секс ги мързи да правят. Телефона, игри, спане и ядене, отчайващо е...
Има мъже със страх от обвързване. Не вярват, че са в състояние да поемат отговорности, с ниско самочувствие поради една или друга причина. Не им се излиза от зоната им на комфорт. Това не означава, че не могат да обичат, но до там. Ако го осъзнават и потърсят психологична помощ, след време може и да го преодолеят.
На 22 си се хванала с него, много млада.
Оттук предостатъчно време сте имали за всякакъв развой на отношенията.
Разликата в годините е нормална, нищо фрапантно не виждам.
В супер възраст си в момента за жена, както и той за мъж. Може би в момента си в най-хубавите си години вече зряла жена.
Това, че живее с мама и тате е зле.
Това, че само по себе си се виждате само у вас, не е проблем, можейки да сте само двамата, а не в детската стая. Въпросът е, че отдавна е трябвало да е изговорено и ясно всичко, а това с родителите наоколо да е временно, и поради някаква основателна причина.
Но за 5 г. отдавна е трябвало да сте заживяли заедно, ако има толкова страст. Аз отдавна всеки ден да съм с жената, да сме влезли в руслото на ежедневното щастие с всичките отговорности един към друг, с яснотата и перспективите какво ще се прави - сами ли ще си живеем, ще правим ли семейство, ще имаме ли, или не дете, къде ще живеем, у тях, у нас, ще взимаме ли общо жилище, или какво...
За 5 г. да сме овършели цяла БГ отдавна и да сме повдигнали планина.
Оттук предостатъчно време сте имали за всякакъв развой на отношенията.
Разликата в годините е нормална, нищо фрапантно не виждам.
В супер възраст си в момента за жена, както и той за мъж. Може би в момента си в най-хубавите си години вече зряла жена.
Това, че живее с мама и тате е зле.
Това, че само по себе си се виждате само у вас, не е проблем, можейки да сте само двамата, а не в детската стая. Въпросът е, че отдавна е трябвало да е изговорено и ясно всичко, а това с родителите наоколо да е временно, и поради някаква основателна причина.
Но за 5 г. отдавна е трябвало да сте заживяли заедно, ако има толкова страст. Аз отдавна всеки ден да съм с жената, да сме влезли в руслото на ежедневното щастие с всичките отговорности един към друг, с яснотата и перспективите какво ще се прави - сами ли ще си живеем, ще правим ли семейство, ще имаме ли, или не дете, къде ще живеем, у тях, у нас, ще взимаме ли общо жилище, или какво...
За 5 г. да сме овършели цяла БГ отдавна и да сме повдигнали планина.