ДВАНАДЕСЕТИ клас - 2024/2025 - 4

В нашият случай есето е тематично за съответната специалност и ако иска друга трябва да пише още едно есе. Надявам се, че ще кандиса да пише и второ желание за ако не го приемат анимационно кино, да кандидатства и в Кино и телевизия. За там имало повече наплив, та не знам всъщност дали изобщо става като за второ желание, но да се оправя. Формално трябва аз да подам документите и нямам особено желание да се бъркам в останалото, което и без това не разбирам.

Виждам, че има нови попълнения и пак да питам с надеждата някой да има отзиви за Маркетинг на английски в УНСС

                   Миналата година младежът беше писал желания когато се регистрира в сайта на НБУ. Имаше 3 желания. За едното / което се изучава на АЕ/ трябваше да се яви на изпит по АЕ, защото нямаше сертификат, а езиковата гимназия не я признават. На изпита писа есе и имаше събеседване с комисия. От 100 т изкара 100. Приеха го в трите желания и това му дава избор и не те задължават да се запишеш по първо желание.
                   Желания може да се добавят и след регистрацията.

Връщам малко темата за специалност Право и това къде е добре и къде не.
Като че ли едно време имаше по-голямо значение къде си завършил, сега нещата са размити.

Но и отпреди 20+ досега никой никога не ме попита защо съм завършила едикъдеси (НБУ), а не другаде, а освен това и никой никога не погледна и оцени трите ми шестици от държавните изпити. Целият стрес и къртовски труд се оказаха за гордостта на мама и тате, да ме хвалят пред роднините и приятелите.

Всичко, което професионално имаше значение, беше да имам диплома и удостоверение за правоспособност. Ама дали е ВТУ, УНСС или СУ и дали е 3,50 или 6,00, все тая. 🙄

А колкото до студентите, вярвам че има ли желание и амбиция, навсякъде може да се учи сериозно, както и обратното. Посредствени юристи може да излязат отвсякъде.

Успехът в следването ми помогна още за наемането ми в първата ми работа. Дипломният ми ръководител ме дръпна във фирмата, в която работеше на частно. С годините колеги, които имаха повече работа ми превъзлагаха и препоръчваха, не знам да са търсили скатавки или преписвачи. Та трудът остава забелязан и оценен, нямам съмнение в това. Сега го виждам и по детето. Има си значение не само за хартията.

Мисля, че и двете постановки са абсолютно верни и правдиви. Зависи от събитията и частната конкретика на всеки случай по пътя нататък.

О, със сигурност усърдието и трудът се забелязват на работното място. Личният ми опит сочи това - значение имаше моята работа и моето отношение към нея, а не дипломата.

А в действителния живот освен всичко друго е много важно хората, с които работим да имат и приятен характер 😁
Че като се случи да попаднеш на тежка киселица, няма никакво значение нито че е завършил с шест, нито че е евентуално топ професионалист.

Офтопик.
Веднъж в работата везните се наклониха от това, че кандидатката беше минала през два броя охрана, без да ни потърсят, за да потвърдим, че трябва да я пуснат. 😂
Шефът каза: "Това момиче явно е много убедително и оправно, ще се справя."
Така и беше. 😂

През последните няколко години се нагледах на интересни случаи. В началото се стрясках, после разбрах, че сякаш е нещо нормално за новото време, в което децата почти не четат на български.
Наблюдавах хора с хубави дипломи за висше образование, за които в началото се чудиш как са завършили средно.
Не знаят да построят изречение, не могат да съгласуват и т.н. И всичко това след цялото безкрайно учене на граматика в средното образование, на термини, които са подходящи за обучение на филолози.
Но пък разбрах, че винаги има надежда. Съществуват хора, които могат да наваксат планина от пропуски за половин година. И не само да наваксат, а да надминат тези, които в началото са били по-добри. Защото не ги е страх да признаят, че грешат. Важно е да искат да се научат. Да не се обиждат лесно, да нямат комплекси, да могат да общуват с всякакви характери.
Прогресът при едното момиче е огромен. А беше подложена на огромен стрес заради всичко, даже ѝ се подиграваха открито за диалекта. Не знам как издържа. Някаква много приятна земност има в характера, чувство за хумор, умение да се надсмее над себе си.
А други циклят на едно място. Отказват да учат, всяка забележка ги изважда от равновесие -после трябва да работи екип от психолози с тях. По цял ден почти нищо не правят, непрекъснато трябва да ги натиска наставник, за да проявят инициатива. А ако направят, пет дни почиват от натоварването. В същото време са умни деца. Излъчват одухотвореност, самочувствие.
За мен са важни и други качества. Фундаментални пропуски могат да се преодолеят. И обратното - да затънеш заради нещо в характера.

Знанията, които придобиваш в университета си имат значение. Но реално после тепърва започваш да надграждаш почти от нулата. Те създават някакъв съвсем базов фундамент и логически връзки в главата ти и после тепърва почваш да градиш с опита.
Средата също си е доста важна, в която попадаш - нещо като средните училища. Има значение колко са мотивирани хората около теб.
Но на финала си зависи основно от адаптивността на човека, желанието му да се влага, да учи, да разсъждава и да се развива. Може да почне от нулата в напълно нова сфера (извън някакви от типа на медицина примерно, за които няма как да мине без образованието) и пак да е много по-успешен с времето от други, които са учили тази специалност.
И винаги се стига до момент, в който започваш да претегляш плюсовете и минусите - какво даваш срещу това, което получаваш. Израстването не е на всяка цена. Личният живот става все по-важен с възрастта и личното време. Но младежите и девойките са далече от това последното. То важи по-скоро за нас.

Аз съм забелязала, че най-щастливи са хората, които имат хоби. Да горят в нещо. То може да е свързано с работата, а може и да не е. Но хубаво е да го има.

С последното съм напълно съгласна. За хобито. Винаги трябва да имаш нещо извън работата и рутинното ежедневие, което да те зарежда с енергия. Другото са особеностите на характера и темперамента. Познавам хора, които се определят като щастливи, а далеч не всичко в живота им е идеално уредено. Имат си своите проблеми, но гледат ведро, усмихнати са и позитивно настроени. Други са постоянно кисели. Уж всичко им е наред, няма от какво в действителност да се оплачат, и въпреки това са постоянно кисели и недоволни от живота си.

Стига хобито да не е алкохол, хазарт и от сорта

Човек прекарва най-много време на работа и е по-добре да му харесва. Иначе хората са по-щастливи, когато имат любим човек, хубаво семейство. Като се тегли чертата важни са по-простите наглед неща, колкото и да е клише.