Трябва ли да се месим в живота на порасналото си дете

Фрау, няма какво да направи авторката. Тя има нужда от подкрепа. Не може нито да промени насила дъщеря си, нито да се кара с нея, нито да изгоним кучето ѝ.
Ето, дъщерята се взе в ръце. Заживя на квартира. Отиде на мечтаната екскурзия. Майка ѝ не можа да я върже вкъщи. Такъв е животът. Децата си тръгват по пътя и това не е до близост или отчужденост. Даже и тази дъщеря не звучи да е отчуждена, а просто чертае граници, макар и късно. Една наистина отчуждена дъщеря щеше да им блокира номерата и да не ѝ пука, а тук не е така. Просто различен характер. И майката не е глупава, за да не го осъзнава. Ходът на живота няма как да бъде завъртян наопаки. И съм убедена, че с времето и майката ще се научи да е по-обрана в опитите за общуване, и дъщерята ще стане по-комуникативна. Стига да не я поучават и да не я съдят за решенията и действията ѝ. Човек на почти 30 години, видимо разумен, няма нужда от опекуни, а от равностоен диалог.
Авторке, вместо да си ходите на гости, някой път я покани на кафе и просто говори като с приятелка. Обсъди клюките, родата, времето, актуалната мода, планираната ти нова прическа и подобни. И не разпитвай, защото се надявам, че приятелките ти не настояваш да ти споделят, а просто си говорите разни неща. Идете на шопинг или на кино. И не настоявай ти да ѝ плащаш покупките, но може да я черпиш едно питие. Сигурна съм, че тя ще го оцени.

Много си права,точно от съвет и чужди мнения имам нужда.
Всеки път като я поканя да излезем да пием по едно,да се видим,казва,че е заета,ще се вижда с приятелки,не настоявам.
Ще я оставя за известно време и пак ще я “поканя”.

Ох,не изчетох всичко,но авторката е за психолог и то спешно! Не го остави това момиче на мира-не споделя, гледа си телефона, различна била,досаждала й. Ами да  постоянно да те гледат под лупа,да те следят къде и с кого си, да искат да се обяснява като малко дете....Мега прекалено честно казано и не бих изтърпяла авторката и 1ч! То ужас просто......

Да. Направо ми четеш мислите. Имам усещането, че всяка глътка свобода, отпусната от родителите, става с невероятни мъки. Това отравя всякаква близост.

Фивър, ако някой ми е извадил душата със "споделяй, близки сме, ама защо не споделяш, давай отчет", той ще бъде последният човек, с когато ще искам да ходя да кино или на пазар. Само намеквам.

Знаеш ли, явно е такъв характер. Третата ми дъщеря е така. Писала съм, че като по-малка си беше самодостатъчна. Сега почна да има компания. И в стаята си седеше сама, рисуваше си. Докато с по-големите и по магазини ходехме, и на кафе, и на почивки сме си ходили по двойки или трите, но пък те са породени и са свикнали да са двете и с мен. А тя е средното дете и нито с големите е близка на възраст, нито с малките. Все едно е единствено дете.
Та, когато ѝ предложа аз, често има други важни неща. Само дето аз не се сърдя и съм сигурна, че за нея наистина са супер важни и не е длъжна да игнорира плановете си, защото не е на 5, че да я хвана за ръка и да идем на сладкарница. Затова не я закачам седмица, две и тогава тя сама почва да се върти около мен и да подпитва дали имам планове и т.н.  Тогава ѝ предлагам излизане по женски и тя след 15 Мин е пред входната врата готова. На 19 е и след 2 месеца се отделя от нас и изведнъж почна да идва всяка събота и неделя при мен на морето, а работи през седмицата в София. Та си мисля, че случаят е подобен, просто твоето момиче има тепърва да се учи как хем да сте близки, хем да не ти казва всичко, а ти имаш още да се учиш как да не питаш.

Миленка, права си. Това го коментирах вече и се надявам авторката да го е разбрала. От себе си надали ще избяга, особено бързо, но трябва да се постарае, докато не е изгубила дъщеря си. А тя няма да я изгуби ако не ѝ споделя, а ако я притиска да го прави.
Ама тя явно и с поканите прекалява. Затова казвам да я остави седмица, месец и да види тогава дали ще е различно. Да се чуват 1-2 пъти в седмицата е достатъчно засега, докато дъщерята усети, че не я задушават. Пък може и дъщерята да почне да се сеща да звъни понякога.

То не се търси близост,това е страх ,че контрола им се изплъзва и тя видиш ли,си прави каквото иска,без да ги уведомява!
И вместо да приемат мисълта, че това вече е жена,че ще прави собствени избори,без тяхното мнение! Това има предвид авторката,като казва,че не споделя с тях. Демек вече не ни казва къде,с кого и какво както до сега=нямат контрол!

Да, това е проблемът. Затова авторката трябва да промени себе си и да замени контрола с близост. Топката е у нея и всичко е в главата ѝ. Дано успеят и двете да намерят път!

Чета темата от първия пост.
Чудя се - авторката уж много държи на дъщеря си, вълнува се за нея, бащата и той - протективен. Как такива родители са допуснали момичето 8 г. да бъде подтискано от детското гадже? След като са живели и при тях, и при неговите родители би трябвало да имат поглед над момчето, над отношенията, да знаят какво става в детската стая. Ако са допуснали връзката само децата да са им пред погледа, да не щъкат по заведения и компании - за мене е лошо. С това са убили 8 г. от живота на детето си. Хем подтиснато, хем живее в детската с одобрението на родителите.
Ако видя, че някой пишлигар подтиска дъщеря ми и тя не може да се развива - лично ще го навра където слънце не огрява.
Подозирам, че момата е недоволна от поощряването на тази връзка от семейството. В началото не е знаела кое и как, после се е пуснала по течението, но е чувствала как не всичко е точно.  Допускам и да е имала план - да е добра докато завърши и се устрои на работа. А после да изпъди детското гадже и да се еманципира - квартира, куче, срещи с приятели и пътувания.
Имала съм подобна история на нейните години. Постепенно отстраних и отровното гадже/мъж/ и озаптих родителите. Взех си живота в ръцете, но това беше преди 35 г = друго време.

Авторката не е поощрявала връзката, напротив. Това ясно си го пише още в първия пост. Ама насила не можеш да разделиш една двойка, най-много от теб да се отдалечи детето

Има много елегантни начини да прекъснеш връзка, която е токсична за  детето ти. Какво освен поощрение на връзка с подтискащо гадже е да го приемаш радушно в детската стая 8 години, не 8 месеца?
Поради една или друга причина момата вече е отдалечена и отегчена от срещата с родителите.
Нека те се запитат защо се е случило. От отговора ще зависят отношенията в бъдеще и гледането на кучето. Последното е невинно.

Авторката е виждала кусури в гаджето, но ѝ е било идеално, че дъщерята си стои у тях в стаята и не обикаля с компании.
Реално точно родителите са "подгрявали" тези токсични отношения, иначе сигурно са щели да се разделят отдавна.
Затова сега дъщерята не иска да допуска родителите си до живота си. Осъзнава, че те мълчаливо са я превърнали в жертва и вероятно не иска да повтаря модела в следващата си връзка.

Абсолютно!
По-важно им е било дъщерята да им е на къса каишка до тях и не им е пречело, че е в токсични отношения. По-важно им е било да я контролират, отколкото тя да е щастлива. И сега е така. Но сега този контрол се изплъзва и настава драма. Вместо да се радват, че най-накрая взима живота си в ръце. Нормално е, че толкова време е стояла в токсична връзка, в която е била подтискана - така е свикнала от малка, това е видяла.

Точно това НЕ препоръчвам, но вече и други са го написали. Замислих се кой инициира срещите ви, макар че защо ли, то е ясно. Вие искате срещи, дъщерята тактично избягва, вие пак питате. Момичето явно не прелива от желание и ентусиазъм, после се чудите защо си рови в телефона. Писах по-нагоре, че е защото е като "насила", ето била съм права. Тя няма потребност да прекарва толкова време и да комуникира толкова с вас, иначе щеше да е по-отзивчива. Не знам, не знам какво трябва да стане, за да се усетите. Разумният родител в такъв случай ще отстъпи и даде възможност другата страна да почувства нужда и отправи покана.

И понеже ако можехте да се справите сама сигурно темата нямаше да я има, помислете за психолог. Имате нужда от помощ явно да промените отношението си към ситуацията. Фиксацията ви и очакванията са свръх нормалното.

Вече ми се струва много егоистично това, не се поставяте на нейно място, искате си вашето спокойствие както сте свикнали и си го представяте - тя да е редовно край вас, да идва на гости, да си говорите за разни неща, да споделя??, да ви пише всеки ден. Игнорирате всякак реакциите и сигналите й. Най-лесното е как се билса променила (= не се държи както ни се иска). Не знам. Все повече я разбирам дъщерята.

Не сме поощрявали връзката,но тя не даваше да се каже нещо лошо за момчето.
Много пъти сме й “отваряли”очите и сме й казвали какво не е както е,но тя не приемаше нашето мнение ,ние съответно я подкрепяхме,тъй като тя казваше,че го обича .
И в един момент видя това което й говорехме явно и го заразя пак доста странно спря да го вижда той й пишел,звънял казва,тя не отговаряла и той започна пък на нас да пише какво правела ,как се виждала с други как била се регистрирала в сайт за запознанства тъй като й беше хакнал всички социални медии и тн докато не го блокирахме.
Говорихме с нея тя каза тогава,че няма такова нещо.

Как не сте поощрявали, когато те са живеели у вас? Това ако не е поощряване.
Защо не ѝ обяснихте, че с гаджета човек си гаджелува навън, а заживява, когато е самостоятелен и сигурен, не в детската стая?