И като и го покаже и дъщерята каже добре, какво правим тогава?
- Публикувана: 31 март 2025, 16:24 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2025, 17:28 ч.
Трябва ли да се месим в живота на порасналото си дете
Светкавица, аз не мога да си го представя, но не ми се е случвало да разпитвам децата си и да искам да ги съветвам. Оставям на тях да преценят кое е моя работа и кое не. Но децата ми на възрастта на тази жена са семейни, едната и дете има, живеят далеч, виждаме се рядко. Ситуацията е напълно различна. Чуваме се почти всеки ден, но не държа да знам подробно как им минават дните. Важно е да знам, че са живи и здрави.
Иначе по-малката ми дъщеря се случва да си гледа телефона. На мен също. Не е неуважение. Има си приятели, комуникира. Малките ми деца още нямат телефони, но пък аз при майка ми си го гледам. Обичам да си говоря с нея, но не говорим нон стоп, камо ли да споделям всичко, а сме много близки, въпреки това.
Просто има граници и често при натиск хората умишлено слагат бариера.
Аз не разбирам какво очаква майката да ѝ споделя точно дъщерята и за какво да се съветва. Нали е здрава, работи, грижи се за себе си. Какво по-конкретно очаква майката? Може би да говорят за мъже, да разказва кой какво направил и казал от службата, без да ги познава, какво е яла, с коя приятелка е излизала или какво?
Иначе по-малката ми дъщеря се случва да си гледа телефона. На мен също. Не е неуважение. Има си приятели, комуникира. Малките ми деца още нямат телефони, но пък аз при майка ми си го гледам. Обичам да си говоря с нея, но не говорим нон стоп, камо ли да споделям всичко, а сме много близки, въпреки това.
Просто има граници и често при натиск хората умишлено слагат бариера.
Аз не разбирам какво очаква майката да ѝ споделя точно дъщерята и за какво да се съветва. Нали е здрава, работи, грижи се за себе си. Какво по-конкретно очаква майката? Може би да говорят за мъже, да разказва кой какво направил и казал от службата, без да ги познава, какво е яла, с коя приятелка е излизала или какво?
Светкавица, твоето дете никога ли не си гледа в телефона пред теб? Аз си гледам в телефона като съм пли майка ми, тя също го прави, детето ми също. Едва ли по време на обяда си е ровила в телефона, вероятно след това.
Според мен малко е пресилено описанието, а и това притискане за споделяне.
Според мен малко е пресилено описанието, а и това притискане за споделяне.
Аз си го представям описаното от авторката така - идва дъщерята, сяда на масата и се забучва в телефона.
Не ме разбирайте,че искам да ми споделя какво прави всеки ден.Но тя не иска да говори с нас за нищо и когато е с нас се държи сякаш няма търпение да си тръгнем ако сме отишли примерно да й заведем кучето или ако дойде в нас,хапваме и си отива в стаята пак.
И нон стоп пише с някой по телефона,това е което е странното,иначе я разбирам. разкара гаджето,изнесе се,работи пътува,но някакси много страни от нас ,но да се надяваме,че ще мине и ще реши да се държи по друг начин с нас,нека мине през това.
Дори я помолихме с баща й ако е възможно поне само по едно добър ден да ни пише да знаем,че е добре,вече и това почти не прави.
Всичко сякаш напук прави:)
И нон стоп пише с някой по телефона,това е което е странното,иначе я разбирам. разкара гаджето,изнесе се,работи пътува,но някакси много страни от нас ,но да се надяваме,че ще мине и ще реши да се държи по друг начин с нас,нека мине през това.
Дори я помолихме с баща й ако е възможно поне само по едно добър ден да ни пише да знаем,че е добре,вече и това почти не прави.
Всичко сякаш напук прави:)
Тя не е на 16, че да трябва да ви пише всеки ден и ако не го прави, значи било напук
Ама тя е възрастен човек. Живяла е повече от четвърт век. Не е нужно да пише постоянно
Дай пример за разговор. Вие почвате да ѝ разказвате на какъв концерт сте ходили снощи и тя заявява, че не я вълнува или я питаш как е минало на работа и тя казва "като всеки ден". Просто пример.
Иначе е нормално да си пише с някой. Навярно има нова връзка, но този път не иска да бърза да я презентира на семейството. Щом е толкова обсебена, може би е щастлива и иска да си го изживее, докато вашето настояване за споделяне и съвети я фрустрира.
Дай пример за разговор. Вие почвате да ѝ разказвате на какъв концерт сте ходили снощи и тя заявява, че не я вълнува или я питаш как е минало на работа и тя казва "като всеки ден". Просто пример.
Иначе е нормално да си пише с някой. Навярно има нова връзка, но този път не иска да бърза да я презентира на семейството. Щом е толкова обсебена, може би е щастлива и иска да си го изживее, докато вашето настояване за споделяне и съвети я фрустрира.
Да пише добър ден всеки ден? Стига де... успокойте се, и имайте свой живот. Вместо да пиша добър ден, може вие да й пишете нещо какво правиш, или да споделите направо нещо, което искате.
Напълно е възможно, когато съзрее да станете по-близки, аз също съм имала такъв период като бях тийн, пак ви казвам тази връзка й е отнела свободата и младостта тогава, и сега си го изживява, оставете я.
Моя позната живее с различна страна с майка си, откакто е станала и тя майка е още по-близка с майка си, чуват се всеки ден, и й липсва много, вика я на почивка всяка година, която приятелката ми плаща, но тя също е имала подобни периоди на отдалечаване преди години. Човек има нужда от това, за да разбере кой е пътя му. Даже като се е местила на друг континент й казала при свършен факт.
Напълно е възможно, когато съзрее да станете по-близки, аз също съм имала такъв период като бях тийн, пак ви казвам тази връзка й е отнела свободата и младостта тогава, и сега си го изживява, оставете я.
Моя позната живее с различна страна с майка си, откакто е станала и тя майка е още по-близка с майка си, чуват се всеки ден, и й липсва много, вика я на почивка всяка година, която приятелката ми плаща, но тя също е имала подобни периоди на отдалечаване преди години. Човек има нужда от това, за да разбере кой е пътя му. Даже като се е местила на друг континент й казала при свършен факт.
Ама тя е възрастен човек. Живяла е повече от четвърт век. Не е нужно да пише постоянно
Дай пример за разговор. Вие почвате да ѝ разказвате на какъв концерт сте ходили снощи и тя заявява, че не я вълнува или я питаш как е минало на работа и тя казва "като всеки ден". Просто пример.
Иначе е нормално да си пише с някой. Навярно има нова връзка, но този път не иска да бърза да я презентира на семейството. Щом е толкова обсебена, може би е щастлива и иска да си го изживее, докато вашето настояване за споделяне и съвети я фрустрира.
Дай пример за разговор. Вие почвате да ѝ разказвате на какъв концерт сте ходили снощи и тя заявява, че не я вълнува или я питаш как е минало на работа и тя казва "като всеки ден". Просто пример.
Иначе е нормално да си пише с някой. Навярно има нова връзка, но този път не иска да бърза да я презентира на семейството. Щом е толкова обсебена, може би е щастлива и иска да си го изживее, докато вашето настояване за споделяне и съвети я фрустрира.
А за работа ако я попитаме-казва,че не й се говори,с две дучи тя за нищо не иска да говори с нас вече.
Разбрах си грешката,благодаря на всички за съветите.
Ще я оставя тя да пише когато реши.
Явно да ако има нова връзка няма да бърза да ни я представи преди да е сигурна.
Виж, не са грешки,защото е нормално да си обичаш детето.
Просто разбери, че вече е възрастна и я остави да се еманципира и да навакса пропуснатите години в кофти връзка, защото е пропуснала едни много важни етапи на порастването.
Важното е, че идва при вас, пък дори и да не говори.
Това другите млади хора го изживяват около 19-20 г., че и по-рано. След това сами търсят родителите си, макар и вече не като деца, които тичат да им разкажат за всичко и да питат безброй защо, какво и как. Връщат се, защото са пораснали и се надяват да са приети вече като такива.
Както казваше навремето едната ми баба, която рано е изпратила децата си да учат в гимназии далеч от дома, а тогава и телефони е нямало. Посрещаше и изпращаше 4 деца и никога не си позволи да се намеси нито на деца, нито на внуци. "Не,че не ме боли за тях. Умирам от страх всеки път, когато си тръгват. Ама това си е мой проблем. Прехапвам си езика, благодаря на Бог, че са живи и здрави и оставам да ги чакам."
Просто разбери, че вече е възрастна и я остави да се еманципира и да навакса пропуснатите години в кофти връзка, защото е пропуснала едни много важни етапи на порастването.
Важното е, че идва при вас, пък дори и да не говори.
Това другите млади хора го изживяват около 19-20 г., че и по-рано. След това сами търсят родителите си, макар и вече не като деца, които тичат да им разкажат за всичко и да питат безброй защо, какво и как. Връщат се, защото са пораснали и се надяват да са приети вече като такива.
Както казваше навремето едната ми баба, която рано е изпратила децата си да учат в гимназии далеч от дома, а тогава и телефони е нямало. Посрещаше и изпращаше 4 деца и никога не си позволи да се намеси нито на деца, нито на внуци. "Не,че не ме боли за тях. Умирам от страх всеки път, когато си тръгват. Ама това си е мой проблем. Прехапвам си езика, благодаря на Бог, че са живи и здрави и оставам да ги чакам."
Виж, не са грешки,защото е нормално да си обичаш детето.
Просто разбери, че вече е възрастна и я остави да се еманципира и да навакса пропуснатите години в кофти връзка, защото е пропуснала едни много важни етапи на порастването.
Важното е, че идва при вас, пък дори и да не говори.
Това другите млади хора го изживяват около 19-20 г., че и по-рано. След това сами търсят родителите си, макар и вече не като деца, които тичат да им разкажат за всичко и да питат безброй защо, какво и как. Връщат се, защото са пораснали и се надяват да са приети вече като такива.
Както казваше навремето едната ми баба, която рано е изпратила децата си да учат в гимназии далеч от дома, а тогава и телефони е нямало. Посрещаше и изпращаше 4 деца и никога не си позволи да се намеси нито на деца, нито на внуци. "Не,че не ме боли за тях. Умирам от страх всеки път, когато си тръгват. Ама това си е мой проблем. Прехапвам си езика, благодаря на Бог, че са живи и здрави и оставам да ги чакам."
Просто разбери, че вече е възрастна и я остави да се еманципира и да навакса пропуснатите години в кофти връзка, защото е пропуснала едни много важни етапи на порастването.
Важното е, че идва при вас, пък дори и да не говори.
Това другите млади хора го изживяват около 19-20 г., че и по-рано. След това сами търсят родителите си, макар и вече не като деца, които тичат да им разкажат за всичко и да питат безброй защо, какво и как. Връщат се, защото са пораснали и се надяват да са приети вече като такива.
Както казваше навремето едната ми баба, която рано е изпратила децата си да учат в гимназии далеч от дома, а тогава и телефони е нямало. Посрещаше и изпращаше 4 деца и никога не си позволи да се намеси нито на деца, нито на внуци. "Не,че не ме боли за тях. Умирам от страх всеки път, когато си тръгват. Ама това си е мой проблем. Прехапвам си езика, благодаря на Бог, че са живи и здрави и оставам да ги чакам."
Така е
И да и аз смятам,че сега наваксва това което правят тинейджърите,но тя с нейната дълга връзка не е могла.
Относно въпросите на някои ,че не сме виждали нещата с бившият й,виждахме много неща,които тя явно сега си отвори очите за тях и й казвайме,но тя не обичаше много да се говори за него и да й казваме истината.
Но не искахме да се бъркаме тя си го “обичаше”
Авторката, много бързо си посипа главата с пепел. Какви грешки си си открила? Само защото някои съфорумки те критикуваха. Всеки гледа от неговата си камбанария. За някои е нормално да са отчуждени с майките си, и така години наред. Ама ако дъщерите им се държат като твоята, напълно неприемливо според мен, друга песен ще запеят.