Трябва ли да се месим в живота на порасналото си дете

Вчера разгледах цялостното творчество на авторката тук.
Според мене проблема е в бащата. Има и стари теми за поведението му в семейството. Явно е подтискал всички, момата е избягала. Но майката няма на къде да бяга/според нея/. Може би той изисква да контролират момичето. И като дудне постоянно майката решава да действа уж по приятелски, но пак  да са в течение на живота и.

Напълно съм съгласна с Aisha. С допълнението, че дъщерята според мен в себе си обвинява майка си, че е позволила тези отношения в семейството. Така в нея живее едно вътрешно озлобление, съчетано с чувство за вина (все пак това е мама!), което я кара да желае да стои на дистанция.

Естествено, че не става насила, няма как да се насили един човек да му е приятно да общува и споделя с друг, било то родител. Но със сигурност причината не е в загрижеността и бъркането на майката, а във връзката между тях. И, да, няма как майката сама да насили дъщеря си да има нужда от това общуване и да търси това общуване, но истината е, че причината не е в това нейно поведение. И няма как едностранно да се подобри, самата дъщеря трябва да иска да общува с майка си и това да й е важно, а очевидно в случая не й е. Заради това си го обяснявам с това, че не са на една вълна чисто духовно, като хора. Случват се такива неща, но за мен е неразбираемо чисто емоционално, заради това се опитвам да си го обясня по аналитичен начин. Аз свързвам майките с някаква свръхзагриженост и обгрижване, изначално. Дет се казва, що за майка е, ако не е досадна в някаква степен. Тази динамика е много нормална за мен и абсолютно не разбирам колко трябва да си крехък душевно, че да прекратиш връзка с родител, защото ти опява и натоварва. Все едно да си зарежеш детето, че реве за теб. Ми мен и децата ми ме натоварват, ако тр да сме честни, и откак са се родили, ме натоварват. Приемам важните неща в живота си за тежестта, която носи удоволствие и смисъл в живота.


 Срещала съм хора, които не са близки с родителите си и не търсят общуване, но това е било страшно рядко и самите хора винаги са си имали някакви проблеми, вкл някакъв вид насилие в детството. А родители, които за всичко се опитват да се бъркат, такива в България са наистина 99% от родителите и това е абсолютна културна норма. Тоест, малцина са децата, които се очуждават от майките си, защото нещо там казала нещо там посъветвала, нещо там попитала и тези деца са с някакви проблеми. Една моя позната не обичаше майка си, защото като дете я беше мачкала, че обича баба си/свекървата/ и я унижавала с думи за любовта й към бабата. Самата ми позната имаше психически проблеми и беше много лабилна, но интелигентен и фин човек. Та ако има някаква грубост, насилие, мачкане, унижение, тогава наистина това травмира детето и го откъсва от родителите му.

На жената ще кажа, че насила хубост не става, за съжаление. Като майка мога да си представя колко е болно и обидно, но без дъщеря ви да има нужда от общуването с вас и да търси вас, няма как едностранно да подобрите тези отношения. Приемете ситуацията и оставете дъщеря ви да ви търси, със сигурност никакви грижи за куче, коте, дете и прочее не предлагайте, освен, ако на вас лично не ви доставя удоволствие и не го правите, заради себе си.

Майка ми само да чуе нещо за настинки, болести, се почват едни смс-си, съвети, чайове, инхалации, билки, води, чудесии. Аз имах и здравословни притеснения и за двете си деца, що препоръки ми пращаше, нещо там прочела, някой казал, съседката логопед и тя нещо посъветвала, да сме пробвали с театър за аутистични маркери или с гимнастика за очи при тежка амблиопия и прочее абсурди. Защо само един път седмично ходят на плуване, защо не тръгнат и на танци, не може без танци...Но сега ще излъжа ако кажа, че и ние не й се бъркаме, хехе ) и за здраве и за личен живот и тн. Но наистина се обичаме и сме близки.

Сега имаме ново бебе в семейството, та ми звъни от конференция, за да ми каже, че сега ако успеела да се пребори със сестра ми да махнела нещо там, щяла да е спокойна за бебето. :П)) Ама сестра ми като я знам колко е серт, майка ми 0 шанс има, а и аз не се пробвам хич:)  Самата ми майка имаше родители, които се опитваха да й се бъркат, и винаги ги е поставяла на място, нищо, че много си ги обичаше и уважаваше.

Но сред познатите ми от южна Европа, особено Балканите, всички са така. Даже за американските евреи съм гледала хумористични сценки, как им се бъркат майките и професионално и в личните отношения, това е културнообособено -- свръхинвестиране в децата и свръхобгрижване до късна възраст.  Имаше някакъв в САЩ на 25-30 г , родителите му го изселиха от вкъщи със съдебно решение. И приятелката ми американска еврейка шеговито коментираше '"Тия англосаксонци са луди, ако беше евреин, родителите му щяха да го молят да остане' ).

Дъщерята не е прекратила връзката с майка си, просто не и пише всеки ден добро утро. Едно е майката да е леко досадна, друго е да е обсебваща и да изисква отчет. В случая май под влияние на бащата

Мария, понеже си цитирала мой пост, ще си позволя да коментирам.

Имам чудесни отношения с всички близки хора, но когато прекалят аз се дистанцирам и с това ясно показвам, че се прекалява. Тук не говорим за майката да е досадна, тук говорим за нескопосан опит за контрол да се знае всичко. Това от страна на майката е ужасно фалшиво, маме, аз съм ти приятелка, да те посъветвам. Не, майката е майка, тя не е приятелка. Тя е майка, точка. Ама дъщеря ѝ си гледала телефона - сега дали е възпитано или не - не зная, но ако се дудне и се надумва едно и също - чудесно разбирам поведението. Майка ѝ отишла на гости в квартирата - на въпроса канена ли е била - не отговори удобно.
Дъщерята, колкото и много да обича майка си, иска да сложи граници. Майката - не иска да ги приеме. Това е.  Тя иска дъщеря ѝ да търси нейното одобрение, да живее по нейния начин и властния баща да знае всичко.
Не, нито майка ѝ и нито баща ѝ ще знаят тя дали и с кого прави секс, кога прави секс, има ли нов приятел или се сваля с някого, ходила ли е на купон или не, тя, за Бога, е пълнолетна, а всичкото това си е нейна лична работа!
Тя сама си плаща наема и екскурзиите, от тях иска помощ с кучето, която майка ѝ може да се съгласи да окаже или да откаже. Но изисквания да става и всеки Божи ден да пише на майка си добро утро, да дава отчет какво е яла и кога е ходила до тоалетна - не не е длъжна. И не става дума за харесване или не харесване - то това момиче не го оставят дъх да си поеме, камо ли да ѝ се прииска да се чуе с майка си и да се види с майка си. Това е.

Дали сама си плаща наема и екскурзиите ?

Такава крайност не е нормална, обаче.
И е напълно възможно да доведе до отдръпване.

Но защо говориш за прекратяване на отношенията?

Авторката не би пропуснала да спомене, ако тя плащаше, както спомена за кучето и непоисканите пари, които дава. Нали ако плащаше екскурзии би имало още един повод за благодарност, покорство и "близост".

Дъщерята не е променена. Досега е живеела или с техните, или с родителите на гаджето, с което е била с години и са се подвизавали под носа им в детската стая. То нищо не се е случвало, че да го крие. Пълен контрол от гаджето и живот у мама и тате - какво да ти се случи интересно и интимно? Ежедневните битовизми, за които казваш на мама "маме, с Пенчо излизаме, маме, с Пенчо ще ходим в пицарията до нас, маме, с Пенчо ще гледаме телевизия".

Като бях необвързана и живеех сама майка ми по същия начин се опитваше да ми намери някакъв проблем, кво правя, къде ходя, що не вдигам. Пък аз си живея живота. След като се запознах с мъжа ми и заживяхме заедно изведнъж спря да ми трепери и да е свръхпротективна "по майчински". При положение, че реалистично погледнато и чисто статистически тогава идват проблемите за повечето жени.

Ами добре де, ама всеки ден да пише, това може да е изискване, свързано с физическата безопасност на дъщерята, щом като пътува сама и излиза нощем. Все пак говорим за младо момиче, което излиза само нощно време, само ходи по екскурзии. Имаше две 20 годишни момичета, заклани в Мароко, точно от нациите с повече лични граници -- Скандинавия и Германия. Точно тогава си мислих, че и те и родителите им са безхаберни. Надали се тревожат от морални съображения с кого си ляга, с кого става. Колко момичета дори в България напоследък са жертва на убийство или насилие, и после "Ау, ама майката как не е знаела". Последното беше на 18 години, убито от съученици, пълнолетно на купон. Еми, има си рискове в това да си млада жена със свободен живот и поне базови техники за безопасност, вкл да казваш на някого къде отиваш, е хубаво да се спазват.   

 И аз и сестра ми рано хванахме гората, сестра ми е една идея по-малка. Цял наш възрастен живот баща ми ни е пращал по едно съобщение -- "Мило Марийче/мило Ленче, тук всичко е наред, пишете с две думи как сте". Всеки божи ден! Винаги биха се разтревожили да не ни чуят ден-два. Ми то ти не знаеш детето ти дали е живо...
Не е било от желание за контрол, а буквално дали сме добре.

За гледането на телефона, аз супер се дразня, около мен всички го правят и майка ми и мъжа ми и сестра ми и приятелките ми, това е някакво пристрастяване и неумение да се концентрираш върху хората около теб.

Не може да е "изискване". Може да е предложение, молба, но не и изискване. На мястото на дъщерята и при такива задушаващи родители, бих отхвърлила такава молба. Обяснявам причината:
Такива задушаващи хора не могат да си удрят спирачка сами. Когато им подадеш пръст, обикновено се опитват да ти отхапят ръката. За да не се стига до там, не им подаваш пръст.

Много хубаво като ви харесва, но определено не е нормално. При положение обаче, че и вие, и родителите ви сте на един акъл, проблем няма. Дъщерята на авторката не желае да живее в такъв стрес, защото за един самостоятелен възрастен човек това е изключително задушаващо и непоносимо.

Някъде из темата имаше обяснение от майката, че дъшерята е самостоятелна и сама си плаща екскурзиите. След като се е върнала, се е изнесла на квартира, работи и има добри доходи.

@МарияХрис: след като дъщерята се е изнесла, е самостоятелна НИКОЙ, дори и майка ѝ, НЯМА ПРАВО да изисква. Това е пълнолетен човек. Майка ѝ се сърди, че не ѝ се пише добро утро и не ѝ се споделя.
Знаеш ли колко по-лесно щеше да е, ако майката пише първа добро утро, пита дъщеря си как е и изчака тъпеливо отговор, че всичко е наред.

Spiritlight, ами моите наблюдения са, че масово деца и родители са в близки отношения в България. Тоест, нищо толкова ненормално в тази динамика за мен няма, защото около нас всички живеят по подобен начин. И то говорим за поколението на емиграцията, които заминавахме на 18-19 години. Сега е още по-засилено, дори младите хора, които учат в чужбина, заминават с родителите си да им търсят жилища, докарват им колите и какво ли не. Родители си купуват жилища в държавата, в която децата учат/работят. Това по мое време беше абсурдно по социо-икономически причини. Сега родителите им ходят при тях през ваканции, сесии и тн. Тоест, сега е много по-хеликоптерско отглеждане, отколкото  по мое време.
Тук в темата откривам, че има някаква субкултура, в която е неприемливо родители да се бъркат по някакъв начин в живота на пълнолетните, но около мен такива хора няма, освен някакъв много нисък процент от хора, които имат лоша връзка с родителите си изначално.

Дано да продължиш да мислиш така, когато мъжът ти по същия начин се отчита всекидневно на майка си – дали е папкал, дали е акал, дали не сте се скарали случайно...
Не знам защо, ама повечето снахи странно започват да истерясват, ако гаджетата/мъжете им се отчитат подробно и ежедневно на мама. Справка – свекървенската тема.
Или само момичешките родители се притесняват за тях, момчешките не, нищо че всекидневно немалко младежи също губят живота си по какви ли не причини?