Трябва ли да се месим в живота на порасналото си дете

Ходенето на психолог означава осъзнаването на проблем и това е голямо постижение, което заслужава уважение.
Неосъзнаването води до тия всичките семейни лицемерни токсични отношения.
“Семейство” са всички хора, които те подкрепят, разбират, дават ти време и пространство и не въртят всичко около себе си”, в нито един момент няма правило това да са ти преки роднини.

Не знам какви приятели има дъщерята при условие, че с майка си не може да намери правилния път, или не иска. Не че няма майки, които са опасни за децата си, но тук авторката е една нормална обичаща дъщеря си жена. Без близост и любов всичко се обезсмисля.
И аз харесвам големите семейства, така беше в детството ми.

Еми, да, ама в крайна сметка пък хората не са си така близки. Как ти се струва синът да помоли майка си да вземе за внука една книжка за начално четене и да я върнем после и майка му да каже, че не може- книжката принадлежи на къщата. Докато българската баба няма нещо, което да не е дала, взела и тн. Синът се чува с майка си веднъж седмично в определен час, а аз с моята по няколко пъти на ден. Моята майка знае за всеки аспект от живота ми, мечти, планове, страдания, трудности, знае за всичко, свързано с децата ми, а неговата майка знае сигурно 10% от това. Аз знам за всички проблеми на майка ми, за всичките й радости, амбиции и тн. Качествено това са съвсем различни отношения. Аз лично предпочитам да я отсвирвам при вмешателство, но да имаме наистина близки отношения, това ми носи съвсем различно емоционално удовлетворение. Въпрос на светоусещане.

И пак да кажа, че и аз и мъжа ми сме близки по свой начин със семействата си, обичаме ги, те ни обичат и се гордеят с нас и тн., подкрепят ни, просто точно при едните по-важно е личното пространство, граници и уважение, при другите има някакво сливане и размиване на лични граници, но пък по-голяма близост. Вече въпрос на вкус. Майка ми не е харесвала нито един от моите мъже, нито на сестра ми. За мъжа ми беше казала, че е грозно висок, за зет ми, че твърде мълчалив и скучен. Това не ни е попречило да сме щастливо омъжени, а тя да приема и обича зетьовете си и да се хвали с тях. Моята свека една дума срещу мен никога не е казвала, нищо, че съм чужденка, по-дърта, по-ниска, не би казала дума срещу мен ако ще да бях зелено извънземно от Марс, просто не им е работа кого харесва синът им, но пък отношенията не  са особено топли и надали някога ще станат. 

МарияХрис, ако някой ми опре пистолет в главата и ми каже да избирам между твоя и неговия вариант, бих избрала неговия. Не бих издържала дълго на твоя вариант.

Точно и ако не можеш да се държиш добре с майка си, и като цяло ако имаш проблеми с родителите си, които не разрешаваш то това ще се прехвърли и в личния ти живот.
Хиляди пъти предпочитам варианта на МарияХрис, от студени безплътни роботски отношения. Майка ми е най-близкия ми човек и приятел. И аз знам всичко за нея, да. И баба ми я питам какво е яла, и тя ме пита.

Не разбирам защо се слага знак на равенство между граници и студено отношение? Значи ако не съм съгласна някой да си пъха носа в личния ми живот и постоянно да ме вкарва в обяснителен режим - не искам да имам нормални отношения с него? Не вярвам, че е толкова трудно да се разбере, че никой не е длъжен да предоставя повече информация, отколкото му се иска, без това да означава, че няма нужда от близки хора. Разговорите в едно семейство далеч не се изчерпват с отчетите, които децата дават, те могат да са и за политика, изкуство, прочетени книги, преживявания и тн. Наистина не разбирам защо е тази липса на баланс в отношенията - или ще ми даваш отчет за всичко, или забрави, че съм ти родител.

Някои от мненията ми докарват задух - споделяне, чуване по 300 пъти на ден... Вие си ги имайте отношенията, щом и двете страни са съгласни и се чувстват добре, ама да си мислите, че са норма, е доста неадекватно. Ако една от страните не желае подобна "близост", значи говорим за психически тормоз, изнудване и манипулация. Като предсказанията как ще си умре дъщерята сам-сама, как няма да има кой да ѝ гледа кучето и как многострадалната майка ще гасне всеки ден мълчаливо, поради егоизма и студенината на дъщерята.

Асид_бърн, напротив, аз винаги директно отсвирвам майка ми при всеки опит за вмешателство. Майка ми пък директно ми излайва "няма да ме учиш!", когато нещо й опявам. Но нито едната не е прекратила взаимоотношения, заради това, че някой си дал съвет, пари, мнение. Сестра ми е много по-свирепа и гони директно, но пак никой не е прекратил общуване с родител, защото видиш ли нещо там се бъркал.
Естествено, че границите трябва да се пазят, ама все пак човек може сам да си ги пази и то без непременно да прекратява хубавите си взаимоотношения с близките си хора. Много драстично ми се вижда да се прекратят отношения за такова нещо. То родителите никога не виждат света като децата си и е нормално децата да не се вслушват особено и да им е досадно. Разбирам го напълно, но не разбирам очуждаване с родители по такава причина. За мен това може да е само човек, който не може да се отстоява при общуване или човек, който изначално не е близък с родителите си...

 “Майка ми ми е приятелка” казва достатъчно.

Аз наистина недоумявам, защо някой реши, че дъщерята е саможива, има страхотни проблеми, които е длъжна да сподели с майка си. Ако не иска да споделя с майка си, няма сила на света, която да я накара да го направи. А майка ѝ иска да съветва, понякога такава загриженост задушава, дразни, напряга. И тук не говорим за грижа от типа - застудява, обличай се топло. Това е грижа, мисъл за отсрещния и макар да е странно, щото гоня 50, ми става мило, че някой е загрижен да не настина. Или въпрос - настинала си, искаш ли да ти донеса супичка. Това е мило и грижовно.
Само че, Х, променила си се, нещо не е наред, кажи маме какво става, да те посъветвам. Е ужасно дразнещо и напрягащо. Тя може да е кисела, щото я мъчи ПМС, ѝ е дошло и е наболява корема, има краен срок за някаква тъпотия, в градския да не е могла да седне, приятелка да е тменила нещо, да не ѝ се е идвало, но понеже ѝ се дудне, че не ги вижда да е дошла, да са ѝ развалили планове и уговорки - много може.

Като голям човек какво ще споделя си е лично моя работа. И никой няма право да дълбае ако откажа, дори и майка ми. Тук изобщо не става дума за несподеляне на важни неща като предложение за брак, годеж, сватба. Никой не казва, че майката трябва да се върти на пета или да е вечно в услуга. А става дума за това, че детето е пораснало, излетяло е от гнездото и мама (знам, тъжно е) трябва да приеме това. И трябва да се радва, че е възпитала възрастен и самостоятелен човек, който е в състояние да гради сам живота си. Аз съм напълно убедена, че ако спре преследването и остави дъшеря си на мира за малко, самата дъщеря ще започне по-активно да търси майка си и повече да споделя. Така де, насила хубост не става.

Frau, не съм сигурна, че това е така. Напротив - всичко крещи, че авторката нещо компенсира с отношенията с дъщерята. Прочетете започнатите теми от авторката и ще разберете. Всъщност точно близост и любов няма, а е повърхностно. Затова и дъщерята има толкова голяма съпротива. Когато наистина се усети любов и загриженост от дъщерята - нещата ще са други, сигурна съм.

Това, което описваш в отношението с твоето семейство, е именно зачитане на граници. Разбирам, че при такива отношения ти се струва пресилено да прекъсваш връзки със семейството си при незачитане, но това е съвсем валиден вариант, когато отсрещната страна отказва да разбере, че ти създава душевен дискомфорт с непрекъснатото разпитване и поучаване.

Нещо съм загубила нишката явно.
Откъде дойде вариантът за прекратяване на отношенията?

За мен такава близост е натоварваща и задушаваща, но със сигурност бих опитала да я огранича до приемливи граници, преди да прекратявам отношения. Примерно контакт веднъж в седмицата по телефона ми се вижда добре. За мен това е приемлива граница.

Няма такова равенство, освен ако не си привърженик на крайностите в отношенията.

Пак нещата тук са крайни. Или студенина и темерутщина, или чуваме се по 300 пъти на ден и майка ми знае всички аспекти от живота ми.
Няма ли нещо средно?

Аз не съм пример, защото с майка ми сме в никакви отношения, обаче то има предистория и следистория. Като бях дете още ме задушаваше понякога, беше ужасно критична и бях нелюбимото дете. Сега няма как изведнъж да се обикнем. Ако някой ден съм майка, ще се старая да не съм като нея.
Това не значи, че възрастен човек трябва да е като две годишно, залепено за майка си. Има си граници, здравословни и трябва да се уважават.
Майките ни са възрастни хора и могат да имат свои мечти и желания, както и живот.
Такива големи сплотени фамилии за мен не са щастие. Аз имам мъж, ако имаме и едно дете, достатъчно ми е. Ходим на гости на свекърва ми, виждаме се, общуваме си. Ама ако мм почнеше да се чува по 300 пъти дневно с нея и да споделя всеки негов трепет, желание… щеше да е мамино синче.

Не може ли да се говори за нормални отношения? А не как големите фамилии не са самотни? Самотата е усещане, което можеш да имаш, независимо от броя хора около себе си. Аз с майка си не съм близка, но значи ли, че нямам други близки? Имам и приятели, и малко други роднини (леля и братовчедка), с които съм близка. Имам си мъж. Въобще айде приемете, че човек може да е балансиран, а не или залепен за майка си, или крайна студенина.

Не си изгубила нишката, просто някои хора, също като авторката, свръхдраматизират и решават, че поставянето на граници е равно на прекратяване на взаимоотношенията. Нито за секунда дъщерята не е заявила подобни намерения. Засега.