Трябва ли да се месим в живота на порасналото си дете

Е, добре, де, но все пак близостта или я има или я няма. Вие с майка ти не сте близки, не заради вмешателството от нейна страна, а друга е причината, според мен. Чисто човешки сте сигурно много различни и нямате някаква база за общуване. И моята майка ми се е бъркала (опитвала се е) и продължава с пълна сила да го прави при сериозна моя възраст, две деца, мъж и тн, но имаме наистина много силна близост и се обичаме. Някакси не мисля, че заради едното бъркане, което го правят 99% от българските родители, някой може да се очужди до такава степен от майка си. Ако беше така, всички да сме останали без майки. Тя моята до ден днешен ме пита "храниш ли се? Да не настинеш?", както и "внимавай с килограмите, много си напълняла" )) често в две последователни изречения.

На мъжа ми немската му майка наистина не се бърка, но това е различна култура, ние не сме отгледани и възпитани по този начин (тук имам предвид желязно уважение на границите на другия) и в България човек просто тегли майна "Стига си ми опявала, остави ме намира" и това си е част от близките отношения.  Нещо повече моята майка се бърка и на мъжа ми много повече от неговата майка. )) Човекът е възпитан и не й се сърди, не му е много приятно, но разбира, че тя го прави с любов.
А баща ми чак за годежния ми пръстен даваше непоискани съвети ). Човекът скоро след това почина.
Според мен, изначално емоционалната връзка не е била близка между родители и дъщеря, за да се стигне до такова очуждение за някакво си бъркане, което си е направо по шаблон в нашите ширини. Според мен, явно нещо чисто човешки не си пасват. Дори с родител, ако нямате някакво духовно-емоционално напасване и хубаво смислено приятелско общуване, се очуждавате с или без бъркане...
Аз пак смятам, че детето също има отговорност да пуска и отблъсква ръчичката на мама "Махни се, искам сам!". Моите постоянно го правят, не чакат на мен да преценя кога да им дам свободата. От едногодишни искат всичко сами

Де да можеше и тук да има такова уважение към чуждото лично пространство.

MariyaHris, според мен си в грешка. Не се бъркат в 99% родителите. Държат се както им позволиш. Ти (съответно и мъжа ти - когато става дума за семейството) поставяте границите. То е ясно, че се бъркат от "любов" и загриженост, а в описания случай за заръки и т.н. от тревожност и характер, но всичко това може да се озапти когато обратната страна каже, че го чувства освен като опяване също и като като недоверие, като опит за контрол и манипулация и че всеки си има своя правилен начин.
А опитът от контрол на другите идва от някакви лични липси и необработени случки. Та - нека всеки погледне своя живот и своите си неща и да спре да дава непоискани съвети на порасналите си деца. Ще бъде добре както за родителите, така и за децата.

Що народ се жени във Вегас спонтанно, без да уведомява майка си, вие затрихте цяла традиция... Голяма драма, сключило брак детето без да пита мама първо. След брака, който е бил по вкуса на младоженците, пак може да има събиране, почерпка и т.н. Дано да имате дъщери, а не синове, че тази "близост" се толерира само при майка и дъщеря, ако мъжете ви се допитваха и уведомяваха мама за всяка крачка, друга песен щеше да се чува...

Хиляди пъти предпочитам близки отношения пред студените липсващи западни. Даже предпочитам да съм като арабите с огромни семейства, те поне никога не са самотни, за разлика от другите, които страдат от самота и са все по психолози или се самоубиват. Ето на MariyaHris бащата скоро е починал.... моя приятелка се омъжи миналата година, и въпреки че беше щастлива, беше и нещастна, че майка й не беше сред нас. И други познати имам, които за жалост вече нямат майка и казват, че ако имат няма да пропуснат и ден без да я чуят. Аз процедирам така с баба ми.

Мен големите задружни семейства ме притесняват. Винаги нюхат да знаят всичко за всеки, което е много кофти (за мен).

Чудесно, щом ви устройва така. Има други хора, с други характери, с друга семейна динамика и не ги устройва прекалената близост. Те права нямат ли или са длъжни да са "близки"? Близост не може да се създаде насила по никой начин, дори ако въпросната дъщеря всеки ден пише добро утро на майка си и обядват и вечерят заедно 5 пъти седмично без телефони наоколо. Близост или има, или няма, това е.

О, не, който не иска да е близък, изобщо няма нужда да се насилва, такъв човек провесил нос не се вписва. Но аз ви казвам ,че тази дъщеря един ден ще бъде самотна, когато се оженят всичките й приятелки и имат деца, тогава може и да се сети за майка си, или ако тя има отново ще се сети за помощ, както сега с кучето.

Когато се омъжат  всичките й приятелки, може и тя да се омъжи, защо автоматично реши, че ще бъде самотна?

Да не говорим, че "уважение на личното пространство" въобще не е равносилно на "студенина".

А, започна се със злокобните предсказания. Кристална топка ли ползате или друго средство?

Осъзнат възрастен човек няма пряка зависимост от други хора, за да е щастлив.
Тая “самотност”, която описвате е всъщност постоянна нужда от одобрение и чуждо присъствие, за да се осмисли собственото.

Малко като да си проектирате собствените дефицити върху други звучите.

Дори саможивите имат нужда от човешко присъстие и близки хора, иначе нямаше да съществуват психолози и да ходят точно тези с отдалечените семейства.

А, да. Но "човешко присъствие и близки хора" не е задължително "родители, които не уважават личното пространство".

Откъде е този мащабен поглед върху посещаващите психолог и причините за това? Освен това дъщерята не се е изолирала сама без никакъв контакт с родителите. Просто се опитва да постави нормални граници, докато майката се съпротивлява с пълни сили.

Май и бащата, не само майката.