КГБ = Клуб на Готините Баби - 231

Мозъкът ни изпълнява много мисловни (когнитивни) функции, като напр. мислене, памет, внимание, възприятие, въображение, психомоторика.
С напредването на възрастта настъпват различни промени в мисловните способности, които могат да варират значително между отделните индивидите.Когато хората навлязат в четиридесетте, започват да настъпват промените, които в късната зряла се наричат психически упадък ( когнитивен спад). Възрастовите изменения на ниво психични процеси могат да се разглеждат като нормални изменения в изброените: възприятията, мисленето, паметта, вниманието, въображението, психомоториката. Това е форма на стареене. Представлява постепенно или внезапно влошаване на умствените способности, като страдат предимно паметта, концентрацията, логическото мислене и способността за вземане на решения. Това състояние може да бъде временно или хронично и да варира по тежест – от леки когнитивни затруднения до сериозни невродегенеративни заболявания като Деменция, Алцхаймер,  Паркинсон, Множествена склероза.
Памет – понижението на паметта е един от първите и най-характерни признаци за настъпването на възрастовите изменения. Известно влошаване на паметта се наблюдава при всички възрастни хора - понижение на паметта за близки събития и съхранение на събития от далечното минало. Понижената памет в процеса на стареене зависи от състоянието й в млада възраст. От особено значение са тренировките на мозъка през целия живот. При хора, занимаващи се с умствен труд понижението на паметта настъпва по-бавно и е по-слабо изразено. Както видяхме,  при загубата на мисловна дейност, а така също и при загубата на паметта, най-тежката форма е старческото слабоумие. Примери за влошаване на паметта:Тези възрастни хора не могат да си спомнят името и фамилията, не помнят на колко години са, колко деца имат, как се казват близките им, не знаят кой сезон е.  Много тъжна история е това!
Поставяне на предмети на необичайни места (например, дистанционното в хладилника).
Забравяне на важни срещи или ангажименти, дори ако са записани.

Фактори, влияещи върху когнитивното стареене:
Генетични фактори – предразположеност към невродегенеративни заболявания. Алцхаймер, Паркинсон и Множествена склероза.
Здравословно състояние – хронични заболявания като хипертония и диабет влияят на когнитивната функция.
Образование и интелектуална активност – високото образование и продължаващото учене подпомагат когнитивния резерв.
Физическа активност – редовните упражнения подпомагат кръвообращението в мозъка.
Социална активност – активният социален живот намалява риска от когнитивен спад.
Причини за психически упадък:
Стрес и емоционално изтощение – хроничният стрес и тревожността могат да доведат до когнитивни нарушения.
Депресия – често се проявява с проблеми с паметта и концентрацията.
Липса на сън – недостигът на качествен сън влияе негативно върху мозъчната функция.
Невродегенеративни заболявания – като болестта на Алцхаймер и Паркинсон напр.
Недостатъчно хранителни вещества – дефицит на витамини, особено B12, влияе върху нервната система.
Лекарства и алкохол – някои медикаменти и злоупотреба с алкохол могат да доведат до когнитивен спад.
Съдови заболявания – високо кръвно налягане, инсулти и атеросклероза могат да нарушат мозъчната функция.
Признаци на психически упадък: Затруднена концентрация и объркване. Честа забрава и проблеми с паметта. Трудност при вземане на решения. Загуба на интерес към обичайни дейности. Раздразнителност и промени в настроението.

Ще разгледаме как се отразява психическия упадък (формата на стареене) на различните мисловни ( когнитивни ) функции и примери, по които бихме могли да ги разпознаем.
Възприятие – с повишаване на възрастта, информацията  постъпваща от сетивните органи е с все по-влошено качество. На лице е неадекватно възприемане на външни дразнители. Нерядко възрастните хора се стараят да прикриват дефекти на сетивните си органи – нарушения в зрителните и слуховите възприятия. Това все още съвсем не означава старческо слабоумие. Като цяло, на възрастните хора е присъщо забавяне на възприятията. Примери за влошено възприятие:
Трудност при разпознаване на лица или предмети, дори ако са познати.
Объркване на цветове или форми, което може да доведе до грешки (например, приемане на почистващ препарат за сок).
Неправилна преценка за разстояния и дълбочина (затруднения при слизане по стълби или наливане на течности в чаша).
Мислене – стареенето влияе на съдържанието и качеството на мисловните процеси. Отслабва критичното мислене, намалява обективността. Възрастният човек често говори безсмислици. Наблюдава се затихване на интелектуалните функции и накрая идва ред на старческото слабоумие. Това дълбоко психично разстройство, каквото е старческото слабоумие може да се развие на фона на относително добро физическо здраве и да продължи от 2 до 10 години, до настъпване на летален изход. Съпровожда се от нарушена ориентация за време, място и пространство, невъзможност за справяне с най-прости житейски ситуации, безпомощност в ежедневието. След тъмните краски да внесем и малко светли тонове. Не малко възрастни хора съхраняват силата на ума си, а това прави тази възраст не само сносна, приемлива, но даже много приятна. Ако още в младостта си човек интелектуално съхрани своя мозък, ако системно и редовно чете, учи, то в късната си възраст, до дълбоки старини  ще може да разчита на бистър ум със съхранен потенциал. Интелектът на възрастните хора има своите отличителни особености, в сравнение с интелекта на младите. Характеризира се с мъдрост, която се базира на натрупан жизнен опит, с разсъдливост, с критичност и спокойно възприемане на събития и проблеми. Успоредно с това, в късната възраст се появяват трудности в усвояването на нови знания, адаптиране към неочаквани обстоятелства, забавя се темпът на мислене. Американски психолози провели лонгитюдно изследване на интелектуалната дейност на хора, занимаващи се с умствен труд. Изследваните лица били на възраст между 20 и 30 години. След 40 години направили повторно изследване. Учените стигнали до заключението, че значителното понижаване на интелектуалните възможности се дължи не толкова на стареенето, а по-скоро на социално-икономически и психологически фактори. Също така на въздействието на последствия от различни прекарани заболявания – напр. инсулт. Примери за влошено мислене:
Забавена способност за вземане на решения (например, трудност при избора на продукт в магазина).
Логическите разсъждения стават по-слаби (например, неспособност да се разбере сложна инструкция).
Повтаряне на едни и същи въпроси или коментари в кратък период от време.
Памет – понижението на паметта е един от първите и най-характерни признаци за настъпването на възрастовите изменения. Известно влошаване на паметта се наблюдава при всички възрастни хора - понижение на паметта за близки събития и съхранение на събития от далечното минало. Понижената памет в процеса на стареене зависи от състоянието й в млада възраст. От особено значение са тренировките на мозъка през целия живот. При хора, занимаващи се с умствен труд понижението на паметта настъпва по-бавно и е по-слабо изразено. Както видяхме,  при загубата на мисловна дейност, а така също и при загубата на паметта, най-тежката форма е старческото слабоумие. Примери за влошаване на паметта:Тези възрастни хора не могат да си спомнят името и фамилията, не помнят на колко години са, колко деца имат, как се казват близките им, не знаят кой сезон е.  Много тъжна история е това!
Забравяне на скорошни събития, но запазване на спомени от далечното минало. Не помни какво е закусвал, но помни какво е правил като войник.
Поставяне на предмети на необичайни места (например, дистанционното в хладилника).
Забравяне на важни срещи или ангажименти, дори ако са записани.
Внимание – в процеса на стареене полето на вниманието се замъглява и  губи своите възможности и се концентрира в центъра. Вниманието понижава основното си свойство-концентрацията. Освен това намаляват и способностите за превключване. Ето един пример: Възрастен човек отива до шкафа за да си вземе лъжица, но в полезрението му попада вилица и той взима вилицата, вместо да вземе лъжица.
Въображение – с възрастта информацията постъпваща от сетивните органи става все по-неясна. По тази причина възрастният човек е принуден все повече да се обръща към въображението си. На основата на неадекватното възприятие се създават предпоставки за грешни умозаключения и постъпки. Голяма е вероятността въображението в старостта да загуби контрол и да придобие негативен оттенък. На преден план излизат неоправдани опасения и беспокойство, които от своя страна водят до прием на медикаменти, а те подлагат на излишни и небезпоасни изпитания и без това изтощеното тяло и психика на възрастния човек. Ето още примери за влошено въображение при възрастните хора:
Трудност при намирането на нови решения на проблеми или при измислянето на алтернативни начини за изпълнение на задачи.
По-бедно словесно и творческо изразяване – напр. трудност при измисляне на интересни разкази
По-слаба способност за предвиждане на различни възможни сценарии – напр. невъзможност да си представи какво може да се случи, ако тръгне по непознат път.
Липса на интерес към фантазия и измислица – отказ от четене на художествена литература, измисляне на истории или участие в игри, изискващи въображение.
Психомоторика – настъпването на старостта преди всичко се отразява на процесите на саморегулация и най-вече на фината моторика. Възрастните хора не могат ефективно да контролират и управляват движенията на пръстите си. Почеркът им става неразбираем. По-късно речта им също не се разбира добре. Стареенето на нервната система обяснява защо възрастните са по-бавни от младите хора. Променя се походката, реакциите стават забавени, губят предишната си ловкост при изпълнение на дадени задачи, понижава се работоспособността им. Това от своя страна води до необходимостта от повече време да се приготвят, да организират и управляват действията си. Всичко изброено до тук по отношение намалени физически възможности и забавяне на двигателната активност,  започва обикновено в началото на четиридесетте години и постепенно прогресира в останалата част от живота. Примери за влошена психомоторика:
По-бавни и по-несигурни движения – например, затруднение при ставане от стол или при ходене по неравен терен.
Треперене или нестабилност – например, проблеми с прецизното движение на ръцете при закопчаване на копчета или писане.
Затруднения при координацията – например, проблеми с наливането на вода в чаша без разливане или с използването на прибори за хранене.
По-бавен отговор на външни стимули – например, ако не реагира веднага, когато нещо падне на земята или при внезапен звук.
Намалена способност за извършване на сложни движения – например, затруднения при каране на колело или при танцуване.
Емоционалното състояние на хората от късната зряла  възраст е повлияно от: Загуба на близки хора и приятели,  Недобро материално състояние,  Отделянето на децата от семейството и евентуални лоши отношения с тях,  Страх от болести и немощ, Чувстват се самотни, ненужни, отчуждени от външния свят. В емоционалното поведение на възрастния човек нерядко присъстват неконтролирани афективни реакции, силна нервна възбуда . Това съсвем не е безопасно и не е за подценяване. Тези състояния могат да доведат напр. до диабет. Правени са изследвания, които показват, че  при изпаднали в афективно състояние или силна нервна възбуда възрастни хора, риска от инфаркт се увеличава три пъти. Възрастните често са подтиснати, тъжни, тревожни, раздразнителни, обидчиви, дори гневни. Спохождат ги мрачни мисли за наближаващия край. Отличителни признаци на това състояние са: понижение на психическата енергия и отслабване на психическия и жизнен тонус.
Изпълнителни функции – намалена мисловна гъвкавост и скорост на обработка на информацията. Изпълнителните функции са когнитивни умения, свързани с планирането, организирането, решаването на проблеми и самоконтрола. При възрастните хора тези способности могат да се влошат, но редовното им трениране може да забави този процес.
Примери за нарушения в изпълнителните функции:
Затруднение при изпълнение на няколко задачи едновременно, например приготвяне на вечеря и разговор по телефона.
Трудност при адаптация към промени – например човек се обърква, ако маршрутът му до дома бъде променен.
Забравяне на важни стъпки при рутинни дейности, като плащане на сметки, планиране на бюджета, невъзможност да организира седмичния си график.
Езиковите способности включват говорене, разбиране, четене и писане. Възрастните хора често запазват богатия си речник, но могат да изпитват затруднения с извличането на думи. Примери за нарушения в езиковите способности:
Забавяне намирането на точна дума в разговор ("На върха на езика ми е…").
Честа употреба на общи или заместителни думи („онова нещо“, вместо конкретен термин).
 Съвет: За поддържане на добри езикови способности е полезно четенето, воденето на дневник и разговорите с приятели и близки. Изпълнителните функции могат да се тренират чрез стратегии като планиране, логически игри и нови предизвикателства (например учене на нов език или свирене на музикален инструмент).

Стратегии за поддържане на когнитивното здраве и как да се предотврати психическият упадък.
Подобряването на когнитивните функции при хора в късна зряла възраст изисква комплексен подход, който включва медицински, хранителни, физически и когнитивни интервенции. Ето някои от най-ефективните методи:
1.Медикаментозна терапия - Ако има наличие на когнитивни нарушения (например лека когнитивна дисфункция или деменция), лекарите могат да препоръчат:
Ацетилхолинестеразни инхибитори (например донепезил, ривастигмин, галантамин) – използвани при болестта на Алцхаймер.
Мемантин – помага при умерена до тежка деменция.
Тези редове са само за обща култура. С тази част от стратегиите за справяне нека се занимават лекарите. Самолечението е опасно за вашето здраве!
2.Здравословно хранене - хранителни добавки и диета: Омега-3 мастни киселини – съдържат се в риба, ленено семе и орехи. Витамини от група B (B6, B9 - фолиева киселина, B12) – подпомагат функцията на нервната система. Антиоксиданти (витамин C, витамин E, ресвератрол) – забавят стареенето на мозъка. Средиземноморска диета – богата на плодове, зеленчуци, зехтин, ядки и риба.
Ще се спра на по-известните хранителни добавки НООТРОПИ
Ноотропите подобряват мозъчната циркулация. Наричат се още "мозъчни добавки“. Тези продукти имат много имена: интелигентни лекарства, добавки за памет, когнитивни средства или може би дори просто "хапчета, които Ви правят по-умни“. но всички те се свеждат до една цел: да подобрим здравето на нашия най-важен орган: нашия мозък.
Видове ноотропни добавки:
1.Рибено масло
Рибеното масло се извлича от тъканите на мазната риба. Основните ползи за здравето на рибеното масло включват омега-3 мастни киселини. Омега-3 мастните киселини допринасят за нормалния растеж, развитие и мозъчна функция и намаляват физическия стрес. Тези киселини ги набавяме ги от храната, тъй като тялото не може да ги произвежда само. Омега-3 мастните киселини имат потенциала да помогнат на мозъка през цялото му функциониране. При деца и юноши в училищна възраст, могат да повишат концентрацията и бдителността, да подобрят правописа и да намалят хиперактивността. За хората между 20 и 40 години, могат да помогнат за поддържане на емоционален баланс. За хората на средна възраст омега-3 мастни киселини в доза от 2200 mg на ден имат положителен ефект върху паметта и по-специално ще им помогне по-лесно да си припомнят местоположението на изгубените предмети. За възрастни хора 2400 mg могат да помогнат за подобряване на работната памет.
2. Ресвератрол
Ресвератрол се намира в гроздето и червеното вино. Има мощни антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Редовната консумация на храни, съдържащи ресвератрол, може да помогне за предотвратяване на когнитивния спад. Редовната употреба на ресвератрол в продължение на 6 до 12 седмици води до подобрена мозъчна перфузия – способността на мозъка да получава достатъчно кръв, за да му осигури хранителните вещества и кислород, от които се нуждае, за да функционира. на пълна мощност. Намалената мозъчна перфузия поради плака в артериите, доставящи кръв на мозъка, се свързва с бърз когнитивен спад и деменция.
3. Гинко билоба
Екстрактът от гинко билоба, получен от изсушените листа на дървото гинко билоба, се използва в традиционната китайска медицина от близо 5000 години за лечение на различни заболявания. Проучванията показват, че консумацията на 120 mg екстракт от гинко билоба на ден при здрави хора може да им помогне да подобрят работната памет и способността да изпълняват задачи.
4. Кофеин
Кофеинът е един от най-консумираните хранителни продукти в света и втората най-популярна стока в света след петрола. Най-често кофеинът се консумира под формата на кафе. Хората, които употребяват кофеин, знаят, че едно от основните му предимства е да се чувстват по-будни, възбудени, пъргави, бдителни и може би дори с повишена интелигентност. Кофеинът дава на хората енергия.
Внимавайте да не прекалявате с кофеина! Не повече от 3 чашки кафе дневно. ( зависи и какви са чашките. ) Твърде много кофеин може да причини нервност, безсъние през нощта и дори ускорен сърдечен ритъм, наречен аритмия. Имайте предвид, че получавате дневната си доза кофеин не само от кафе, но и от шоколад, чай, енергийни напитки. Както при други вещества, умерената консумация остава ключът към максимизиране на ползите за здравето от кофеина.
Не заменяйте съня с кофеин, тъй като липсата на сън може да причини повече вреда, отколкото ползи от кофеина. Внимавайте какво добавяте към кафето или чая си, тъй като добавянето на твърде много захар или сметана може да отрече пълните ползи от веществото.  И запомнете, не слагайте мед в горещи напитки, тъй като моментално се унищожават полезните ензими и медът се превръща в един най-обикновен подсладител!!!Избягвайте прекомерната консумация на енергийни напитки, тъй като съдържанието на захар в тях надвишава препоръчителната дневна доза.
5. Креатин
Креатинът се произвежда естествено в тялото в резултат на аминокиселинна реакция. Стимулира снабдяването с енергия на мускулите, помага за задоволяване на повишените енергийни нужди на мозъчните клетки.
Добавката с креатин помага да се подобрят краткосрочната памет и изпълнителната функция при разсъжденията. Други когнитивни ползи от креатина включват облекчаване на умствената умора, ускоряване на времето за реакция и подобряване на речевата плавност. Важно е да се отбележи, че тези резултати се получават при прием на креатин в доза от пет грама на ден. Вегетарианците повишават нивата на креатин в телата си с помощта на добавки, тъй като креатинът се намира  в месото и рибата.
6. Ацетил-L-карнитин
Предотвратява свързаното с възрастта намаляване на мозъчната активност При лека деменция или болест на Алцхаймер се използва активно за забавяне на влошаването на мозъчната функция.
7. Лецитин
Подобрява уменията за учене и паметта. Подобрява чернодробната функция и намалява риска от камъни в жлъчката. Доказано е, че лецитинът подобрява мозъчната функция и предотвратява риска от деменция.
Независимо дали искате да учите по-добре, да подобрите агрофитнес  постижения си или просто да запазите ума си възможно най-дълго, здравословната диета с някоя от горните ноотропни добавки може да ви помогне да постигнете целта си. Не забравяйте, че тези добавки няма да ви дадат свръхчовешки сили. Те могат да подобрят ежедневните ви задачи или да ви помогнат да запомните по-често къде оставяте ключовете си. 
Преди да се опитате да подобрите познавателните си способности, уверете се, че спите достатъчно, ядете богата на хранителни вещества диета и можете да управлявате стреса и да водите здравословен начин на живот. Не забравяйте, че ако започнете сутринта с чаша чай или кафе, вече сте приели доза ноотроп през деня. Ето защо, ако обмисляте да въведете подходяща хранителна добавка в ежедневния си режим, не забравяйте да се консултирате с вашия лекар и започнете да допълвате едно по едно.
Доколко реалистично е да се очаква от хранителните продукти да поддържат мозъчната функция? Във всеки случай можете да очаквате подобрение на притока на кръв към мозъка, което от своя страна има положителен ефект върху съня и будността, концентрацията, вниманието и работоспособността.
2.Когнитивна стимулация - Умствени упражнения – решаване на пъзели, судоку, шах, четене, писане, придобиване на нови умения-работа с компютър, учене на стихотворения с внучетата.
3.Физическа активност – подобрява притока на кръв и кислород към мозъка: бързо ходене – поне 30 мин. дневно,йога. лека аеробика, плуване, излети в планината.
4.Контрол на стреса – медитация, техники за релаксация, стратегиите за справяне със стреса.Социална ангажираност: Редовни срещи с приятели и близки. Участие в клубове, в групи за подкрепа, доброволчески дейности.
5.Качествен сън – важен за подобряване на паметта и възстановяване на мозъчната функция.
6.Редовни медицински прегледи, които включват контрол на хроничните заболявания като хипертония, диабета и следенето на холестерола. Това е  ключово за здравето на мозъка.
Заключение: Когнитивното стареене е естествен процес, но чрез здравословен начин на живот, умствени упражнения и социална активност, когнитивните функции могат да се запазят за по-дълго време. Важно е да се създават възможности за учене и ангажираност в по-късните етапи на живота. Ако психическият упадък пречи на ежедневието, е важно да се потърси лекарска помощ, за да се установи причината и да се предприеме подходящо лечение.