При мен в 12 на феталната видяха, в 13 бях на ЖК и там видяха пола.
- Публикувана: 5 апр. 2025, 16:02 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2025, 03:44 ч.
Термин Декември 2025 👶
Аз в 11та седмица полежах в болница заради кървене, изнудих доктора “ей така просто да погледне” , веднага му се промени изражението и казах “Доктореее видя нещо признавай” хахах той не искаше и каза “После ше кажеш тоя некадърник, ако не се окажа прав” , викам спокойно докторе няма, аз знам, че е рано и е условно… Та той каза момче, после в 12+4 на ФМ следващ доктор каза “ На 95% момче” , не знам, аз съм склонна да вярвам, най- вече защото нямах никакви очаквания, просто ми беше любопитно и интересно. Таткото обаче много искаше момиче и е леко разочарован, личи му ама ще му мине 
Според мен 12, 13 седмица е много рано. На ранната фетална доктора ми каза момиче, а на пренаталния тест излезна момче.
Зависи каква е позицията на бебето по време на прегледите.
Моята лекарка на ФМ ни обясни по какво следят и позна пола веднага, който съвпадна и с този от пренатален тест. И обикновената ми АГ видя пола доста рано. Много майки научават точно на първа фетална.
.Здравейте,
днес мина прегледът в 15 г.с. + 2 дни — всичко е наред с момченцето.
Имам син, който на 18.11 прави 3 годинки. Дано не се оцени на същата дата.
Искам да ви попитам — когато вие казахте на близките си, зарадваха ли се?
При нас почти никой не се зарадва и днес вече попитах какъв е проблемът. Отговорът беше, че не е, че не се радвали, а че се страхували, защото животът е станал труден.
Някак си ми стана тъпо, тъй като аз го мисля много това. Само със съпруга ми гледаме детето без помощ и, понеже и всички в семейството го показват, съвсем се сдухах.
Имах нужда от подкрепа ,общо взето винаги това е бил проблемът,липса на морална подкрепа .
днес мина прегледът в 15 г.с. + 2 дни — всичко е наред с момченцето.
Имам син, който на 18.11 прави 3 годинки. Дано не се оцени на същата дата.
Искам да ви попитам — когато вие казахте на близките си, зарадваха ли се?
При нас почти никой не се зарадва и днес вече попитах какъв е проблемът. Отговорът беше, че не е, че не се радвали, а че се страхували, защото животът е станал труден.
Някак си ми стана тъпо, тъй като аз го мисля много това. Само със съпруга ми гледаме детето без помощ и, понеже и всички в семейството го показват, съвсем се сдухах.
Имах нужда от подкрепа ,общо взето винаги това е бил проблемът,липса на морална подкрепа .
Ами да кажем най-малкото подкрепа ,съчувствие в дните в които нямах никакъв сън ,не говорим за разбиране ,поне някоя позитивна дума .Аз получавах викове от сорта на "Не се оплаквай" и какво стана вече не споделям с никого ,нищо А сега получавам насреща цупене ,че чакаме второ дете .
И преди 10 години не мисля че бяха лесни времената ,а сега не знаем какво ни чака ,надявам се само Добро.
А сега получавам насреща цупене ,че чакаме второ дете .И преди 10 години не мисля че бяха лесни времената ,а сега не знаем какво ни чака ,надявам се само Добро.
При нас почти никой не се зарадва и днес вече попитах какъв е проблемът. Отговорът беше, че не е, че не се радвали, а че се страхували, защото животът е станал труден.
Някак си ми стана тъпо, тъй като аз го мисля много това.
Някак си ми стана тъпо, тъй като аз го мисля много това.
Животът стана труден за американците, понеже си избраха кофти президент.
За нас нищо не се е променило към по-трудно, и дори да беше, какво общо има това с второто ви детенце? Ужасно е роднините да не се зарадват за това, че чакате бебе. Аз не бих им го простила. Като не му се радват, няма да го виждат. Що за отношение??
При нас се зарадваха нормалните роднини. Другите също, но си личи, когато човек не е съвсем на седмото небе.
Ние го направихме много сладко за майка ми, защото тя е един от малкото ни свестни роднини. Направихме шарена картичка от името на детето ни, в която то казва, че ще става кака. Майка ми толкова се зарадва, че се разплака от радост, и си запази картичката за спомен. На следващия ден ни даде и пари ей така за хубавата новина. И това е при еднополово семейство, и жена ми ще ражда, дори не аз. А ти ми казваш, че при хетеро семейство роднините ви не проявяват елементарна радост за бъдещия изцяло кръвен член на семейството. Еми не е нормално, не е адекватно, и най вече е изключително обидно.
Скрит текст:
П.С. Да не си the scapegoat of the family (изкупителната жертва), ти или мъжът ти? Ако ваши братя и сестри съобщят сега, че чакат бебе, същата реакция ли ще получат от тези роднини? Да не мислят някакви имоти как ще делят и да не искат да отидат към вашето семейство? Липсата на радост е много по-дълбока от "животът сега е труден". В миналото по какъв начин са проявявали неодобрение към вас и в какви ситуации? Бих се замислила много за бъдещите отношения с такива хора.
Благодаря 
за думите .
Няма да се впускам в подробности не касаещи бремеността ,радвам се че намерих разбиране и споделих .
За себе си реших да намеря психолог с чиято помощ да намеря начин да сложа здравословни или не граници ,защото това не мога повече да го преживявам ,не знам как да се справя .
Благодаря отново.
Моля? Какви са тези глупости?
Животът стана труден за американците, понеже си избраха кофти президент.
За нас нищо не се е променило към по-трудно, и дори да беше, какво общо има това с второто ви детенце? Ужасно е роднините да не се зарадват за това, че чакате бебе. Аз не бих им го простила. Като не му се радват, няма да го виждат. Що за отношение??
При нас се зарадваха нормалните роднини. Другите също, но си личи, когато човек не е съвсем на седмото небе.
Ние го направихме много сладко за майка ми, защото тя е един от малкото ни свестни роднини. Направихме шарена картичка от името на детето ни, в която то казва, че ще става кака. Майка ми толкова се зарадва, че се разплака от радост, и си запази картичката за спомен. На следващия ден ни даде и пари ей така за хубавата новина. И това е при еднополово семейство, и жена ми ще ражда, дори не аз. А ти ми казваш, че при хетеро семейство роднините ви не проявяват елементарна радост за бъдещия изцяло кръвен член на семейството. Еми не е нормално, не е адекватно, и най вече е изключително обидно.
за думите .Няма да се впускам в подробности не касаещи бремеността ,радвам се че намерих разбиране и споделих .
За себе си реших да намеря психолог с чиято помощ да намеря начин да сложа здравословни или не граници ,защото това не мога повече да го преживявам ,не знам как да се справя .
Благодаря отново.
При нас почти никой не се зарадва и днес вече попитах какъв е проблемът. Отговорът беше, че не е, че не се радвали, а че се страхували, защото животът е станал труден.
Някак си ми стана тъпо, тъй като аз го мисля много това.
Някак си ми стана тъпо, тъй като аз го мисля много това.
Животът стана труден за американците, понеже си избраха кофти президент.
За нас нищо не се е променило към по-трудно, и дори да беше, какво общо има това с второто ви детенце? Ужасно е роднините да не се зарадват за това, че чакате бебе. Аз не бих им го простила. Като не му се радват, няма да го виждат. Що за отношение??
При нас се зарадваха нормалните роднини. Другите също, но си личи, когато човек не е съвсем на седмото небе.
Ние го направихме много сладко за майка ми, защото тя е един от малкото ни свестни роднини. Направихме шарена картичка от името на детето ни, в която то казва, че ще става кака. Майка ми толкова се зарадва, че се разплака от радост, и си запази картичката за спомен. На следващия ден ни даде и пари ей така за хубавата новина. И това е при еднополово семейство, и жена ми ще ражда, дори не аз. А ти ми казваш, че при хетеро семейство роднините ви не проявяват елементарна радост за бъдещия изцяло кръвен член на семейството. Еми не е нормално, не е адекватно, и най вече е изключително обидно.
Скрит текст:
П.С. Да не си the scapegoat of the family (изкупителната жертва), ти или мъжът ти? Ако ваши братя и сестри съобщят сега, че чакат бебе, същата реакция ли ще получат от тези роднини? Да не мислят някакви имоти как ще делят и да не искат да отидат към вашето семейство? Липсата на радост е много по-дълбока от "животът сега е труден". В миналото по какъв начин са проявявали неодобрение към вас и в какви ситуации? Бих се замислила много за бъдещите отношения с такива хора.
.Здравейте,
днес мина прегледът в 15 г.с. + 2 дни — всичко е наред с момченцето.
Имам син, който на 18.11 прави 3 годинки. Дано не се оцени на същата дата.
Искам да ви попитам — когато вие казахте на близките си, зарадваха ли се?
При нас почти никой не се зарадва и днес вече попитах какъв е проблемът. Отговорът беше, че не е, че не се радвали, а че се страхували, защото животът е станал труден.
Някак си ми стана тъпо, тъй като аз го мисля много това. Само със съпруга ми гледаме детето без помощ и, понеже и всички в семейството го показват, съвсем се сдухах.
Имах нужда от подкрепа ,общо взето винаги това е бил проблемът,липса на морална подкрепа .
днес мина прегледът в 15 г.с. + 2 дни — всичко е наред с момченцето.
Имам син, който на 18.11 прави 3 годинки. Дано не се оцени на същата дата.
Искам да ви попитам — когато вие казахте на близките си, зарадваха ли се?
При нас почти никой не се зарадва и днес вече попитах какъв е проблемът. Отговорът беше, че не е, че не се радвали, а че се страхували, защото животът е станал труден.
Някак си ми стана тъпо, тъй като аз го мисля много това. Само със съпруга ми гледаме детето без помощ и, понеже и всички в семейството го показват, съвсем се сдухах.
Имах нужда от подкрепа ,общо взето винаги това е бил проблемът,липса на морална подкрепа .
Здравей, ние също гледаме детето само с мъжа ми. Имам предвид, че нямаме роднини, които да откликнат при възможност. Майка ми преди да се роди детето ни каза, да не я занимаваме изобщо. Това й правим и не е доволна, че детето не я търси изобщо. Както и да е.
Сега не се зарадва никой от родата - майка ми е правила аборт по същото време и намекна като й казахме, защото щяло да е трудно с такава разлика. Сестра ми каза - сега ще имате двойно повече стрес и харчове. Тя няма деца. Баба ми и дядо ми - същата работа.
2 дена го мислих и престанах. Да си живее живота всеки.
С мъжа ми гледаме напред и се подкрепяме.
the_true_flower, много тъжно, че никой не се е зарадвал. При нас всички се зарадваха и ни подкрепят, освен една приятелка, която си мислих, че ще ми е най-голямата упора по време на бремеността и нямах търпение да й кажа. Тя обаче вместо да се зарадва и да каже нещо хубаво започна да се самосъжалява, че никога няма да има деца, мъж и т.н. Та, да развали ми изненадата и в момента не общуваме. Винаги съм била до нея и сега, когато аз имам нужда, тя избра да не е до мен.
Така че да не ти дреме изобщо, важното е, че вие сте щастливи и се обичате и подкрепяте.
Така че да не ти дреме изобщо, важното е, че вие сте щастливи и се обичате и подкрепяте.
Здравейте,
Включвам се и аз в темата с термин 27 декември, първа бременност, в очакване на момиченце 🩷.
Скъпи момичета, каквито и коментари, възгледи и истории да чуете, знайте едно и не го забравяйте - на този свят няма нищо по-важно от вас и вашето мъниче. Радвам се да чуя, че вашите партьори ви подкрепят, защото това е разковничето за щастливо семейство с градивни и хармонични отношения между мама, татко и децата.
Не е една историята за семейства, които са се справяли сами, без чужда помощ. Вярвайте, подкрепяйте се и се обичайте с партньора до вас, другото е без значение. Всеки може да говори каквото намери за добре, било то и най-близките ни. Изпращам ви виртуални прегръдки и сила, не сте сама/сами в тези различни, понякога трудни, житейски ситуации. 🩷
Включвам се и с въпрос към вас. Коментирате ли вече с АГ начин и място на раждане, защото аз все още не съм коментирала с моя. Сам по себе си АГ-то ми е предпазлив и казва, че всяко нещо се случва с времето си. Единственото знам, че изражда и прави планово секцио в частна болница, но следващия път ще попитам в коя точно в гр. София. Аз се следя по НЗОК.
Чувам добри отзиви за АГ "Света София", с бившо наименование Тина Киркова. Има ли някоя мама, която се следи там? Моля за отзиви, препоръки за лекари и всякаква информация, която намерите за полезна.
Включвам се и аз в темата с термин 27 декември, първа бременност, в очакване на момиченце 🩷.
Скъпи момичета, каквито и коментари, възгледи и истории да чуете, знайте едно и не го забравяйте - на този свят няма нищо по-важно от вас и вашето мъниче. Радвам се да чуя, че вашите партьори ви подкрепят, защото това е разковничето за щастливо семейство с градивни и хармонични отношения между мама, татко и децата.
Не е една историята за семейства, които са се справяли сами, без чужда помощ. Вярвайте, подкрепяйте се и се обичайте с партньора до вас, другото е без значение. Всеки може да говори каквото намери за добре, било то и най-близките ни. Изпращам ви виртуални прегръдки и сила, не сте сама/сами в тези различни, понякога трудни, житейски ситуации. 🩷
Включвам се и с въпрос към вас. Коментирате ли вече с АГ начин и място на раждане, защото аз все още не съм коментирала с моя. Сам по себе си АГ-то ми е предпазлив и казва, че всяко нещо се случва с времето си. Единственото знам, че изражда и прави планово секцио в частна болница, но следващия път ще попитам в коя точно в гр. София. Аз се следя по НЗОК.
Чувам добри отзиви за АГ "Света София", с бившо наименование Тина Киркова. Има ли някоя мама, която се следи там? Моля за отзиви, препоръки за лекари и всякаква информация, която намерите за полезна.
the_true_flower, много тъжно, че никой не се е зарадвал. При нас всички се зарадваха и ни подкрепят, освен една приятелка, която си мислих, че ще ми е най-голямата упора по време на бремеността и нямах търпение да й кажа. Тя обаче вместо да се зарадва и да каже нещо хубаво започна да се самосъжалява, че никога няма да има деца, мъж и т.н. Та, да развали ми изненадата и в момента не общуваме. Винаги съм била до нея и сега, когато аз имам нужда, тя избра да не е до мен.
Така че да не ти дреме изобщо, важното е, че вие сте щастливи и се обичате и подкрепяте.
Така че да не ти дреме изобщо, важното е, че вие сте щастливи и се обичате и подкрепяте.
Здравей, извинявам се, че се намесвам, но като човек, който е бил дълго време сам, забременях трудно и над 30 и тн съм била в положението на твоята приятелка. Не я съди сурово. Всяко обявяване на бременност, когато си сам често причинява самосъжаление. Това не означава, че приятелите ни не се радват за нас, просто може да са тъжни за себе си.
Сега ние сме щастливи, на друга вълна сме, но не бива да забравяме приятелите си, които са сами и да осъждаме, че не подскачат от радост. Трябва им време да свикнат.
За родители, които не се радват дори не искам да коментирам …
Момичета, някоя диагностицирана ли е с ниска, предна плацента? Доктора каза, че все още не може да се говори за превия и да се постави такава диагноза, защото в рано, но в момента е над родовия канал и ако остане така, ще трябва секцио. Четох страхотии, свързани с кървене и лежане през бременността.
Аз питах за пътуване, каза ми, че няма проблем, само въздържание от полов акт в моментс, но честно казано доста се притесних. Трябвя ли да се пазя повече?
Аз питах за пътуване, каза ми, че няма проблем, само въздържание от полов акт в моментс, но честно казано доста се притесних. Трябвя ли да се пазя повече?
Момичета, някоя диагностицирана ли е с ниска, предна плацента? Доктора каза, че все още не може да се говори за превия и да се постави такава диагноза, защото в рано, но в момента е над родовия канал и ако остане така, ще трябва секцио. Четох страхотии, свързани с кървене и лежане през бременността.
Аз питах за пътуване, каза ми, че няма проблем, само въздържание от полов акт в моментс, но честно казано доста се притесних. Трябвя ли да се пазя повече?
Аз питах за пътуване, каза ми, че няма проблем, само въздържание от полов акт в моментс, но честно казано доста се притесних. Трябвя ли да се пазя повече?
Аз съм с предна и ниска плацента, но съм 17 седмица. Сигурно ще се вдигне. Досега не е коментирал лекаря ми секцио.
Не ми е забранено пътуването. Даже не съм се спряла да пътувам и нямам проблеми.