- Публикувана: 9 апр. 2025, 02:22 ч.
- Последно мнение: 11 апр. 2025, 12:27 ч.
Неизпълнен финансов ангажимент от партньор - бъдеще на такава връзка?
Говоря само за себе си. Изхождам от съвсем здравословната позиция, че повечето "непдоходящи" за мен мъж, все пак биха имали елементарни бащински чувства и ако с мен се случи нещо, детето все пак ще има и втори родител. Плюс това не съм попадала в живота си на насилник и поне това бих огледала под лупа - да не е склонен мъжа към насилие.
Проблемът не е в самите пари.
Проблемът е в това, че не пое отговорност за думите си и заявката си. Това е измамата.
Сега ще стане 5 цифрена сума, но при 2 години майчинство ще бъде повече.
Проблемът е, и че знае, че в момента съм в затруднено положение, поради проблеми, които работодателят ми има и се прехвърлят върху служителите. Но на него не му пука, гледа само своята банкова сметка. И след като съм му го казала, той ме поглежда и ми казва, че изглеждам притеснена. В такива моменти се питам за нивото му на емоционална интелигентност, защото е абсолютно неадекватен.
Когато бъда в майчинство и имам два пъти и половина по-нисък приход, и тогава той не ми помага финансово, макар и да се биеше в гърдите, че е истински мъж и ще го прави, бих била в сходна ситуация. Какъв пример ще бъде за детето ни с такова поведение?
Решението съм го взела.
Благодаря за информацията за фонда. Ще проверя още сутринта.
Проблемът е в това, че не пое отговорност за думите си и заявката си. Това е измамата.
Сега ще стане 5 цифрена сума, но при 2 години майчинство ще бъде повече.
Проблемът е, и че знае, че в момента съм в затруднено положение, поради проблеми, които работодателят ми има и се прехвърлят върху служителите. Но на него не му пука, гледа само своята банкова сметка. И след като съм му го казала, той ме поглежда и ми казва, че изглеждам притеснена. В такива моменти се питам за нивото му на емоционална интелигентност, защото е абсолютно неадекватен.
Когато бъда в майчинство и имам два пъти и половина по-нисък приход, и тогава той не ми помага финансово, макар и да се биеше в гърдите, че е истински мъж и ще го прави, бих била в сходна ситуация. Какъв пример ще бъде за детето ни с такова поведение?
Решението съм го взела.
Благодаря за информацията за фонда. Ще проверя още сутринта.
Ти май не схващаш значимостта на нещата, които би трябвало да те притесняват най-вече.
За жена на близо 40 с репродуктивни проблеми хич не изглеждаш да си потърсила информация за решаването им и изглеждаш невероятно спокойна точно за този аспект. Има толкова много информация в бг-мама и на други места, стъпка по стъпка какво да правиш, а на теб АГ ти бил казал нещо, щяла си да се обадиш да попиташ... Имаш доста малко време за опити, финансирани от фонда, ако се наложи повече от веднъж, при положение, че е до 43 г., а ти си тръгнала да се притесняваш за двете години майчинство на Незаченат Петко. Ако приоритетът ти е дете, започвай да проучваш и решавай дали донор ще използваш, или материал от този. Ти така или иначе с който и да е мъж ще ги имаш тези изследвания, процедури и разходи. По-вероятно е фонд да ти ги финансира, отколкото до 43-годишна възраст да намериш нов мъж и връзката ви да се развие дотам, че той да гори от желание да поема финансови ангажименти за инвитро.
На 39 г. аз по-скоро бих родила от "неподходящ", но познат мъж, отколкото от донор. Това си е лично мое мнение, основано на досегашния ми житейски опит.
Да остана без деца, понеже край мен нямало перфектен мъж, не би ми било вариант.
Да остана без деца, понеже край мен нямало перфектен мъж, не би ми било вариант.
Стига да е готов да мине с теб през ин витро, но неподходящите обикновено не са готови, вкл. този на авторката.
От скоро разбрах, че всъщност инвитрото е единствената възможност за нас, като все още нямам яснота какво ще се прави, тъй като бяха нужни определени процедури, които да потвърдят изобщо възможността да започнем. Наскоро ми се случи нещо доста плашещо за мен, свързано с цикъла ми, и предвид, че майка ми почина от РМШ на ранна възраст, фокусът ми бе изцяло върху нуждата да проверя, че не трябва да тръгна към лечение, а към бебеправене. Не мога да опиша всичко, през което преминавам, защото наистина е сложно, трудно и болезнено, емоционално и физически, предвид годините ми, натякването от обществото и житейския ми опит.
Единствено имах нужда от подкрепа от човека до мен, като вместо това получих залъгване и обвинения.
Колкото за детето от познат - и двете крайни мнения са правилни и грешни. Според мен обвързването с човек, с който имате фундаментални противоречия, би било много токсично за детето, защото докато бъде отглеждано ще бъде свидетел на конфликтите, произлизащи от тези противоречия.
Единствено имах нужда от подкрепа от човека до мен, като вместо това получих залъгване и обвинения.
Колкото за детето от познат - и двете крайни мнения са правилни и грешни. Според мен обвързването с човек, с който имате фундаментални противоречия, би било много токсично за детето, защото докато бъде отглеждано ще бъде свидетел на конфликтите, произлизащи от тези противоречия.
Така е, аз си представям някой приятел, който ти е навит (романтични са ми идеите май).
Това, за съжаление, съм го виждала само в един сериал, който следя (Станция 19).
В живота рядко се случва, особено на тази възраст.
Иначе звучи добре.
А защо претенциозния "мъж" не се и хванал някоя 20 годишна да му роди, че да инвестира спокойно? 
Единственото положително, което прочетох от Авторката е, че е точна и си спазва уговорките и ангажиментите.
Т.е. за партньор става.
Въпросът е, че другият и той трябва да става.
Не знам още в самото начало не са ли седнали, не са ли се разбрали.
На 35-40 се сяда още в началото и се коментира всичко в кратки срокове, цели, стремежи, желания в живота, очаквания.
Решавайки се на сериозна стъпка, съпътствана с десеткихиляди разходи, че и повече, се заявява директно кой какво поема, какво може, не може.
Който нещо иска и инициира, трябва първо да си е събрал фонда, нужните някакви пари предварително, за спокойствие, сигурност, по-малко стрес в процеса.
То е ясно, че всичко е пари.
Но аз лично през такова нещо не бих минал, не бих си го причинил.
На годините, на които съм дете с жена минимум 10 г.надолу в цветущо здраве, иначе не.
Имам близка, която си плащаше сама...Но мъжът до нея в това време купи за семейството жилище, автомобил, поемаше сметките и пазаруването.
Имал съм подобен случай в една от връзките ми.
Парите не ни бяха никога проблем, всеки си движеше неговите неща, още отпреди отношенията. Бяхме разпределили отговорностите, имаше взаимозаменяемост, когато се налагаше, дотук добре. Дойде моментът да направя големите инвестиции, направих ги, като й казах, че от нея нищо не искам, тя правеше достатъчно до онова време, дребни неща, но достатъчни, беше самостоятелна, уважавах я затова.
Но, след 2 г. дойде моментът тя да даде своя дан, точно по нейното направление и компетентност, връзки, контакти. Издъни се, искаше двамата. Еми, не става маце. От тогава всякакво желание в мен секна и се разделихме.
Връзката е от двама, идеалните условия са вади се 50-50 и всеки чувства ангажираност и принос.
Вариант две - единият вади сега всичко, след време другият.
А защо претенциозния "мъж" не се и хванал някоя 20 годишна да му роди, че да инвестира спокойно?
Единственото положително, което прочетох от Авторката е, че е точна и си спазва уговорките и ангажиментите.
Т.е. за партньор става.
Въпросът е, че другият и той трябва да става.
Не знам още в самото начало не са ли седнали, не са ли се разбрали.
На 35-40 се сяда още в началото и се коментира всичко в кратки срокове, цели, стремежи, желания в живота, очаквания.
Решавайки се на сериозна стъпка, съпътствана с десеткихиляди разходи, че и повече, се заявява директно кой какво поема, какво може, не може.
Който нещо иска и инициира, трябва първо да си е събрал фонда, нужните някаква пари предварително, за спокойствие, сигурност, по-малко стрес в процеса.
То е ясно, че всичко е пари.
Но аз лично през такова нещо не бих минал, не бих си го причинил.
На годините, на които съм дете с жена минимум 10 г.надолу в цветущо здраве, иначе не.
Имам близка, която си плащаше сама...Но мъжът до нея в това време купи за семейството жилище, автомобил, поемаше сметките и пазаруването.
Имал съм подобен случай в една от връзките ми.
Парите не ни бяха никога проблем, всеки си движеше неговите неща, още отпреди отношенията. Бяхме разпределили отговорностите, имаше взаимозаменяемост, когато се налагаше, дотук добре. Дойде моментът да направя големите инвестиции, направих ги, като й казах, че от нея нищо не искам, тя правеше достатъчно до онова време, дребни неща, но достатъчни, беше самостоятелна, уважавах я затова.
Но, след 2 г. дойде моментът тя да даде своя дан, точно по нейното направление и компетентност, връзки, контакти. Издъни се, искаше двамата. Еми, не става маце. От тогава всякакво желание в мен секна и се разделихме.
Връзката е от двама, идеалните условия са вади се 50-50 и всеки чувства ангажираност и принос.
Вариант две - единият вади сега всичко, след време другият.
Хубаво е, че си спасил жената от себе си. Сигурно прави курбан на тази дата всяка година!
