Как да научим дете да си прави сметката

  • 10 349
  • 349
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 19 645
Аз съм по-скептична как ще накарам някой ден 25 годишно дете да работи, ако дотогава не е било никъде служител и не знае какво е това. Затова да почват по-отрано. По-лесно ще им е да свикват, докато не са притиснати от истински разходи. Ако не по време на учебната година - има варианти за лятото. Но работа като студент - задължително (според мен).
Нормално. "26-годишно дете" започнах да работя и тази година правя 20 години стаж. Какъв е проблема? Smile

Нямам и ден прекъсване на стажа. Rolling Eyes Никакви почивки и творчески паузи.

Последна редакция: пт, 11 апр 2025, 18:02 от Lorelada

# 136
  • Мнения: 10 570
Аз съм по-скептична как ще накарам някой ден 25 годишно дете да работи, ако дотогава не е било никъде служител и не знае какво е това. Затова да почват по-отрано. По-лесно ще им е да свикват, докато не са притиснати от истински разходи. Ако не по време на учебната година - има варианти за лятото. Но работа като студент - задължително (според мен).
Нормално. "26-годишно дете" започнах да работя и тази година правя 20 години стаж. Какъв е проблема? Smile

Нямам и ден прекъсване на стажа. Rolling Eyes Никакви почивки и творчески паузи.
+1 Аз започнах на 22 г., след бакалавъра.

# 137
  • Мнения: 22 549
Супер, но вие не сте ми деца Simple Smile Аз за своите мисля Simple Smile

# 138
  • Мнения: 53 164
Магдена, а някъде дават ли големи заплати, без много да се бачка Simple Smile

Първо трябва да се уточни какво се разбира под "много бачкане".  Но като цяло големите заплати се дават не толкова за пролята пот и изгорени калории, нито за дълъг работен ден, а за големи и специфични умения и носене на голяма отговорност. Също и за голям стрес, което пак е свързано с отговорност.

# 139
  • София
  • Мнения: 22 875
Твоите деца са от друго поколение.
Едно време наистина не беше чак толкова рядко да си почнеш работа след бакалавърс.
И хората си успяваха кариерно.
Сега е малко, както казваш ти. Качеството като цяло е по- ниско на всичко и се гледа количествено, а не качествено.

# 140
  • Мнения: 22 549
Децата е добре да са в реалността. Тоест освен лекции, да имат правила, които да спазват, да се научат как идват парите и т.н. Дете без собствен доход на 20+ години, дори минимален от някаква странична работа, чакащо само на родители. Може. Но да не са моите деца конкретно.

# 141
  • Мнения: 7 730
Една сервитьорка, работила по време на следване никой не я приема на сериозно като учителка - ,,що не си гледа таблата, тръгнала мнение да дава", ,,тая дето принасяше, деца ще учи, толкова ще ги научи", отзив за учителка от родители.

# 142
  • Мнения: 22 549
При нас от 5 години работи млада жена, която сега завършва за учителка. Много изпълнителна и свястна и никой няма да каже нищо подобно за нея.

# 143
  • Мнения: 53 164
И аз някога си мислех, че да сервираш в кръчма или да продаваш бургери е плюс за Си Ви - то, когато после търсиш работа, но след разговор с хора от ИТ бранша разбрах, че не само не е позитив, а даже напротив.

Последна редакция: пт, 11 апр 2025, 18:55 от Черна станция

# 144
  • София
  • Мнения: 16 206
Не е нужно да се пише в СВ-то. Но като дават на мамин синковец наготово, не виждам какво ще го накара да тръгне да работи нещо.

Една сервитьорка, работила по време на следване никой не я приема на сериозно като учителка - ,,що не си гледа таблата, тръгнала мнение да дава", ,,тая дето принасяше, деца ще учи, толкова ще ги научи", отзив за учителка от родители.

Къде се развива действието? Защото коментитащите определено звучат като диви селяци.

# 145
  • Мнения: 18 547
Уважавам всяка работа, но нека сме реалисти - работата като никаквец в студентските години дава минимални левчета и твърде много недоспиване, за да има истинска полза от нея. За редене на вакуумирано сирене или носене на кафенца има други хора, не виждам защо трябва да са бъдещите специалисти по нещо си. Но тука влизаме в една дълга и широка тема, която не е по темата.

# 146
  • Мнения: 22 549
В студентските си години аз изкарвах наистина много пари. Вярно, всичко отиваше за хубави дрехи и заведения. Но никак не съжалявам Simple Smile Не съм била в бизнеса с храни и сервиране, но просто защото не ми достига сръчност и там не ме бива. Иначе съм сигурна, че нямаше да ме е срам от такъв период в живота ми. На 19 г. продавах сладолед в зала Универсиада, работила съм в туристическа агениция, социологически проучвания (фирмата беше на Мира Радева и тогавашния й съпруг), в ИТ бизнеса - една и до днес от най-големите БГ компании.

Много страшно.

# 147
  • София
  • Мнения: 22 875
Да се, но "наистина многото пари" са били от последната фирма, където си извършвала интелектуална дейност, предполагам,  а не от продажбата на сладолед. Wink

# 148
  • Мнения: 10 569
Една сервитьорка, работила по време на следване никой не я приема на сериозно като учителка - ,,що не си гледа таблата, тръгнала мнение да дава", ,,тая дето принасяше, деца ще учи, толкова ще ги научи", отзив за учителка от родители.
Това показва само колко прости са родителите...
Една от най-свестните учителки, които познавам, беше маникюристка, а сега (докато е учителка) има много успешен салон за красота с поне 7,8 служителки. Но продължава да е учителка, защото това е в сърцето й. Не е за заплата, тя от собствения си бизнес изкарва 5 пъти отгоре.

В цял свят студентите работят "някаква работа" за да се подпомагат. Почасово, уикендите. Ако е възможно по специалността да стажуват някъде - супер. Ако не - никой не се срамува, че е работил в Старбъкс примерно.

При нас и с работата е същото като с марковите дрехи...

Бъдещата кралица на Англия, с родители милионери, е била сервитьорка в даден период от време, ама при нас е срамно...

# 149
  • Мнения: 673
Фокусът  на темата се измести - създаване на трудови навици е ОК, особено ако се налага по финансови причини, за базови нужди. При тежка специалност /с присъствени упражнения/ да работиш, за да имаш за лъскави дрешки и заведения - не го отчитам като плюс.  Ако работиш нещо свързано със специалността ти, добиваш умения, създаваш връзки - това е друго.
При достатъчно осигурени средства от родителите младежът трябва да се научи да се простира според чергата си /и тази на семейството/. Това е минималната необходима  подготовка за бъдещия му самостоятелен живот - наем, ипотека, режийни, деца....Дали в началото на кариерата му ще му остават по 1000 лв  "ежедневни"?
Според мен обаче младежът може и да се справя, по системата  проба-грешка, стига техните да не му треперят, да обмислят и подлагат на съмнение всяко негово решение и да са готови винаги "да помагат". Усещането ми е, че не вярват във възможностите му, а дали са прави? Ако го оставят ще се научи. Не казвам да е безконтролно, защото възможността за вземане на бързи кредити, хазарт и т.н.т. е на лице, но пък все някога "детето" трябва да стане самостоятелно.

Общи условия

Активация на акаунт