Да си поговорим за образованието, или защо учениците не могат да покрият I модул на НВО успешно - 3

Ама не си права. Както в учебника след урока има задачи със различна сложност, и на контролните трябва да има. Има деца се борят за 3, други искат 5, някои искат 6.

Контролни, както и нво се структурират по сложност. Първите задачи са елементарни, после по-трудни и накрая най-трудните. Определен решен обем =  на 3,4,5,6.
Твърдя, че не е ок да има контролно за едни деца с 5 лесни задачи, защото те не могат трудни и друго контролнл с 5 трудни, защото те си знаят за 6.

Така да. Трябва да има контролно примерно 6 задачи - две лесни за 3, две средни за 5, две трудни за 6.

За контролно пак трябва да има надграждане - лесна задача за Среден, две с нормална трудност за 4 или 5 и една по-сложна за тези, които се борят за шестица. Иначе за едните е прекалено лесна шестицата, а за други тройката става недостижима, много деца се демотивират от постоянните трудни задачи и слабите или незадоволителните резултати. Трябва да има за всекиго по нещо според силите му.
Децата, които се борят за три ще успеят само на първата задача. Ок. Децата, които се борят за четири ще решат и втората освен първата, т.е ще има две решени задачи. Децата, които се борят за пет ще се справят и с третата, а тези, които искат шестици ще премерят сили и с четвъртата. Да не забравяме, че детето с три или четири ще използва повече време, за да реши задачите, защото работи по-бавно и трябва да мисли повече, допуска грешки, търси грешките и ги поправя. Децата, които са за пет и шест решават бързо лесните задачи и им остава време да помислят върху по-трудните. Така беше е по мое време в масовото училище, и сега има колеги, които все още работят така и оценяват дори частично решена задача, разбира се не с максимален резултат. Но така учителят вижда и кой ученик къде се е затруднил точно, какво бърка, че не може да реши да край задачата. Тестът със затворените отговори не учи на нещо и не дава представа за нищо. На НВО по метода "маркирам само една буква в първи модул" се получават 13-20 точки, в зависимост от буквата. Ако не вярвате, проверете. Много ученици играят на тото, а и си подсказват по-лесно, не е като да трябва да напише на листче цяло решение, нали?

Не си го представям това с 30 ученици в клас и за един учебен час.

За въпроси има часове за консултации. След редовните часове.
Там неразбралите имат опция да попитат и да им се обясни отново.

А, може. Отделяш 20 минути за решаване на задачи. Планираш две или три задачи за това време. Вървиш между чиновете и наблюдаваш децата как решават. Вижда се веднага кое дете е на грешен път или не знае как да подхване задачата. Имат и време, примерно 5 минути, след това  се дава решение и обяснение на дъската. А пък учителят си познава учениците. Да, един математик прави норматив в 4-5 класа, 100-120 ученици. И си ги познава. Аз имам едно 200+ ученици поне и мога поименно да ти кажа възможностите на всеки, на когото съм преподавала повече от един срок. Дори след 1 месец започваш да се ориентираш за новите.

Математиката ми е в най-отдалечената точка на интереси, но все пак да споделя мнение - търсенето на критерий "скорост" не е в полза на усвояване на материала.А съдейки по ученическите години на сина ми, това се търсеше- скорост, а също се залагаше и на обем(домашни). Когато бях ученичка, учителките казваха"Не бързайте да предавате, решете си по два пъти задачите". Аз не разбирам защо имаше родители, които бяха против увеличаване на времето за първи модул на НВО, какви точно знания показва скоростта.

Друго-нека да въведат задължителен за упражнения час. Математиката е трудна наука нека се знае, че веднъж седмично няма да се изпитва, няма да се преподава, само ще се решават задачи. Има начин да не скучаят отличниците, на нас някога ни даваха задачи със "звездички", слабите ученици бяха изпитвания през това време на дъската и учителката им обясняваше допълнително.

Казвала съм го и по друг повод по темите-съучениците ми с един сборник на Рибкин станаха инженери и архитекти, сега с безброй помагала, школи и тн, общ резултат плачевен.

Няма нормално дете, което да учи с радост. И защо трябва децата да са мотивирани по подразбиране? Нашата задача като възрастни е да ги накараме да осъзнаят, че в ученето има смисъл. А дали е така? Показваме им снимката от сбирката на яхтата на двойкаджията, преуспелите ергени и ергенки, съседчето прието в гимназия с 10 точки от НВО и родителите му берящи пъпеши във Франция, с по-високи доходи от учителя по математика. Защо трябва да решават задачи? В случая децата са жертви, а не мързеливци.

Разбира се, че е наша задача. На учителите им също.

Още ли я мъчите тази математика..... Да се забрани със закон предлагам.

А, не! Добра си е математиката. Аз предпочитам историята да закрият, че моето с помнене на дати не се справя, къде объркала месец, къде година.

За мен, след първото дете, което е вече в гимназия - най-безсмисления предмет е така наречените "Технологии и предприемачество". Липсват оборудвани работилници, един учител по всичко, един месец учат техническо чертане, на другия ще минат на готварство или електротехника и така до безкрай. В шести клас трябваше да направят макет на двустайно жилище с Ел инсталация и крушка, която да светва и угасва за всяко помещение. Материалите и помощта - от семейството. Електротехника се учи в 7 и 9 клас, а задачата е за ниво ученици в ПГСАГ или ПГ по електротехника за часовете по производствена практика 10 клас. Но се дава по учебник в шести клас по ТП. Дори готварство в тези условия не е много ок, от техническото чертане за 4-5 седмици реално нищо не се научава. Бродиране на цвете с бод кръстче за какво им е?
По мое време беше трудово обучение, разделено на четири дисциплини, които при нас бяха техническо чертане, металообработване, дървообработване и шев и кройка с различен учител по всяка дисциплина. По техническо чертане 4-7 клас за по половин срок на година чертаехме реално при това на чертожни дъски, по шев и кройка шиехме ръкохватки и поли, по дървообработване направихме два салфетника, че и ги украсявахме с пирограф, друго не помня какво правихме, но единият салфетник го ползвам още след 40 години. А сега е просто загуба на време.

И при нас имаше бродиране. Не, че някое от децата беше хващало игла някога.... не, че им се обясни нещо. Добре, че мога да бродирам, та го учих моя как става.

Преподавах техническо чертане, оказа се, че знам повече от учителката им. С преподаването на брандирането не се справих, й и нямаше време та бродирах аз, за задачата с макета с Ел инсталацията платих за помощ, доста хора се оказаха въвлечени да помагат, за да се изпълни, че аз нито имам материали и инструменти, нито имам познанията как да го направя. А и не е моя работа да знам. Е, една задача за приготвяне на здравословна закуска го измислихме и си го направи там - цедено мляко, плодове, бисквитки, мюсли. Веднъж сподели, че са работили с пирограф, ок. Но няма как един човек да преподава качествено всичко и се превръща в отбий номер или свободен час. Да видим малкия при същия учител как ще се справи, защото той пък не търси помощ у дома за нищо.