Как успяхте да запазите добри взаимоотношения?

  • 9 613
  • 242
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 8 629
Малко са мъжете, които при такава загуба успяват да се справят и остават с жена си докрай. Ми, по- лабилни са, което изобщо не ги оправдава естествено.
Имам пред очите си 2 такива пациентски семейства. Понеже живяха години в болницата, когато се случи тая трагедия, просто мъжете абдикираха. Жалко е, но са такива повечето. Страхливци.
Опитай се да приемеш ситуацията и с зъби и нокти се бори да издрапаш.

# 91
  • Мнения: 2 688
Дренка пак се издренчи. Не знам какъв психиатър си, обаче елементарна човешка емпатия ти е чужда. Горките ти пациенти.

# 92
  • София
  • Мнения: 45 711
Съжалявам за загубата ти.
Но това как някой друг приема една загуба е изцяло негов свят, негов проблем, негова психика.
БМ загуби всичките си близки за около 7-10 г. По моята логика трябваше да се държи с нас, неговото семейство. Но той започна да ни атакува психически. И аз се опитвах да му помагам, да го подкрепям, психолози търсих. В един момент разбрах, че аз не мога да се оправя с психиатричните му проблеми и това беше най-важният момент за мен.

Последна редакция: ср, 23 апр 2025, 13:13 от Rockstar

# 93
  • Мнения: 386
И аз съжалявам за загубата ти!

И аз винаги съм се чудил как след такива трагедии хората не се утешават, първо сами, второ с най-близките си хора, вкл. партньори, а намират "утеха" в нова непознат/а? Ако другата жена го е манипулирала и използвала, което е напълно възможно, с какво е бил привлекателен един мъж в депресия, трудно преживяващ трагедията? Да речем, ако жена е в такова положение - имаме оперетата "Веселата вдовица", тогава, да кажем, ще има мераклии да я утешат и т.н. Но с какво един мъж в криза е бил привлекателен за "другата"? Пари, богатство, умения, способности, чар, харизма?

Последна редакция: ср, 23 апр 2025, 16:33 от Petko09699

# 94
  • Мнения: 25 143
Често хората намират точно бягство и утеха с непознати. Бягат от реалността, познатото, напомнящото им травмата.
А и не знаем – може и новата жена да има травми, които да са си "превързвали" взаимно.
Изобщо, варианти има хората да се сдушват един друг.
Какви са били причините, така или иначе вече няма значение след като се е разпаднало семейството.
Да спре да рови авторката и да назидава, а да действа градивно.

# 95
  • Мнения: 142
Здравей!

За да "запазим" добри отношения, първо трябва да имаме изградени такива.

Ако бащата на детето ти не поема достатъчно отговорност, няма начин да го накараш. Завеждаш дело за издръжка и приемаш реалността.

Не те съветвам да му гледаш в паницата и да смяташ колко е дал за това или онова в новия си живот с жената до него. Това не е твоя работа - дори би могло да го отблъсне и съвсем да го откаже да се занимава с теб, съответно и с детето. Приеми мисълта, че от този момент си е твоя грижа да си градиш живота.

# 96
  • Мнения: 9 433
Той е преживял много, но някак е намерил път за своето спасение от ада. Авторката да си намери също своя път. Това, което я владее не е конструктивно и няма да й помогне. За мен такива тънки сметки и такава омраза не водят до добро, излишни са и много дребни след такава трагедия.

# 97
  • Мнения: 408
Чета ви коментарите и стигам до извода,че ако се разведа , въпреки че съм на 40 ,никога да не се захващам с разведен.С ,вдовец ,може ,дори обмислям да си осиновя дете,и бих си го гледала и без мъж,но никога с разведен.Според мен,след като се разведеш с един човек, въпреки,че имате дете , трябва да те интересува него ,дали се грижи за благото на детето,а останалото не мисля че е твоя работа.В ,не една тема съм давала за пример,за българин (турчин де), женен беше за Англичанка ,но жената си личи че го е преодоляла ,имат си добри отношения,тя даже е в страхотни отношения с новата му ,и даже гледа синът му от новата ,за да може двете братчета да имат връзка по между си . Жената не се е фокусирала върху бившият си ,живее си живота и въпреки че е на 40 ,пак ходи в университет.В такива случаи трябва емоционална интелигентност,а нека да си признаем българина не е .

# 98
  • Мнения: 18 393
Дренка пак се издренчи. Не знам какъв психиатър си, обаче елементарна човешка емпатия ти е чужда. Горките ти пациенти.

Не съм психиатър, моите пациенти нямат нужда от твоята експертна оценка.
20 години работа с тежко болни деца и възрастни, 8 от които в болница - почти няма семейство, в което бащата да не е абдикирал. Емпатията ми заслужават и двамата. Не съм адвокат, ни съдия.
П.п. Не си наясно с точното смислово и практическо  значение на думата “емпатия”, бъркаш я със съчувствие/съжаление или нещо кой знае какво друго.

Последна редакция: ср, 23 апр 2025, 21:24 от Дренка

# 99
  • Мнения: 473
Дренка пак се издренчи. Не знам какъв психиатър си, обаче елементарна човешка емпатия ти е чужда. Горките ти пациенти.

Не съм психиатър, моите пациенти нямат нужда от твоята експертна оценка.
20 години работа с тежко болни деца и възрастни, 8 от които в болница - почти няма семейство, в което бащата да не е абдикирал. Емпатията ми заслужават и двамата. Не съм адвокат, ни съдия.
П.п. Не си наясно с точното смислово и практическо  значение на думата “емпатия”, бъркаш я със съчувствие/съжаление или нещо кой знае какво друго.
Споделете, впредвид вашият опит и наблюдения,защо бащите абдикират?
Тъй като аз на този въпрос не мога да си отговоря.

# 100
  • Мнения: 2 688
Дренка, ясно, не си психиатър, а клиничен психолог. Но наистина не знам как работиш с хора, и то болни, като почти нямаш един нормален пост, от който да не лъха подигравка, злоба и високомерие.
Не знам кой какво точно ти е направил, ама и ти имаш нужда от помощ.

Последна редакция: ср, 23 апр 2025, 23:13 от Прекрасная Василиса

# 101
  • Мнения: 18 393
Пак не позна. Клиничната психология е част от клиничния ми подход. Дай по-спокойно и не се пробвай повече да ми обясняваш от какво имам нужда.
Мирена, защото не успяват да се адаптират, което не значи, че не го преживяват. За всеки е различно, макар да има много общо в поведението. Имам и ситуация, в която майката избяга с любовник и остави бащата с три деца, две от които с ДЦП. По хората ходи.

# 102
  • Мнения: 386
Дренка пак се издренчи. Не знам какъв психиатър си, обаче елементарна човешка емпатия ти е чужда. Горките ти пациенти.

Не съм психиатър, моите пациенти нямат нужда от твоята експертна оценка.
20 години работа с тежко болни деца и възрастни, 8 от които в болница - почти няма семейство, в което бащата да не е абдикирал. Емпатията ми заслужават и двамата. Не съм адвокат, ни съдия.
П.п. Не си наясно с точното смислово и практическо  значение на думата “емпатия”, бъркаш я със съчувствие/съжаление или нещо кой знае какво друго.
Споделете, впредвид вашият опит и наблюдения,защо бащите абдикират?
Тъй като аз на този въпрос не мога да си отговоря.

Предполагам, че бащите абдикират, защото не се чувстват в пълна степен бащи на тези деца. В какво може да се корени това? Най-масовата и логична причина е, че нямат доверие на майката на детето. Има някакво преднамерено отношение, че липсва искреност и откритост в отношенията с майката. Един вид и двамата се смятат за непълноценни родители. Когато бащата е близо до детето, той по принуда трябва да е близко и до майката, а това е токсично и натоварва. И по стар обичай детето остава на майката. Изискват се огромни усилия, огромни компромиси и от двете страни, за да се постигне някакво поне адекватно отношение към детето.

# 103
  • Мнения: 25 143
Абдикират, защото манталитета и културата ни го предполагат.
Бащата е пасивен придатък към майката и децата – като придружител от началото на родителството, човек, който присъства, а не участва. Това тръгва още от възпитанието на момчето – протекции от мама, щадене, глезене, невъзможност за поемане на отговорности. Личен пример в семейството – бащите се прибират и сядат, чакайки вечеря или отиват за риба.
С годините този манталитет ще се промени, но все още битува по нашите ширини.
Абдикират бащите, защото го приемат бащинството като нещо, което не се случва на тях, а са странични наблюдатели и когато им донесе дискомфорт – чао.
Трябва законодателна намеса (която да установи по-тежка парична отговорност към бащинството) и възпитаване в поемане на отговорности от момчетата от деца.
И ще започнат много радушно да приемат бащинството.

# 104
  • Мнения: 8 543
Или ще започнат да си правят вазектомия, както пишеше една потребителка във Франция, за да не ги върже някоя. Мъжете все по-малко изобщо искат да се обвързват сериозно, и все повече бягат от жени, които се опитват да ги обвържат с деца. Но четох покрай спор в друга тема, където пишеше че издръжката е 25% от заплатата на мъжа, а други потребители твърдяха, че и 25% от минималната. Но бащинството не е само пари.
Дано ако бившият на авторката има второ дете, нещата да не станат по-лоши от нейна гледна точка, да започне да сравнява и двете деца да нямат отношения.

Общи условия

Активация на акаунт