Онлайн подкрепа от психолог - на вашите въпроси отговаря Яна Кирова

Здравейте,
Съчувствам на състоянието Ви. Удачно е да обсъдите тази възможност с Вашия психотерапевт. Когато се чувстваме зле, трудно можем да видим хоризонт. В терапията първоначално има и спадове и това не бива да Ви обезкуражава, но ако това продължава твърде дълго, не пречи да се консултирате с психиатър, за да стабилизира състоянието Ви. Тогава терапията ще е по-ефективна. Но мога само да предполагам в кой етап от терапията се намирате. На Ваше място бих поговорила за това с терапевта си. Изход има, не се притеснявайте!

Здравейте, бих искала съвет относно моята свекърва! Отначало не се разбираме, но все пак подържахме някакъв контакт, родих преди два месеца не ми тръгна кърмата и в един ден тя дойде и почна да ми псува и искаше да си оставям детето на нея и да изчезвам от живота им защото съм нямала кърма и не съм била майка взе ми детето и каза че е нейно не мое, коза че всичко възможно ще направи да ни раздели със съпруга ми и се опитваше да ми удря защото съм родила със секцио. Въпроса ми е дали тези държания показват някакви психични отклонения?

Здравейте!
Какво е Вашето мнение относно онлайн терапията? Може ли да е достатъчно ефективна, колкото тази на живо? Започнах работа онлайн с терапевт, който ми харесва, но си спомням преди време, че бях ходила при друг, който ми каза, че "онлайн терапията не работи" и не мога да забравя тези думи и да се съмнявам.

Здравейте,имам много натрупани негативи,получавам и паник атаки.Работих с психолог онлайн,но не мога да си го позволя.Таксите са много високи и се опитвам сама да се справям,но ми е трудно.Има ли някакви техники за справяне?Приемала съм АД,но мисля че те само потискат нещата,освен това качих много кг от тях,а не трябва да качвам килограми заради инсулинова резистентност!

Здравейте,
За мен онлайн терапията е ефективна. Необходимо условие за ефективна терапия е добрата мотивация и връзка на доверие с терапевта, другото е средство, което не е определящо. Разбирам, че Ви допада избрания терапевт, така че не се притеснявайте, работете. Това е най-важно. Живеем в света на комуникациите и светът се променя светкавично и използването на технологии е неизбежно. Добрият терапевт е добър независимо от средството - онлайн или на живо.

Успех!

Здравейте,

Съжалявам за проблемите Ви. Определено не мога да поставям диагнози - това е в правомощията на психиатър, но без съмнение това е обидно и недопустимо поведение, което не следва да се понася и толерира. Никой няма право да Ви отнема детето!
Това, което следва да направите, е да обсъдите проблема със съпруга си и да заяви подкрепата си, и двамата заедно да съгласувате границите на вмешателство и да уведомите за тях семействата си. Отговорността за децата е на родителите, не на бабите и дядовците.
На агресивно поведение следва да се наложи активен отпор, тъй като е недопустимо. Преценете рисковете и в случай че се чувствате заплашена от физическа агресия, не се колебайте да уведомите и потърсите помощ от близки и полиция!

Здравейте, надявам се, че може да ме насочите как да се справя. Аз съм майка на 4-годишно детенце от смесен брак. След като родих получих следродилна депресия, която се изразяваше в постоянен плач дори и за най-малкото. Когато детето стана на 8 месеца се преместихме в държавата на бащата и там нещата се усложниха, бях изключително самотна въпреки подкрепата на мъжа ми, депресията се усили, изпитах и огромен културен шок, който не успях да преодолея съвсем за периода от 3 години, в който живяхме там. Двамата с детето бяхме постоянно заедно и това ме крепеше, то беше моята сила, единственото ми семейство там и моето най-скъпо и ценно. Когато решихме да имаме дете, аз се отказах от кариерата си, по време на майчинството се чувствах многократно изгубена, свалях и качвах килограми, емоциите ми бяха ту нагоре, ту надолу. Когато детето тръгна на градина там и започна да говори езика на бащата, аз се почувствах за първи път изключително тъжна и притеснена. От една страна, че вече няма да сме заедно и този период е свършил, но от друга имам и до днес страх, че ако предпочете в бъдеще повече бащиният език, тогава няма да иска да споделя с мен като порасне, че все едно си губя детето. Сега се върнахме обратно в България, но го записахме в детска, в която интензивно се изучава езика на бащата, има и български, но не е толкова застъпен. Детето смесва двата езика, което знам, че е нормално, но изпитвам постоянен страх, че въпреки, че се върнахме в България и че аз отделям време извън училище да се упражнява българския, че детето няма да усвои достатъчно добре моя език и в последствие това ще прерасне във всякакви проблеми. Усещам, че съм се фокусирала прекалено много в детето, но същевременно се чувствам изгубена и не на 100% нито докато прекарваме време заедно, нито докато се опитвам да направя нещо за себе си. Чувствам се виновна, че не съм си вкъщи на разположение или че ще изпусна нещо от развитието, ако започна да обръщам повече внимание на себе си. Мъжът ми постоянно ми повтаря, че съм се занемарила, че постоянно се притеснявам за нещо, че не мога да се отпусна да се забавлявам напълно било с тях двамата или да изляза с приятели. Чувствам се изключително прегоряла и емоционална, когато стана тревожна не мога да мисля и правя нищо друго, освен да се фокусирам върху проблема като дори и не толкова сериозни неща вече възприемам много тежко. Не мога повече така, чувствам се изгубена, не мога да свикна с идеята, че детето вече ходи на градина и там има други фактори, с мъжа ми също много трудно се отпускам, рядко сме интимни въпреки, че сме млади, страх и дискомфорт изпитвам при мисълта да започна работа и да не съм вкъщи, да не съм на разположение на детето. Мисля, че имам нужда от сериозна почивка, от нови занимания, да направя щастлива себе си и семейството си, но винаги се спирам.
Моля Ви, дайте ми съвет какво се случва с мен и как да се справя!
Благодаря предварително за отделеното време.

Здравейте, бихте ли отговорили и на мен?

Здравейте,
Описаното от Вас разстройство ОКР, и по-конкретно трихотиломания, както вече знаете, се съпътства от тревожност и натрапливи мисли, като в различни случаи може да се редуват, както е при вас, с периоди на ремисия и обостряне. Симптомите - като безсъние, сърцебиене, катастрофични мисли, наподобяват паническа тревожност, които заедно с обсесивните мисли често присъстват в рамките на ОКР. В случай че не сте посещавала психиатър, Ви препоръчвам да си направите консултация с такъв, за да получите диагноза и по негова преценка да започнете медикаментозна терапия за овладяване и стабилизиране на състоянието Ви. При трихотиломания помагат дейности, с които да ангажирате ръцете си, когато ставате тревожна - това може да са антистрес топки, рисуване, дори може да опитате да охладите ръката с бучка лед тогава, когато импулсите са много силни.
Заедно с това психотерапия за развиване на потенциала Ви да контролирате състоянията си, така че да можете да предотвратявате своевременно появата на рецидиви и да живеете пълноценно. Поздрави!

Здравейте на на какво се дължи човек Да се чувства грозен?

Здравейте,
Усещането за грозота/красота е много субективно и е в зависимост от самочувствието и самооценката на самия човек. То е тяхна проекция. Други фактори, които влияят върху това чувство, са налаганите стандарти в медийната среда, сравнения с чужди норми и модели и някои психологически фактори като тревожност или когато човек се фиксира върху смятани от него дефекти, което в по-тежките случаи води до дисморфия - синдром на кривото огледало.