Онлайн подкрепа от психолог - на вашите въпроси отговаря Яна Кирова

Здравейте,
На 28г. съм и съм самотна майка на две много малки деца - на 2,8 и 1,3.
Ще съм благодарна ако ми дадете препоръки как да се справя със стреса и нервите си, защото откакто започнаха и горещините се изморявам ужасно покрай грижите, което св отразява и на нервите ми, а децата са напълно зависими от мен и дори голямото ми дете, което наближава три, няма и едно нещо, в което да умее да проявява самостоятелност. Има и проблеми с поведението. Ако съм сама с него горе/долу всичко е наред, но пред други хора от семейството страшно се лигави, крещи, отказва да върви и дори удря. Не го глезя изобщо, но продължава да се държи така. По-малкото дете сякаш вече навлиза във фаза "бебешки пубертет", също често крещи и плаче без причина, помита всичко след себе си и цял ден почиствам след нея и крия храни, напитки, предмети и прочие..
Ежедневието ми минава изцяло с децата, нямам и час, в който да съм напълно сама и да си почина, навсякъде са с мен, цял ден минава в хранене, сменяне на памперси, събиране на играчки и почивстване на безпорядъка, който правят на всяка крачка.
Всичко започва да се отразява на психиката ми по следния начин:
Сутрин се събуждам в ужасно лошо настроение и ме изнервя и най-малкото нещо.
Крещя и се изнервям до такава степен, че имам чувството, че ще изляза извън кожата си. Понякога дори не мога да си взема въздух и получавам и паник атаки.
Върша всичките си задължения с досада и нежелание.
Използвам донякъде несъзнателно социалните мрежи като бягство от реалността и вид разсейване.
Успокоявам нервите и сприхавостта си с питие, но не прекалявам.
Случвало се е да се скарвам жестоко с всички около себе си (стресът влияе негативно и на отношенията ми с хората).
Понякога се чувствам озлобена, друг път безилна и ми се плаче.
Знам, че много хора ще кажат "горките ти деца", но дано има и такива, които да разбират, че майките също сме обикновени човеци и изпадаме в дупки.
Трябва ли да предприема някаква терапия, как да стана позитивния и спокоен човек, който бях преди? ☹️

Здравейте,
Има състояния, при които е нужно за известен период от време да се подпомогне психиката медикаментозно. Относно лечението на НМ, в зависимост от тежестта, може със или без лекарства, но е нужно да отидете поне на една консултация с психолог и да прецените дали медикаменти са необходими. Ако не е тежка форма, с психотерапия е напълно лечимо състояние.

Здравейте,

Разбирам, че Ви е доста тежко! Да се грижиш за дори едно дете само е голяма отговорност и натоварване, а с три деца логично е да се чувствате по този начин.
Сама разбирате, че Ви е нужна почивка, която изглежда не можете да си позволите. Състоянието Ви е логична последица от преумората и психичното напрежение. Как стои въпросът с бащата или близки роднини, които да помагат почасово? Как стои въпросът с детска градина и ясла или жена почасово, в случай че няма кой друг да помага и имате финансов ресурс или бащата, ако има такъв, помага? Или защо не приятелка, която би Ви помогнала? Споделете повече информация що се отнася до това, моля.
Нужна Ви е почивка, няма как да няма как! Децата Ви усещат Вашето напрежение и реагират, още повече всяко от тях се бори за вниманието Ви, а Вие сте само една. Първо се погрижете да намирате време за почивка, след което, ако все още имате нужда, се посъветвайте с психолог как да управлявате стреса и какво да промените в себе си за да сте по-спокойна и пълноценна жена и майка!

Благодаря Ви за отговора!
Близките ми не могат да се справят и с двете деца едновременно.
За яслите казаха, че няма места за малката, но се надявам септември да се обадят поне за големия.
Нямам финансова възможност за детегледачка засега, но ако имах или някой ден имам - бих ползвала услугите на такава.
Понякога близки поемат едното дете, но никога не оставам без дете край мен, дори и за час,а често чувствам, че имам нужда от почивка от всичко. Като беше бебе малката беше някак по-лесно, но сега и двете деца са горе-долу еднакво палави (и двамата са в toddler възрастта) и е изтощително.

Здравейте,
Моята тенденция, е да избирам партньори, с които ми е много трудно, не се разбираме, вследствие на което, разбира се -  има раздяла на финала.
В тази конкретна тема ще споделя за връзката си, която започна обещаващо, в разгара на миналото лятото. Запознаха ни близки приятели.
Още в самото начало, той много бързо започна да ми говори за любов, че много иска още деца, че много ме харесва , че съм му била мечта от дете, но просто живота ни е разделил пътищата тогава, и т.н. (разведен е и вече има две деца от предишната си съпруга. Много рядко ги вижда. Сам споделя, че не искат да комуникират с него. За мен това е огромен червен флаг.  Много мил и добър мъж е, чувствителен, емоционален.  Но се оказа, че няма постоянна работа от поне 4 -5 години. Работи от време - навреме с чичо си, през летния сезон. Споделял ми е, че няма много приятели, че не се разбира се хората,  стои си по цял ден вкъщи. Това разбира се, за мен е огромен проблем, тъй като той много настоява за дете, а и двамата сме на 42+ което също, би могло да се отрази на опитите ни. Категорично му заявих, че не желая дете на този етап от живота си. Не се чувстам сигурна с безработен партньор, на който всичко и всички са му виновни.  Опитах се да говоря с него, че така няма да стане. Той все учи, все се подготвя за интервюта и накрая -  никой не го взима на работа. Много се депресира, това рефлектира върху неговото самочувствие и  върху мен. Не желае коснултация с психолог. Често спорим и се караме, относно битовизми и дори различни възгледи за живота. Не се чувствам, сигурна, нито щастлива, и той го усеща, но ми каза, че не може да ми даде нищо повече на този етап. Според мен това за него е начин на живот и няма възгледи да се промени. Не съм сигурна, доколко още мога да го подкрепям, при условие, че просто виждам предрешения финал на тази връзка. Той обаче само ми повтаря, че ме обича, че не може да живе без мен - това ме натоварва изклчюително много! В момента по негова собсвена инициатива ми прави малък ремонт вкъщи, за да компенисра липсата ни на социален живот и излизания. Не бях сигурна, че е добра идея, но той много настояваше.  Много ми е трудно с този мъж! Опитва се да ме задържи на всяка цена, но не е перспективен партньор. Няма приятели. Силно е зависим от майка си и често стои при нея. Говорят по телефона по няколко пъти на ден. Тя му пише и звъни за щяло и нещяло - всеки ден. Не съм сигурна, но тази връзка ме изтощава психически. Бих искала да я прекъсна по здравословен начин, но не знам как.... Бих се радвала на всякакви насоки в тази посока! Благодаря!

Здравейте! Имам сериозни затруднения с възпитанието на малката ми дъщеря, която е на 9 години. Напоследък е изключително нервна, често повишава тон, не зачита авторитети, включително и моя, а в по-малка степен – на баща си. Отказва да учи уроци, не помага вкъщи и е много разсеяна – забравя елементарни неща, дори след многократни напомняния. Прекарва между 8 и 10 часа дневно с телефон в ръка – гледа клипове, танцува, играе – и е много трудно да ѝ го взема. Повечето време е сама у дома, тъй като сме на работа, а по-голямата ѝ сестра не се включва активно в грижите за нея. Аз лично се чувствам безпомощна – не знам как да реагирам правилно като родител. Не искам да бъда прекалено строга, но усещам, че с добро не постигам нищо. Това поведение ме тревожи и бих искала подкрепа или насоки..

Здравейте! Щом да се стигне до онлайн форуми, значи вече е мината всякава граница. Искам да ви споделя за майка ми (колкото и да я обичам,това не може да продължава). От години ме тормози финансово. Да започна от там,че тя е вдовица и няма кой друг да иска пари. Баба и дядо починаха отдавна. Баща ми също. Като цяло тя никога не е имала спестени пари. Все не й стигаха. Баща ми, лека му памет беше инвалид по болест и вземаше мизерна пенсия. Тя от своя страна 15 години е работила като oператор на машини. Като бях малка винаги, когато изпадахме в безизходица ме водеше при баба и дядо. Те да се грижат за мен, защото нашите нямаха възможност. Сега аз съм на 31, а тя на 55 и всеки месец ми иска пари за издръжка. Като казвам издръжка, имам предвид, че трябва да й платя сметките, кредитната карта и храната. Така, тя работи през уикендите като тези пари не стигат дори за прехраната й. В момента е дори на бюрото по труда, къде й търсят също работа. Проблема и идва от там, че не може да си намери работа (или поне така ми казва). Казват, че ще й се обадят и до там. Като й кажа,че няма да й пращам повече се започва с манипулациите. Котката (има котка) щяла да умре от глад, трябвало да се води на ветеринар за обезпаразитяване, ама пък нямала възможност. Започва да говори някакви пълни глупости, че вече се била наработила и т.н. Напусна си предната работа, защото нейна приятелка, щяла да й помогне да започнат в някакъв хотел като камериерки. И какво стана. Излъга я. Аз работя в Англия и съм студентка за магистърска степен. И досега не съм я оставяла без пари. Ама някак си усещам несправедливост от нейна страна. Ще се радвам да прочета мнението, Ви Яна Кирова. Извинявам се за дългия пост.

Здравейте,
Благодаря за писмото Ви. Изключително съм впечатлена от анализа Ви. Доводите Ви са разумни, значими и принципни:
- липса на амбиция и постоянна работа и устойчивост
- нежелание и/или неспособност за поемане на отговорност и да завършва нещата - съжалявам, но това го прави неблагонадежден
- емоционална зависимост и манипулативност /такъв е и случаят с ремонта/ чрез вменяване чувство на вина "не може да живее без мен" - отговорността за живота на човек е лична
- незачитане на Вашите приоритети и нужди

Как да приключите връзката:
Посланието следва да е ясно, категорично и уважително. Как ще го приеме той, е негово решение и отговорност - не Ваше.
Пример "не се чувствам добре и щастлива в тези отношения. Опитах и дадох шанс и на двама ни, но нещата които не харесвам, ме отдалечават от теб много повече от онези, които харесвам. Ако не съм щастлива като жена, не мога да съм щастлива като майка, партньор, приятел и професионалист, а това ще направи нещастни и двама ни. Решението ми е категорично". Не навлизайте в повече обяснения и не оставяйте вратички, за които той да се захване като "ще видим за в бъдеще, може пак да поговорим и т.н." Категорично ограничете след това контактите, тъй като ще Ви търси по всякакъв повод и няма да се откаже лесно.
Добре е за себе си да анализирате защо привличате неподходящи партньори.
Може би:
Защото вярвате, че любовта е под условие, трябва да се заслужи или просто се нагърбвате с повече отговорности, или дълбоко в себе си вярвате, че не сте достатъчно добра? Ако имате нужда, консултирайте се с психолог.
Пожелавам Ви всичко хубаво!

Здравейте,
Разбирам, че дъщеря Ви и Вие се намирате в труден период на предпубертета и проблемът, който визирате, е много актуален в днешната дигитална ера. Когато децата прекарват твърде много време пред екраните, това ги прави раздразнителни, нетърпеливи и импулсивни и губят способност за емоционална регулация и концентрация. Губят и друго много важно нещо за тази възраст – живото социалното общуване с връстници. Това е начин да заместят тази липса и празнота с пасивното усещане за свързаност, а това в дългосрочен план би довело до затруднения в междуличностните отношения. Изисква се много търпение и последователност да отстоявате налаганите граници. Ако успеете да удържите процеса, дъщеря Ви ще се успокои. Много е важно за имате връзка с нея - да имате качествена комуникация извън дома. Прекарвайте време заедно, правете някакви приятни неща и използвайте тези моменти, за да разберете какво я вълнува, музика, филми, приятели, интереси. Споделете собствен опит. И най-важното, стимулирайте дарбите, интересите и заложбите ѝ - в днешно време има много голям избор - спорт, танци, рисуване, пеене, театрални школи и мн. други. Търпение и успех!

Здравейте,
Искрено Ви съчувствам за ситуацията, в която се намирате, но това е класическа форма на емоционална и финансова манипулация, прикрита зад думите „грижа“, „майчина връзка“ и „няма кой друг“.  Не зная къде живее майка Ви, но ако е в София, работа има колкото иска чове, особено в сферата на услугите, както разбирам, майка Ви е с по-ниска квалификация. Да не говорим, че в производството също се търсят хора. Човек трудно намира добре платена работа, тъй като там има голяма конкуренция. Стига само да се разходи по улиците и ще види много обяви в магазините, че си търсят персонал. Майка Ви не е в ситуация да "чака" да ѝ предложат работа. Истински заинтересованият човек търси. Би могла например да си пусне обява, или Вие от нейно име, в сайтове за безплатни обяви за почистване по домовете или гледане на хора, има и такива фирми, т.е. можете да ѝ окажете ефективна помощ, като ѝ помогнете в търсенето на работа. Изобщо работа има, има и закон, който урежда реда за пенсиониране - трудов стаж и навършени години, които касаят всички нас, независимо дали сме се "наработили", или не. Разбира се, нужно е да помагаме на родителите си, когато се нуждаят, но не и да поемаме тяхната отговорност, когато те се намират в активна възраст 55 г. На тази възраст може да придобие и нови умения и квалификация - бюрата по труда предлагат такива възможности. Мога още много неща да кажа, но важно е какво може да направите.
Необходимо е да поставите ясно, категорично и с уважение граници - това не означава, че не я обичате, а че обичате и себе си. Има смесване на роли "Мамо ще помагам, когато имаш нужда и не повече от ....лева. Отговорността за котката е твоя, не моя." Ще Ви е необходимо търпение и последователност да отстоявате границите. Предполагам, че ще има реакция, в такива моменти е важно да си напомняте, че не сте отговорна за нейните избори. Истинската помощ и подкрепа не е да поемаме чужда отговорност, така правим безпомощен човека, на когото помагаме, и стимулираме неговата безотговорност. Помощта е да подкрепяш усилията на човек да се справи с трудностите. Другото е злоупотреба, която не препоръчвам да бъде толерирана.

Здравейте  искам да ме съветват какво да правя имам следният проблем
Днес хванах 13г ми син със 10г. ми син в леглото как големият натиска малкият в леглото голи 🤯 просто побеснях започнах да ги шамаря и да им крещя . И в момента съм много психически натоварена незнам какво да правя . Мисля да ги разделя и да дам малкият син на бащата му 
Моля за съвет

Здравейте,
Ситуацията е изключително деликатна и притеснителна. Разбирам трудните емоции и първоначалната реакция, които предизвиква, затова ще се фокусирам върху нещата, които е добре да направите.
На първо място, е добре да демонстрирате самоконтрол, сдържаност и стабилитет, колкото и да Ви е трудно предвид ситуацията, но Вие сте възрастният и родителят и от Вас се очаква това. След това ясно и категорично да изразите позиция, че това поведение е абсолютно неприемливо и да се търси яснота - за подбудите и да се изследва поведението - тук задължително следва да се потърси помощта на детски психолог. Преди да наказваме, следва да разберем, а на този етап ние нямаме това разбиране и ако действаме прибързано, може да формираме травма, страх и виновност или още по-лошо, да затвърдим поведение като израз на неосъзнат протест. На момчетата следва да се даде възможност да говорят без страх, за да има яснота, това е посегателство, неосъзнато изследване - любопитство, опит или нещо друго.
Вие също се нуждаете от подкрепа, тъй като Вашата реакция ще има значение за формиране на тяхното по-нататъшно поведение. Важно е да се уверите дали големият Ви син е бил обект на непозволено поведение спрямо него или е гледал порнография, или е изживявал труден емоционален момент, или просто нездрав интерес, без да толерираме. По отношение на по-малкия – да му осигурим безопасно пространство, възможност да говори и изследва емоциите си. Изобщо, тук трябва да проявим контрол, безопасна дистанция между двамата и пространство и двамата да говорят. Задължително е да потърсите детски психолог с опит в работата с тийнейджъри и да бъде привлечен и бащата в процеса.

Здравейте! От миналата година имам проблем . Работя в много напрегната и стресова среда - училище . По време на смяна съм под постоянно напрежение . Имам две деца - на 11г и 4г ,като малкото ми момче има поведенчески проблеми т. е съм под постоянен стрес ,превключвайки от работа и вкъщи. Започнах да получавам паник атаки ,понякога мислейки ,че ще припадна на работа. Малкия ми син реве и прави истерии навън ,от стягане и неудобство понякога ,се зароди едно странно и много неприятно чувство - напрежение в слънчевия сплит,постоянна тревожност и все едно тялото ми е "на полусъединител" ,очаквайки нещо да се случи. Не приемам медикаменти,защото не искам да привиквам . Не знам ,какъв лекар да посетя .Това започва да пречи на ежедневните ми дейности ,като излизане ,работа и разговори . Изследвала съм Щ.Ж - там няма проблеми. Изключително емоционален човек съм ,но вече и хубаво и лошо, причинява тревога. Постоянно се притеснявам за неща ,които дори не са се случили. Може ли съвети как да се справя със ситуацията

Здравейте, подложена съм на психически тормоз от съпруга ежедневно. Няма да влизам в подробности. Въпроса ми е как се справят жени сами с деца ( понеже не виждам друг изход) с минимални доходи, ( работя на МРЗ )на квартира и без помощ от никъде? Някак ме плаши това че ще живея с детето на ръба на оцеляването. Постоянно чета постове за молещи майки за храна, дрехи,пари  и т.н за да оцелеят. Максимата- Ще се справиш ! Не ми е много реалистична . Благодаря!

Здравейте,
Благодаря за куража да споделите проблема си. Да живееш в токсична среда е недопустимо и вредно за здравето. Съчувствам и подкрепям усилията Ви да потърсите помощ. Какво можете да направите във Вашия случай:
- Неправителствени организации предлагат безплатна психологическа и правна помощ за жертви на насилие предоставят специални програми за жени във Вашата ситуация, кризисни центрове във Вашия град, също така Caritas България, Анимус,  Български фонд за жените, Насилието не е любов.
В случай че тормозът е тежък, имате право да подадете сигнал и да поискате ограничителна заповед.
Потърсете подкрепа, дори минимална – от роднини, приятели, съседи, онлайн групи, ще Ви бъде полезно да осъзнаете, че не сте сама и може да се справите и преодолеете трудните моменти.
Държавата предлага помощ за:
Самотни майки, жертви на домашно насилие, семейства с ниски доходи, детски надбавки, социални помощи за наем и отопление
Има жени, които временно отиват в кризисни центрове или защитени жилища. Там са в безопасност и получават храна, грижа, помощ.
По-добре трудно начало на нов живот, отколкото постоянен тормоз. Има изход!