Онлайн подкрепа от психолог - на вашите въпроси отговаря Яна Кирова

С партньора ми сме разделени. Уж иска да продължим с опитите им витро. Нито той иска да живее с мен, нито аз мога да издържам. Има проблеми с психиката. И преди беше невротичен, но след смъртта на майка си и домашния си любимец започна да усеща духа на домашния любимец. Твърди, че не го вижда. Обаче го усещал, че бил с него и го е страх да излиза от вкъщи, за да не го загуби. Преди това имаше болезнен страх да излиза сред хора заради ковида. Като се бях събрала с него, единствения му страх беше като излиза от вкъщи всичко дали е затворено или изключено, и си миеше ръцете по 5 минути. С годините се влошава. Сега живее с баща си. Баща му ме мрази, опитвах и с майка му да говоря, че има проблеми, които не се адресират. Мен не ме слуша. Само обвинения. И аз съм невротична и вече съвсем не издържам. Много го обичах и още изпитвам привързаност, но щях съвсем да го зарежа, ако не беше страх сама да имам дете.

Напоследък взе да ме заплашва - нямало да подписва за трансфера, щял да скъса документите. Като ме почне с обвинения и обиди и не спира. И се ядосва ако му затворя телефона. Имаме замразен ембрион и чакам за следваща стимулация. Винаги съм искала дете и семейство. Не можах да си намеря нормален мъж, защото и аз съм невротична и по-затворена. Иначе не виждам какво не ми харесваха, изглеждам добре, работя, домакиня съм.  Не мога да издържам този стрес. Не знам как да забременея при този стрес. Нямам майка, която да ми помага. Самотно ми е. Имам само баща, който и на него му омръзна да ме слуша. Не живея с него. Опитвам се малко да се разсея , разходки , екскурзии, това онова, ама нямам и приятелки.

Той не иска да се лекува. Нищо му нямало. От години се оплаква, че не може да спи. Аз проблеми със съня нямам и се чувствам добре физически, като изключим странични ефекти от стимулациите. Нищо не мога да му помогна нали? На мен ми е самотно . Ако не говоря с него и не го търпя, няма с кого да говоря.

Здравейте! Изживявам голям стрес напоследък, баща ми почина внезапно на 20.06. Първата седмица бях доста зле - с постоянни паник атаки, тотално в шок. Тази седмица съм малко по-добре, но все пак например днес ми е изключително тежко. Имам чувството, че от трите ни (майка ми и сестра ми) аз го изживявам наистина тежко. Татко беше здрав, и наистина случилото се беше шок за всички. Липсва ми много. Сутрин имам онова гадно чувство в стомаха още като стана - че нищо не е наред, че него го няма. Вчера бях на психолог - дамата ми обясни след много дълъг разговор, че според нея нормално си преминавам през траура и това наистина е така някои дни. Други не съм на себе си. Майка ми се държи, опитва да си следва някаква рутина, сестра ми все казва, че е добре. Аз живея по-далеч от тях двете и мога да ги видя само уикенда. Първоначално много се притеснявах за майка ми, но сега съм малко по-спокойна, защото виждам, че макар да й е адски трудно, някак се справя. Просто не знам какво да направя още, за да си помогна. Това, че съм човек, който много чете и се подготвя и тн, в момента ми е по-скоро минус.

Здравейте!
Изпитвам изключителни затруднения да поддържам дома си чист и подреден. Чудя се дали е възможно да имам някаква травма от това, че майка ми беше много строга и държи изключително много на чистотата? Обвинявала ме е, че съм взела гените на рода на баща ми, които наистина не са от най-чистите хора и не живееха особено подредено и чисто.
Сега живея вече сама, но когато видя колко е разхвърляно всичко, как дори по земята имам разни неща и боклуци, се отчайвам и не мога да се помръдна да направя нещо. Само мисля колко ще е тежко и непосилно и не отказвам. Също така, се побърквам от това, че “губя” някакви малки неща - ключове, обеци. Те не са загубени наистина, а просто някъде съм ги захвърлила и като не мога да ги намеря, си представям как майка ми пак ме укорява.
Много, много ми тежи този проблем. Възприемам домакинството като истинско мъчение и всъщност това допринася за депресивни настроения при мен.
Харча много пари за поръчана храна, защото не мога да готвя, а имам заеми. Не мога да си представя, че ще се науча. Понякога самият ми дом ме отвращава, дори преди това да съм го изчистила. Не знам как да обясня… например, няколко пъти съм пробвала да готвя нещо на котлоните, но или нещо да повредени, или аз нещо си внушавам, става изключително бавно, аз се нервирам и захвърлям всичко. Имам свръхперфекционизъм и всяко нещо, което не е идеално ново, хубаво, ме отвращава.
Побърквам се дори от това, че гардеробът е с големи плъзгащи врати, които според мен не са удобни и понякога не го отварям, а хвърлям дрехите по земята. Също така се дразня, че не мога да подредя дрехите перфектно и от отчаяние просто ги хвърлям вътре и после като ги видя, пак се отчайвам.
И колкото повече дрехи и неща се натрупват разхвърляни, толкова по-зле се чувствам, сякаш е една непосилна задача пред мен.
Отделно изпитвам някаква страшна физическа демотивация от това, че работя на компютър вкъщи, но и това, че съм все с телефона. Не мога да ги оставя и сякаш не мога да си помръдна тялото, когато прекарам повече време пред екрана.
Не помага това и че живея на супер неудобно място, в задъдена улица на един баир, дори кофите за боклук не са наблизо, а най-близкият хранителен магазин е през булеварда и в мола. Това направо ме отчайва и затова не пазарувам почти, само поръчвам. Нямам кола, измарям се по тези стълби и баири, а като е горещо, още по-непоносимо.
Може да допринася и това, че цял живот майка ми е вършила всичко и не ме е учила. Чак като станах 19-20-годишна, започна да се ядосва, че “на нищо не съм научена” и че нищо не подхващам вкъщи. Не знам, много ми е тежко. Сигурно звуча като някаква разглезена лигла, но не е така, бях много добро и послушно дете, никога не съм имала претенции. И си спомням, че когато ми обзаведоха моята стая, бях много педантична, например чистех бюрото си и гледах да няма някъде отпечатъци. А веднъж братовчед ми дойде на гости с негов приятел след като бяха играли навън и аз ги накарах да седнат на пода, за да не изцапат нещо.
Уви, днес това го няма, мразя всякакви задължения и после се отвращавам от себе си.
Дори платих за услуга на една жена да ми помогне да подредя и разчистя, но пак всичко е постарому. Дори започнах да мисля да не би да имам ADHD.

Здравейте,
Колегата, при когото сте били на консултация, вярвам, Ви е обяснил етапите на загубата. Твърде скоро се е случила загубата. Нужно Ви е време, за да преминете през всички пет етапа. Загубата на родител е едно от най-тежките събития в живота на човек. Дайте си време, то няма да излекува болката, но ще я направи поносима.

Здравейте,
Благодаря за споделеното. От Вашето писмо разбирам, че приятелят Ви има сериозни проблеми и се нуждае от терапия. Разбирам желанието Ви да станете майка, но това как би решило проблема с липсващата подкрепа и липсващите приятели? Детето само ще направи проблемите още по-трудни, а то ще се нуждае от спокойствие и сигурност. На Ваше място бих се постарала да развия някакви интереси, хоби и да се опитам да се сприятеля с някой, чрез примерно доброволчество или хобита - социалните мрежи изобилстват от възможности в този смисъл. Това ще Ви даде възможност да се чувствате по-пълноценна и спокойна, което ще Ви направи по-пълноценна майка.

Здравейте,
На Вашето писмо не би могло да се отговори еднозначно и кратко. Перфекционизмът стои в основата на всички тревожни и депресивни състояния, тъй като човек никога не може да се зарадва и изпита удовлетворение от постигнатото и така обезценява собствените си усилия. Разбирам, че майка Ви е била изискваща и контролираща, и свръхпротективна, и сега, когато живеете сама, Ви е трудно да се организирате сама и подсъзнателно се самосаботирате. Това са неща, с които бихте могли да се справите, но изискват психотерапия. В случая просто съвет няма да помогне. Нужна Ви е професионална подкрепа, за да се ориентирате в проблемите си и да развиете капацитета си да се справяте със затрудненията си.

Здравейте,със съпруга ми се разделяме.Имаме 10г.дете от спектъра ,високо функциониращ. Как   да поднесем информацията,какво мога
да направя,за да премине през периода на адаптация по-спокоен ?Обмисляме споделено родителство.Добър вариант ли е според Вас график една седмица при единият родител,една седмица при другия?Благодаря предварително!

Раздялата в семейството е винаги труден процес, а когато говорим за дете в аутистичния спектър, подходът трябва да е още по-внимателен. Децата от спектъра, особено когато са високо функциониращи, могат да се адаптират добре, ако им бъде осигурена предсказуемост и емоционална  подкрепа от двамата родители.
Добре е новината да бъде съобщена на детето от двамата родители заедно. Говорете на детето директно и ясно, децата от спектъра имат нужда от директна и ясна информация. Ще му бъде нужно време, за да осмисли информацията - дайте му време. Относно графика - ще позволи на двамата родители да прекарват равно време с детето, а него ще направи по-гъвкаво. Ще е добре да се стремите към еднаквост в подредбата на детските му стаи, както и да се придържате към еднаква рутина по отношение на навици, хранене, занимания, режим. Визуален календар ще бъде от голяма полза по отношение спокойствието и предвидимостта в детето. В деня за "преход" в другия дом правете нещо, което детето обича - сладкарница, разходка, за да свързва прехода с положителна емоция. Вярвам, че с общи усилия ще се справите с това, което Ви предстои!

Здравейте! Много ревнувам съпруга си, какво да правя? Постоянно имам съмнения, мисля че ще ми изневери. Постоянно го следя какво прави и какво гледа в телефона. Сещам се за предишни негови грешки и му пиля на главата. Постоянно му се сърдя и се мръщя от най - малкото което чуя или видя. Той работи в чужбина и постоянно съм в мисли къде е , с кой е, какво прави. Скоро беше тук и през цялото време аз бях сърдита . Много ме гложди миналото му , не мога да превъзмогна и да забравя едни негови отношения с една жена. Постоянно сравнявам отношението му към мен и към нея. Отдалечихме се, усещам че не е така топъл към мен. Разбирам го, защото аз съм инициаторката на скандалите ни. Но не мога просто да забравя , не мога да се въздържам. Дори някой да пусне майтап за него и някакви жени аз откачам. Моля , помогнете ми!

Здравейте,
Благодаря Ви за откровеността. Това, което преживявате, е много тежко и сама осъзнавате колко много вреди това поведение както на Вас, така и на връзката Ви. Възможните причини за Вашето поведение вероятно се коренят в някои от изброените по-долу неща:
- Недостатъчна емоционална сигурност: не чувствате достатъчно стабилност и увереност, че сте желана и обичана
- Травма от миналото: ако сте преживявала предишна изневяра, умът Ви може да е постоянно в състояние на "бойна готовност", очаквайки нова заплаха. Детска травма - емоционално студени родители и ниска самооценка
- Контрол като защитен механизъм за намаляване на страха, но за съжаление той само подхранва страха от изневяра.
Как да си помогнете:
- Правете разлика между минало и настояще.
Миналото му с тази жена е свършило. Ако тази жена беше толкова важна за него, той щеше още да бъде с нея. Днес той е с Вас. Ако не го оставите назад, ще го превърнете в настояще и той ще започне да се отдръпва. Никой не иска да се прибира в къща, където половинката му е вечно изнервена и го подлага на постоянни кръстосани разпити.
Потърсете индивидуална терапия – особено при тревожна привързаност. Не е нужно да се борите с това сама.
Книги и подкасти за ревността и доверието във връзката.
Можете да напишете писмо до себе си – без осъждане, с обич и топлина. Признайте страха си, но му кажете, че можете да се грижите за себе си, не той управлява живота Ви и нямате нужда повече от него. Благодарете, че е бил до Вас, за да ви пази, и се сбогувайте с него.

Здравейте!Искам да попитам при прием на антидипресант/сероксат/ проблем ли е ако си позволя чаша бяло вино?

Здравейте,
Принципно е добре да избягате консумацията на алкохол, но чаша вино понякога е допустимо.

Здравейте!
Много съм отчаяна от живота, най-вече от това, че не мога да създам успешна връзка. Чувствам се безкрайно изтощена от всичките ми опити. Чувствам апатия, все едно съм се предала... Не успях да почувствам удовлетворение. Завърших престижен университет, смених работни места, на които давах доста от себе си. Но не се чувствам щастлива. Първите ми влюбвания бяха все онлайн, в мъже, които използваха вербална агресия. Знам, че имам някакви проблеми, но не мога да ги отработя. Ходя на терапия от почти 6 години, но сменям терапевтите. Не се доверявам. Понякога се мразя, друг път се обичам. Писнало ми е от грубостите и отхвърлянето на мъжете. Единствените, които проявяват нормално отношение, са ужасно скучни за мен и не ги харесвам. Вече намаляха и предложенията, от което се отчайвам още повече. Постоянно чета и гледам подкасти на тема отношения, от които ми става още по-зле, защото се припознавам във всяко нещо и всячески се опитвам да приложа чутото - да не угаждам на другите, да поставям граници, да съм загадъчна и т.н., и т.н., но всичко това е ужасно изморително, скептична съм доколко е добро като съвет, а и аз съм доста скептичен човек, който поставя всичко под съмнение. Не знам какво ще правя, животът си върви, а няма изгледи нещо да успея да променя. Или просто трябва да се примиря, че само с мъж, който не ме привлича, мога да имам някакви отношения.

Здравейте,
Съжалявам, че се чувствате така, но не мисля, че отчаянието ще помогне с нещо. За шест години терапия би следвало доста проблеми да сте отработили. Защо не работи терапията - не сте попаднали на подходящия терапевт или не се доверявате, или не полагате усилия и не вярвате? Проблемите, които описвате, могат да се отработят със съвместните усилия на Вас и терапевт. Нужно е да изберете терапевт, на който да се доверите и да работите сериозно. Скептицизмът пречи, не помага. Ще трябва да се разделите с него, ако искате промяна. Всяка промяна изисква да се разделиш с нещо, което не работи, за да развиеш ново качество или умение, или разбиране. Нали така израстваме.

Здравейте,
 Имам натрапчиви мисли от година. Не искам да пия медикаменти но на моменти се чудя дали не е по добре да пия, а не го искам, какво ми е мнение има ли лечение на НМ без медикаменти ?