Онлайн подкрепа от психолог - на вашите въпроси отговаря Яна Кирова

Здравейте, Яна
Има ли начин да се свържа с Вас относно моя проблем на лично съобщение?

Благодаря,

Деанксит ще помогне ли за нервен стомах

Здравейте. Бих искала съвет относно моята свекърва. Мрази ме без нищо да съм и направила, дори съм я съжалявала заради развода, през който тя премина. За нея така и не станах достойна за сина й, а сме женени от доста години. Сега по празниците сме в дома й, но показва явна ненавист към мен, а сме с малко бебе. Никакво уважение няма към мен, не я интересува че сме там и се държи все едно сме натрапници. Не сме ходили в дома й от две години, а та живя при нас половин година. Не зная това нейно държание дали е характер или е знак за някакъв психически проблем.

Здравейте, бихте могли да се свържете с мен на телефон 0878832150 или на ykirova@abv.bg

Здравейте, мисля, че по-полезно за Вас ще бъде да се открие причината за нервния стомах. Изглежда на стомаха Ви му се налага да "преглъща" неща, които не иска. Относно деанксита конкретно - да, би помогнал да тушира симптома, но не и причината.

Здравейте, разбирам, че отношенията със свекърва Ви не са добри от години, т.е. вече има установена динамика между Вас и за да бъде подобрена, е нужна воля и от двете страни. От информацията, която давате, най-вероятно причините за това са по-скоро лични и  не кореспондират директно с Вас. Така или иначе бихте могли да опитате да потърсите диалог с нея, в случай че вече не сте го направили. Ако това не работи, е най-добре да поддържате здравословна дистанция с нужното уважение - тя е майка на съпруга Ви и да не реагирате на провокативно поведение от нейна страна. Когато не реагираме на нездравословното поведение на някой, с времето то отпада, тъй като не води до провокираната реакция. Фокусирайте се върху Вашето семейство и не позволявайте, доколкото Ви е възможно, външна намеса и конфликти.

Здравейте!
Изведнъж ме хвана страх от раждането, не съм раждала, не знам какво е ,но в главата си го представям многоо страшно и че много боли, а аз не мога да търпя на болка, не мога дори да спя както трябва,  нищо не ме разсейва,нищо не ме радва,сякаш не живея,каквото и да правя където и да отида това си ми е в главата, не ми се говори с никой , нищо не ми се прави, не ми се излиза, ако изляза е насила и пак съм същата,  знам че много жени са минали през това, не съм само аз,опитвам се да не го мисля, но сякаш е запечатано в главата ми и не става.
Колкото и да ми казват че има упойки пак не се успокоявам .
Мисля че съм в депресия,моля за помощ.

Здравейте,
За съжаление не става ясно от запитването Ви дали сте бременна. Напълно нормално е да изпитвате страх и притеснения относно раждането. Това е страх от неизвестното. Той може да е породен от чужди разкази за трудно раждане от някой близък, от повишена тревожност, преживян акт на насилие, преживян аборт, промяна в хормонален баланс и други причини. Удачно е да обсъдите въпроса с Вашия гинеколог, за да получите адекватна информация и разбиране по въпроса. Има групи за подкрепа на бременни жени със страх от раждане, индивидуална консултация с психолог,с който да обсъдите страха си също ще Ви бъде от голяма полза. Психолог, владеещ хипнотетапия и EMDR терапия може да Ви помогне да преодолеете Вашия страх. Има начин, помислете и потърсете компетентна помощ, не потъвайте в страха си. Раждането е вълнуващ акт и когато сте добре подготвена за това, страхът Ви ще бъде преодолян!

Здравейте!
До 28-годишна възраст имах много сериозни проблеми (семейни, психологически, финансови), бях в депресия и се хранех "емоционално". Вероятно поради "добри гени", нямах наднормено тегло, но водех и сравнително заседнал живот и нямах никакъв тонус и енергия. На 28г. животът ми се подобри и спонтанно вече нямах нужда да се утешавам с храна. В същото време започнах да посещавам 2 пъти седмично фитнес след работа, но само и единствено за разтоварване, без никакви програми, цели и пр. След няколко месеца чувствах живот в себе си както никога преди (чисто физически, нещата в живота ми все още не бяха розови).
Но за съжаление няма и година по-късно, ми поставиха диагноза хипоталамична аменорея, макар да не бях направила нищо, за да стигна до такова нещо. Тогава се върнах към предишния си начин на живот. Това даде резултат - вече имам едно дете (бебе), искам обаче да имам 2 и ще трябва да продължа така, а физическата активност е нещо, което искам толкова много (тялото ми го иска). Хора, които не знаят колко леки и малко упражнения и активности съм правила (вкл. лекари), ми казват просто по-малко, но то няма накъде по-малко. Освен това усетя ли пак онзи Живот в себе си... няма да се задоволя с толкова малко...  
Проблемът: Така и не можах да се примиря с тази диагноза, с години обикалях различни специалисти с надежда да се докаже друго. Чувствам се различна заради нея, а и аз по принцип винаги съм била голям радетел на здравословния живот и в момента, в който бях готова да си го позволя...
Разстройвам се, когато се заговори на тази тема и чувам други жени какво правят, а не получават репродуктивни проблеми следствие на това. И като цяло се разстройвам, не мога да го приема, чувствам се различна, а също и трябва да живея живот, който е против разбиранията и усещанията ми. Понякога сънувам сънища от типа на тичане и тичане без угризения (и една свобода усещам), след като диагнозата е била отхвърлена.

Здравейте, след няколко стресови ситуации (операция на баща ми и психически тормоз от страна на партньора, постоянно обвиняване от негова страна, все нещо не съм направила като хората, въпреки че много се старая) отключих хипохондрия придружена с онкофобия. Постоянно си мисля, че ще умра скоро и че ми има нещо сериозно. Намирам си болки, отивам на лекар и след това установявам че не ме боли това нещо (след преглед при лекаря). Какво мога да направя?

Здравейте,
Струва ми се, че психическият тормоз от страна на партньора Ви не е просто "стресова ситуация". Едно нещо мога да кажа категорично - никой няма право да упражнява какъвто и да е тормоз върху Вас! Този тормоз се манифестира в тялото, така наречената психосоматика - физическа симптоматика, породена от проблем на психично ниво. Най-горещо Ви препоръчвам да се обърнете към терапевт, за се справите с проблемите, които имате. С него ще разберете не само как да си помогнете, но и защо Ви се случват тези неща. Обърнете си внимание! Има начин!

Здравейте,
Разбирам болката и тъгата Ви и Ви съчувствам. Изглежда Вашите семейни, психологически, финансови проблеми и така нареченото емоционално хранене са дали отражение за тази диагноза. Нейният причинител не е напълно установен, но се предполага, че стресови фактори, хранителни разстройства и прекомерната физическа активност са едни от най-честите причини. Добре е да знаете, че фиксирането върху проблема само го прави по-труден. Бих опитала на Ваше място да сменя фокуса върху нещата, които съм успяла да преборя и постигнала, а това ще промени нагласата Ви и няма да се вглеждате само в негативното. Ще виждате него, без да го преувеличавате, ще виждате и положителното, без да го омаловажавате. Справили сте се с емоционалното хранене и сте станали майка, неща, за които само сте мечтали преди това, нали? Силно Ви препоръчвам масаж - когато се отпусне тялото, психиката го последва, освен това стимулира отделянето на ендорфини. Потърсете групи за подкрепа и други методи за релаксация, психотерапия. Толкова много неща Ви предстоят в живота, нищо не е окончателно!

Много благодаря за отговора! На моменти имам чувството, че нещо ми е заседнало в гърлото и не мога да дишам. Получавах и паник атаки, но слава Богу не съм от 6 месеца.

И аз благодаря за отговора! Като цяло не ми е върху това фокуса, не сравнявам живота си, когато се чувствах добре физически със сега, сега определено имам по-важни неща, дори и от здравето. Към емоционалното хранене за съжаление се върнах, тъй като загубих мотивация, когато точно тази положителна промяна в начина на живот доведе до това. Приела съм, че аз просто трябва да изчакам с това, което по принцип човек може да направи, когато реши, но заговори ли се на тази тема (например сега от други майки за оправяне на фигурата), се разстройвам...