Онлайн подкрепа от психолог - на вашите въпроси отговаря Яна Кирова

  • 19 012
  • 154
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 69
Здравейте,
Вие с вашата приятелка сте различни хора, с различни качества, вкусове и външен вид. Вашата приятелка, както добре разбирате, има своите предимства и недостатъци също както и Вие, също както всеки друг. Именно това различие и многообразие прави живота толкова шарен и хубав. Външният вид и стил е важен за първоначалното впечатление, но далеч не е достатъчен. Същността е тази, която излъчваме и привлича заедно с външния вид.
Аз намирам нещо много хубаво в това различие. Ако се опитате да погледнете на Вашата приятелка без сравнения и очаквания, тя може да Ви помогне да станете по-отпусната, спонтанна и радостна, което само ще е допълнителен актив към Вашите качества. Човек може да се учи дори от някой на улицата, стига да не е предубеден. Основна когнитивна грешка е да се сравнявате с другите. Никой не е като някой друг. Вие от над осем милиарда души на тази планета сте единствена и това е удивително!
На Ваше място бих отишла на пазар с приятелката Ви. Може да обиколите вторите употреби и да пробвате различни неща, дори онези, които никога не бихте облякла, след това по магазините, от които Вие обичайно пазарувате. Разменете си ролите, нека тя избира дрехите за Вас, Вие нейните. Може и нищо да не си купите, но със сигурност ще се позабавлявате. Нещо в стила "Сексът и градът". Ние, хората, сме много неща - и сериозни, и забавни, и тъжни, и умни, и т.н. Това познанство може да е възможност да опознаете Ваша страна, която самата Вие не подозирате, че притежавате. Бъдете любопитна към себе си, не оценъчна. И не забравяйте да се забавлявате!

Цитат
Скрит текст:
Здравейте! Какво бихте ми казали за следната ситуация: от тази година започнах ново приятелство с жена на моите години, която е много красива, добродушна, но и доста ограничена откъм обща култура. Много се дразня на нейното инфантилно поведение, реакции, вкусове и прочие. Само заради това, че е добър и мил човек, продължавам да общувам с нея. На моменти се комплексирам като я погледна, защото тя е висока и слаба, има дълга руса коса, винаги с прическа и грим и добре облечена. Още повече се отчайвам от това, че тя пазарува дрехи втора употреба, но успява да изглежда шик и модерно, а аз съм ходила при трима стилисти и дадох стотици левове, а пак изглеждам зле. Напълно наясно съм, че това е мой проблем със самочувствието, който трябва да отработя. Но също така съм наясно, че няма как да изглеждам като нея и най-вероятно тя ще е тази, която хваща мъжкото око, а не аз. Аз не си позволявам често да изглеждам женствено, избирам дрехи, които са "базови", професионално да изглеждам, сериозно, най-често в сиви цветове, базови. Например, тя носи връхни дрехи, които са от пух, слага бижута, дънките са прилепнали, а аз нося широки, т.е. не подчертават фигурата ми, връхната ми дреха е по-скоро топла и практична, а не шикозна, и съм напълно наясно, че моят стил говори за удобство, но не за мода и шик, а при нея е точно обратното. Тя рискува да зъзне в студа, но е модерна, а аз се обличам според температурите, но съм незабележима. Чувствам се тъжна и като незабележим, безличен човек. Не съм жена, която обича всеки ден да се гримира, понякога откровено мразя модата, ходенето по магазини ме изтощава и отчайва, трудно ми е да правя съчетания между дрехите, отчайват ме и цените.
Винаги съм залагала на ученето, обичам да чета, да анализирам, да проучвам. Смятам се за високоинтелигентен човек с много знания и богата обща култура. Тя няма такива интереси и сякаш това не е никакъв проблем. Знам, че и моите неща не са достатъчни, особено за да те харесват мъжете. Отчайващо е, че сякаш моите знания нямат никакво значение в това общество, а винаги по-важен е външният вид.

Последна редакция: ср, 17 дек 2025, 11:50 от Рaдост

# 151
  • Мнения: X
Здравейте! На 50г. съм. С панически атаки съм от много години- с периоди на влошаване и стабилизиране, разнообразни страхове и някакво тревожно разстройство.
Последните няколко седмици научих тежки новини. Близък мой приятел и връстник получи инсулт. Разказа ми го доста подробно. Много се уплаших. Бях с разнообразни нервни симптоми и страхове, свързани с тази болест няколко дни. Изписани ми от лекар, пия успокоителни- лекарства добавки. Наложи се да увелича дозата, защото се чувствах много зле. Не успях да отида и да го видя в болницата. Засега се възстановява и е добре и напрежението от него ми спадна.
Ден след него ми казаха, че друг по- страничен за мен човек е починал внезапно. На около 80г. И тази новина ме поразстрои.
Малко след Нова година много близък емоционално за мен човек рязко спря алкохола и започна да получава сериозни симптоми. Всяко чуване с него ми предизвикваше страх, сърцебиене, тревога. Ситуацията ескалира- получил е припадък вкъщи, след това в болница. Там му се влоши
. Халюцинации, неадекватност. Скочил е от етажа в болницатa, но е паднал на терасата на долния етаж. Жив е, с контузии. В психиатрична болница в момента. Поддържаме контакт по телефона всеки ден. Грижат се за него близките му.
Тази случка ме шокира тотално. Пак увеличих успокоителните и добавките, но първия ден не можех да стана от леглото. Треперене, кръвно, ужасно напрежение през целия ден. Не можех да се успокоя. Минаха няколко дни, все още ми е зашеметено, нестабилно, плача и ми се появяват разни симптоми.
Оказва се, че все по- зле понасям тежки новини и колкото по- близък ми е човекът, толкова по- зле ми се отразяват. Не знам как да се справя и какво да правя оттук нататък...
 
Ще съм Ви много благодарна за коментар и съвет.

# 152
  • Мнения: 69
Здравейте,
Съчувствам на състоянието Ви. Според мен имате хиперактивна тревожна система, където "светът е едно опасно място и опасности дебнат отвсякъде". И това е вследствие на натрупани последователни травматични събития, без да имате възможност за възстановяване и стабилизация между тях. Следствие на това са симптомите - треперене, плач, усещане за срив, както и интегрирана чужда симптоматика. Всичко това Ви води до ръба на емоционалното изтощение. Първото нещо, което следва да направите, е да ограничите излагането на лоши новини. Разбирам загрижеността за приятелите Ви, но сега трябва да се погрижите за себе си. Това включва ограничаване и на лошите новини от медиите. Особено вечер правете или гледайте нещо приятно. По-чести разходки. Мотивираща или развлекателна литература. Леки физически упражнения и разходки. Кино, театър, масаж. Правете неща, които Ви харесват. Заземяване (много важно при „зашеметеност“).

Няколко пъти дневно:
назовете 5 неща, които виждате,
4, които чувате,
3, които докосвате,
2 миризми,
1 вкус

И нещо много важно, което искам да запомните - фактът, че реагирате по-силно на близки хора, означава, че сте емоционално свързан, чувствителен човек, не слаб човек. И преди се е случвало и сте се справила. Ще можете и сега!

Последна редакция: пн, 12 яну 2026, 12:13 от Рaдост

# 153
  • Мнения: X
Здравейте,
Съчувствам на състоянието Ви. Според мен имате хиперактивна тревожна системе, където "светът е едно опасно място и опасности дебнат от всякъде". И това е вследствие на натрупани последователни травматични събития, без да имате възможност за възстановяване и стабилизация между тях.  Следствие на това са симптомите -треперене, плач, усещане за срив, както и интегрирана чужда симптоматика. Всичко това Ви води до ръба на емоционалното изтощение. Първото нещо което следва да направите е да ограничите излагането на лоши новини. Разбирам загрижеността за приятелите Ви но сега трябва да се погрижите за себе си. Това включва ограничаване и на лошите новини от медиите. Особено вечер правете или гледайте нещо приятно.По-чести разходки. Мотивираща или развлекателна литература. Леки физически упражнения и разходки. Кино, театър, масаж. Правете неща, които Ви харесват. Заземяване (много важно при „зашеметеност“)

Няколко пъти дневно:
назовете 5 неща, които виждате,
4, които чувате,
3, които докосвате,
2 миризми,
1 вкус

И нещо много важно, което искам да запомните - фактът, че реагирате по-силно на близки хора, означава, че сте емоционално свързан, чувствителен човек, не слаб човек. И преди се е случвало и сте се справила. Ще можете и сега!

Благодаря Ви за бързия отговор и насоките. Разпознавам се в описаното и ще опитам да приложа препоръките Ви.

# 154
  • Мнения: 41
Здравейте, г-жо Кирова! Чета доста житейски ситуации във форума. В някои от тях се разпознавам и аз. Моят живот е много шарен и интересен. Като дете (след 10-годишна възраст) имах здравословни проблеми с ушите (спукани тъпанчета) и постоянно операции за възстановяването им. Доста време изкарах по болници и това вероятно е оставило някакъв отпечатък. Впоследствие животът ми се разви много интересно. Нещата при мен се получават, но винаги с много трудности. Стигнах до етап, в който имам съпруг, дъщеря, образование, работа, все неща, за които се бори човек. Аз поначало съм доста притеснителен човек, сензитивна съм. Не знам дали е от зодията (Риби), но винаги, когато се заформи спор ми се свива стомахът и се разтрепервам. Външно показвам твърдост, но вътрешно съм като врабче. Вероятно от това с годините съм си отворила стомашно-чревни проблеми. Имам притеснения от свекървата, която още от самото начало от ревност се държеше много лошо, дори имаше периоди, в които казваше, че ще направи всичко възможно да ни раздели. Беше се родила дъщеря ни. След това прие мисълта, че няма да стане на нейното и сина й държи на мен и някак се примири. Винаги е била много властна и контролираща (вероятно взаимства от турските сериали, които гледа). Опитвах се в началото постоянно да й звъня, проявявах уважение, наричах я мамо, но тя продължаваше да се държи надменно, все подмятания, все начин да ме засегне. Много ми беше тежко и трудно. Преди 10 години започнах да получавам жестоки паник атаки, които ми действаха физиологично все едно имах някакво заболяване. По лекари, показатели добри, а аз не мога да помръдна, нито да спя. Започнах да пия атаракс и всякакви други добавки и чайове за успокоение, доста време, почти година. Лека-полека се съвзех, четях много книги, гледах позитивни видеа. За щастие се оправих сама, без да стигам до помощ от специалист. Амбицирах се и започнах нова работа, успоредно с това записах бакалавър. Всичко супер, успях да завърша успешно. Успях да получа повишение в работата. Свекърва ми започна да се държи някак по-различно, но пак надменно и властно. Не смееше много да ме обижда, вероятно защото не намираше причина (все пак ме е обиждала за образование, за доход, а сега като ги имам, се чуди за какво). Но и аз започнах все по-рядко да й звъня, защото при всеки разговор имаше някакво напрежение, все се опитваше да вменява чувство на вина, най-вече към сина й, затова, че е сама и няма кой да й помага (тя е на 80 г. и е в друг град). Още по времето на паник атаките бях чела, че трябва да се премахне източникът и може би след като започнах да разреждам контактите си с нея, започнах да се оправям. В момента почти не й звъня, питам мъжа ми за нея всеки ден. Дори не мога да й казвам "мамо", просто не го чувствам, толкова ме е наранявала през годините, че не мога да й го кажа. Опитвам се да се насиля, но не се получава (а и си имам майка, която ме обича и която се държи наистина като майка). Постоянно се оплаква на сина си, че е зле, че няма кой да й помага. Сърди се. Като й кажем да дойде при нас, не иска, повтаря, че ще отиде в старчески дом. Не знам какво повече мога да направя, толкова се старая и все едно, че аз съм виновна за нейното състояние. Опитвала съм с нормален разговор, уж приема, че е така, че няма за какво да се караме, извинява се, ако е направила нещо, с което да ме нарани и обиди и след ден-два пак същото, като й се опълчи малко човек започва да крещи, да проклина, абе, грозна картинка (аз често наричам такива картинки "махленски"). Дори преди време в една караница, в която бяхме само двете, ми каза "дано само по болници да ходиш", ми се е запечатило в главата и сега в последно време един след друг здравословни проблеми ни излизат в семейството, започвам да си мисля, дали не е от тази клетва, която тя е изрекла. Много тъжна картинка и със сигурност още имам какво да пиша.
Успоредно с това, в работата работя с доста голям колектив, предимно жени. Години наред се опитвах да се впиша, постоянно търсех контакт с колежките, държа се много добре, много им помагах, нищо, че бях по-скорошна от тях, но технически съм доста добре. Показват куртоазна любезност, но само ако аз отида при тях. Доста са остри и надменни, надсмиват се на другите, подиграват се на колеги, но винаги съм търсила контакт, за да не изглеждам като аутсайдер. Но в един момент спрях да ходя при тях, за да видя дали въобще някоя ще се сети за мен, ще ме потърси, както аз тях, но уви. Стана ми много криво и разбрах, че са ме търсили само за помощ, а не за общуване. Не знам каква е причината, аз ли имам проблем с общуването, дали това, че съм със слухов апарат на едното ухо е някаква причина, дали това, че постигнах повишението за много кратко време, за което повишение всяка от тях мечтае (въпреки, че няма необходимата степен на образование), не мога да си го обясня. Постоянно в главата ми са въпроси, много въпроси. Реших да се съсредоточа в работата и като се прибера, се отдавам на семейството си. Моля за Вашия професионален съвет. Правилно ли постъпвам като се дистанцирам от свекървата и в работата?! Правя го, защото започнаха наистина да се появяват физиологични проблеми, които вероятно са от натрупан стрес и притеснения, основно стомашни. И гледам да избягвам хора, с които чувствам някакво напрежение, дори да оставам сама извън семейството си. Имам една-две приятелки, не толкова близки, не смея да споделям много лични неща с тях, от страх, че ще ме предадат. Общо взето фокусът ми е изцяло върху съпруг, дъщеря, родители (мои) и сестра и нейното семейство. Това е! Съжалявам за дългия пост, но е трудно с две думи да се "излее" цяла житейска мъка. Предварително благодаря за евентуален отговор! Желая Ви здраве и късмет!

Последна редакция: ср, 21 яну 2026, 11:15 от Снежинка_28

Общи условия

Активация на акаунт