Онлайн подкрепа от психолог - на вашите въпроси отговаря Яна Кирова

  • 27 301
  • 242
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 115
Здравейте,

При всяко положение е добре да стоим далеч от токсични взаимоотношения, това не означава непременно да останем сами - това на първо място, и на второ - фактът, че някоя приятелка може да чувства известен комплекс за малоценност, не я прави токсична. Ако тя проявява уважение, зачитане на лично пространство и граници, може би е по-добре да поговорим за нещата, които притесняват нея и да проявим разбиране, нали това е приятелството.  Ако случаят не е такъв, дистанцията е препоръчителна.


Цитат
Моят въпрос към психолога - има хора, които забелязваме тази завист към нас, описана по-горе. Не е ли по-добре да сме сами, отколкото в токсично “приятелство”?

Последна редакция: нд, 11 окт 2026, 14:02 от Рaдост

# 241
  • Мнения: X
Здравейте!

Смятате ли, че е добър съвет към необвързан човек над 30, който никога не е успял да има сериозна връзка, да му се казва, "не бъди претенциозен", "трябва с нещо да направиш компромис", "не гледай външния вид", "дай, за да получиш", "ще го намериш, когато най-малко очакваш", "и ти не си Мис Свят, не може да имаш претенции" и т.н.
Говоря от името на такъв човек, който вече не знае какво да прави. Изчела съм всевъзможни книги, следя "гурута" по връзки, ходя и на терапия. Каквито и съвети да последвам, все правя грешки. Последният ми опит беше, когато излязох с малко по-възрастен мъж, който има дете и тежка раздяла зад гърба си. Не усещах "химия", не усещах много силно привличане, но понеже беше добър и мил, и все пак симпатичен, реших да пробвам. В главата ми звучаха съветите, "не разчитайте на химия, тя е лъжа", "връзката се гради постепенно", "не е хубав знак да има пеперуди", "бъди отворена и приеми, че хората може да имат деца и бракове зад гърба си", "не казвай поредното не, защото ще си останеш сама" и т.н. Е, разбира се, стана пълна каша, видях, че не е за мен, изпитах силен смут и объркване и прекратих нещата. Не мисля, че интуиция ми е сгрешила. Та... объркана съм. Наистина има логика във всички тези съвети, но дори когато ги следвам като пътеводни знаци, аз отново се обърквам и вървя сякаш против себе си. Най-вече ме "бъгва" съветът за химията и външния вид... нима трябва да избера мъж, който не ми харесва физически, че да имам връзка най-сетне? Всеки човек има някакви качества и добри страни. Във всеки мога да намеря нещо... но кой е моят човек? Как да го намеря? В терапията съм стигнала дотам да разпознавам повтарящите се модели и да избягвам хора, които знам, че ще ме наранят. Но съм дотам. Оттам нататък пак няма нищо, само объркване. Как изобщо хората срещат някого и имат взаимно привличане, и този някой не ги съсипва, не се изтормозват взаимно, че чак стигат и до брак и деца и излъчват хармония и щастие? Как се постига това?
Също така, не мога да направя компромис с нивото на образование, правописа и маниерите. Понякога дори и интересите му ме отблъскват, защото според мен по тях може да се разбере нивото на интелект на даден човек.
P.S. И не ми се ще да чета още книги за отношения, които ме заливат отвсякъде. Понякога те имат обратен ефект при мен, започвам да се тормозя от прочетенето. Те са ужасен тригер за рани. Приемам го за някакъв закон, който определя дали ще се получи или няма да се получи дадена връзка.

Последна редакция: ср, 30 сеп 2026, 22:24 от Анонимен

# 242
  • Мнения: 115
Здравейте,
Благодаря Ви за споделеното. За мен едно изречение е най-важно от споделеното -  "В терапията съм стигнала дотам да разпознавам повтарящите се модели и да избягвам хора, които знам, че ще ме наранят. Но съм дотам. "
Осъзнаването на причините и моделите е изключителен напредък. Това обаче е само част от терапевтичния процес, но за съжаление осъзнаването и разбирането не лекува раните. Формирането на раните е съпътствано с много тежки негативни емоции, които, ако не са освободени и излекувани с подходящ емоционално -преживелищен метод, остават запечатани в тялото ни, което става техен контейнер и когато имаме ситуация или преживяване аналогично на формиралото травмата ни, те се активират и ни пречат да създадем пълноценни отношения. „Емоционално-преживелищна терапия“ е работа, в която човек не само разбира чувствата си, а ги преживява и изследва непосредствено в сесията. За Вас струва ми се са удачни: EFT, Focusing и преживелищните техники на схема терапията. Те позволяват да се изследва конфликтът „искам — трябва“, страхът от самота и собственото усещане за привличане, без предварително да се приема, че липсата му е защитен механизъм. Потърсете психотерапевти, които работят с тези методи. Успех!

Последна редакция: нд, 11 окт 2026, 14:05 от Рaдост

Общи условия

Активация на акаунт