Всеки има различна нервна система, интелектуални способности, интереси, капацитет.
Не само децата, а и техните родители. И времево, и финансово.
Аз работя, учех последните няколко години-три пъти седмично по 3 часа лекции, останалото време решавам задачи...Мъжът ми и той работи много, за да може да печели много и да плаща за частните уроци на детето в началото училище, защото не получава никаква подкрепа в училище. И логопеда, и спорта.
След 2 месеца напускам работа и започвам да уча отново-медицинска професия. Мъжът ми ще продължава да работи много, за да може да ни гледа-да плаща новото училище на детето, което за жалост не успява да е безупречно, защото така си е родено, да ме отглежда и мен, да отглежда и малкото дете, което вечно е пропуснато горкото, покрай драмите на другите от нас...и някак се справя, но не е родено със способности по математика-от сега му личи.
Та нито имам време да помагам-разчитам, че като детето ми е принудено да е целодневна форма(защото само това е училището, което ни е по район и няма друг вариант), ще бъде подкрепено там от големите специалисти и няма да се налагам да отделям часове вкъщи. Защото после ще трябва да седя до 3-4 сутринта да уча аз самата...Нито мога да отделям още повече финанси да плащам за уроци, заради способностите на големите специалисти в невероятното училище на най-великия директор. Мъжът ми няма време, защото трябва да изкарва пари за помагала, за уроци, за логопед, за частния учител, за екскурзийките, за униформите по няколко стотин лева...защото тук е Изток и няма как децата ни да учат базово, като децата от Люлин(както най-великият директор казва, цитат е това). Надява се някак да намерим още приход, за да успеем да махнем и малкото дете от тоа училище. Или просто да се изнесем от тук, когато завърша.
Достатъчно красноречиво. Но нямам намерение да го карам да учи "Хайдути" наизуст. Купихме униформите за новото училище, остана раницата. Започват учебната година на 2 септември. 
