Пазарът на недвижими имоти в БЪЛГАРИЯ, какво се случва реално-тема 90 (хипотетично-еврово издание)

Аз живея в чужбина и от обкръжението ми почти всички имат имоти в България.
Ние също мислихме да купим друг имот (заради децата😆), обаче на тези цени не.
Имам познати, направиха точно обратното- продадоха си в България имотите и си купиха тук.

Да повторя (това, което ти пишеш) за да видим дали правилно съм разбрал.

Някакви тайнствени люде, държат стотици апартаменти в момента, не ги дават под наем, не ги ремонтират, не ги и продават на сегашните цени (3000-4000Е на квадрат),
но ще решат един ден да спекулират с тях и да наводнят пазара, сривайки цените на имотите, като си разпродадат собствените стотици имоти на сринатите цени (примерно 1000Е на квадрат).

ДДЗН (де да знам), може и да има такива супер богати хора, ама от това, което съм видял богатите хора са с доста акъл и действат доста рационално. Като им е изгодно купуват, като им е изгодно, продават.

Според теб защо биха наводнили пазарите за имоти и биха си разпродали апартаментите на безценица?
Предположение?
[/quote]

Казах за период 1-2 години. Пускаш тази седмица 5 апартамента в сграда Х на цена 3000 евра и брокер (приятел) ги презентира на клиентите и казва, последни бройки с топ локация и се продават за въпросните суми защото вече цените са такива.
След 2 седмици още 5 такива и така нататъка.

След 100 продадени апартамента клиентите спират да се появяват, защото всички с пари вече са си купили. Продавача е кеш-аутнал 100 апартамента в евро и може да ги инвестира в каквото си поиска, може и в чужбина да си купи, ако реши. Мръсните БГ пари са изпрани. Никъде не съм казал, че ще изсипят 100 апартамента за 1 седмица - това само луд с картечница ще го направи.

Можеш ли да ми преведеш на български какво си писал, защото аз го тълкувам "да продадат ВСИЧКИТЕ си апартаменти в рамките на 1 година?
(ще дължат и ДДС и дан печалба. Т.е. 30% данъци)

Какво означава "те могат да влияят на пазара"?
Как ще му повлияят? Какво ще стане с пазара?

Какво означава "един ден да се спекулира с тях"?

Е как защо, да ни е гадно.
Има сговор на инвеститорите-илЬоменати срещу нас, дребните риби.
Те ще сринат цените и така и ние няма да можем да продадем нашите.

Но извън майтапа - вече втори строител ми казва как в Пловдив инвеститорите не продават. Особено търговски площи. Пазят ги. Най-вероятно нямат нужда от кеш и ще ги отдават сами след време. Продават малка част, останалите държат за около акт 16.

Мога да ти дам безброй примери за богати и умни хора, които са се разорили защото са купували/продавали каквото смятат за изгодно, обаче пазарът се обърнал срещу тях. Вкл. хора с докторати по икономика и математика, които правят модели да предскажат какво ще стане на еди-кой си пазар, но то не станало баш така (един пример само - LTCM, в които ортак беше Майрън Шолс, нобелов лауреат за 1997 г.).
Нашите с по много апартаменти (дали има такива с по сто чак не знам, може да е мит) са по-скоро хитреци и шушумиги, отколкото умни - първият известен такъв беше Цецо Цветанов, още преди 10-15 години беше купил 6 апартамента, сега може и 60 да има. Но и той, ако реши да продава, трябва да продава на пазарна цена - колкото са готови да дават купувачите в момента, без значение смята ли го за изгодно или не. И никой не е казал, че от 3000 ще стане 1000. Достатъчно е от 3000 да стане 2500, за да закъсат много хора - тия с кредитите. Като си купил нещо за 300к с 45к кеш (15%) и 255к кредит, ако пазарът показва 250к кредитът ти вече е "нагоре с краката" и банката почва да нервничи, почва ти иска допълнително обезпечение, да ти вдига лихвата и т.н. (а ако прочетеш малките букви някъде на 18-та страница в договора за кредит, ще видиш че има право технически и да обяви кредита за недообезпечен и предсрочно изискуем, ако моментната пазарна стойност не покрива оставащата главница).
Тия неща, понеже наскоро не са се случвали (последните 15 години) много хора ги мислят за невъзможни, но както е казал Чехов, ако в първо действие има на сцената закачена пушка, то до трето действие тя трябва да гръмне. Затова е сложена там, както и затова са сложени тези клаузи в договорите.

"Европа заема централно място в инвестициите в недвижими имоти в света със седем от десетте водещи дестинации за трансграничния капитал, насочен към недвижими активи, сочи доклад на консултантската компания Colliers International за капиталовите потоци в света.

С оглед на нарастващата геополитическа несигурност инвеститорите преоценяват стратегиите си за активите убежища и регионът на Европа, Близкия изток и Африка (ЕМЕА) се очертава като предпочитан, изпреварвайки Северна Америка и Азиатско-Тихоокеанския регион по няколко ключови показателя за представяне.

Тъй като толерантността към риска остава ниска в нестабилната геополитическа обстановка, инвеститорите се ориентират към региони, където фундаментите са по-ясни, а лихвената среда е по-благоприятна."

"Благоприятните лихвени понижения и перспективите за икономиката подкрепят растежа
Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (АЦБ) намалиха лихвените проценти с по 25 базисни пункта в началото на 2025 г., като се очаква по-нататъшно облекчаване"

Въпреки че макроикономическите прогнози бяха понижени посвеместно, Европа остава на положителен път на растеж. Умерената инфлация и благоприятната лихвена политика позиционират региона като дългосрочно безопасно пристанище в условията на продължаващо пренареждане в света, пише Colliers.


Така като чета.....спадът ще е на други континенти.

Аз писах в темата преди няколко месеца за Варна. Хубавите апартаменти си ги държат, продават се партери, скосени тавани, и по кофти изложение. Сега не говоря за всички строители разбира се, а за няколко обекта, за които знам. Информацията ми е от миналото лято. Скоро не съм проучвала как стоят нещата, само гледам обявите. Това, което виждам са високи цени и много компромиси.

Аз четох, че Ванга е казала, че българите са богоизбран народ и тук ще стане рай на земята и имотите ще са най-скъпи. Ние имаме златна земя и природа, където никъде ги няма по света. Купувайте, защото скоро няма да останат.

Не купувайте. Ще останат
Ако някой много закъса, мога да предложа - кеф ти в столицата, кеф ти на морето. Ама не сега, като заостарявам и ми потрябват пари за луксозен старчески дом,  в който не пускат със стипендия.

Виж това е добра идея. Отдавна се замислям дали да не инвестирам в старчески дом в България. Точно в луксозния сегмент. Смятам, че ще е доста перспективно и доходоносно в бъдеще.

Гого, има такива, макар и малко. Обаче... малко са децата, които плащат такива суми, а за да поддържаш такъв дом на високо ниво, трябва да плащаш много високи заплати на персонала, защото персонал също няма.  Лични впечатления имам от един такъв.
Аз по-скоро смятам в чужбински дом да се изнеса, например в Австрия. И не да разчитам на децата, а сама да се осигуря.

Време е да се изградят такива домове, каквито са навсякъде в Европа. Единични големи стаи със собствен санитарен възел, рампи, бутони за повикване, помещения за почивка и забавления, двор, беседки и удобства! Медицински персонал на разположение, мили болногледачи. Малко размивам темата, но наистина, имам ли финансовата възможност няма да се замисля да инвестирам в такъв вид дейност.

За да имаме някакъв минимален шанс да заприличаме на Европа трябва да вдигнат данъците за недвижими имоти поне 10 пъти. Според мен това е неизбежно. Иначе държавата ще трябва да продължава да взема заеми за инфраструктура и повишения на заплати.
Гого и аз от край време имам тази натрапчива идея за старчески дом в бг или в чужбина. Знам в САЩ изкарват доста добри пари а преди години като стана популярен бизнес някои хора направиха милиони. Там месечно даже и в по- ниска класа може да е 5 хил долара, а има някои супер лукс комплекси дето искат такса от порядъка на десетки или над сто хиляди долара за да влезеш и после здраво цакат Месечно. Мисля че в бг наистина има някаква перспектива в лукс сегмента защото май няма много конкуренция.

Включете ме и мен в инвестицията. Ще калкулирам целия бизнес план .

В "лукс сегмента" мисля, че вече има и то отдавна. Още 2005 г. се наложи да намерим на майка ми подходящо подобно място. Тя беше с прогресираща деменция, на възраст 81 г. Взехме я до нас в наша гарсониера - врата до врата, наехме жена да живее с нея, но и това се оказа трудно. Плащахме май 500 лв. за това, понякога аз готвех и за тях, понякога гледачката казваше какво й се иска, аз купувах продуктите и тя готвеше супичка, яхнийка. Купувах и цигари, взех и предплатена карта за телефона /май и един стар телефон й дадох/, един път ми каза - не ми тежи обслужването, но 24 часа да слушам как иска да си ходи при мама и татко, да си стяга багажа... Е, купувах й от време на време и ракийка, разбирах, че е много трудно, защото и аз всеки ден, когато отивах да ги видя чувах едно и също. В един момент жената каза, че приключва, парите са много добри, всичко, което правя за нея е повече от достатъчно, но тя вече не издържала, предпочитала да има повече работа по обслужване /миене, подлоги, памперси/, но с хора, които са с "акъла" си. Каквото и да й предлагах като екстра, тя каза - разбери ме, трудно е. Но, за добро или лошо, след 2 дни майка станала през нощта, защо, за тоалетна или просто така и паднала до леглото. Жената ни звъни на врата в 3 ч. през нощта - не може да я вдигне, 3-ма човека /с мъжа ми/ едвам успяхме, не че беше със свъх тегло, просто мускулна слабост, отпуснатост, липса на импулси от мозъка, не знам. След може би около 3 дни, пазарувахме с мъжа ми в магазин на 300 м. от нас, жената звъни и ни казва, че нещо е станало с майка, като че ли е в безсъзнание. Как се организирахме, как с връзки /ех, БГ/ успяхме да организираме линейка и да бъде закарана в добра болница с познати лекари, справихме. Но и те на място, след около седмица, със системи с лекарства, с хранителни нещо си, успяха да я "върнат" към живота, но разбира се никаква промяна с деменцията. С мъжа ми обиколихме няколко домове за възрастни хора в София и около. Първият, който посетихме беше в центъра около джамията, близо и до моя офис, но цената тогава беше 850 лв. без лекарствата /предписани/. На пръв поглед добри условия, 2-ма човека в стая. Но за мен парите ми идваха малко в повече /втори съпруг, от скоро време, син тинейджър, разходи без много приходи от нехаен баща/.... за момент не знаех какво решение да взема. Както и да е, отидохме до още 2-3 - единият беше ОК, дори малко приличаше на такива, каквито сме виждали по филмите, но беше по-скоро за възрастни хора, които по една или друга причина са отишли да изкарат преклонни старини, но без подобни заболявания като при майка ми, така че не ставаше. Другият беше ужасен - в една голяма стая над 20 жени /може да е имало и мъже/, наредени легло до легло, обикновени, с плъстени дюшеци, а не противо декобитус такива, спящи, унесени, като "сардини" наредени. Там цената беше около 400-450 лв. След тази гледка, мъжът ми каза - отиваме в този в центъра, няма значение цената, така никой не заслужава да изживее последните си дни/месеци/ по такъв начин. И така майка изкара около 2 г. там, до кончината й, аз имах възможност ден през ден да я посещавам, носех й плодове, кремчета /дали са й ги давали, съмнявам се малко/, но бяха 2 жени в стая, занесохме малък ТВ, /колко е осъзнавала да гледа не знам/, но леглата бяха болнични /повдигащи се, дюшеците бяха тези срещу залежаване, имаще нещо като перила срещу падане/, с количка отивахме до столовата, помагах й с храната, която не беше лоша, имаше какво да се желае, но колкото толкова. Всичко това, с лекарствата, които не бяха животоспасяващи, а по-скоро поддържащи, в крайна сметка ни струваше тогава около 25 000 лв. Ако бях сама, без вторият ми съпруг, не знам как бих могла да се справя.
Някъде около преди 7-8 г., случайно покрай мои познати, 2 сестри, живеещи в чужбина, но майка им беше с подобна диагноза, разбрах за един такъв дом, не помня в момента името /Да Винчи, или нещо такова/, там цената беше вече 2500 лв. на месец. Че са много, много са, но за условия и други подробности "от първа ръка" не знам.
Май покрай историята с Ягода, някъде четох, че вече в подобни домове цената отива и доста по-нагоре - към 4000 лв.
Сега, такава инвестиция като цяло колко може да струва не се наемам да калкулирам, но си мисля, че към днешна дата, при наличие на сграден фонд би могло да се осъществи нещо подобно наистина добро и печелившо. Разбира се трябва да се разграничат домове за стари хора и домове за терминално болни или с деменция. Клиенти винаги ще има, може би повече за 2-рия вид, които наистина са трудни за самостоятелно гледане от близки или при липса на такива.