Влизаш във фитнеса женствена, с красиво слабо тяло като от снимка на списание. Но по време на тренировка, решаваш да промениш малко обичайната програма (която се състои по принцип главно от кардио) и се запътиш, макар и неуверено, към тежестите. Докосваш студения метал на дъмбела и край. Изведнъж си натрупала 20 килограма мускули и си заприличала на мъж! Grinning … Звучи малко абсурдно нали? Много дами обаче вярват в това, наред с още какви ли не митове и легенди за трениращите жени. Позволи ни да разбием няколко от тях:
1. Магическо преобразуване в културистка с дъмбел над 3 килограма
Някои дами са решили, че има тежести за мъже и има такива за жени. А единственото изключение от това правило са културистките. Вярно е, че мъжете най-често използват по-тежки килограми в тренировките си. Но това се дължи на различната биологическа структура на тялото им. Двата пола не са създадени еднакви – едните разполагат с повече тестостерон и мускулатурата им е подготвена за повече натоварване. Жените, които преодоляват поне до някъде това предимство на мъжетe, го правят с изключителни усилия – подходяща диета, придружена с добавки и много натоварващи фитнес програми. Със сигурност няма начин да се превърнеш в културистка с дъмбелите от 3 килограма или които и да е близки по тежест.
2. Ако искаш да отслабнеш, трябва да правиш само кардио
Кардиото те кара да се изпотяваш усилено и това много хора смятат за знак, че така отслабваш по-лесно. Макар и да е вярно, че кардиото помага в намаляването на мазнините, не трябва и да се подценява влиянието на силовите тренировки. Най-добрата формула е комбинацията от двете. Кардиото дава добри резултати в началото и наистина ще свалиш килограми. Но след подобни тренировки всеки ден, в дълъг период от време, тялото свиква и спираме да виждаме резултати. За това трябва да се редува и със силови тренировки, които ще дадат стабилност на метаболизма и заедно с това ще оформят тялото.
3. За жените е опасно да тренират с тежест
Да, нагърбването със 100+ кг. при клек на един крак е опасно за жените. Както и за мъжете. Не може да делим опасното на мъже и жени. Всеки си има собствени възможности и надхвърлянето им е рисковано. Но това не зависи от пола, а от телосложението на човека. За да не се нараниш, просто трябва да внимаваш дали изпълняваш упражнението правилно и да го правиш с подходящи за теб килограми. Най-добре е да се консултираш с експерт, за да си сигурна в действията си. Оттам-нататък тялото ти поема нещата в свои ръце. То се адаптира, свиква и става по-силно. Тренировката с тежести помага на костите ти – изложени често на стрес, те се укрепват по-добре. Това предотвратява остеопороза и намаля възможността за бъдещи наранявания.
4. Жените не изглеждат добре с мускули
Оставихме за накрая най-абсурдното – теорията, че на жените не им трябва развита мускулатура и изглеждат по-добре без нея. Можем да докажем погрешността на това твърдение изключително лесно. Помислете си за жена с красива тяло – модел, актриса или която и да е известна личност. Сега си помислете дали тя не отделя поне един час дневно в залата с тежестите. Дори най-слабите манекенки ще те учудят с интензитета на тренировките си, на който може би не всички мъже биха издържали. Правят го защото знаят, че това ще ги накара да изглеждат зашеметяващо. Слабо тяло без никакви дефинирани мускули изглежда болнаво и неестествено. Една жена с добре регулиран процент на мазнини и красиво оформена мускулатура никога не остава незабелязана.
Ако наистина искаш да изглеждаш зашеметяващо, забрави всички легенди и предразсъдъци. Хващай смело дъмбелите и се радвай на погледите, които ще се насочат към теб мигновено.
******************************************
Какъв е бил идеалът за женска фигура през годините?
Как са се променили разбиранията на обществото за това как трябва да изглежда перфектната женска фигура през последните 100 години? Контрастът между различните ери е невероятен!
1910: Момичета Гибсън
Идеалът за женска фигура в началото на миналия век е бил повлиян от американския илюстратор Чарлс Гибсън. Дамите са се състезавали помежду си да копират отличителният стил, характерен за неговите картини. По-точно, идеалното тяло във форма на цифрата 8.
1920: Флапърите
Идеалът е бил концентриран върху плоските гърди и ниския ръст. Талията при облеклата е преместена около 10 см. под ханша. Това е и годината, в която жените в някои държави от света са спечелили правото си да гласуват. Резултатът е, че много от тях са желаели да покажат своята новопридобита свобода чрез екстравагантния си външен вид.
1930: (Първата) ера на извивките
Плоският, почти несъществуващ бюст логично отстъпва място на големите гърди. Тон тук дават холивудските актриси, които са били особено почитани по това време заради пищните си дадености.
1940: Времето на „силните“ жени
Ефектът от Втората световна война – стегнатата, спортна фигура на войник се е превърнала в еталон за красота. Разбира се, войнственото излъчване се е отразило и в облеклото. Жените започват да носят ъгловати, агресивно изглеждащи облекла, за да изглеждат „здрави“ и силни.
1950: Визията тип „пясъчен часовник“
В силен контраст с модата от предишното десетилетие, сега се предполага, че жените трябва да имат меки, чувствени извивки. Изобщо, да приличат на дами, не на войници. Кльощавите били поставени в неудобно положение – дотолкова, че нямали друг избор, освен да започнат да качват килограми. Елизабет Тейлър и Мерилин Монро били примерите, които всяко момиче се стремяло да следва.
1960: Кльощавите
60-те години на миналия век преобръщат представите за красота на 360 градуса за пореден път. Изведнъж модерна става абсолютната противоположност на фигурата с пищен ханш и бюст. Няма как да не се сетим за Туиги. Тънкият като вейка модел поставя началото на безмилостните диети и схемите за сваляне на тегло.
1970: Крехки и елегантни
През 70-те, момиче, което отива на парти се очаквало да има тесни бедра и плосък корем. Иначе е нямало да се побере в модерните за периода дрехи. От жените все още се е очаквало да са почти болезнено слаби, макар извивките да си пробивали отново път, плахо и постепенно.
1980: Супермоделите
Ето и ерата, която поставя начало на безспирните опити на жените да изглеждат във форма. За първи път, тялото с добре оформени мускули не само се смятало за приемливо, но се превърнало в мечта за всички. Супермоделите с тела на митични амазонки станали идеал са съвършенство. Същото се отнасяло и за дългите крака.
1990: Кльощавите (отново)
Краят на 20-ти век е началото на „унисекс“ стила. Резултатът бил супер слаба, андрогинна фигура и небрежно, момчешко облекло. Секс символите на 90-те – Кейт Мос и Уинона Райдър – са дребни, кльощави и без абсолютно никакви извивки по себе си.
2000: Спортната визия
В началото на нашия век, отново става актуално акцентирането върху чувствените извивки на жените. С едно условие обаче – те трябва да бъдат хубаво и старателно оформени с физически упражнения. На „наркоманското“ излъчване на 90-те с бледия тен и мършавото тяло бил сложен окончателен край. Това е и ерата на изкуствения загар.
2010: Голямо дупе
Какво се случва днес ли? Както ти е известно, сега е на почит да имаш широки бедра, стегнат корем и голямо дупе. Нищо чудно, че пластичните хирурзи не могат да смогнат на исканията от клиентки за операции за уголемяване на задните части. Не сме сигурни, че тази мода ни се нрави. В крайна сметка, важното е да се чувстваш добре в собствената си кожа. Никакви корсети, глад или спорт няма да те направят щастлива, ако не се харесваш такава, каквато си.
cosmopolitan.bg- Статия от 2016 год.
Стара тема: https://www.bg-mamma.com/?topic=1734904
Вместо запис може да обсъдим какъв е идеала за женско тяло в днешно време и същестува ли изобщо такъв?
Влияят ли ни обществените разбирания за формите на женското тяло или всичко е нашите глави?
1. Магическо преобразуване в културистка с дъмбел над 3 килограма
Някои дами са решили, че има тежести за мъже и има такива за жени. А единственото изключение от това правило са културистките. Вярно е, че мъжете най-често използват по-тежки килограми в тренировките си. Но това се дължи на различната биологическа структура на тялото им. Двата пола не са създадени еднакви – едните разполагат с повече тестостерон и мускулатурата им е подготвена за повече натоварване. Жените, които преодоляват поне до някъде това предимство на мъжетe, го правят с изключителни усилия – подходяща диета, придружена с добавки и много натоварващи фитнес програми. Със сигурност няма начин да се превърнеш в културистка с дъмбелите от 3 килограма или които и да е близки по тежест.
2. Ако искаш да отслабнеш, трябва да правиш само кардио
Кардиото те кара да се изпотяваш усилено и това много хора смятат за знак, че така отслабваш по-лесно. Макар и да е вярно, че кардиото помага в намаляването на мазнините, не трябва и да се подценява влиянието на силовите тренировки. Най-добрата формула е комбинацията от двете. Кардиото дава добри резултати в началото и наистина ще свалиш килограми. Но след подобни тренировки всеки ден, в дълъг период от време, тялото свиква и спираме да виждаме резултати. За това трябва да се редува и със силови тренировки, които ще дадат стабилност на метаболизма и заедно с това ще оформят тялото.
3. За жените е опасно да тренират с тежест
Да, нагърбването със 100+ кг. при клек на един крак е опасно за жените. Както и за мъжете. Не може да делим опасното на мъже и жени. Всеки си има собствени възможности и надхвърлянето им е рисковано. Но това не зависи от пола, а от телосложението на човека. За да не се нараниш, просто трябва да внимаваш дали изпълняваш упражнението правилно и да го правиш с подходящи за теб килограми. Най-добре е да се консултираш с експерт, за да си сигурна в действията си. Оттам-нататък тялото ти поема нещата в свои ръце. То се адаптира, свиква и става по-силно. Тренировката с тежести помага на костите ти – изложени често на стрес, те се укрепват по-добре. Това предотвратява остеопороза и намаля възможността за бъдещи наранявания.
4. Жените не изглеждат добре с мускули
Оставихме за накрая най-абсурдното – теорията, че на жените не им трябва развита мускулатура и изглеждат по-добре без нея. Можем да докажем погрешността на това твърдение изключително лесно. Помислете си за жена с красива тяло – модел, актриса или която и да е известна личност. Сега си помислете дали тя не отделя поне един час дневно в залата с тежестите. Дори най-слабите манекенки ще те учудят с интензитета на тренировките си, на който може би не всички мъже биха издържали. Правят го защото знаят, че това ще ги накара да изглеждат зашеметяващо. Слабо тяло без никакви дефинирани мускули изглежда болнаво и неестествено. Една жена с добре регулиран процент на мазнини и красиво оформена мускулатура никога не остава незабелязана.
Ако наистина искаш да изглеждаш зашеметяващо, забрави всички легенди и предразсъдъци. Хващай смело дъмбелите и се радвай на погледите, които ще се насочат към теб мигновено.
******************************************
Какъв е бил идеалът за женска фигура през годините?
Как са се променили разбиранията на обществото за това как трябва да изглежда перфектната женска фигура през последните 100 години? Контрастът между различните ери е невероятен!
1910: Момичета Гибсън
Идеалът за женска фигура в началото на миналия век е бил повлиян от американския илюстратор Чарлс Гибсън. Дамите са се състезавали помежду си да копират отличителният стил, характерен за неговите картини. По-точно, идеалното тяло във форма на цифрата 8.
1920: Флапърите
Идеалът е бил концентриран върху плоските гърди и ниския ръст. Талията при облеклата е преместена около 10 см. под ханша. Това е и годината, в която жените в някои държави от света са спечелили правото си да гласуват. Резултатът е, че много от тях са желаели да покажат своята новопридобита свобода чрез екстравагантния си външен вид.
1930: (Първата) ера на извивките
Плоският, почти несъществуващ бюст логично отстъпва място на големите гърди. Тон тук дават холивудските актриси, които са били особено почитани по това време заради пищните си дадености.
1940: Времето на „силните“ жени
Ефектът от Втората световна война – стегнатата, спортна фигура на войник се е превърнала в еталон за красота. Разбира се, войнственото излъчване се е отразило и в облеклото. Жените започват да носят ъгловати, агресивно изглеждащи облекла, за да изглеждат „здрави“ и силни.
1950: Визията тип „пясъчен часовник“
В силен контраст с модата от предишното десетилетие, сега се предполага, че жените трябва да имат меки, чувствени извивки. Изобщо, да приличат на дами, не на войници. Кльощавите били поставени в неудобно положение – дотолкова, че нямали друг избор, освен да започнат да качват килограми. Елизабет Тейлър и Мерилин Монро били примерите, които всяко момиче се стремяло да следва.
1960: Кльощавите
60-те години на миналия век преобръщат представите за красота на 360 градуса за пореден път. Изведнъж модерна става абсолютната противоположност на фигурата с пищен ханш и бюст. Няма как да не се сетим за Туиги. Тънкият като вейка модел поставя началото на безмилостните диети и схемите за сваляне на тегло.
1970: Крехки и елегантни
През 70-те, момиче, което отива на парти се очаквало да има тесни бедра и плосък корем. Иначе е нямало да се побере в модерните за периода дрехи. От жените все още се е очаквало да са почти болезнено слаби, макар извивките да си пробивали отново път, плахо и постепенно.
1980: Супермоделите
Ето и ерата, която поставя начало на безспирните опити на жените да изглеждат във форма. За първи път, тялото с добре оформени мускули не само се смятало за приемливо, но се превърнало в мечта за всички. Супермоделите с тела на митични амазонки станали идеал са съвършенство. Същото се отнасяло и за дългите крака.
1990: Кльощавите (отново)
Краят на 20-ти век е началото на „унисекс“ стила. Резултатът бил супер слаба, андрогинна фигура и небрежно, момчешко облекло. Секс символите на 90-те – Кейт Мос и Уинона Райдър – са дребни, кльощави и без абсолютно никакви извивки по себе си.
2000: Спортната визия
В началото на нашия век, отново става актуално акцентирането върху чувствените извивки на жените. С едно условие обаче – те трябва да бъдат хубаво и старателно оформени с физически упражнения. На „наркоманското“ излъчване на 90-те с бледия тен и мършавото тяло бил сложен окончателен край. Това е и ерата на изкуствения загар.
2010: Голямо дупе
Какво се случва днес ли? Както ти е известно, сега е на почит да имаш широки бедра, стегнат корем и голямо дупе. Нищо чудно, че пластичните хирурзи не могат да смогнат на исканията от клиентки за операции за уголемяване на задните части. Не сме сигурни, че тази мода ни се нрави. В крайна сметка, важното е да се чувстваш добре в собствената си кожа. Никакви корсети, глад или спорт няма да те направят щастлива, ако не се харесваш такава, каквато си.
cosmopolitan.bg- Статия от 2016 год.
Стара тема: https://www.bg-mamma.com/?topic=1734904
Вместо запис може да обсъдим какъв е идеала за женско тяло в днешно време и същестува ли изобщо такъв?
Влияят ли ни обществените разбирания за формите на женското тяло или всичко е нашите глави?
Както и да е... вкусове много, слава Богу!
въпреки, че са далеч от целта, вече съм спокойна, че ще се случат нещата.