Моят телефон не се пипа!
Вашите си ги давайте на когото си искате да ви четат съобщенията.
Ами пиши си. Ама не нареждай и дръж тоя тон другаде.
Ти тръгна да даваш тъпи примери със серийни убийци...
А аз ти казвам, че е престъпление да се чете чужда кореспонденция.
Въобще на никого не нареждам, даже казах на когото искате си давайте телефоните, да ви четат, щом ви е нормално това.
Нареждаш ти - как да се пише, с какъв тон и къде.
Верно ли аз нареждам.
А това изречение какво е?
Ще си давам каквито примери искам.
И защо да е тъп примера? Не съществуват ли убийци?

А къде съм казала, че е нормално да се рови в чужд телефон? Никъде не съм писала това.
Напротив, аз също си пазя телефона.
Мисля точно както Базила каза.
Ако имам съмнения в човека до мен, ще използвам всякакви средства и ако мога и телефона ще прегледам.
Гледането в телефона показва несигурност и подмолност.
Чак пък подмолност.
Несигурност да. Несигурност в човека. И щом рови, вече има достатъчно съмнения.
Той пък щото нали е много почтен.
Едва ли ако му поиска телефона той веднага ще го даде и с усмивка ще признае всичките си сътворени глупости.