Търся мнения и съвети за отношенията с родителите ми

Мисля, че имате нужда да обърнете повече внимание на себе си. И вие сте човек.

Много ме впечатли това да станете в 5 да готвите вие за 3 семейства?! Защо, на мен ми звучи прекалено при вашето състояние. Баща ви уж има професионален празник, а най не му пука и не го приема така, но вие му сервирате и опитвате да му вмените празнична атмосфера по задължение... В отговор ви обижда. Замислете се как изглежда всичко това. Май много сте възпитана в духа на "така трябва", в случая как трябва да има празнична трапеза, че трябва да ги посещавате всеки ден.  Мъжът ви грижи ли се за своите родители по подобен начин, просто ми е любопитно. Нека да ви отменя повече.

Мисля, че поставяте другите много над себе си и това трябва да го промените спешно. Грижа може да полагате по много начини балансирано, дали са ви добри съвети. Вместо да им робувате, съхранете се, отидете на почивка, че не дай боже ако станат наистина зле да не сте съсипала и вие дотогава...

Готви, защото готовата храна излиза много по-скъпо.

Съветвам те да бъдеш твърда и да продължаваш да не угаждаш. Преди 25 г. баба ми, същата оса като баща ти, настоя да я закараме на една нива - тя не може да ходи, ще копае... Счупи и двата крака и остана тежък инвалид, беше страшен тормоз за близките да я изгледат. В прочем, можеш само да пазаруваш и готвеното от социалния патронаж. Никакви бостани, че.... Празничен обяд? Стига,  човече! Ще клекнеш преди 82-годишния. Набий си в главата, че нямаш такова задължение.

Не ги третирай като бебета, а отделяй повече време да се грижиш за себе си. Утре ако колабираш, кой ще тича да се грижи за тях?
 Колкото повече правиш ти, толкова по-малко ще правят те. И аз това постоянно готвене не го разбирам. Двама души, макар и възрастни, са напълно в състояние да се грижат сами за прехраната си. Ако толкова не им се готви, все ще могат да си сварят яйца и да нарежат два домата.

Какво му пречи на 82 г. да си вземе влака/автобуса и да си отиде на село, като толкова много иска?
Ако му се случи нещо там, това е била неговата воля. А на майка ви не й се готвило. Ами, да не готви, но да не очаква друг да й готви. Рязко бих сменила поведението си- честота на посещенията, темите за разговор. Нивото ми на търпимост не е високо и не бих търпяла старчески егоизъм за моя сметка.
Този, който ти е крещял цял живот и те нарича идиот- го зарязваш моментално, така или иначе за него си идиот.

Ако имат техен семеен имот, може да се продаде и да бъдат настанени в подходящ дом. Ще има достатъчно за таксите. За себе си съм сигурна, че не мога да се справя с подобна ситуация да я поема лично аз сама. Да носиш храна е лесното (поне за мен), другото ми се вижда трудно. Какъв е варианта да се продаде имот (плюс че хоарта сигурно си имат пенсии) и да имат гледачки или дом?

Те и без да продават имоти могат да наемат гледачка, въпроса е дали ще се съгласят.

Малките деца изискват време и отдаденост, възрастните родители изискват време и отдаденост, понякога се застъпват нещата - тъкмо пораснат децата и а-ха да вземеш глътка въздух - родителите стават нуждаещи се...

Ако човек сам не се пощади, ако сам не помисли за себе си и не си осигури време за почивка и възстановяване - няма кой друг да го направи вместо него. Стресът и умората "работят" неусетно - немалко "деца" са рухвали и са си отивали преди болните им родители.

Конкретен съвет не мога да дам, защото е много индивидуално, но като минимум смятам - здравословни граници в общуването, използване на платени грижи и услуги, приоритизиране на нуждите. Някои от описаните от авторката факти граничат с глезотия. Готвенето всеки ден например.

Съветите за включване на мъжа на авторката не ги разбирам и ги намирам за неуместни. Винаги когато стане въпрос за свекъри, всеобщото мнение е, че всеки трябва да се грижи за своите родители. Сега изведнъж - да го включвала. От какъв зор? Достатъчно е, че понася отсъствието на жена си и непрекъсната и ежедневна ангажираност извън дома, свързана (предполагам) и с изтичане на средства.
Това са нейните родители, и не е коректно да намесва други хора в отношенията си с тях. Освен брат или сестра, но това е съвсем друга тема.

Да бъдем реалисти за социалния патронаж. Чака се много, и в малките населени места, и в София.
Има доставка на храна по домовете, но - както всичко друго - струва скъпо. Има фирми, които предоставят домашни помощници, болногледачи и какво ли не и там човек може да се уреди, но няма как да излезе евтино. Не пиша случайни неща, проверявах миналия месец. 17 лв на час е ориентировачно домашна помощница / болногледачка. Може да се поръча да не е всеки ден и да е за по-малко време, не за цял или половин ден, а почасово, но на територията на София. В малките градове драмата е пълна, а по селата не вярвам изобщо да има такива услуги.

Всеки си знае джоба. Ако не можеш да си позволиш да платиш за тези услуги, щял-нещял, ги правиш сам.

Не предлагайте дом, мили съфорумки, защото човек, който е с акъла си и има собствено жилище, не можеш току-така да го затвориш в дом. Отделно, услугата не е благотворителна, а скъпа, а персоналът на повечето места е доста груб към възрастните.
Отново не пиша случайни неща, а всичко е с пресни факти.

Ето какво бих предложила: да се разредят тези посещения. С майката да се говори по телефона ежедневно, а храна да се носи 1-2 пъти седмично. Сигурно имат замразяване на хладилника. Щом не може или не желае майката да готви, в замразяването може да се сложат порции за няколко дена, които те да си размразяват.

Подкрепям BernardaM., че щом съпругът полага грижи за собствените си родители в момента, няма никаква логика да бъде натоварен и с още едни родители.

Щади се, мила Илиана, защото така дълго няма да изкараш.

Гледачи могат да се наемат и без фирма. Моя съседка неподвижна с инсулт, се обслужва от жена, която даже живее при нея 24 часа за 30 лева на ден.

Така е. Който търси - намира. Просто ако е много скъпо и непосилно за близките, може да се продаде и имот (ако има такъв в картинката.)

Буболина, зависи къде. Има населени места, където просто няма такива хора и изобщо не става дума за пари - няма кой да дойде изобщо, докато пък в София предлагането е голямо, както и платежоспособното търсене е голямо и от там по-високите цени, но пък наистина лесно можеш да намериш човек.

Даже във входа им може да поразпиташ по-млади пенсионерки дали не искат да помагат срещу заплащане. Най-лесно е да са близо, а не да идват от другия край на града.

Не мога да си представя да стана в 5 часа, че да готвя. Много глупаво ми се вижда. И въобще цялото отдаване за другите и лишаване на самия себе си не е нормално. Ами да си готвят, ако не могат да намерят някакъв вариант, по- скъп или по- евтин, според възможностите им. Мисля, че бащата едва ли е съвсем с ума си, щом се държи така, или е дементен, или е станал старчески лош. Да се оправят. Един- два пъти седмично бих минавала да ги видя, без слугинаж. И бих пуснала стареца да ходи където иска. Един живот има човек.

Ще го пуснеш и после ще го гледаш на легло. Жената казва, че трябва да стои до баща си на село, ако той е там.