Търся мнения и съвети за отношенията с родителите ми

Аз пък нямам баща военен , но е човек който притиска , обижда дълбоко . Още от детството си спомням за посегателства над майка ми , мен също ме е удрял ,заплашвал - че ще ни изгони или няма да ми дава пари или всевъзможни обиди. Това беше преди той млад , пийваше ,хойкаше - ние вкъщи майка ми слугиня , ние децата да го слушаме. Така обаче поостаря , понякога имам чуство че е друг човек , поведението му няма нищо общо с това на млади години .Но тези спомени в мен изплуват и не мога подяволите да забравя , защото към днешна дата ако нещо не му угодя отново чувам ще те изгоня , ще те отпиша .Многократно ме е казвано как само момчето ще продължи рода , снахата ще роди мъжки наследник и прочие въпреки че и с брат ми се държи както с мен .Всички сме му длъжни . Че ни е изучил , платил ни шофьорски курсове и тн .  Аз дъщерята не му трябвам уж. Да но стана така че брат ми си има  прекрасни  момиченца , а аз син .Най-вероятно това го убива , но така му се пада . Към днешна дата понякога имаме добри взаимоотношения , но скоро баща ми искаше няколко пъти да ни идва на гости , което е ангажимент за нас - иска да го разхождаме по забележителности , кафета , без да отчита факта че сме заети ангажирани хора. Естествено разсърди ми се , затвори ми телефона с думите че не го искаме . Да така е ! Колкото и гузно да ми е , както аз усещам че не съм желана и аз не го искам или ако го искам за мнооого кратко време. С майка ми се разбирам перфектно , тя самата се е усетила че за да съжителства с такъв модел човек трябва рядко да разговаря с него .Не желае с него никъде да ходи тъй като той публично я обижда. Казала съм и да не заема моя страна за да не си създава неприятности .Казуса ми е такъв че аз искам понякога да ходя да ги виждам , те живеят и с брат ми в една къща , но баща ми ме отвръщава , старите ми спомени не ме напускат , не мога да го преодолея.

Не е нужно да ти е гузно въобще. Родителите те правят за себе си, никое дете не е накарало родителя да бъде направено и да му се плащат шофьорските курсове и храната, това си е дълг на родителя за пред света. Такаче не се чувствай длъжна.
 Моят татко просто не е приятна компания за пътуване, и отказвам да го каня. Бил е канен и развеждан, но виждам че прекалено голямо мрънкане се получава, коментиране, критикарстване, осмиване, натоварва всички. Затова съм престанала с тия ненужни мъчения и гледам да мисля за себе си първо а после да веселя другите.

Като му се отварят шевовете на очната операция при първия опит за косене на село, може ли да викнем съфорумките със свободно мислене, да го закарат до града, да му уредят нова операция с всички уговорки и плащания, да го придружават по болници, да изтърпяват охкания и упреци, да не работят, да не гледат себе си и деца, съпрузи.

Само питам.

Ми не, просто ще ослепее и ще го оставим да умре. Той явно това иска.

Народът казва - на каквото си постелиш, на това ще легнеш. Баща ти добре си е постлал, сега няма морално право на претенции. За себе си продължава да е център на вселената, а останалите вижда като обслужващ персонал. Какво пък, така си е свикнал, но от това не следва, че ти и брат ти трябва да му играете по свирката.
Ти нямаш основание да се упрекваш, но виж да упрекваш него - да. Макар че и от това полза няма, да предъвкваш миналото до безкрай. Каквото било, е свършило. Майка ти е избрала да живее с него, а ти си живей по възможност в настоящето. Гледай си семейството, детето, а баща ти не го мисли толкова. И с теб, и без теб все ще си е същият, но ти с по-малко дразнене ще си по-добре.

Умирането не става по желание.

Колко лесен изход. Като в Тик-ток.

Реалният живот е друг. Аз не мога да зарежа човек, да мре.

Не гледам тик ток, гледам хората какво искат и им давам от това.

От слепота не се умира. Само за протокола.