Общо взето трудно се приема от по-старото поколение. Една жена от нашия блок я настаниха в хоспис, доколкото чух от най-скъпите. Тя беше доста дементна, живееше със сестра си, дъщерята живееше в чужбина и не можеше да се грижи за майка си. В деня, в който я откараха в хосписа, някакво лошо настроение и печал имаше в блока. Жените близки до нейната възраст, включително и моята майка, излязоха да я изпратят и го преживяха все едно са на погребението й. През целият ден коментираха и се виждаше колко зле се чувстват и се притесняват и за себе си.
- Публикувана: 6 май 2025, 19:40 ч.
- Последно мнение: 18 май 2025, 20:17 ч.
Търся мнения и съвети за отношенията с родителите ми
Ние с моите приятелки домакини мечтаем да ни вкарат с дом за стари хора - да ни готвят и да ни карат по екскурзии. Даже има почистване.
Тези старци български седнали да воюват.
А ако не им прислужваш пак си крива и те мразят ако им намериш някой да им прослужва, горкички били.
Едно съм разбрала от живеене със старци - махни се от тая среда защото ще те побърка.
Няма смисъл да геройстваш в този живот. Най много да се скапеш.
Авторке - ето ти четиво за псориазис от форума го изнамерих, понеже се интересувам от метафизика.
Тези старци български седнали да воюват.
А ако не им прислужваш пак си крива и те мразят ако им намериш някой да им прослужва, горкички били.
Едно съм разбрала от живеене със старци - махни се от тая среда защото ще те побърка.
Няма смисъл да геройстваш в този живот. Най много да се скапеш.
Авторке - ето ти четиво за псориазис от форума го изнамерих, понеже се интересувам от метафизика.
Тръпки ме побиват от постовете на Примадона, сякаш нормални обични човешки отношения не е видяла в живота си. Прескачам и подминавам.
Авторке, проблема е само твой.
Никой от тях не очаква да се грижиш за тях по този начин, затова е и недоволството.
А ти считаш, че правиш най-доброто за тях, а най-вероятно не е така.
Баща ти има нужда да си отиде у дома. Няма нужда от празничен обяд.
Помощта е когато се вслушваме в нуждите на другите. И да не им сготвиш няма да умрат от глад.
И на 82 ще по- щастлив да прекара 7 дни на място което му харесва отколкото 70 дни там където не желае.
Реално ходенето на психолог би помогнало на теб да прерабитиш травмите от детството, да ги оставиш за гърба си и да не съдиш хората/родителите. А ти да избягаш от желанието си да си перфектна с грижата към тях, за да се чустваш значима.
Успех ти желая!
Никой от тях не очаква да се грижиш за тях по този начин, затова е и недоволството.
А ти считаш, че правиш най-доброто за тях, а най-вероятно не е така.
Баща ти има нужда да си отиде у дома. Няма нужда от празничен обяд.
Помощта е когато се вслушваме в нуждите на другите. И да не им сготвиш няма да умрат от глад.
И на 82 ще по- щастлив да прекара 7 дни на място което му харесва отколкото 70 дни там където не желае.
Реално ходенето на психолог би помогнало на теб да прерабитиш травмите от детството, да ги оставиш за гърба си и да не съдиш хората/родителите. А ти да избягаш от желанието си да си перфектна с грижата към тях, за да се чустваш значима.
Успех ти желая!
Съгласна с последното, истинската помощ е да дадеш това, от което човекът наистина има нужда. Не това, което ти си мислиш че е нужно, или което би искал някой да даде на теб. Трудно е понякога да се направи разлика между двете.
Не визирам конкретно ситуацията на авторката на темата.
Не визирам конкретно ситуацията на авторката на темата.
Да, това в много вярно.
Майка ми гледа баба ми като бебе, все едно нищо не може сама да направи. И за една година я направи така, че единствено сама до тоалетната да ходи. За всичко друго тя я обгрижва... А тя си може сама, но не й дава. И в момента ситуацията деградира естествено ..
Защото тя така е решила, а обективно погледнато по-скоро я ограничава и й вреди...
истинската помощ е да дадеш това, от което човекът наистина има нужда. Не това, което ти си мислиш че е нужно, или което би искал някой да даде на теб. Трудно е понякога да се направи разлика между двете.
Защото тя така е решила, а обективно погледнато по-скоро я ограничава и й вреди...
Съгласна с последното, истинската помощ е да дадеш това, от което човекът наистина има нужда. Не това, което ти си мислиш че е нужно, или което би искал някой да даде на теб. Трудно е понякога да се направи разлика между двете.
Не визирам конкретно ситуацията на авторката на темата.
Не визирам конкретно ситуацията на авторката на темата.
Това, от което имат нужда е да са здрави, силни и да си правят каквото искат. Можеш ли да им върнеш здравето и силите, да им върнеш годините назад? Не можеш.
Бащата на авторката има нужда да си иде на село, да окоси градината, да си направи лехите... А авторката трябва с артритните си ръце да изчисти необитаемата къща, да му приготви храна, дрехи, спално бельо, лекарства, да се моли да слага капките и да си пие лекарствата и да се надява, че като се прибере на другия ден няма да и се обадят съседи, че е паднал в двора. Ако имат такива.
Понеже тя е съвестна и дресирана, предполагам, че точно така ще направи, ще си вземе отпуска и ще го заведе, където той по цял ден ще я навиква и обижда, защото не е окосено, посадено и животът му е крив.
В един момент просто трябва да избереш тях ли ще приоритизираш, или себе си.
Имам приятелка, която взе възрастните си родители в чужбина. Живеят си в отделна къща на метри от нейната, готви им, гледа ги, но те са тъжни, самотни, кисели през част от времето, хем са там и двете им деца, внуци, липсва им дома. То остаряването е трудно и тъжно като цяло. Човек иска да си е самостоятелен и млад, да си е вкъщи, но пък и не може да има всичко. Вдетиняват се и им е трудно да разберат, че е благословия децата ти да са добри и способни да се грижат, гледат какво нямат. При приятелката въпросът се реши от личния лекар, който забелязал, че имат депресивни епизоди, заради възрастови изменения и с някакво просто лекарство сега са вече в настроение. Не е лошо да се види и това, често с деменцията върви и депресия, често и агресия, това се контролира с лекарства.
И трябва да има баланс, според мен. Човек да прави нужното, а не всичко. Наистина малко активност ако се остави на възрастните ако са в състояние да действат, ще им е полезно. Излизането за едно кисело мляко си е движение, срещи с хора и тн. Същото и с готвенето, не печене на прасе, но възрастен човек в движение може да си направи една супа или каквото обича.
И трябва да има баланс, според мен. Човек да прави нужното, а не всичко. Наистина малко активност ако се остави на възрастните ако са в състояние да действат, ще им е полезно. Излизането за едно кисело мляко си е движение, срещи с хора и тн. Същото и с готвенето, не печене на прасе, но възрастен човек в движение може да си направи една супа или каквото обича.
Темата много ме развълнува, аз съм от другата страна, от тези, които са загубили родители като много млада. Съвсем откровенно казвам, че на моменти завиждам и смятам, че всички, които са навлезли в най-зрелите си години с живи родители са големи късметлии. Да, родители на 80-85, че и нагоре са възрастни, болни, дементни, и какво ли не още, обаче през изминалите 30-40 г са били зад гърба на порасналите си деца.И това се усеща само когато си ги нямал, нямало е Коледа и Великден с тях, рождени дни и празници, децата ти не ги познават. Времето с родителите не е безкрайна величина и колкото по-дълго с тях, толкова по-добре.
Да, авторката явно се чувства късметлийка. Баща й я е подкрепял, подкрепял... Обръщението "идиот" явно е форма на нежност. Не всеки, който е създал дете, е кой знае какъв родител.
Ужасно е насаждането на вина. И да, не смятам че родител, който нарича детето си, което го обгрижва, идиот, заслужава нещо повече от дистанцирано отношение. Това, че някой е станал родител, не го прави автоматично и завинаги добър човек. За съжаление.
