Търся мнения и съвети за отношенията с родителите ми

Току-що видях по ТВ репортажз а някаква измамница, шефка на хоспис. Първо откраднала  на пациентка имотите, като не давала достъп на близките й до нея. После СЕ ОМЪЖИЛА за пациент с шизофрения, за да наследи скорострелно имотите му....!

Това се заплаща отделно и хич не е евтино.
Не можеш насила нито да продадеш имот на родител, нито да го настаниш в дом, освен ако той сам не пожелае. И дори да предположим, че някой се съгласи, като свършат парите, а човека е още жив, какво правим.

Пращат го в държавен, там таксата е 70% от пенсията, другите 30 са ти за останалите неща.

Ох, и аз това си помислих докато четях. Пращаш го, и му казваш - имаш толкова години и толкова месеца там, планирай си нещата.

Няма начин. Всички търсят държавен, но никога няма места.

В момента съм ангажирана с подобни грижи към баба ми (87г. след инсулт и с прояви на деменция, по характер опака и зла) - в началото ходех ден през ден, готвех, ежедневно се чувах с 2те гледачки по няколко пъти. Ами бързо се изтощих емоционално, да не говорим, че тя крещи срещу мен къде и е пенсията, искала съм да печеля на нейн гръб, искала съм да и взема къщата и прочее. Истината е, че пенсията и от 790лв не стига и всеки месец доплащам за нуждите й. Има асистент по програма в работните дни  и това ми спестява много пари, отделно съм наела жена, която ходи сутрин и през почивните дни, записах я по програма за безплатна храна и в работните дни получава супа и основно. Започнах да купувам готова храна за почивните дни. Отделно хляб, колбаси, сирене и т.н.
Сестра.ми и тя ги говореше едни как да продадем къщата и да я настаним в частен дом. Само че, за да стане тома, тя трябва да е съгласна плюс че какво става когато парите свършат след Х години? Трябва да я взема у дома, защото тя къща няма да има, а сестра ми е живее извън БГ.
Бащата на авторката е пенсионер военен с висок чин и това предполага висока пенсия. С двете пенсии би трябвало да се справят и да си купуват готова храна вместо дъщеря им да жотви за 3 къщи, станала в 5ч сутринта.
Авторке, разбирам, че изпитваш чувство на дълг, аз се чувствах по същия начин, но тази ситуация ме научи, че, ако аз не се погрижа за себе си, никой няма да го направи! Постави здравословни граници и наблегни на собственото и семейното си спокойствие! Мисли първо за себе си!

Идва някакъв момент, в който не можеш да гледаш човек вкъщи. Ние бяхме в това положение с бащата на ММ и го настанихме в хоспис. Мисля, че беше пак в Банкя или по пътя за там. Доста тъжна гледка беше, внуците му всеки път искаха да го вземат вкъщи, но, без да се впускам в подробности, човекът не беше за гледане вкъщи. Мъжът ми така и не си прости, че го е дал в хоспис, макар, че не съм сигурна дали човекът въобще разбираше, че не е у дома.

То от чужбина много лесно се дават съвети за живота в БГ.

Много отмъстително  ще трябва да е детето, за да натири родител със собствен дом и с ума си в хоспис. maiathebee , струва ми се, че изобщо не се усещаш какво предлагаш -да ходи човекът в хоспис за отмъщение? ! Що за злоба?

Моят познат беше с неврологични проблеми. Не беше много зле. Прросто имаше нужда от грижи, родителите му бяха много възрастни, 90-годишни тогава, баща му беше на легло, синът беше даден в хоспис уж временно, много се притеснил, поболял се и си отиде. Баща му беше на легло от години, сляп, с диабет и паркинсон, но гледан вкъщи, и двамата родители надживяха сина си. Ако синът си беше останал вкъщи, със сигурност щеше да изкара повече.

Някои тук, типично по български започнахте да обсъждате имотите на хората, да им пресмятате парите и пенсиите, да ги пращате по старчески домове и още малко и на оня свят. Жената помоли за психологическа подкрепа. Не ви е искала да ѝ разпределяте парите и имотите. Съжалявам, че ще го кажа, но някои от вас са големи простакеси и селяндурки. Толкова
вулгарни са някои изказвания, че се почувствах омерзена и възмутена докато четях, честно ви казвам.  Няма деликатност, няма свян, няма задръжки, няма етичност. Ето, затова в училище в България трябва да се въведе религия и етика. Повече човещина трябва да има и доброта. И по-малко сметки за имоти и пари. Тя затова жената, която е автор на темата не се обади повече. Изпари се. Изплаши се от хорската пошлост и лошотия, явно.

Някои предложения наистина са теоретични, на практика е невъзможно или поне доста трудно да се изпълнят.
Но е факт, че грижите за болни и възрастни родители са много тежки. Домове са непосилни за повечето случаи.
Днес видях съсед, който се грижи за болния си баща. Ами направо се е състарил с 15 години, за няколко месеца... Оплешивял, побелял, ужас... Бащата явно е с инсулт, последно го видях на количка. И синът го гледа, майката почина преди десетина години.
Не е случайна поговорката "Болен ли си, или си болен гледал" ...

Ама как ги говорите така "ако бил гледан у дома щял да е жив"! По-полека бе хора със съденето и размахването на вина!

Мои познати настаниха баща и в дом до Варна - много са доволни. Всеки път щом отидат е обръснат, чист, изкъпан, спокоен. Добре се отнасят с него. Да, не е щастлив, че не си е у дома, но то бе една година мъка и за тях и за всички съседи.
Първото, което правят в дома е да създадат режим - и той е важен за възрастните хора, особено когато започнат проблеми с деменция, паркинон и т.н. Има постоянна и много адекватна лекарска грижа. Не е само да му измерят кръвното. Добре му се отрази на човека. За съжаление се наложи да го преместят в друг дом, в който нивото не бе такова и там той почина.
Във варненския хоспис е и моята лична лекарка. Изкара 2 инсулта и се обездвижи. Синът и е млад и в София - така са избрали - и е обгрижена и физиотерапия има всеки ден и работа със специалисти.
Това остаряло гледане на домовете като места, където се захвърлят старците трябва да се промени. Не са по-добре затворени в един апартамент и овиквани от изнервени гледачи - било то наети или децата им.   

Никого не обвинявам и не размахвам вина! Да сте прочели подобно нещо? Разказах случай с мой познат. Проблемите с хосписите и с домовете са комплексни – и липсата на достатъчно персонал, и липса на обучение на персонала, и липса на опит, може би и недостатъчен контрол... и още много неща. Човекът говореше трудно, чувствал се е сам и безпомощен.

За всеки човек смяната на привичната му обстановка, неизвестността, уязвимостта и зависимостта му от чужда помощ могат да го сринат, без непременно грижите и условията в такива заведения да са крайно лоши. Няма да пиша повече в темата. В нея не може да се води диалог! Една нападна Ирис, друга напада мен. За какво? Защото мнението ви не съвпада с нашето. Е, така да бъде.

Във Варна имаше два пожара и убийство в един и същи дом: https://www.flagman.bg/article/266223.

Хоспис и дом за стари хора са различни неща.
Хосписа е място където умиращите живеят преди смъртта си. Хора в много лошо състояние на които им остават седмици. Дома за стари хора е почти като самостоятелен апартамент , но има стол и лекарско наблюдение, както и организирани забавления и екскурзии.
Ако се отърсиш от представите ти как трябвало да живееш според разбиранията ти от 40та година на 20ти век, може и да ти харесва.