Да,и аз имам такива моменти сега като наближава…Може би страхът говори .Просто вече става съвсем реално и сега започвам да мисля за всички неща който биха могли да се случат
- Публикувана: 13 май 2025, 16:20 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2025, 04:27 ч.
На финалната права сме вече и всяка ще гушне здраво, Юнско човече!
И аз като genome леко превъртам на моменти. Моята бременност беше проблемна и с много лежане. Първите 3 месеца не исках да се привързвам въобще, като защитна реакция. После като взе да мърда и като порасна коремчето се привътзах много и също не мога да си представя да не си споделям тялото с моето мило момиче. Страхувам се дали ще се справям с грижите, а и психически как ще ми се отрази преумора и т.н. Но това е естественото продължение, време е да ги гушнем и да тръгнем да борим живота заедно!
Напълно нормално е. Моето секцио е след няколко дни, днес бях на последни тонове и последен преглед и нямам търпение да си видя бебенцето. Вчера обаче бях тотална паника и не исках да идва момента, плаках си как няма да го усещам повече и какво ще правя. Буквално на часове ми се сменя нагласата.
Аз го приемам за нормално, промяна е независимо дали ни е първо или второ дете. И аз първите месеци бях на легло, докторът ми пускаше 3д още от 10г.с и
го молих да го махне, за да не го виждам, дълго време бях в отрицание, за да не се привържа. Сега постоянно ми се сменв я нагласата - в един момент нямам търпение до степен, че се надявам да заспя и да е дошъл момента. След малко вече се чудя какво ще правя, колко не съм готова и какво ще го правя горкото бебе. Колкото по-малко време ми остава, толкова повече ми се сменя нагласата, но го приемам за нормално към момента. Темата ни най-вероятно после ще си остане отчетна за родените юни 25та, та вероятно ще си споделяме и тук.
го молих да го махне, за да не го виждам, дълго време бях в отрицание, за да не се привържа. Сега постоянно ми се сменв я нагласата - в един момент нямам търпение до степен, че се надявам да заспя и да е дошъл момента. След малко вече се чудя какво ще правя, колко не съм готова и какво ще го правя горкото бебе. Колкото по-малко време ми остава, толкова повече ми се сменя нагласата, но го приемам за нормално към момента. Темата ни най-вероятно после ще си остане отчетна за родените юни 25та, та вероятно ще си споделяме и тук.
Змейчо, честита принцеса! Да расте здрава и щастлива! 
С нетърпение чакам и разкази за ражданията, особено ако има и някоя мама с естествено, да знам какво ме чака.
И при мен я има гореспоменатата тревожност вече. Даже леко завиждам на момичетата, които ще раждат секцио, че си знаете датата, а аз ще съм на тръни кой знае кога ще дойде бебето. Дано не преносвам. И още ми е странно, че ще имам мое бебе, 24/7 и ще бъда майка. Все си викам горкото бебе, дали ще се справя... Иначе е много желано бебе и ще бъде мноого обичана. Предполагам, че вече като я видя, ще усетя специалната връзка.
С нетърпение чакам и разкази за ражданията, особено ако има и някоя мама с естествено, да знам какво ме чака.
И при мен я има гореспоменатата тревожност вече. Даже леко завиждам на момичетата, които ще раждат секцио, че си знаете датата, а аз ще съм на тръни кой знае кога ще дойде бебето. Дано не преносвам. И още ми е странно, че ще имам мое бебе, 24/7 и ще бъда майка. Все си викам горкото бебе, дали ще се справя... Иначе е много желано бебе и ще бъде мноого обичана. Предполагам, че вече като я видя, ще усетя специалната връзка.
Ох разбирам ви, момичета. Сега си писах с приятелка, дето е родила естествено 4 деца.... Еми, не се настройвам негативно, ама гледам да съм реалист- знам, че ще боли и си е труден процес, на мен ми е второ и пак ме е шубе, въпреки че сега съм с желания екип и пр. Но пък затова са казали "след болката идва радост". Пак не бих избрала секцио, ако имам избор.
Бях на тонове днес, термина ми е в неделя, ама контракции почти нямам, та ще видим.
Бях на тонове днес, термина ми е в неделя, ама контракции почти нямам, та ще видим.
На мен ще ми е 3 дете, 12 години след второто и се чувствам все едно ще ми е първо дете. И аз на моменти съм на ръба и съм в паника, отвикнала съм отдавна с малки деца, раждането наближава не сме готови изобщо, но каквото дойде....само всичко да мине наред и да сме добре с бебка. Тези дни ще сглобим кошарата ще изчистим спалнята там да сме готови на 100%.Понеделник съм на тонове и на консултация с анестезиолог, смятам да раждам с епидурална упойка. Предишните ми 2 раждания бяха така и не мисля да се мъча.
На мен ми е второ, но ме е страх от това, че зная какво че очаква. Като гледам сина ми и си викам, как ще обичам още едно дете толкова много, толкова се гордея с него, той осмисли всичко случващо се в живота ми. Ние не сме имали помощ за гледане от баби/дядовци и той винаги, непрекъснато е с нас. Сега вече ходим на обяди, вечери без него и ми е супер тъпо, че той не иска да идва с нас. Но пък е толкова яко да създадеш самостоятелен индивид. А сега ме чака същото - следващите 6-7 години ще сме скачени съдове с госпожицата! Нямам търпение!
И аз съм със сходна нагласа! Хем не съм готова, някак ми е добре много в момента, спокойна съм, имам много енергия, не работя и си се занимавам със себе си.
Аз чак сега довърших всички покупки(36г.с. днес), нищо че някои са още в офисите на куриерите😀този уикенд съм планирала подредба на гардероби и шкафове, после до Икеа за органайзери и през седмицата почвам с прането.
Иначе гнезденето при мен е ултра силно изразено, само чистя и подреждам, все продукти за чистене гледам в магазините, даже по-интересни са ми от бебешките 😀
Аз чак сега довърших всички покупки(36г.с. днес), нищо че някои са още в офисите на куриерите😀този уикенд съм планирала подредба на гардероби и шкафове, после до Икеа за органайзери и през седмицата почвам с прането.
Иначе гнезденето при мен е ултра силно изразено, само чистя и подреждам, все продукти за чистене гледам в магазините, даже по-интересни са ми от бебешките 😀
Момичета, може ли да ми препоръчате сайт за дрешки за изписване? Аз имам комплект подарен , обаче е в жълто, а чакаме момче, нещо ми се завъртя изведнъж в главата, че май ще е по-добре да е син комплект....
Мерси!
Мерси!
Привет, момичета! Не съм ви чела, нямам време за такива екстри😀 Разписвам се много набързо, вкъщи сме си от събота и се напасваме един с друг. Всичко мина много добре, много съм доволна от доц. Атанасова и от Токуда. През цялото време се чувствах като на хотел, а не в болница. Храната е вкусна и разнообразна и в големи количества.. Много е чисто и изобщо не ме беше гнус от нищо, както си представях, че ще бъде. Дори не си ползвах приборите, които си носех, което за мен е много изненадващо. От акушерките и сестрите има какво да се желае, но имаше няколко, които бяха добре. Нищо от багажа почти не съм си ползвала. Ползвах изцяло техните нощници, бяха ми много удобни и даваха по 3 на ден, ако поискаш и повече. Превръзките и еднократно бельо също само техните, удобни са ми и също ти дават колкото са ти нужни, моите 3 пакета превръзки изобщо не съм ги отваряла, както и бельото. Дори ми дадоха и за вкъщи и си ползвам още тях. Свещички обезболяващи също дават, които вършат чудеса, дадоха ми и за вкъщи и от тях. От всички лекари, които минаха на визитация, единствено не ми хареса Василев, такова впечатление споделиха и момичетата от съседните стаи.
Много съм щастлива, че успяхме да си вземем самостоятелна стая и таткото си беше при нас през цялото време. Това ми донесе много спокойствие и много голяма помощ ми беше. За първата нощувка преди секцио във ВРБ, се оказа, че също може да имаш придружител, което не знаех, и ми беше много по-спокойно да си е с мен таткото и да ме изпрати до операционната. Не че не ме беше ужасно страх де, но това ми донесе все пак спокойствие и се чувствах много по-добре, отколкото бих се чувствала, ако бях сама и трябваше да чакам един ден сама.
Това е общо взето, много съм доволна от избора на болница и лекар.
Ако намеря още малко време следващите дни, ще ви изчета и ще пиша отново.
Много съм щастлива, че успяхме да си вземем самостоятелна стая и таткото си беше при нас през цялото време. Това ми донесе много спокойствие и много голяма помощ ми беше. За първата нощувка преди секцио във ВРБ, се оказа, че също може да имаш придружител, което не знаех, и ми беше много по-спокойно да си е с мен таткото и да ме изпрати до операционната. Не че не ме беше ужасно страх де, но това ми донесе все пак спокойствие и се чувствах много по-добре, отколкото бих се чувствала, ако бях сама и трябваше да чакам един ден сама.
Това е общо взето, много съм доволна от избора на болница и лекар.
Ако намеря още малко време следващите дни, ще ви изчета и ще пиша отново.
EL, много благодарим, че сподели! Звучи доста добре, ти как си сега, възстановяваш ли се Между другото, как беше ситуацията с кърменето/помпи в Токуда, ти използва ли такава и някаква опция за стерилизране имаше ли?
Също със самостоятелната стая - предварително ли я заяви, или на място направо
Между другото, как беше ситуацията с кърменето/помпи в Токуда, ти използва ли такава и някаква опция за стерилизране имаше ли?Също със самостоятелната стая - предварително ли я заяви, или на място направо