На финалната права сме вече и всяка ще гушне здраво, Юнско човече!

Честита да е Вероника!!! И на мама бързо възстановяване!
И аз влизам в 35 седмица вече, имам такова зацапване от доста време, не ме притеснява, имах го и с първото бебе, нямаше никакъв проблем, изчака си датата първото ми дете.

Момичетааа, как сте
Ето че влезнахме в юни
Нас вчера ни изписаха като за празника. Престоят ми в болницата беше едва ли не приятен и малко като на хотел- бяхме запазили двойна стая , но така и никой друг не дойде. Сега даже ми липсва храната, че беше много вкусна

AirplaneMode, в коя болница бяхте? Много е хубаво, когато човек има приятно преживяване и винаги остава топло чувство след това, много е важно.
Аз исках да попитам момичетата, раждали в Токуда, дали изследванията за Васерман,HIV, не помня другото кое беше , трябва да се направят наново преди приема в болницата или могат да се предоставят старите такива, моите са от декември и дали трябва печат от лабораторията също?
Благодаря!

Св. Лазар

На мен ми казаха, че е ок тези от началото на бременността, та тях си принтирах, нищо че са без печат и май са минали 6 месеца. Ако беше важно да са пресни, щяха да ми кажат, а не мен не ми се занимава излишно 😀 винаги могат да ни ги пуснат пак, ако е нужно, заедно с другите там на място )

Аз започвам да си задавам някои практични въпроси за новото ни ежедневие😀 бях днес в магазин, до който имаше 10-ина стълби нагоре. Като сме с количка в такава ситуация, какво правим😀 не мисля, че ще мога да я вдигна по тях, ама не бих я и оставила на улицата.

Благодаря за отговора!

Момичета, днес в 13:13 се роди Максимилиан 💙 3800 гр.

Престоят в Токуда засега е много приятел, мед.екип са любезни и нямам забележки. Относно секциото - който каже, че бил по-лесният начин, жестоко се лъже. По време на операцията усещах как ми бърникат в корема😀 след това натискането с ръце е кошмар, както и тежестите - болката поне при мен беше нетърпина.
В интензивното ни носят бебчетата да ги гушнем за 5 мин, от утре ще сме заедно. ❤

Относно излсрдвабията за Хив, Сифилис и тн - аз си предадох резултатите, които бях правила декември, нямаше проблеми.

Късно, бавно и славно се включвам почти седмица по-късно Честити да са новодошлите бебоци Темичката ни малко е позапустяла, но май на голяма част от нас юнските бебчета дойдоха през май месец.
Нас вчера ни изписаха, за самата операция - мина бързо, бих казала, че нямаше проблеми като изключим факта, че първите минути след упойката не можех да дишам, не ми вярваха докато не им се разпищяха машините, че ми пада пулсът, обдишаха ме, вляха ми нещо и се пооправих, малкият го изкараха на 10тата минута, после ме преместиха в реанимация - аз нямах проблеми с раздвижването, станах доста бързо, болеше ме единствено при първите няколко ставания, т.е. около 3-4часа и то при ставането само. Около 2-3часа след операцията започна да ме пуска упойката, отказах второто обезболяващо, защото не ме болеше, но въпреки това си бях в реанимация. Биха ми резонатив, защото малкият се оказа с положителен резус фактор. Сутринта беше раздвижването и местенето в стаята. Проблемът при мен е, че съм с ужасни болки в ребрата от едната страна, не мога да лягам, да сядам, да си поема дълбоко въздух, което на когото казах в болницата, включително на този, които ми води секциото - от натискането на ребрата, за да извадят бебето е. Но аз си имам история с доста лесно пукане на ребро, та има вероятност да е спукано и сега, тъй като е и отекло от нея страна. Аз си и усетих като вторият лекар в екипа ме натисна там, но не очаквахме да е толкова зле при мен след това. Все едно не съм оперирана, но от ребрата не мога да лягам и да спя наникъде, последната вечер в болницата взеха малкия, защото вечер много будува, а аз бях с болки и в крайна сметка ме пуснаха на системи с обезболяващи, за да ме отпусне. Иначе белегът ми отсега още едвам личи, тънък, блед, ниско разположен и се вижда само кончето. Като цяло всички в болницата като виждаха как съм забравила, че имам операция ме питаха "при Танев ли беше", защото явно масово негови пациентки се възстановяват много бързо. Но си зависи от организъм, приятелката ми също ражда при него, но беше с болки. Краката ми от 36/37 в момента са в чехли 41 номер Главоболие имам от упойката, няколко дни се усещаше по-силно, но сега намаля. На малкия му падна вече пъпчето, кърмата ми ту потръгне, ту намалее, но се цедя, иначе успя да засуче веднага след като ми го дадоха, сега я засуче, я откаже и само ме щипе Но има ужасен режим и вечер отказва да спи, а през деня спи като пънче

Честито бебче Максимилиан и на мама бързо възстановяване!
Първите седмици и месеци е някаква лудница просто, някакси нереално е всичко, все едно се гледаш отстрани на екран, но всичко минава, за мен също беше най-трудният период бих казала в живота ми, но вече 3 години по-късно вече се нормализират нещата... Сега да видим с две...
Иска ми се да отида на един от тези хотели, мисля в Япония бяха , където можеш да останеш няколко месеца след раждането и там си като принцеса, грижат се за теб, дават ти здравословна храна, гледат бебето...
Бързо възстановяване на всички момичета желая от сърце!

Честито на всички новородени бебоци и майките им! Бъдете здрави всички и много да ви радват мъниците!

Аз да се отчета, че днес бях на тонове и после имах и първия си преглед за разкритие. Много гадна работа се оказа тази процедура, въпреки че лекарят беше много внимателен. Няма никакво разкритие или разширение, въпреки че вече съм в 39г.с. и имам 1 седмица до термин. Докторът ми препоръча да катеря стълби и много секс. А на мен ми тежи вече много, задъхвам се и направо нямам търпение да раждам вече. Иначе според него не е голямо бебето, което е един от страховете ми. А след прегледа за разкритие при пишкане имаше малко кръв, но май е нормално след такъв преглед, нали? Другата седмица на термина записах час за тонове, ако още сме 2в1, та да видим.

Аз като постъпих в болницата (39гс) също нямах разкритие, въпреки че всеки ден ходих пеша по 3-4 км, катерих стълби и тн. 😀 Преди самото секцио също ме провериха - йок 😀

С бебчо вече се учим да се кърмим.❤ Много са любезни от неонатологията в Токуда.

Аз се възстановявам лека полека, но още имам болки в корема, но се надявам да съм пушка до няколко дни.

Успех на всички мами, на които им предстои щастливият ден ❤

На мен ми предстои да ме приемат за планово секцио тази седмица. АКо не са те изписали до четвъртък, може да се засечем
В колко часа отиде в деня на приема ти? И преди това може ли да закусвам, пия кафе и тн.? Това забравих да питам лекаря.
За болките дават ли ти свещичка?
Бебето при теб ли нощува или го взимат за нощта?

Gemini, да много е гаден този преглед за разкритие, при мен също имаше кървене и не спря, но нямах разкритие. Аз гледам сега много клипове за кърменето, много ми се иска да опитам, с първото бебе не успях, цядях 2 години с помпи... Дано се справя по-добре този път.
А пък засилих магнезия , уж да не тръгне бебето.
Аз в деня на приема отидох на обяд, къпах се , пих кафе, обядвах, досъбирах багаж и след това отидох, храна ти дават чак на последващия ден. Бебенцето го дават за няколко минути още в операционната, а после за 10 минути след операцията следобяд и мисля, че за още десетина вечерта. Дават много обезболяващи и някакъв силен коктейл за първата вечер в реанимация. На следващия ден вече след раздвижването те преместват в стая и ти дават бебето да си е при теб, дават ти и храна във вид на каша също. И вече от теб си зависи за пред нощта дали си искаш бебенцето при теб или не. Това за Токуда преди 3 години, незнам сега как са нещата.

Момичета, аз тръпна дали бебчето ще си дочака датата за секциото, искрено се надявам! Усещам как ме боли повече тазът, пишка ми се по-често (надявам се расте мъничето, а не слиза надолу😀), усещам по-особено движенията също. Ограничавам си разходките, макар че пак направих 8км днес..
иначе признавам си - аз, която бях оставила всичко за накрая, рязко съжалих😀 вчера прах и гладих и това отне цял ден! Не бях гладила от 6 месеца, обичайно с малка парна ютия минавам ризи само. Леле колко тегаво се оказа, особено в 37 г.с. 😀 общо 8 часа цялото занимание - 4 перални, гладене и опаковане на всичко в пликчета, после и подреждане. 
Anyways, аз искам да ви питам за раздвиждването след операция. Дават ли самостоятелно леко ставане, поне до седнало положение, или движения в леглото? Някак ще се побъркам чак на следващия ден, ще ме хване паника, усещам. Ако са минали 6-7 часа, не би следвало да е проблем и самостоятелно(внимателно все пак)

Моят прием беше в неделя и беше доста спокойно. Отидох към 11ч., дадоха ми документи за попълване, след това АГ преглед и ме приеха във ВРБ отделението. Там също попълних една камара документи и ме сложиха на тонове, ЕКГ и ми взеха кръв. След това ме пуснаха да обядвам - в този ден можеш да ядеш всичко. Вечеряш най-късно до 20ч , вода - до 22ч.

На следващия ден те будят към 5:30 - правят ти тонове и клизма. Къпеш се, стягаш багажа и чакаш да те извикат. Мен ме извикаха чак към 11ч за подготовка за секциото.

При раждането ми го “дадоха” за някакви секунди, да го цункам и да му се порадвам, но преди това ми бяха сложили нещо в упойката и бях леко задрямала. Оттам си поемат бебето неонталозите, а теб те шият. Целият процес при мен продължи 1:30ч. Не усещах болка, но усещах цялото бърникане, наместване на органите и това беше неприятно. След операцията те настаняват в интензивно и там седиш до следващата сутрин. Носят бебето 2 пъти да се погушкате за 5 мин и го взимат. Аз лично не бях и в състояние за повече.
Слагат ти тежести в/у корема и междувременно те натискат - това беше моят ад.
След това ти правят всякакви колтейли от лекарства и болката изчезва.
На следващия ден ви раздвижват и местят в родилен сектор. Към обяд ви носят бебчето да се учите да кърмите (поне ние се учим де ) и след това може да остане при вас през деня и ако искате през нощта. Аз ще го оставя тази нощ, понеже имам още доста силни болки от операцията.
Сутринта ги водят към 6:30 за храна и после за визитация.