Цял живот съм с чиста кожа, освен периодите, в които съм приемала повече въглехидрати, задължително ден след тесто ми избиваха червени петна и няколко пъпки. Това дали е било от ИР?
- Публикувана: 15 май 2025, 12:00 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2025, 13:40 ч.
Инсулинова резистентност - тема 4
Аз винаги съм мислела, че е от шоколада. Преди година като спрях въглехидратите - се изчисти кожата ми. За сладко - черен шоколад ям и аз - 85% или повече. Намерих един в Била с много добър състав и леко киселее - едно-две парчета и ме насища, разкошен.
Пиех хром пиколинат и мисля, че имаше ефект и от него. Най-голям ефект има самото наяждане. Ако съм хапнала добре - хич не мисля за друго. 🤣 Примерно една пържола, салата със зехтин и маслини и после не ме търси. 🤣
Пиех хром пиколинат и мисля, че имаше ефект и от него. Най-голям ефект има самото наяждане. Ако съм хапнала добре - хич не мисля за друго. 🤣 Примерно една пържола, салата със зехтин и маслини и после не ме търси. 🤣
Е, тая тактика е най-добре, разбира се - наяж се с пържоли да не си мислиш за глупости 
Кожата ми беше ужасна преди да разбера за ИР и да направя промени в начина си на живот. Все едно в постоянен пубертет бях, а отдавна не му беше време. ИР е предпоставка и за повишено възпаление в организма, и за какво ли не още. На мен ми изчезнаха и ставни болки, които започнаха още към края на гимназията и ми бяха казали че така ще е то ами да гледам да ни си натоварвам ръцете и ако много ме болят да действам с обездвижване и обезболяващи. От години не съм имала болки, а акнето от което стванах страшна сега е сведено до някоя пъпка около цикъл, дори не всеки месец. Още съм си с мазна кожа, но акне нямам.
Кожата ми беше ужасна преди да разбера за ИР и да направя промени в начина си на живот. Все едно в постоянен пубертет бях, а отдавна не му беше време. ИР е предпоставка и за повишено възпаление в организма, и за какво ли не още. На мен ми изчезнаха и ставни болки, които започнаха още към края на гимназията и ми бяха казали че така ще е то ами да гледам да ни си натоварвам ръцете и ако много ме болят да действам с обездвижване и обезболяващи. От години не съм имала болки, а акнето от което стванах страшна сега е сведено до някоя пъпка около цикъл, дори не всеки месец. Още съм си с мазна кожа, но акне нямам.
Колко години страдам от ставни болки, косата ми остана на 1/5, напълнях ужасно и то основно на корем, вдигнала съм диоптрите почти двойно, за постоянната умора няма и да споменавам… Добре, че си открих ИР сама, че да започна да взимам адекватни мерки и да стана пак човек. ЛЛ като ме видеше и лошо му ставаше вече. Оплаквания цяла кофа, а при изследванията - нищо сериозно. То и мен ме беше срам по едно време - чувствах се като симулант, само ходя и се жалвам.
Е, аз също обичам тестени неща, ако е там въпросът. Писала съм и друг път - аз си правех хляба сама защото от по-масовите в магазините нямаше такъв който да ми е достатъчно вкусен. Не че много хляб ядях, като де замисля че обикновено за поне 5 дни ми стигаше хляб около 700 грама, включително и някой сандвич за работа. Правех си грубо на седмица по един, за много хора това нищо не е. Но ядях, а не като сега толкова инцидентно че мога и да не го броя.
Е, сега като не правя и не ям хляб, какво? Очевидно не съм се гътнала
Но и аз бях от тези дето на профилактиччни прегледи ми казваха че съм здрава кото кон и "само трябва да отслабна", по едно време вече и кръвното ми отиваше на 130 горна което не че е много но не е типично за мен.
Един път разбере ли се какъв е проблемът, поне си зависи от човека дали и какво ще направи. Но си знаеш "врага", един вид. А не да чуваш как "ами така ще е то вече, свиквай" и да ти свиват рамене.
Е, сега като не правя и не ям хляб, какво? Очевидно не съм се гътнала
Но и аз бях от тези дето на профилактиччни прегледи ми казваха че съм здрава кото кон и "само трябва да отслабна", по едно време вече и кръвното ми отиваше на 130 горна което не че е много но не е типично за мен.
Един път разбере ли се какъв е проблемът, поне си зависи от човека дали и какво ще направи. Но си знаеш "врага", един вид. А не да чуваш как "ами така ще е то вече, свиквай" и да ти свиват рамене.
Вече има толкова достъпни рецепти и идеи за здравословни алтернативи на тестото и сладкото, че само желание трябва. Правя си пица от белтъци и малко сода и става супер. Рядко ям тортили от цвекло и пълнозърнести, но основно има идеи за блатове от протеини, които се правят в домашни условия. А тези оризови кори подходящи ли са от време на време? Защото ми изглеждат много тънки по-тънки и от хартия.
Абе по принцип нищо което е от зърно не е, вече всеки си решава къде да тегли чертата за себе си.
Нито ИР е съвсем еднаква при всички, нито при всеки еднакво строги ограничения отнема да се вкараш в ремисия - нормализирани изследвания и тегло които да поддържаш, без метформин и подобни а просто това да ти е нормалното състояние. Вече като стигнеш до там, някои успяват доста храни да си върнат в менюто и да им се размине, други не и си остават на по-строг режим за да са здрави. Но това се разбира на този етап, предварително няма как да знаеш при теб как ще е.
А при режим ако не отиват нещата към влизане в норми пък съответно затягане повече, докато тръгнат работите. Няма една "рецепта" за всички.
За мен лично заместителите на захар и сладко са си саботаж ако човек е пристрастен,поддържат навика да се търси и яде сладко. И са дълги мъки там, вместо да се реши проблемът за по-кратно време и човек да си живее по-спокойно.
Нито ИР е съвсем еднаква при всички, нито при всеки еднакво строги ограничения отнема да се вкараш в ремисия - нормализирани изследвания и тегло които да поддържаш, без метформин и подобни а просто това да ти е нормалното състояние. Вече като стигнеш до там, някои успяват доста храни да си върнат в менюто и да им се размине, други не и си остават на по-строг режим за да са здрави. Но това се разбира на този етап, предварително няма как да знаеш при теб как ще е.
А при режим ако не отиват нещата към влизане в норми пък съответно затягане повече, докато тръгнат работите. Няма една "рецепта" за всички.
За мен лично заместителите на захар и сладко са си саботаж ако човек е пристрастен,поддържат навика да се търси и яде сладко. И са дълги мъки там, вместо да се реши проблемът за по-кратно време и човек да си живее по-спокойно.
По принцип не само заместителите захар и сладко, но и заместителите на хляб и печива са си саботаж, ако с тях се поддържа навика за нездравословна връзка с храната.✌️
А дори и да не е така, все пак е за предпочитане да не се консумират всеки ден (макар за някои хора да не е проблем и да не им пречи, на други обаче пречи).
А дори и да не е така, все пак е за предпочитане да не се консумират всеки ден (макар за някои хора да не е проблем и да не им пречи, на други обаче пречи).
Здравейте, чета ви от известно време, вдъхновявам се и сега за пръв път се осмелявам да пиша.
Първо да се представя - не 32 г, 150 см, висока, в момента тежа 62.5 кг. Преди 3 месеца ми откриха nafld(почти 2ра степен), начална ИР, много висока пикочна киселина(500, при положение че горната граница за жени е около 360), завишен холестерол и триглицериди, много ниско желязо (от обилен цикъл).
Накратко - родих преди 3 г. първото си дете, тогава бях 57 кг (толкова и забременях, просто с раждането веднага си ги върнах). Кърмих година и половина и след това нещата взеха да се влошават. Миналата пролет започнах да качвам ей така от нищо почти, пуснах си сама изследвания, личната ми каза - нищо ти няма, просто яж по-малко. Е да, ама не. И с неядене пак качвах. Единствено сладко хапвах повечко - примерно по 1 вафла и 1 бисквита дневно. Тази пролет се взех в ръце, настоях да ме пратят при специалисти (където излязоха и горните неща). С добавки и режим смъкнах за 2 месеца от 66 кг до 62 кг. и... се отпуснах. От месец закотвих на 62, днес даже вече клонях към 62.5.
Но вече трети ден отново изцяло спрях добавената захар (включително и в пакетирани храни) и се чувствам супер!
Следя калории с приложението LIfesum и забелязах, че когато надвиша 1300 за деня (след като махна според него изгорените от движение калории) и стрелката на кантара се заседява в една позиция или тръгва на горе.
Първо да се представя - не 32 г, 150 см, висока, в момента тежа 62.5 кг. Преди 3 месеца ми откриха nafld(почти 2ра степен), начална ИР, много висока пикочна киселина(500, при положение че горната граница за жени е около 360), завишен холестерол и триглицериди, много ниско желязо (от обилен цикъл).
Накратко - родих преди 3 г. първото си дете, тогава бях 57 кг (толкова и забременях, просто с раждането веднага си ги върнах). Кърмих година и половина и след това нещата взеха да се влошават. Миналата пролет започнах да качвам ей така от нищо почти, пуснах си сама изследвания, личната ми каза - нищо ти няма, просто яж по-малко. Е да, ама не. И с неядене пак качвах. Единствено сладко хапвах повечко - примерно по 1 вафла и 1 бисквита дневно. Тази пролет се взех в ръце, настоях да ме пратят при специалисти (където излязоха и горните неща). С добавки и режим смъкнах за 2 месеца от 66 кг до 62 кг. и... се отпуснах. От месец закотвих на 62, днес даже вече клонях към 62.5.
Но вече трети ден отново изцяло спрях добавената захар (включително и в пакетирани храни) и се чувствам супер!
Следя калории с приложението LIfesum и забелязах, че когато надвиша 1300 за деня (след като махна според него изгорените от движение калории) и стрелката на кантара се заседява в една позиция или тръгва на горе.
За калориите не мога да се изкажа че никога не съм ги броила, но за захарта - не само добавената трябва да махнеш, а всякаква. Фруктозата ти е голям враг и има немалка връзка с омазняването на черния дроб, то ти е най-спешно за оправяне че влачи след себе си и другото. Останалите проблемни неща които споделяш от изследванията не са изненадващи за човек с ИР и с омазнен дроб, така че се фокусирай върху тези неща. Освен желязото, разбира се, то не е от ИР и него си го наваксваш с добавки, ти и за други дифицити не е лошо да се провериш. Витамин Д доста вероятно да ти е нисък, виж Б12 също, а магнезий хич не го изследвай ами почвай някакъв.
Ще напиша какво направих за този почти месец.
Сигурно бъркам някъде, но не знам къде.
Първо направих всякакви изследвания, коментирала съм ги тук по-рано, и при личната - даде направление за ендокринолог и за кардиолог.
Ендокриноложката, млада и много внимателна лекарка, записа всичко до сега, разгледа всички нови и стари изследвания, изслуша какво съм приемала преди и как ми е повлияло и предложи три варианта на лечение.
Отделно иска втори път да направя глюкозно натоварване
Единият вариант може да предизвика проблеми със сърцето, затова трябва консултация с кардиолог (предполагам затова личната ми даде направление за такъв)
Вторият вариант се отразява на черния дроб и особено на жлъчката и трябва да се направи консултация с гастро.
Третият вариант обикновено провокира разстройство.
Заради проблеми с прегъната жлъчка и песъчинки отпада единият вариант, Заради високо кръвно другият ми се видя рисков.
А вариантът да ходя с памперс, защото може внезапно да ми дотрябва тоалетна, докато съм на път или разходка не ми харесва изобщо.
Кардиоложката предложи друго лечение - много било модерно, с инжекции веднъж седмично.
Но тряба да съм тук, за да се проследи и коригира дозата, ако е нужно.
С една дума, не се чувствам готова да започна лечение.
С "китаецът" има повече успех.
Сигурно бъркам някъде, но не знам къде.
Първо направих всякакви изследвания, коментирала съм ги тук по-рано, и при личната - даде направление за ендокринолог и за кардиолог.
Ендокриноложката, млада и много внимателна лекарка, записа всичко до сега, разгледа всички нови и стари изследвания, изслуша какво съм приемала преди и как ми е повлияло и предложи три варианта на лечение.
Отделно иска втори път да направя глюкозно натоварване
Единият вариант може да предизвика проблеми със сърцето, затова трябва консултация с кардиолог (предполагам затова личната ми даде направление за такъв)
Вторият вариант се отразява на черния дроб и особено на жлъчката и трябва да се направи консултация с гастро.
Третият вариант обикновено провокира разстройство.
Заради проблеми с прегъната жлъчка и песъчинки отпада единият вариант, Заради високо кръвно другият ми се видя рисков.
А вариантът да ходя с памперс, защото може внезапно да ми дотрябва тоалетна, докато съм на път или разходка не ми харесва изобщо.
Кардиоложката предложи друго лечение - много било модерно, с инжекции веднъж седмично.
Но тряба да съм тук, за да се проследи и коригира дозата, ако е нужно.
С една дума, не се чувствам готова да започна лечение.
С "китаецът" има повече успех.