Какво значи достойна заплата?

С 1000 лева не можеш да покриеш базовите си нужди. Камоли ако имаш деца.

Но съм съгласна с останалата част от поста на Слънчезара - маникюрите, дизайнерските дрехи и прочие неща, са лукс. Но има хора, които очакват стартовата им заплата да покрива скъпи маникюри, мигли и айфони по 2 бона.

Единствено за собственото жилище не съм съгласна, че трябва да е лукс. Това е необходимост. Нещо, което е било доста по-лесно достижимо преди десетилетия в САЩ и повечето западноевропейски държави.

Работила съм по текстове в уебсайтове. Дълги години бях контент мениджър (копирайтър) в голяма (на национално ниво за колект.пазаруване) компания. Таванът ми беше 1200 лв през 2024, когато напуснах най-накрая (доста се задържах, защото средата и колегите ми харесваха, но и те на моята позиция вземаха толкова - които останаха да работят там, и сега вземат 1200лв). После работех малко в дигиталния маркетинг за 1500лв. Започнах с големи очаквания, но не ни съвпаднаха, а се оказах в офисче, което няма работеща тоалетна и си сипвахме вода с една кофа, както и не даваха пари за чистачка.

Паралелно изкарах два курса към Софтуни в маркегинга, току-що завърших и цялостната програма по дигитален маркетинг на XPlora, изкарах и един базов курс за QA. Бакалвър Икономист, а магистър Връзки с обществеността. В момента уча допълнителна квалификация педагогическа към икономическото ми образование, за да мога да преподавам на ученици - като вратичка. Това, което сега следва, е да подобря английския си, който е на границата между А2 и Б1. Постоянно уча нови неща и все не попадам на възможности.

Е толкова учене за 1500 лв заплата е трагично положението. То курсове, то езици, то преквалификации...не бих вложила толкова време и енергия за нещо,  което не би се възвърнало и не би ми компенсирало вложения труд.

Дано занапред си намерите по- перспективна ниша.

Светлана, заплатите в агенциите за дигитален маркетинг са ниски и в София. Може да са с няколко стотин лв отгоре на 1200, но не са нищо уау. За копирайтинг да не говорим, там е най-ниско заплащането. Работила съм в агенция, знам какво е. За ПР, същото, ниски са заплатите.

Моят съвет е да видиш как да работиш като фрилансър, поне докато намериш нещо на пълен работен ден. Също така да потърсиш работа не в агенция, а при самия клиент. Там вече заплащането е друго, нивото също. Предполагам, че голямата пречка в случая е английския език, но със сигурност това ще го подобриш.
В агенция се започва да натрупаш опит и да крадеш знания, понеже само с курсове не е достатъчно. Казвам го пак, като човек изкарал цялостната програма на softuni digital.
В дигиталния маркетинг има много развитие и пари, но в никакъв случай не и агенция.

Щом си и икономист, можеш да пробваш в outsourcing компания, но със сигурност без език няма да стане.
Желая ти успех!

Това са доста неща, но виждам развитие повече в хоризонтална посока отколкото надграждане, т.е. стремеж към покриване на повече области, отколкото към добиване на по-дълбоки познания в една. На някои работодатели не им харесва - казвали са ми го на интервю, че изглежда все едно търсиш себе си и не си открил какво ти харесва, за да се развиеш в него. Сегашните пък предпочитат точно хоризонталното развитие - по-малко знания но в повече области.

В маркетинга предлагането е много по-голямо от търсенето, затова заплатите са ниски навсякъде. Пълно е с агенции и още повече фрийлансъри.

Минималната работна заплата чисто хич не е много, 845 лева е. За мен повишаването й в последните тридесетина години е едно от малкото постижения на нашите правителства. Това доведе до изкарване на голяма част от доходите на светло и съответно и на приходите от данъци. 97г. повечето ми познати, които нямаха висше образование и някакви специфични умения вземаха около 100000лв. МРЗ тогава беше около 40000. Изобщо не познавах някой, който да работи за толкова. Подписваш се за тези пари на ведомостта и на ръка взимаш много повече. Докато сега много хора реално си работят на минимална. Не съм съгласна и че хората без висше образование трябва да мизерстват. Хубаво, това ще им е стимул да се квалифицират, но кой ще изчисти тоалетните? Кой ще изпече хляб в пекарната? А хората, които работят на смени? Понякога шест поредни нощни. Бихте ли искали частите за вашата кола да са произведени от работничка, която след нощна отива да работи като сервитьорка в ресторант и спи до 2-3:часа на нощ? Реална моя съседка го прави с години. Аз за софийския градски транспорт не мога да кажа нищо, защото не го ползвам, но пътувам всеки ден с влак до работа. Знаете ли в съседния град има техникум по ж.п.транспирт в който отиват най-слабите ученици, които не успяват да влязат другаде. Мислите ли, че съм спокойна като се возя. Утешавам се единствено с мисълта, че тези хора вероятно са завършили по-рано. МРЗ за мен трябва да вземат само хора на които работата им е много лека, а хора, които полагат големи усилия за да свършат нещо както трябва и изпълняват дейности, които не са приятни и желани трябва да бъдат стимулирани да продължат да го правят. Е не да вземат колкото лекари и учители, но да получават пари, които да им позволят да живеят спокойно.

Хората с по два кредита, които подбивали уж заплатите, би следвало да искат повече пари, а не по-малко, за да могат да си плащат двата кредита плюс храна, дрехи и от каквото там има нужда достойният пловдивчанин без два кредита.

Едни реват, че пришълците им подбивали заплатите с митичните буркани, дето им ги пращали мама и татко от село и така имали нужда от по-малко пари, други - че им ги подбиват с кредитите, които всъщност водят до нужда от повече пари, може да е належаща тази нужда, може да е всякаква, но - повече.
Кое е вярното? Не виждам как може да са и двете.

Изобщо концепцията "Пешо подбива нивата на заплатите, защото плаща кредит" е все едно "собственикът на кварталния магазин държи ниски цените на хранителните продукти в квартала, защото плаща кредит". Логично ли звучи?

Нямам нищо против исканията за по-високи заплати, обяснението ми е съмнително.

Бурканите изобщо даже не са митични.

Магдена, има нещо вярно, че хората които са притиснати, са съгласни на кофти условия, само и само да ги наемат. Мисля, че това се имаше впредвид. И да, точно тези, подбиват пазара, защото нямат претенции, нямат условия, каквото им дадат, на това са съгласни.

Мен не ме бъркат чуждите буркани. Просто е странно в момент на такава демографска криза, да си говорим колко конкуренция има. Конкуренция няма чак такава. Има места за връзкари, факт. Като махнем това просто има области, в които има много кадри. В други има недостиг. Аз не се изненадвам на 1200 лв за копирайтър. Такива са заплатите, но и това не е някакво високо ниво маркетинг специалист.

Естествено, че това се имаше предвид, обаче концепцията е сбъркана според мен.
Един ти подбива пазара, щото беден и притиснат с два заема, друг ти го подбива, понеже няма деца и/или живее при мама, трети - с бурканите, които не били митични, четвърти - защото е работещ пенсионер и само допълва пенсията, пети - щото няма тапия за висше... Дали точно твоята нужда обаче е реалната цена на труда, а всичко друго, както в посока "притиснат", така и в посока "по-широко му е около врата" да е подбиване?

И пак да кажа - 1500 лв. не са никак много. Това, с което не съм съгласна, е обясняването им със слезлите от Родопите с по два кредита (или държавата, че не ги задържала там, няма значение), или все едно, с бурканите, рентиерите, живеещите при мама...

Светлана е пример за "прекалено квалифицирана".

Вечният студент и преквалифициращ.

Не знам как не е прегоряла и изобщо откъде време за мъжа й, остава и дете да каже, че има и съвсем...

Относно кредитите - който не може да си ги позволи, не тегли, стои си на село, дома, без значение локацията.

Това са финансови инструменти за хора с пари, които не ги усещат, и знаят как да работят с тях.

Светлана, без английски, като абсолютен минимум на добро всякакво ниво, си заникъде.

А, ако се знае много добре, възможности много.

Може да не се знае втори, трети език, да сме полиглоти, но английският си е световният език, също всички адекватни и качествени източници за какво ли не, са на английски.

А и след толкова години на филми, четене, курсове, езикови гимназии, белкем сме го научили повечето.
Нямам познат да не го знае добре.

А има ли Светлана друг избор? Всички казвате учи, квалифицирай се и тогава ще дойдат добрите пари. И тя се опитва с всички сили да го постигне.
Но просто не е така. Много зависи дали областта, която си учил или учиш в момента е добре платена и има ли реализация в нея. Особено в твоя град и ако не, има ли възможност за дистанционна.
Не съм запозната с копирайтинга, но изглежда това е макса за нейния град.
Така че моя съвет е или да смени областта или да търси ремоут позиция за чужда или столична компания.

Да, имаме дете. Точно заприличвам на "вечния студент". Даже съм се абонирала за един курс от безплатните на СофтУни - за AI, но още не съм допряла като време до него. Аз искам да се развивам (да, това е хоризонтално), но явно не е правилната сфера - не съм адвокат, архитект, лекар или IT.   То остава и ново висше ли да уча, абсурд. Идеята ми беше, че полагам усилия, полагам и не успявам даже да видя за Пловдив истинска обява в моята сфера (понеже много са озаглавени маркетинг, но като зачетеш, търсят търговски представител).  Или не ме викат на интервю. Но да не спамя темата с моята драма.

Добрата работа е късмет.

Колкото късмет, толкова и да се позиционираш адекватно и да имаш качества и умения, не хартии и тапии.
Също да можеш да се продаваш добре.

Не на последно място връзки на обувките също, контакти, след една възраст (не знам на колко си години) човек създава и социална среда, изгражда име, като професионалист в някаква област. Прескачайки от поприще в поприще дълги години, си губиш времето в търсене на себе си, а заветните пари, които да ти "отворят света и живота" така и не идват под формата на заплата.

Като не става в Пловдив, търсиш другаде, то къде освен в София, ако не чужбина, но за там трябва език, и не само, но и там не те чака никой с отворени обятия.